Амии ето и моята първа тема(кефф)
престраших се да си пусна и аз малко от творчеството си
ммхмм ако може малко критика и ако трябва здраво хлебене,за да знам дали ставам за това

Любов разкъсата от света


Седи тя загледана в малката светлинка,
единствената в мрака на нощта.

Восакът капе по нежната ръка,
но болката притъпена е от тъга.

Навън дъждат тихо ръми,
подканя я-"Не го чакай,легни си, поспи."

Шести ден от както така седи,
нито се храни, нито пие, нито спи.

Устните шепнат тихо молитва,
очите гаснат, главата залитва.

Сърцето за него жадно копнее,
Умът в мрака на самотата се рее.

Защо така силно го желае?
Защо не може да спре да ридае?

Нали врече й се, обеща,
когато коленичи и целуна й ръка!

Трябваше да дойде, през нощта,
да я откъсне от тази сива самота.

Защо за нея тъй бързо забрави?
Защо не идва да я избави?

Стоя още ден-два така
и накрая мрака в нея надделя.

Намериха я сам сама
висяща от тавана, задушена от копринена примка на смъртта.

Така й не разбра,
защо любимият така и не се прибра,
а стоеше на дъното на близката река,
ограбен и скован от смъртта, но все още държащ нейния букет цветя...

Сладко, но има по какво да се работи. Ритъмът куца, но може лесно да се поправи със заменяне или премахване на някои от думите.

хммм някой го прочете... кеф

Ален-хмм ще помисля за изглаждане на ритъма и на премахнане на някой части
High_voltage- не по темата -еее сега това е музиката за мен Радвам се че и теб ти е присърце

мхмм е благодаря за мненията и препоръките-все пак това ми е първото и имам още бая хлебец за изям докато замязат на нещо

Хубаво ти е начинанието да пишеш поезия(защото прозата пък нямам време да я чета ). Надявам се да развиеш таланта си за напред, засега не мога да кажа, че ме впечатли, но ти пожелавам да се развиваш и да постигнеш удоволетворение.