Да приемам, че е толкова зле, че даже не Ви дава сърце да го коментирате...

Не, по-зле е!

Шегата настрана, приятно разказче, което (предполагам) цели да ни покаже, че улисани в ежедневнието ни и съпътстващите го проблеми, често не забелязваме красотата, която ни заобикаля. Тъжното е, че точно тя може да ни направи настроението добро, да ни отпусне и освободи от натрупаната негативна енергия и да ни зареди с положителна такава. Тъжно наистина.

Тук обаче ми се иска да вметна и една от причините да е така - не само, че от ден на ден ежедневието на съвременния човек става все по-натоварено и по-натоварено, но според мен голямата пречка да забележим това е, чеживеем в блокове! Да, точно това уж "не толкова важно нещо". Защо ли? Ами защото аз (като живущ в блок) нямам къде и как да изляза навън, да седна и просто да се наслаждавам на красотата на прирорадата в някой хубав слънчев ден. Още повече - в тази бетонна джунгла, в която живеем все по-малко и по-малко, ако не и въобще не останаха затревени зелени пространства, където да се почувстваш, макар и лъжовно, "сред природата". Живея в Сливен и мога да ви кажа, че в скромния ми град (който между другото не е чак толкова малък - 8-ми по големина в страната!) има май точно няколко зелени места, а по-голямо по-размери има дори само едно - малката ни градска градина. Това наистина много ме натъжава, защото понякога наистина ти се иска просто да седнеш на една пейка и да подидаш чист въздух и да погледаш малко зеления цвят на растенията.
Дори още по-лошо нещо се сетих - във връзка с абитурентския ми бал наскоро бях в прословутия ни курортен град Слънчев бряг, където мога да заявя, че нямаше една пуста пейка със зелен храст до нея, където да можеш да седнеш! Каква почивка ще правиш там? Аз лично не знам...
Лично според мен много ще се спечели ако се създадат или най-малкото запазят сега съществуващите зелени площадки. Уви, едва ли някой ще ме чуе - за всекиго е важно да се прибере някой лев в повече от предприемчивия строител на ново заведение... Наистина жалко!

Колкото до написаното - добре беше. Хареса ми описанието ти в началото - не прекалено дълго (както бих го направил аз ), но много приятно за четене - точно като картината, която рисуваше. Няколкото мотива в разказчето бяха добре сложени. Само не можах да разбера защо беше нужно героят да умира, но и това си има някои не лоши отговори. Както и да е.

По техническата част имам само една забележка - правописните грешки. Знам, че се извини предварително, ако му удариш една редакция след като го напишеш, ще стане много по-добро! Точно като в разказа ти, липсата на правописните грешки е това нещо, което се доизкусурява в пищната картина, точно когато си си мислил, че не може да е по-добре. Сещаш се, нали!

Добре написано и може би трябва да пробваш да напишеш още нещо. Само не продължавай дълго да робуваш на стила "кратък разказ, разискващ до болка познати теми".

Хей, много е добро, няма да направя толкова подробен анализ на произведението като колегата, не смятам и да задълбавам в идеи, просто отбелязвам, че съм го прочел и че ми харесва. Предполагам липсата на коментари е поради липсата на време да се прочете разказът, дори от липсата на време да се прочете. Въпреки това ще намеря време да прочета и други твои неща, ако пуснеш такива.

Първото стихотворение е изключително. Имам малко забележки към ритъма, но идеята е интересна и добре развита.

Другите две са малко по-посредствени, може би защото използват по-изтъркани и обезсмислени мотиви.

Разказът също е интригуващ, макар да не успя наистина да ме докосне. Може би твърде отвлечен, по скоро поредица от картини, отколкото случка. Такава е била и идеята ти, получило се е.