Ето едно мое малко писание, в момент на отчаяние

Какво става, когато вече всичко е безнадежно?Какво става, когато целите станат мечти?Защото мечта – това е нещо неосъществимо, което ти можже да си представиш само но не и да усетиш, да видиш, да докоснеш.И както става, когато целите ти станат мечти?И какво правиш тогава?
Опитваш да намериш нови цели.Не, не можеш.Мечтите ти са цели, но целите са мечти.Затворен кръг, от който няма как да излезеш.Освен по един начин.
Всъщност, не е един.Тухла, нож, .45ти калибър, кола – всичко това може да ти помогне да избягаш.Но има ли смисъл?Дали това ще ти помогне наистина?Да, няма да се мъчиш, но и дори няма да можеш да мечтаеш.А мечтите са красиви.Красиви са, както е красива нощем пранината през зимата, както красиво е самотното море на залез слънце...Дали окъпан от лунна светлина или гален от последните лъчи на слънцето, ти си щастлив.Точно така си щастлив и докато мечтаеш защото, макар и само за миг, ти може да си представиш моментът и да повярваш, че това е истина.За това не трябва да прибягваш до ножа, въпреки че моментът, в който осъзнаваш, че това е само мечта е и моментът, в който сякаш нещо в теб крещи „приключи...приключи всичко...”Разкъсващата болка, която те изгаря отвътре в този миг сякаш има силата на излитаща ракета и колкото повече гориво изгаря толкова по-малко остава в нея...А говирото си самият ти, самата ти душа и всички хубави чувства в теб...И в един момент ракетата излита, и тогава ти вече не си способен да усетиш отново какво е да си на земята, какво е да си сред хора.Ти си някъде, където няма и жива душа, където си сам със себе си...Нямаш вкуса на храна, на вода, имаш само съществуване...И гледаш отдалече хората...искаш да си част от техния свят, в който всеки си има цел...но твоята цел е недостъпна, както и земята в момента...Остава ти само да съществуваш и да се наслаждаваш на единственото, което ти остана...Музиката...