|
Заглавие: Споделям с вас... Публикувано на: 05 Юли 2006 14:41
Вчера сутринта вечерта по обедно време…Тъкмо ставах от сън в 6:30 и трябваше да ходя на училище…Главата ми ме болеше и най-малко исках да стоя 5 часа и повече в класната стая с моите “не-луди” съученици…Първоначално си мислех какво да направя,за да не мога да отида.Първата мисъл,която като парен чук се заби в главата ми беше да изкопая дупка във въздуха,дълбока 30 метра и да скоча в нея…Не,не можех.После си мислех как да се удавя с въздух,но реших,че много ще ме души…Затова нямах друг избор.Щях да изтезавам съучениците си.Ядох някакви боклуци(вафли)и нарочно не си умих зъбите.Обух старите чорапи,които киснеха в банята от една седмица.Бяха доста миризливи…Сресах си косата като по чудо имах време…Отворих вратата и слязох по стълбите.Бях още доста сънен,но успях да нацеля тротоара.Пресякох голямата улица,която толкова “обичах” да пресичам всеки ден и закрачих като трезвен пияница към тролея.Чаках този електрически правоъгълен кашон да се появи…Най-накрая се дотътри след 10 минути.Качих се вътре без удоволствие(както винаги)и потеглих към центъра…Щом слязох,веднага ме обзе ужасното чувство за нещо грозно,което ме очаква…Естествено,това бяха досаднитесъседки от училище,които не ме оставяха намира докато не стигна до у нас.5 ме тормозеха,а бяха толкова гадни…Идеше ми да избягам и да се върна,но не можех…Задълженията ми ме влачеха за яката нагоре по тъпия баир…Стигнах там и не усещах умора въпреки,че трябва да си алпинист,за да изкачиш върха...и да стигнеш до нещото,което мразиш и до хората,които не обичаш(поне по-малката част от хората в училище)…Влязох с главоболие във еднообразния непроменен коридор на първия етаж.Там беше безопасно за мен,затова го извървях целия.Качих се на втория етаж отзад,където беше класната стая.Още щом ме забелязаха,онези досадници започнаха да врещят и да ме сочат…Аз забързах и влязох в стаята стреснат.Но часа вече беше почнал…Извиних се на класната,която по навик се плезеше като говори и ми каза да седна…Насочих се към чина си,но точно зад мен се отвори вратата и чух мазно хихикане на гадините…Вълна от гадост ме плисна и ми се повдигна.Кошчето беше до мен,но не повърнах…Трескаво нацелих мястото си и зачаках часа да свърши.След дълго бръщолевене от страна на класната най-накрая би звънеца…
Тръгнах към гадчетата.Те ме гледаха странно.Реших да изпробвам методите със немитите зъби и смърдящите крака.Дъхнах им,но те не се разбягаха…Хмм,реших да приложа план Б.Заплаших ги,че ще си събуя маратонките…
Но никаква реакция…Така ли?Събух ги аз и ги поднесох на всички да ги помиришат добре.После пак нищо…Тръгнах си засрамен от случилото се…Но тъпия звънец пак би и влязохме в стаята…Моите съученици(момчетата по-точно) бяха майстори на идиотщината-то не бяха побоища,оливане с маркучи в тоалетните,оливане с кола,какви ли не извращения по стените…Другите се задоволяваха да се удрят някъде целия час.Имахме двама индивиди,които правеха хипермега простотии.Единия изпитва другия да напише думата брат на английски…Но оня не успява,уцелва на 10 път!Ето и другите девет думи,които беше написал:
bradar
brathar
brodar
brothar
brader
bradhar
bradthar
bradther
bradher
В забава минаваха часовете,когато аз и най-добрият ми приятел си измисляхме какви ли не истории за тези двамата идиотчета…Но звънеца пак досади…Е,поне 10 минути почивка…Пак си говорихме с моя най-добър приятел,който имаше късмет да не му досаждат някакви досаднички…Всъщност те от началото на годината ме бяха харесали и ме изнудваха да им пиша SMS но на мен само до тва ми беше.Не ги харесвах.Не им отговарях.Обаче само една от тях ми правеше впечатление и спечели симпатиите ми-тя не ми досаждаше…Всъщност,държеше се странно.Когато я доближавах,се изчервяваше и се затваряше в нейната класна стая…Научих,че ме харесва,но не и обръщах внимание…
И така се проточиха дни,седмици,месеци,аз все и все се канех да и кажа какво изпитвам към нея,но не го направих…Вече не се харесвахме един друг(тя също много ме харесваше).Вече не изпитваме нищо един към друг…
Жалко,де,не беше лошо парче,особено заради двете си…висши образУвания…но това е друг въпрос…
И така време мина,аз изпростях и така и не разбрах защо дойде този ден в който да напиша тази глупост,но реших ей така да споделя с всички вас немалко парченце от своите преживявания…
Напълно ви подкрепям ако пишете забележки всякакви,упреци,критикувайте на воля…
Сигурен съм,че това няма да ви хареса въпреки,че ми отне време да го напиша…Е,някои неща като това с чорапите и зъбите не е истина,но все пак…Ако ви е харесало много ще се радвам…Все пак съжалявам за изгубеното от вас време за да четете поредната безсмислица(надявам се да не е такава де)
И благодаря предварително за отделеното време…
|
