Това е един разказ които го написах във връзка с предстоящото излизане на играта Сталкер.Рзделил съм го така иначе абзаците не излизат.





Зоната е място в което законите на нормалния свят не важат.Влезлият там трябва да помни първото и най-важното правило,колкото навътре влизаш помни,трябва да извървиш още толкова за да се върнеш.Сталкерите са тези,дръзващи да минат границите на реалното и да влязат в свят където думата невъзможно несъществува.Освен странните аномалии в зоната и всички зверове,чудовища и свръхестествени създания,там сталкерът трябва да се пази от постоянните военни патрули,бандити търсещи скривалище и още безброй много смъртоностни опасности.

Сталкерите бяха безброй,но влезлите в зоната и върналите се оттам бяха малко.Всъщност постоянното им намаляване доведе до създаването на нещо странно,учреждение намиращо се скрито в зоната.Това бе училището за сталкери.Колко е училище може да се спори,но там истинските сталкери вземаха новаци и ги обучаваха в ”полеви условия”.Полза да овъртаме истината няма,старите сталкери вземаха по двама-трима от новаците със себе си за да прочистят опасните аномалии по пътя си.А докато нямаше такива ”полеви учения” ветераните закърпваха дупките в джобовете си с такстата за училището която плащаха наивните младежи.

Иван Петрович бе един от многото отишли в тази дупка – училището.Първите му дни бяха както на всички,разказваха им някоя друга интересна история,даваха им информация за някои от аномалиите в зоната,но нищо по особено.Всъщност колкото и да им разказваха,за да станеш сталкер,трябва да си специална порода човек.Трябва да си го имаш в себе си,сърцето ти да трепва преди да си видял аномалията която ще те сплеска,изгори,изстреля,разтопи или каквото и да било друго,но над всичко – търпението,то е ключът.

Седмица плащане без никакви по обстоини изучавания на зоната му се стори достатъчно на Иван и той реши че е време да се пробва навътре в зоната.Беше се решил да покаже на старите мързеливци на какво е способен.Той си беше амбициозен и по принцип сериозен човек,но в зоната амбицията често водеше до смърт.

Решен да забогатее от зоната Петрович тръгна да разпитва по старите сталкери,къде и какво има.Питаше ги за ценни неща из зоната,само че не се досети че никой от тях нямаше да му каже за нещо скъпо,което той сам можеше да си вземе.Та така Иван обиколи лагера,разпита и му казаха за някои неща които му се сториха доста солиден източник на доходи.Още същата вечер взе от търговеца на оръжия АК-47 и един 9мм и се приготви за тръгването си към богатството.Рано сутринта,още по изгрев си беше намислил да тръгне към посоченото място.Вечерта когато си легна беше толкова развълнуван че неможа да заспи.Нямаше търпение д атръгне към вътрешността и да задигне това съкровище за което разбра.

Рано сутринта,вече се бе приотвил,нарамил автомата и без дума на някои от другарите си се запъти към уреченото място,което впрочем беше на 15тина километра от сегашното му положение.Преди да тръгне обаче той,доста предвидливо си сметна приблизително колко време ще му отнеме да отиде до там и да се върне.Сметките му бяха прости,само че математика,както всяка точна наука в зоната не важеше.Той си изчисли че ако ходи с приблизително 5км/ч щеше да отиде и да се върне още преди залез.Това обаче се оказа първата му грешка.
Още първият половин час веч се уморяваше,понеже бе прекосил едно плитко блато,а вчерашният дъжд направи дълбока кал из цялата зона.Всяка крачка беше трудна и с всяка крачка затъваше в дълбоката кал.Въпреки че по това време зоната обикновенно беше най-тиха,Иван се облеждаше и на няколко пъти заобиколи разни твари разхождащи се из пустата зона.Даже малко преди да стигне до мъртвашкото блато го бе подгонило едно мутирало изчадие,той като го видя така се изплаши че като гущер бързо се изкачи на едно дърво и отгоре гръмна гадния звяр.Така си продължаваше по пътя,сравнително спокойно,обаче като изминаха три часа и половина реши в крайна сметка да провери картата си,да не би пък да се се изгубил,защото да не знаеш къде си в зоната е най-страшното което може да си причиниш.

Преди обаче да я провери,Петрович се огрела за малко по безопасно място и понеже се срахуваше да влиза в тъмните сгради реши да се качи на едно изсъхнало дърво,та огроре хем беше сравнително безопасно,хем можеше да се оглежда за идващи опасности.Разгледа я добре и останови че е на прав път,само че се движеше доста по бавно от колкото очакваше.Оставаше му поне един час път до порутената селска къщичка в която беше предмета които търсеше.

Всъщност тоя предмет за които му бяха казали беше един прост сребърен свещник,но не среброто привличаше Петрович.Бяха му разказали че тоя свещник реагирал силно ако имало радиация или аномалии близо до него.Така да се каже той бил един индикатор за близка опасност и доста ценен поради това си качество.

Иван си почина 20тина минути на дъвотото и побърза да стигне до оная колиба в която се намираше свещника и да побърза да се прибере,за да не се налага да стой цяла нощ в проклетата зона.Набързо слезе от дървото и се запъти на север,там където се намираше целта му.Повървя около половин час и като се качи на едно хълмче,в далечината в полето се виждаше една порутена барака,това търсеше той.Тъкмо да тръгне да тича към нея и се чу характерния звук на военен хеликоптер,Петрович без да му мисли много много сехвърли във високата трева,това което го изненада обаче беше че точно там имаше една от онея аномалии,които хвърлят надалеч всякакви обекти.Точно преди да падне,тялото на Петрович като че ли бе блъснато от изключително силен вятър,които директно го изхвърли на десетина метра.Той падна по гръб,претъркули се няколко пъти и остана да лежи.Беше в съзнание,обаче падането беше болезнени,за негов късмет,то не му причини някакви сериозни травми,само синини и охлузвания.Полежа си той няколко минути,дотогава и помен от хеликоптера нямаше.”Сигурно са ме видели” – помисли си начинаещият сталкер – ”Обаче ако са ме видели как летя,нищо чудно че са се махнали набързо”.Заключенията му бяха правилни,екипажа на хеликоптера беше видял хвърчащото тяло и какво им оставаше освен да мислят че този сталкер вече няма нужда от тяхната намеса.

Когато стана Петрович си разтърси малко главата,взе си автомата от земята,върху които между другото беше паднал, и продължи към колибата.Мускулите му се бяха разтреперели от вълнение и ентусиазъм.На бърза крачка стигна на десетина метра от порутената къща.Тя беше със сламен покрив,на места липсаваше сламата, и с дървени стени,както и при покрива,в стените зееха дупки.

Той стоеше точно срещу избитата врата на колибата,на около десетина метра и в дъното на къщичакта,която не бе по широка от 4-5 метра,блестеше сребърният му свещник.Чак тогава Петрович се запита ”Защо толкова ценен предмет досега не е бил докопан от старшите сталкери?”.Само секунди по късно той почувста странно трептене в себе си,достраша го,но напук на себе си реши да влезе.Та той имаше Калашников,какво може да му се случи толкова ?

Бавно пристъпваше към бараката,всеки шум го караха да потръпва и да стяга хватката около спусъка.Петрович застана на прага на вратата и стоеше и чакаше,чакаше да събере достатъчно смелост да направи още една крачка и да влезе в мрака на къщата.”Бих целия тоя пъ,сега ще докажа на онея мързеливи сталкери кой е наистина смел ” – и с уверени крачки стигна до другата стена на къщата и се протегна да вземе доста красивият сребърен свещник.В момента в които го докосна и отдели от мястото му, в къщата стана по студено и странно течение се виеше зад него.Вече наистина се беше уплашил и затвори очи за секунда приготвяики се да бяга навън.

Страшен писък проглуши ушите му и той рязко се обърна,видя разядено летяхщо тяло,от кръста надолу висяха само разни вътрешности.Главата на това чудовище беше цялата в рани,с издължена брадичка и злобни очи.Отново писък право в лицето му,воден изцяло от страха и инстинкта си за оцеляване той директно мина през видението,усещайки го малко по плътно от въздуха наоколо.Сребърният свещник падна зад него,обаче той неспираше да бяга,а зад него само дяволски писъци се чуваха.Умората обаче си каза думата и на не повече от стотина метра той падна на земята.Толкова се страхуваше че незнаеше да продължава ли да се бори,да бяга ли,да се обърне и да стреля или да се прави на умрял.Толкова много се страхуваше че краката и ръцето му трепераха,неможеше дори да каже дума.Няколко минути по късно,писъците откъм къщата продължаваха,а той успя да се изправи.Беше хванал автомата в ръце и наблюдаваше къщата.

Пред него изкочи пак онази ужасна твар,онзи зъл дух или каквото и да представляваше,крещеше пред него,а страховитият му вид побъркваше Петрович,той вдигна оръжието си и стисна спусака с всички сили.Автоматът започна да изстрелва куршум след куршум в привидението,писъците на чудовището бяха заглушени от гърменето на оръжието.За секунди Иван разбра че куршумите минават през ужасяващото създание и припадна на земята.Когато се събуди още беше светло,но незнаеше колко време е изминало и къде е.Той гледаше директно нагоре,към сивите облаци по небето.

Надигна се с усилие и се огледа,пак го обвзе онзи страх,видя пак онази къща,страхът го побъркваше и незнаеше какво да направи.Видя от към къщата как тревата бързо се накраляше към него,сякаш нещо в ниското я прегазваше и го приближаваше много бързо.Преди да осъзнае ситуацията и да предпиеме нещо срещу него летеше парцалив разложен труп и го блъсна достатъчно силно че да го събори.Иван набързо го избута от себе си,колко и да се стараеше да не го види,той видя грозното полуразядено лице,отврати се.Обърна се надругата страна с цел да побегне но отново срещу него стоеше разкъсаното разложено тяло,покрито с рани.Гледаше го със зверските си очи директно и нададе углушителен писък,Иван вече беше напрага да умре от страх при вида на ужаса пред него,знаеше и че оръжието му не го нараняваше.Бавно протегна ръка към кобура на кръста си,извади си пистолетът и го долепи към слепоочието си,поредния силен крясък на изрода пред него и той стисна рязко спусъка,това което последва беше абсурдно.Проклетият пистолет засече,Иван отвори очи,само за да види как грозното същество разкачи долната си челюст и се засили право към лицето му...

Не е за изхвърляне...