Сега ще питате има ли нещо специално, което да съм подготвил за този милениум (2000 поста)? Има нещо. Убедих се, че писането на фентъзи не ми е особено силна страна, понеже имам слаб опит с подобна литература. Нямам опит и с sci-fi-тата или някакви тяхни разновидности. Все пак, за да не е без нищо, реших да напиша нещо, дано не се изложа. Включил съм и саундтрак, който общо е около 5MB, но със сигурност ще ви допадне, след като музиката на "Армагедон" е взела десетки награди и е еталон. Ето и необходимите ви песни (просто ги свалете и няма да съжелявате):
Armageddon - Piano
Armageddon - 5 Words
Armageddon - Leaving
Armageddon - Harry arrives in NASA
Armageddon - Short Straw
Важно е да се слуша съвсем тихо, иначе пречи на четеното.

КОРАБЪТ НА НАДЕЖДАТА








Start Soundtrack: >>>Armagedon Piano

Време: 10:14ч.; 11 Май; 2037г.
Някъде из България:
"Здравйте, драги зрители на БиТиВи. След минути ще станете свидетели на ексклузивните първи лични изявления на героите от космоса. Експедицията, пратена в космоса, вече е далеч от орбитата на Земята. Там е и нашето момче - Георги Желев, което беше избрано като представител на Балканите в тази експедиция. За съжаление, не можем да ви представим негов нов материал, поради изключително трудното и бавно приемане на сигнали от кораба. Разполагаме обаче с току-що пристигнали материали, които след секунди ще излъчим."




Start Soundtrack: >>>5 Words

Jameson, Greg - 51г, капитан: "Горд съм със себе си и с тези момчета и момичета, които са на борда на "Надежда". На пръв поглед това е едно очаквано събитие - за пръв път пращане на експедиция за търсене на разум из нашата галактика, но за мен е нещо невероятно. Радвам се, че аз, моята индивидуалност, е начело на първият космически кръстосвач. Корабът е нещо неописуемо - не искам да говоря за неговите показатели - нека това направят неговите инжинери и конструктори. Революциите в техниката помогнаха на човечеството да потърси истината - има ли други освен нас. Има ли там някой, който има подобен разум, да подходи добронамерено и дипломатично и да вървим заедно към разкриването тайните на Вселената? Или ще открием примитивни само форми на живот?а? Или поне, ако там в началото няма нищо, да се натъкнем на нови ресурси, които ще подпомогнат нашата техника? Сигурен съм, че нашето пътуване ще има резултат. На борда под мое командване има стотина души екипаж - млади, образовани и способни хора. Уверен съм в нас!"

Sergeev, Victor - 45г, учен в сферата на физиката: "Учил съм през целия си живот. Дори мога да кажа, че съм изцяло отдаден на науката. Още от малък исках да съм част от нещо голямо и го направих. Наистина, направих го. И сега съм тук, на този междугалактически кораб, със уверен и способен капитан, със мои колеги от различни клонове на науката, със екипаж, който засега не показва, че не е готов за тази мисия. Дано и занапред е така. Честно казано, имам пълната увереност, че това пътуване ще промени разбирането на човечеството за космоса. Международният екип, прецизно избран според мен е решение, защото това е Световен проект, а не единствено на една, две или три технологично напреднали държави"

Yang, Lee - 31г, координатор персонала на кораба: "Първият въпрос, което си зададох, когато се качих на кораба, беше "има ли смисъл от това". Ако трябва да съм искрен, лично аз съм скептик относно тези революции, контакти и открития. Иска ми се да вярвам, че е така, но разумът ми на човек от средата на йерархията ме кара поне малко да се съмнявам. Настроен съм оптимистично, определено, обръщението на капитана беше повече от вдъхновяващо. И все пак... ще се радвам, ако поне частично мисията е успешна и ненапразна. Нашият екип от помощния персонал ще се грижи за удобството и уюта на останалите от мисията."

Massaru, Takehero - 29г, пилот на кораба: "Потеглихме. Досега не съм летял в космоса, като изключим безбройните тренировки на симулатори и цялостното ми обучение на земята. За мен е изключителна чест, че представям Япония на тази световна сцена. Ще се постарая и ще дам всичко от себе си да гарантирам успешното пътуване на кораба. Като споменах за него, искам да ви уверя, че всичко е прецизно изпипано поне до моята част - пилотирането. Тя не е толкова трудна, но изисква постоянно внимание, затова с колегите ми пилоти сме си определили смени. Надявам се всичко да приключи добре и все пак отговорността пада върху нас, пилотите, така че няма място за грешки. Както вече казах, ще дам всичко от себе си и няма да разочаровам нацията ми."

Start Soundtrack: >>>Leaving

Berger, Hans - 42г, инженер: "Корабът е проектиран по модел, който до преди десетина години би бил отхвърлен от всички и авторът му сигурно е щял да замине в лудница. Може да се каже, че летим с прототипа - уникален, първоопитен и неизпитан. Заради това имам съмнения, че е възможно да са допуснати дефекти и грешки, които тепърва ще трябва да реконструираме и поправяме. Да се надяваме, че американците си разбират от работата и корабът ще бъде все така стабилен и безавариен. Нашият екип е подготвен за всякакви ситуации, но си пожелаваме да не се налага наша намеса. Лично на мен, близките ми много ми липсват, но правя това заради човечеството - живота ми не струва в сравнение с това, което мога да предложа на близките ми и целия свят, при положение, че успеем."

Aikasha, Hart - 48г, експерт по астрономия: "Скоро ще излезем от Галактиката ни и ще открием нови светове. Когато аз учих в начално училище, бяхме успели да проследим едва процент от собствената си галактика. Беше пълно с грешни хипотези, които благодарение на много труд успяхме да докажем за неотговарящи на истината и да заявим точните ни открития. Звездите - те са там и ни очакват. От земята ги виждаме като блещукащи точици по небето, но те крият огромни тайни и ние ще ги покорим. Само в Млечния път има милиарди звезди, като нашата, Слънцето. Но ние искаме да разбрем какво има отвъд. Искам да бъда първият, който ще научи. Наистина, конкуренцията за това място беше голяма, но амбицията ми помогна. И в крайна сметка - защо се трудим, защо просто не живеем, колкото да сме добре нахранени и да безделничим? Да, заради човешкия прогрес. А какво е той, след като Земята ни ограничава? Това е космоса и е време ние да го достигнем. Сега, гледам звездите в мрака и вярвам, че един ден отново ще се върнем на Земята и ще донесем добри новини. Ах, как ми липсва тя, повече от всичко..."

Robert, Jean - 27г, сержант: "Капитанът беше ентусиазиран и му личеше. Ние, от войсковия отряд обаче имаме едно на ум - там можем да попаднем на враждебно настроени същества. Малко ме е страх от това, което ще видя - не защото ценя толкова високо живота си, а дали това, което ще видим там, а аз съм сигурен, че то е там и ни чака, няма да е една голяма грешка - отварянето кутията на Пандора. Ще допринасям за стопроцентовата сигурност и ред на борда и това ме прави горд. Сбогувах се с близките ми, дано ги видя отново..."

Nielsen, Sven - 36г, специалист по химия и геодезика: "Първо, искам да пожелая на себе си и на екипажа успешно пътуване. Трябва да спомена, че това е една голяма крачка на човечеството към непостижимосто. За хиляди години човекът е направил невъзможното, за да полети във въздуха сред птиците. След почти 150 години по-нататък във хронологията на времето ние сме опитваме да превземем Вселената - нещо неописуемо по-голямо от това, което можем да си представим. Аз искам там да намерим необитаеми неживи планети. Вместо водорода, със който сега пътуваме, можем да се движим с стотици пъти по-бързо благодарение на неоткрит елемент, който ще донесем на Земята. Заедно със това, ще открием и други блага и ще заселим хора нявсякъде. Все още неуспешните опити за колонизиране на Марс и пригодяване към базови или атмосферни условия за живот са неуспешни поради суровите условия. Но за какво ни е Марс? Та там, където откриваме ще си намерим милиони по-добри марсове. Аз знам, че ще успеем."

Start Soundtrack: >>>Harry Arrives at NASA

Wong, Jonathan - 46г., биолог: "Да, онзи ден си говорихме с моя колега от Норвегия. За разлика от него аз желая там да намерим живот, да разберем всичко около него - съществуването му, анатамията, физиологията, еволюцията... Това ще е прогреса. Да кръстосаме наши животни с тамошни... Учените твърдяха до преди време, че съвкупността от явления, породили живота на Земята е уникален и неповторим. Е, ние ще докажем, че това не е така. Ще научим вероятно тайни на биологията, за които не сме и предполагали. Представете си, човек, анаероб, дишащ свободно в нищото. Представете си човек, живеещ стотици години, благодарение на антиоксидант, изведен от ДНК на непознат микроорганизъм. Да, вероятно ще срещнем и патологични микроби, враждебни племена, страшни чудовища... това е неминуемо. Рано или късно трябва да осъществим контакт, макар сега той е бъде пръв и водещ начало. Средата, на която стоим ние, означава, че там със сигурност ще намерим нищо повече и по-малко от нас в еволюционо отношение, а то със сигурност ще е различно. Важното е да го намерим и да знаем, че то съществува..."

Fernandes, Julia - 34г, отдел "Журнал и комуникации": "От малка обичам да пътувам. И съм го правила - може да се каже, че съм посетила столицата на всяка по-интересна страна. Завърших и журналистика, заради тази моя страст. Радвам се че съм част от тази експедиция и със моите колеги асистенти ще допринесем за написване на цялостната история на пътуването. Ще се постараем и доколкото можем, хората на Земята да научават максимално това, как сме ние и как напредваме. Не се и съмнявам, че тръпнат от очакване, но все още е рано за нещо по-голямо. Още не сме излезли от слънчевата ни система, тук всичко е наред, всеки си върши работата съвестно и ако всичко продължава така, няма да има проблеми за вбъдеще. Комуникацията е на ниво - всички владеят перфектен английски и са наясно с всички термини. Въодушевена съм и съм постигнала тази мечта - да пътувам и извън Земята, която дори и най-близките ми не са очаквали до преди няколко години. Ще се гордеят с мен, в това съм сигурна."






---




---





Start Soundtrack: >>>Short Straw(стартирайте не отначало, а от първата минута)

12:28ч; 13 Май; 2037г.

Превод в ефир благодарение на Канал 3:
Край с космическият кораб "Надежда"! Преди час вероятно е попаднал в метеорен дъжд и за съжаление е бил ударен фатално. Повредата е била изключително сериозна и е последвала експлозия. Човешките мечти за опознаване на Вселената се срутиха главоломно! Показахме, че не сме готови да се срещнем със Вселената. Екипажът на "Надежда" са герои на света, те решиха да се жертват в името на човешкия прогрес, но уви... Макар да ни се струва безсмислена и нелепа тяхната смърт, те поствавиха редом с Армстронг и Гагарин нова ера. За период хората забравиха враждата, конкуренцията и проблемите си. Те замениха тези чувства на ежедневието с единение, радост, гордост и заинтересованост. Дано след години, когато "Надежда 2" излети от Земята, да станем свидетели на нещо необикновено...

THE END

П.С. И за всички тези, с които през тези 2000 поста сме поддържали приятелски отношения: никой няма да ви се разсърди, ако постне едно мнение...

Много юбилеи,много нещо наскоро... .Ей сегинка ще го прочета

Постарал си се както подобава за юбилея, но имам една забележка. Защо няма развитие в тоя разказ. Малко беше безинтересно да прочета всички тези речи и веднага след това корабът да бъде унищожен. Не мога да разбера замисъла на разказа ти и върху какво си искал да акцентираш.
Сега за юбилея: Честит да ти е. Заедно със заека вие сте едни от най-активните(не казвам най-активните, защото пак някой ще се обиди) юзъри. Чудя се токъде ви хрумват толкова много и почти винаги хубави идеи. искам да кажа също и , че ти си един от хората в тоя форум, чиито мнения ме интересуват и винаги им обръщам внимание.
Винаги ми е било приятно да чета фън темите ти, макар да не съм се заливал от смях. Често мненията ни по даден въпрос са съвпадали. В много теми си ме подкрепял и си заставал зад моето мнение, така че искам да знаеш, че и ти можеш да разчиташ на мен в това отношение.
Е, не съм много добър в благодарствените изказвания, така че май няма какво повече да кажа, освен "Благодаря" за тези 2000 поста, с които си осмислил доста време от престоя ми, както и на много други хора, в този форум.


П.П. Очаквам да видя снимката ти в най-скоро време.

Мерси за поздравленията, както и тези на ЛС Уважението ни е взаимно.
Смисъла на гореспоменатото е, че как всички човешки надежди са концентрирани в една точка и как изведнъж всичко пропада. И все пак, хората отново продължават да вярват... или нещо такова...

Кратери



Филип наблюдаваше как Луната се отразява в езерото. Тъмнокосата Лена го бе цапардосала и сега той си мислеше как утре ще и го върне, като и каже, че не я обича повече. Неочаквано някаква жабка скочи във водата и прекъсна унеса му, Филя се стресна и изпусна стъклената бутилка. Тя се претърколи и цопна във водата. "Проклятый" извика той и скочи след нея, за да я хване, но залитна настрани и от стръмния тревист бряг се озова по лице в тръстиката. "Еб твою мать, Блядское дело!". Младежът понечи да махне калта от лицето си с ръкава си, но той бе още по-кален и Филя погледна към небето, за да отправи нова ругатня. Гласът му обаче заглъхна, а зениците му се разшириха. "Я не могу верить". И наистина не можеше да повярва - проследи светлата диря по небето, завършваща в грандиозна екслозия на стотици, може би хиляди километри. Преливащите топли цветове в най-различни тонове го накараха да изтръпне, колкото и да беше пиян, не можеше да сбърка какво е това. Последвалият след минути мощен тътен го накара бързо да излезе от водата и да побегне с шишето в ръка...

-----

- Нали ги изтеглихме, какво по дяволите означава това . В Куба вече няма ракети, защо?
Хрусчов се потеше в по принцип прохладния си кабинет и препрочиташе секретната телеграма. Чудеше се какво и е секретното, след като на 120км северно от Москва неопределен брой атомни бомби, подобни на използваните при Хирошима и Нагазаки, но двойно по-мощни бяха сравнили няколко градчета с земята и това бе станало достояние на половин Русия. Толкова ли коварни бяха американците и нима Кенеди бе всички възможни граници на политическа търпимост, макар Хрусчов да беше направил компромис?
- Никита, макар и малко вероятно, бях предвидил нещо подобно. Това определено е краят на Студената война, време е да използваме цялата си ядрена мощ, проклетите капиталисти си го изпросиха!
Военният министър, другаря Никита Вадимов, въобще не се учуди на избухливостта на своя пряк началник. Отлично бе предвидил какво ще се каже на тази оперативка и какво трябва да се предприеме. Понякога се поставяше на мястото на Хрусчов и ако можеше, лично щеше да хване ръката му и да натисне червеният бутон за изстрелването на кубинските ракети преди месеци. Отстъплението за съветската империя бе нещо непознато и компромиса не бе по вкуса на Вадимов, още повече, че апогея си той постигна, като бе пряк участник в окупацията на безпомощния Берлин в края на войната.
- Другарю...
- Да, Никита?
- Предполагам, че ще има още... много. Поразителната сила на тези бойни глави е огромна и унищожителна, предлагам ви незабавно да изстреляме всичката си ядрена мощ в посока САЩ.
Хрусчов се присегна към телефона, но Вадимов затвори слушалката. Лидерът го погледна учудено, а Вадимов просто му кимна и показа ръчния си часовник, като почука по него.
- До седем часа американците ще съжаляват.

------

Три часа по-късно, американците прекъснаха всички комуникационни връзки на руснаците в района на бомбардиорвките. Хрусчов беше преместен с конвой във квартирата си във възстановия вече Ленинград
и отдаваше нарежданията си оттам. Куба отново прие бойните глави на своя територия, докато американците съвсем надменно дори не се опитаха да ги спрат. Разузнаването обаче донесе потресаващи новини - източният бряг бе залят от огромно цунами, което не бе пощадило и мегаполиси като Бостън и Ню Йорк.
Телефонът на Хрусчов извъння. Той позна кой се обажда - американският му колега, така неприятният му. С изкуствена усмивка поздрави гласа от телефона, след което се обади друг дрезгав глас, говорещ на руски. Руският президент проведе задълбочен разговор, от който Вадимов наблюдаваше само жестовете от остъклената тераса. След около двайсет минути, Хрусчов излезе на терасата, запали пура и издиша специфично миришещия дим. Изглеждаше угрижен и в същото време някаква нотка на оптимизъм и задоволство се четеше в устните, а лицето оставаше все така безчувствено като на мъртвец.
- Проклятые американцы! Отново ни се изплъзнаха!
- Какво, значи трансферирането на ракетите е безполезно?!
- Абсолютно. Атаката не идва от тях, а от там... - посочи с ръка мръсносиньото небе, което в момента беше покрито с плътни дъждовни облаци и се готвеше да завали.
Вадимов широко отвори очи и потрепери. Видя няколко огнени опашки на небето, което го разрязваха. Това не бяха ракети, не бяха изобщо оръжия, направи от ръката на човек, просто режеха небето и падаха...

----

122 години по-късно, Армстронг-младши стъпи на Земята. Десетките кратери по повърхноста на Евразия му навяваха носталгично чувство, сякаш и преди е бил тук. Климътът беше прекалено суров за какъвто и да било живот, освен някои микроорганизми, намерили спасение по някакъв начин и адаптирали се към условията. Втората половина на 20ти век, бе записана в учебниците като трагична за цялото човечество. Гиганският астероид от непознат метал бе заплашил земята, е бил поразен от ракета, която го е пръснала на хиляди парченца, обсипвали земята десетки години. Армстронг понечи да направи втора крачка. Вдигна апарата и спокойно каза:
- База Луна, тук Земя-1. Кацането на нашата планета е успешно, повтарям, успешно.





Нещо кратко и набързо написано