Звездите постепенно избледняха и добиха нормалния си блясък. От хиперпространството изскочи суперзвездоразрушителят “Отмъщение”. Капитанът направи справка с данните, а след това видя и планетата Шурба. След тази проверка имперския офицер се насочи към командното кресло. Той приближи и каза:
- Сър, успешно излязохме от светлинна скорост. Координатите са точни.
- Много добре, капитане. Подгответе една совалка ще сляза на повърхността.
- Както заповядате, адмирале.
След малко имперската совалка клас “Ламбда” придружена от четири ескадрили Тай-интерцептори се насочи към планетата. Совалката пое курс към странна крепост. Формата и погледната от високо приличаше на юмрук. Когато кацна в хангара десет императорски гвардейци с червени роби и шлемове застанаха мирно. Подвижната стълба се отвори и по нея слезе синьокож хуманоид. Той веднага се насочи към командната зала. Вътре го чакаше един имперски офицер със знаците на майор.
- Добре дошъл, върховен адмирал Траун. За мен е чест да се видим отново.
- Искам последните сведения – сухо каза червеноокият гост.
- Разбира се, сър – отвърна майорът.
Траун се зачете в докладите. Накрая вдигна глава от компютърния екран.
- Изпратете ми Лемалин – нареди върховният адмирал.
След минута влезе най-добрия специалист по клониране в Галактиката.
- Викали сте ме, сър – каза той.
- Как стоят нещата с клонинговите проекти в секретния раздел? – Попита Траун.
- Съжалявам, но там имаше малко объркване. Според данните, които имам първия ваш клонинг се е провалил. Втория е намерен и унищожен преди да се роди.
- Изпълнена ли е задачата на първия клонинг?
- Да. Основната е изпълнена. За съжаление клонинга е искал да завладее Галактиката.
- Така ли, много интересно. Значи затова се е провалил.
- Какво ще заповядате, сър? – Попита ученият.
- Продължете работата си. Нека десетте клониращи лаборатории се съсредоточат върху пускането на клонинги от серията Г.
- Да, адмирале. Ще бъде изпълнено.
Траун освободи учения и се замисли. След малко совалката му се отправи към суперзвездоразрушителя.

Радарната станция на планетата Нираван засече огромния кораб. Тя предаде съобщението на крепостта. Оттам изпратиха ескорт, който да посрещне господаря им. Адмирал Вос Парк и барон Сонтир Фел се поклониха ниско. Траун им даде знак да се изправят.
- Знаехме, че ще се върнете, сър – каза Парк.
- Чисите са готови за действие – допълни Фел.
- Чудесно. Съберете всичките си хора и кораби и ги групирайте в системата Вагран.
- Както наредите, върховен адмирал Траун – отвърнаха двамата мъже.
След като разучи и местната база данни “Отмъщение” се отправи към по-цивилизованите части на Галактиката. Суперзвездоразрушителят навлезе в имперското космическо пространство. До един пограничен свят кораба излезе от хиперпространството. Неговата поява бе забелязана от един малък патрулиращ изтребител.

- Адмирал Пелаеон. – Чу се зад гърба на върховния командващ имперската флота.
- Да, капитан Ардиф. Какво има?
- Получи се странно съобщение от един патрулен кораб. Докладваха за появата на суперзвездоразрушителя “Отмъщение”. Според нашите данни кораба е изчезнал от познатата галактика преди шестнадесет години.
- Наистина странно. Къде е видян?
Капитанът погледна картата.
- На около две светлинни години от сегашното ни местоположение.
- Тогава лично ще отидем да го проверим. Насочете “Химера” към мястото.
- Да, сър – отговори капитанът.
Наистина беше той. Лъскавия издължен кораб сякаш бе възкръснал от времето, когато имперската мощ беше в разцвета си. Три ескадрили Тай-дефендери излетяха от суперзвездоразрушителя и се насочиха към “Химера”. Те прелетяха в перфектна маневра покрай кораба. След малко на екрана се появи офицер в капитанска униформа.
- Говори капитан Кирзен. Търся върховния командващ имперската флота.
- Тук е адмирал Гилад Пелаеон. Върховен командващ имперската флота.
- Поздравления, адмирале моя командир иска да ви посети.
- Кажете, капитан Кирзен кой е той?
- Скоро ще го видите.
Наистина една совалка придружена от четири Тай-дефендера се насочи към хангара на “Химера”.
- Какво става, сър? – Попита Ардиф.
- Не знам, но ще разберем.
Ескорт от гвардейци в червени наметала влезе на мостика. Пелаеон зяпна от изненада, обаче тя прерастна в изумление когато охранителите се разгърнаха и от там се показа Траун.
- Кой по дяволите си ти? – Попита адмиралът.
- Привет, адмирале аз съм върховен адмирал Траун. Преди шестнадесет години отидох на мисия в Непознатите райони. Радвам се, че ви намерих толкова бързо не знаех, че имперските висши офицери обичат да обикалят из външните светове. Да не сте изпаднали в немилост пред императора?
- Не може да бъде! Сега остава да се справя с още един фалшиф Траун. – Каза Пелаеон.
- О, не, адмирале аз не съм клонинг. Станало е ужасна грешка. Знам, че един мой клонинг се е появил преди около десет години.
- Сър, ако вие сте Траун клонинга ви се свърза с мен. Благодарение на него Империята почти унищожи Новата република.
- Коя Нова република? – Попита синьокожия хуманоид.
- След битката на Ендор, Бунтовническият съюз се трансформира в Нова република.
- Мисля, че ще трябва доста сериозно да си поговорим адмирале. Искам да ми дадете колкото се може повече информация за случилото се в Галактиката.
- Няма проблеми.

Няколко часа по-късно върховният адмирал отново започна да премисля нещата. Червените му очи проблясваха. Накрая той каза.
- Адмирале, аз имах задача в Непознатите райони. Успях да колонизирам голяма част от световете там. Имаме няколко корабостроителници. За тези години произведохме десетхиляди имперски звездни разрушители. Освен това има и пет хиляди суперзвездоразрушителя. Десетте клониращи комплекса произведоха армия от десет милиона клонинги. Най-добрите имперски гвардейци са готови за атака срещу всеки враг. Това исках да докладвам.
- Сър, аз сключих мир с Новата република преди три месеца.
- Поздравления аз също бих сключил мирен договор с тях. Ще са ни необходими всички сили, които можем да съберем.
- Срещу кого ще ги събираме? – Попита Пелаеон.
- Има враг, там в Непознатите райони, на границата на Галактиката. Той заплашва да нахлуе тук и да ни пороби.
- Върховен адмирал Траун, аз ви уважавам много и се прекланям пред вас. Обаче не искам да воювам с Новата република.
- Няма да воюваме с нея. Трябва да отида на Корускант. Това е от голямо значение. Ако планетата е под властта на Новата република се надявам те първо да питат, а после да стрелят.
- Разбира се. Това може да се уреди. Кога искате да тръгнем?
- Възможно най-бързо – каза Траун.
- Капитан Ардиф – обади се Пелаеон.
- Да, сър.
- Готови за хиперпространствен скок.
- В каква посока? – Попита Ардиф.
- Корускант.
Капитанът започна да дава нареждания. Траун се отправи към каютите за гости. Пелаеон остана замислен. “Дано Скайуокър е там” помисли си адмиралът когато остана сам на мостика.

Люк за пръв път попадаше на такава планета. Получи сигнал за помощ и се озова веднага. Когато приземи кораба обаче се намираше насред нищото. По точно в джунгла. А кой ли можеше да е изпратил сигнал от такова място. “Все на мен се случва да попадна на такива места”. Помисли си той. Джедаят продължи напред и неочаквано видя три високи уродливи фигури. “Странно. Не ги усещам със Силата. Да не би да имат йосаламири”. Премина друга мисъл през главата му. Това бяха странни същества, които имаха способност да отблъкват Силата. Не се виждаше нищо такова. Тогава единственото възможно обяснение беше, че…. Така и не видя другите пет които му изскочиха в гръб и го нападнаха. Изглежда бяха професионални бойци. Въжетата се преметнаха през раменете му. Люк се превъртя и успя да ги среже с активирания си светлинен меч. Нападателите извадиха бластери. Скайуокър отби изстрелите и повали двама противници. Другите трима го взеха на прицел. Неочаквано още един светлинен меч разряза атакуващите. Над джунглата отново легна тишина. Люк вдигна поглед и видя съпругата си.
- Е, скъпи как си? – Попита Мара Джейд.
- Чудесно. Радвам се, че намина.
- Улових сигнал за помощ.
- Интересно дали са искали да хванат и двама ни? – Попита Люк.
- Може би – каза Мара.
- Забеляза ли, че не ги усещаме със Силата.
- Да. Имат способности на йосаламири.
Двамата продължиха към сигнала и попаднаха на втора засада. Този път нападателите бяха подготвени. Двадесет странни индивида откриха огън отпред. Още толкова се появиха и отстрани. Джедаите отбиваха изстрелите, но им трябваше време докато стигнат до стрелците.
Заети в тези действия те не видяха появата на нова група. Новодошлите вдигнаха тежките бластери и откриха огън. Нападателите се опитаха да отвърнат на стрелбата. За тяхно нещастие пристигналите имаха чудесен мерник. За десет минути всичко свърши. Люк и Мара вдигнаха глава, за да благодарят на притеклата се помощ. Учудването им явно пролича по лицата. Червените шлемове и наметала припомниха на Джейд отдавна отминали времена. Спасителите им бяха императорски гвардейци. След миг усетиха и още нещо, това бяха клонинги.
- Радваме се да те видим отново, Ръка на императора – каза командирът им.
- Кой си ти?
- Кир Канос от императорската гвардия.
- Е, Канос какво искате от нас? – Попита Люк.
- Да ви придружим до кораба ви.
- Чакай малко. Как така? Не знаеш ли кой сме? – Сопна се Мара.
- Простете. Ранени ли сте? – Добави Кир.
- Не. Благодаря за загрижеността. Кажете откъде знаете, че сме тук и как решихте да ни помогнете? – Обади се Скайуокър.
- Проследихме кораба ви щом навлязохте в територията на Империята. След това разпознахме фалшивия сигнал за помощ. После получих заповед да ви помогна. Трябва да отидете на Корускант.
- Няма да ходим никъде без да разясним как така сте оцелели след смъртта на Палпатин.
- Не знаех, че императора е мъртъв. Тук съм от шестнадесет години. Господарят ме предупреди за вас. Каза, че ако имам проблеми да ви кажа името му.
- Много интересно. Нима си мисли, че само защото ни спаси живота ще ти повярваме. Ами ако всичко е нагласено.
- Не е. За съжаление няма как да ви го докажа.
- Кажи тогава кой е господаря ти? – Попита Люк.
- Върховен адмирал Траун – отговори гвардеецът.
Люк и Мара се спогледаха. Не можеше да бъде вярно. И въпреки това не се усещаше Канос да лъже, сигурно грешеше. “Освен ако не е имало и втори клонинг на Траун”. Тази мисъл премина през главите и на двамата.
- Слушай, Кир. Колкото и да ти е неприятно Траун е мъртъв. – Каза Люк.
- Да. Даже убихме клонинга му. – продължи Мара.
- Съжалявам, джедаи, но наистина сте убили два клонинга, истинския Траун е жив.
- Добре как да ти повярваме? – Попита Люк.
- Отидете на Корускант – отговори гвардеецът.
Междувременно те стигнаха до кораба. Двамата джедаи се настаниха вътре и потеглиха. Време беше да отидат до столицата и да разрешат тази лудост.

Вятърът леко духаше откъм планините Менерай. Застанала на един от балконите на двореца Лея Органа Соло наблюдаваше имперския град. Светлините проблясваха все така интерсно и омагьосващо. Към нея леко се приближи едно ногри.
- Какво има, Гарак? – Попита жената.
- Извинете, господарке. Викат ви по канала за свръзка.
- Отивам да проверя.
Когато влезе в комуникационната зала. Лея видя обичайния хаос. Неочаквано на един от екраните тя видя изскачащ от хиперпространството имперски звезден разрушител. Стомахът на принцесата инстинктивно се сви. След това тя се усмихна. Вече бяха в мир с Империята. Лея превключи на канал за свръзка и каза.
- Говори президентът Органа Соло. Идентифицирайте се.
- Тук адмирал Пелаеон от “Химера”.
- Радвам се да ви видя, адмирале. Какво мога да направя за вас?
- Искам да говоря пред Висшия съвет на Новата република.
- Странно искане, но ще предам молбата ви.
След десет минути за учудване на Лея съвета се бе събрал, за да изслуша върховния командващ на имперската флота. Пелаеон влезе в заседателната зала придружен от загърнат с роба, и носещ качулка човек.
- Уважаеми, съветници. Аз дойдох, за да ви предупредя за събития, които ще засегнат всички ни. Според последните данни научих за нова раса идваща от съседна Галактика. Тя иска да ни пороби. Трябва да се обединим, за да я спрем. – Декларира адмиралът.
Съветниците погледнаха учудено Гилад.
- Това са глупости, адмирале – обади се съветник Фейлия.
- Навярно искате да унищожите флотата ни – подкрепи го представителят на Ишори.
Неочаквано придружителя на Пелаеон отметна робата си. След това каза със спокоен и любезен глас.
- По добре повярвайте на адмирала.
Тишината можеше да бъде срязана с нож или пипната с ръка. Съветниците се споглеждаха все едно търсеха причината за внезапната лудост, която ги бе обзела. Върховният адмирал Траун, хуманоидът създал им толкова проблеми стоеше насред съвета на Новата република. Лея успокои дишането си след това попита
- Какво търсите тук?
- Дойдох да се предам – отвърна спокойно върховният адмирал.
Охраната нахлу и арестува Траун. Лея се възползва от суматохата и дръпна Пелаеон настрани. След минута двамата бяха в къщата на принцесата на Корускант.
- Време е за обяснения, адмирале – каза Лея и се тръшна на един стол.
- Преди десет дни бях на обиколка край Външните светове. Тогава един разузнавателен кораб ме информира за появата на суперзвездоразрушителя “Отмъщение”. Помислих, че е празен. Отидох с “Химера” да го проверя и там намерих Траун.
- Той ли е? – лицето на Лея бе в очакване.
- Всички това се питат – отговори Пелаеон.
- Адмирале, искам истината – не се предаваше принцесата.
- Ако питате за личното ми мнение, според мен това е Траун. Той разпитваше за последните събития. Явно наистина не знаеше какво се е случило. Каза, че трябва да дойде на Корускант и да говори с вас. Нямам представа защо ще го прави ако няма някаква много важна причина.
- Добре, тогава възниква въпросът какво да правим с него.
- Ще го убиете ли? – озадачено попита Пелаеон.
- Не знам. Помните какво направи клонинга му. За малко да ни унищожи. И сега оригинала идва и се предава, направо чудесно.
Вратата на стаята плавно се отвори и вътре влязоха Джейд и Скайуокър.
- Не можете да повярвате какво стана. Отървахме се на косъм от една засада. Спасителите ни бяха императорски гвардейци. Все едно Империята е на върха на могъществото си. – Изговори набързо Люк.
- Да. Казаха, че служат на Траун. – Допълни Мара.
- Всичко наред ли е в столицата? – Попита Люк.
- Той е тук, майстор джедай Скайуокър. Върховният адмирал Траун се завърна. – Отговори Пелаеон.
Мара и Люк не можеха да повярват на ушите си. Значи Кир Канос не ги беше излъгал, но как така знаеше къде сме. После джедая се усмихна. Разбира се става дума за гений.
- Какво иска Траун? – Попита Джейд.
- Да помогне срещу чуждо нашествие. Според върховния адмирал само обединените ни сили могат да спрат поробването на Галактиката. – Отвърна Гилад.
- И как смята да го стори – обади се Люк.
- Да го попитаме – предложи Лея.

Охраната спокойно, но твърдо вкара Траун в изолирана отвсякъде килия. Върховния адмирал не се показа засегнат. Той седна на един стол и се замисли.
Мислите му го върнаха шестнадесет години назад. Тогава тук на Корускант в този дворец се състоя последното секретно съвещание на имперската флота. Присъстваха всички върховни адмирали, императора и Дарт Вейдър. Траун се бе върнал от Непознатите райони и докладва.
- Ваше величество, изследвах голяма част от Непознатите райони. Според мен опасността от пришълците там е много голяма. Предлагам всичките ни усилия да бъдат насочени за нанасяне на превантивен удар по тях.
- Не съм съгласен с вас, адмирале. Трябва да се справим с бунтовниците. Сега те събират флотата си и има възможност да ги унищожим с един удар. – Избоботи гласът на Вейдър.
- Мога да поема командването на една флота и да ги разбия – предложи Траун.
- Няма нужда, адмирале. Сега главната ми задача е да унищожа бунтовниците. Ти се върни в Непознатите райони. Когато потуша бунта ще дойда, за да завоювам новата Галактика. Изпращам ти взвод гвардейци, които да ти помогнат в задачата. – Сухо отговори императора.
Останалите присъстващи погледнаха учудено владетеля на Галактиката. Взвод гвардейци досега не беше даван на никого. Явно императора наистина вземаше думите на Траун насериозно. Синьокожият върховен адмирал се поклони и напусна тронната зала. Няколко дни по-късно Траун се отправи към Непознатите райони.
“И когато дойдох в двореца съм арестуван”. Премина през главата на червеноокият хуманоид. Той се усмихна след това се изтегна на леглото и заспа.

Странен електронен шум наруши тишината. Вратата на килията се отвори и вътре влязоха няколко души. Траун се изправи и заразглежда гостите си. След това каза:
- Радвам се да ви видя. Какво ви води насам?
- Стига шеги, адмирале. Те са неуместни. Въпросът е дали да те убием сега или ще има процес срещу теб. – Обади се Мара.
- От разказа на адмирал Пелаеон останах с впечатление, че не убивате никой без причина. Или греша, Ръка на императора. – Отвърна върховният адмирал.
- Това няма нищо общо, ситуацията е извънредна – тросна се Джейд.
- О, да разбира се. Даже нямате представа колко. Другите няма ли да кажат нещо? – Попита Траун.
- Защо ни спасихте? – Обади се Люк.
- Императора се оказа прав за теб, Скайуокър. Ти си интересна личност. Имам нужда от теб. Това е.
- Разкажете нещо повече за опасността – каза Лея.
- А, да заплахата. Може да се каже, че аз изпълних задачата на вашите джедаи. Проникнах в чуждата галактика. Покорих всичките Непознати райони и даже част от съседната галактика. Тогава се натъкнах на Уизън Вонг. Тяхната задача доколкото можах да разбера е да подчинят всичко до което се докопат. Предупредих императора за тази заплаха. Мисля, че той не обърна достатъчно внимание. Все пак с ресурсите, които събрах успях да се справя. Нещата обаче се промениха, командването на флотата на Вонг пое нов човек. Моите преценки се оказаха грешни.
- Как така – учуди се Джейд.
- Предполагах, че след многобройните поражения, които им нанесох те ще се откажат. За съжаление не стана така. Командването на тяхната флота пое Тритайн. Много кадърен командир.
- А кой беше предишния Траун – зададе въпроса си Лея.
- Клонинг направен по моя поръчка. За щастие той успя да изпълни основната си задача. За съжаление се е получила грешка в програмата. Клонингът поискал да завладее Галактиката.
- А другият ви клонинг на Нираван – попита Люк.
- Той е създаден по поръчка на първия клонинг.
- Ако преди да те убием направим клонинг – намеси се Мара.
- Ако ме ликвидирате с Галактиката ще бъде свършено. – Отвърна Траун.
- Какво искате от нас? – Обади се Лея.
- Съюз и върховното командване на обединените ни сили докато разгромя Уизън Вонг.
- Сигурно се шегувате, адмирале – каза Люк.
- Грешите, майстор джедай. Аз съм единственият подготвен да се справи със заплахата.
Другите само се спогледаха. След това напуснаха килията и се отправиха към дома на Лея. Главите на всички бучаха от странните събития. Невъзможното се бе случило. Траун се бе предал, но нещата не се опростяваха.

На сутринта сената жужеше като пчелен кошер. Сенатор Фейлия се изправи и каза.
- Уважаеми, колеги. Трябва да решим въпроса с Траун. Предлагам той да бъде убит.
- Ние не действаме като Палпатин, сенатор Фейлия – каза Миатамиа.
- Диамала ще защити един върховен адмирал – учуди се сенатор Дксоно от Ишори.
- Прибързаните действия няма да доведат до нищо – обади се Лея.
- Принцесата е права. Освен това Траун е затворен нищо не може да ни направи. – Намеси се друг сенатор.
- Каква е позицията на Империята? – Попита Фейлия.
- Трябва да питаме адмирал Пелаеон. – Предложи Миатамиа.
Лея напусна залата. Докато сената заседаваше адмирал Пелаеон си почиваше от бурните събития. Неочаквано интеркома възвести за пристигането на посетител. Вратата плавно се отвори и в стаята влезе генерал Гарм Бел Иблис. Гилад се усмихна и протегна ръка на Иблис.
- Радвам се да ви видя, генерале.
- Аз също, адмирале. Разбрах,че си разбунил доста сената. – Отвърна военния от Новата република.
- Съжалявам. Не съм искал.
- Аз ви вярвам, но много хора няма да ви повярват.
- Какво ще правим?
- Ако твърденията на върховния адмирал са верни можем да ги проверим. Предполагам ще има някакви планове.
След малко двамата военни влязоха при Траун. Той леко присви очи и огледа командира от Новата република. После спокойно каза.
- Радвам се да ви видя, генерал Бел Иблис.
- Не знаех, че се познаваме – учуди се Гарм.
- О, не се познаваме. Аз събрах доста сведения за вас. Кажете с какво да ви помогна?
- Като начало кажете как да спрем нашествениците. Сигурно имате някакви планове.
- Разбира се, искам компютър.
След като получи компютъра червеноокият чис започна усилено да трака по клавишите. Появи се карта на Галактиката. Траун извика другите двама и каза.
- Според моите предвиждания най-добрите клонинги са в тези сектори. – Синият пръст ги посочи и те светнаха в червено.
- Ще проучим сведенията, адмирале – обади се Иблис.
- Няма да имате толкова време. Нашествието вече е започнало. Проверете пограничния си свят Тера Крайм. След това сената ще реши, че трябва да се намесите.
- Какво ще стане с Империята? – Попита Пелаеон.
- Спокойно, адмирале Уизън Вонг са проучили добре Галактиката. Първо ще поискат да се справят с Новата република. Съветвам ви да се свържете с мофите. Предайте им да се укрият край системата Дракузи. Ако искате да помогнете на новите си съюзници изтеглете имперската флота край Корускант. В крайна сметка тук ще е решителната битка.
Двамата военни излязоха. Мислите им течаха бързо. Пелаеон отиде да потърси връзка с мофите. Бел Иблис реши да намери Лея. От един страничен коридор изскочи един адютант.
- Сър, търсят ви спешно. Отидете в секретния отдел.
Гарм се отправи нататък. Явно се свикваше съвещание. Виждаха се забързани военни. Отнякъде се появи Карде. Той се шмугна в залата и застана на централния подиум. Насъбралите се започнаха да се споглеждат. “Какво става?” Този въпрос се въртеше в главата на всеки.
- Господа, докладваха ми лоша новина. – Каза контрабандисткия шеф.
- Каква? – Попита Акбар.
- Моите агенти са видели нападение над системата Тера Крайм.
- Невъзможно – обади се Дрейсън.
- За съжаление е вярно. Нападателите са от неизвестен вид. Според координатите идват от Непознатите райони.
Залата зашумя посипаха се въпроси към Карде. Бел Иблис не слушаше. Той се отправи към апартамента на Лея. За негово щастие тя отвори вратата. Макар и леко изненадана принцесата покани генерала да влезе.
- Ваше височество, идвам при вас за доклад – започна Гарм.
- Слушам ви, генерале.
- Съобщиха ми, че един от световете под наш контрол е нападнат.
- Кога?
- Току що получих новината. Искам разрешение за ответен удар.
- Кой ни е нападнал? – Попита Лея.
- Не знам, според Карде заплахата идва от Непознатите райони.
- Значи Траун излезе прав.
- Така изглежда. Нещата могат да се окажат сериозни чувствам го.
- Имаш разрешение за действие.
- Отивам да се подготвя.
След като генерала си отиде Лея се замисли. “Случайност ли беше всичко това. Сега когато имаха мир с Империята поне можеха да са спокойни, че тя няма да злорадства за сполетялото ни нещастие. Даже и това не беше сигурно. Може би Траун затова беше дошъл да види разгрома на Новата република”. Такива мисли се въртяха в главата на Органа. Погледът на принцесата се отправи към планините Менерай. Слънцето вече залязваше, но в имперския град цареше все същия хаос.
Вратата отново се отвори. Влязоха Люк и Мара. Те погледнаха към Лея след това седнаха. Принцесата се доближи и попита.
- Какво има пак?
- Освен нападението нищо. Искаме разрешение да проучим Непознатите райони.
- Ти си луд. – Каза сестра му.
- Мога да отида на Нираван. Ще погледна в тяхната база данни. Дано открия нещо.
- А ти, Мара? – Поинтересува се Лея.
- Ще придружа съпруга си. Може да има нужда от помощ.
Двамата се засмяха.
- Е добре. Дано успеете. Разчитам на вашата мисия, за да разберем повече за заплахата.
Скайуокър заедно с Джейд излязоха. Миг по-късно влезе адмирал Пелаеон. Лея се обърна към него и каза.
- Адмирал Пелаеон, мога ли да направя нещо за вас?
- Въпросът е дали аз мога да ви помогна, принцесо. Говорих с мофите и ги предупредих за заплахата. Ще се срещнем на официален съвет. Мисля да говоря с политическото ръководство за оказването на военна помощ на Новата република. Не знам дали ще успея.
- Благодаря ви, адмирале.
Пелаеон се обърна и напусна стаята. Лея реши да отиде и да докладва на сената. Както очакваше там напрежението се бе покачило. Сенаторите бяха получили информацията за нападението. Много въпроси се въртяха из залата, но главния беше къде е президента. Когато принцесата влезе шумът започна да стихва. Веднага се изправи Фейлия.
- Президент Лея Органа, какво правите, за да спрете нападателите?
- Засега проучваме кои са. Генерал Иблис отиде с една флота, за да разследва случая.
- Само това ли ще направим? – Обади се Акла.
- Говорих с адмирал Пелаеон. Той ще иска разрешение от мофите, за да ни окаже помощ.
Сенаторите отново зашумяха. Всеки започна да премисля различните варианти. Докато дискусиите се водеха кое мнение е правилно една чуждоземна флота нахлуваше в крайграничните светове на Новата република.

Адмирал Тритайн стоеше на мостика на най-силния кораб от флотата на Уизън Вонг. Той погледна формацията от бойни кораби. Нещата се развиваха според плана. Съпротива нямаше. Изглежда жителите на тази галактика нямаха представа какво става. Към командира приближи заместникът му.
- Сър, получих докладите от разузнавателните кораби. Според тях в тази галактика има две големи държави с достатъчна военна сила. Едната е Новата република. Другата Империята.
- Много добре, Крайт. В коя територия сме сега?
- На Новата република. Не откриваме никакви следи от Траун и флотата му.
- Продължаваме напред.
- Да, сър.
- Ако флотата на синьокожия е тук, ще я унищожа. След това ще завладея тази галактика.
Тритайн си припомни няколкото поражения нанесени му от странния червеноок хуманоид. Това оскърби честа му. Уизън Вонг бяха решили да се насочат другаде когато най-накрая победите започнаха една след друга. Войските и флота на Траун бяха разгромени. Тази част от Галактиката наречена Непознатите райони беше почти напълно завладяна. Направо я подчинихме за дни. Чисите се укриха в своите укрепления в Редута, но те не бяха заплаха. Победите им дотук бяха много лесни. Неизвестно защо явно тези обитатели нямаха представа срещу какво се изправят.
- Подгответе флотата. Искам да завладеем всички планети в сектора.
- Слушам, сър – отвърна Крайт.

“Химера” излезе от светлинна скорост и застана в орбита на планетата Бастион. Совалката на Пелаеон кацна и върховния командващ се отправи към двореца на моф Сандър. След затварянето на Дизра съвета реши, че Сандър трябва да управлява имперската столица. За адмирала не бе изненада, че се бяха събрали всички мофи. Естествено пръв заговори Сандър.
- Адмирал Пелаеон, много се радвам, че ви виждам.
- Радостта ни е взаимна, моф Сандър – отвърна върховният командващ.
- Разбрахме за появата на Траун и за новата заплаха – обади се моф Андрай.
- Надявам се, че ще ни кажете нещо повече – повдигна вежди моф Бемос.
- Няма нещо ново за казване. Уизън Вонг е името на пришълците.
- Интересно.
- По-важно е, че Траун се появи. Поиска върховното командване на обединените сили.
- Кои сили? – Попита моф Андрай.
- На Новата република и Империята. Той ми каза да се укриете край Фуджи.
- А вие, адмирале?-попита моф Веред.
- Според Траун решителната битка ще се проведе на Корускант.
- Това ще отклони вниманието им от Империята.
- Мисля да отида с една флота и да помогна на Новата република.
Мофите се спогледаха. След това Сандър се обади.
- Това е невъзможно, адмирале. Ние сме Империята. Трябва да се възползваме.
- Съгласен съм. – каза моф Бемос.
- Предлагам да помислите отново, ваши превъзходителства. – отвърна Пелаеон.
Неочаквано вратата се отвори и влезе началникът на разузнаването. Той погледна Гилад и после мофите. Адмиралът каза:
- Няма нужда от тайни. Докладвай.
- Имам лоши новини, сър. Флотата отбраняваща сектора Криути е разбита. Всички тридесет свята са опустошени от Уизън Вонг.
Моф Куилан стана и с треперещ от гняв глас каза:
- Ще послушаме съвета ви, адмирале. Направете всичко необходимо тези варвари да си платят за това, което ни причиниха.
Останалите мофи кимнаха с глави. С това заседанието приключи. Времето на разговорите бе свършило дойде времето на действието.

Корабът предпазливо се приближаваше към планетата Нираван. Нещата изглеждаха същите. Люк и Мара се насочиха към Ръката на Траун. Каньоните и планините светеха в мек оранжев блясък. Джейд кацна в една пещера. След това двамата излязоха и започнаха проучването. Най-интересното беше, че по пътя не видяха никой. Комджайците ги нямаше. Чисите също. Когато стигнаха крепостта и влязоха вътре разбраха защо. Всичко беше изчезнало. Конзолите, картата на Непознатите райони. Празно като ограбена гробница.
- Е, това все пак е нещо – каза Люк.
- Унищожени ли са? – Попита Мара.
- Едва ли. Няма следи от борба или сражение по скоро са напуснали мястото и са отнесли всичко.
- Били са предупредени, но от кого.
- Може би от Траун. Едва ли би изоставил хората си след като дойде да предупреди нас.
- Странно имам някакво особено усещане все едно не сме сами – каза Мара.
- Наистина не сме. Е, Канос няма ли да се покажеш? – Обади се Люк.
Зад тях изскочи група гвардейци. Те не казаха нищо, а вдигнаха пушките си и откриха огън. От другата страна на залата идваха Уизън Вонг. Люк и Мара също се включиха в боя и скоро схватката приключи.
- Простете за безпокойството, майстор Скайуокър, а и вие, лейди Мара. Аз съм Гродин Тирс от императорската гвардия.
- Колко гвардейци е клонирал Траун? – попита Джейд.
- Не знам. Моята група има задача да ви пази. Пришълците ше дойдат скоро. Най-добре да отлетите веднага.
- Да знаете къде са Парк и Фел? – Попита Люк.
- Нямам представа знам, че господарят кацна тук. След това се отправи към имперското космическо пространство. Получих задача да чакам две седмици. Мислех, да тръгвам и тогава предвижданията се оказаха верни както винаги.
- Нека позная Траун е наредил да чакате тук.
- Да. Каза, че вие ще се появите. Чест е за мен, че се запознахме.
Мара и Люк се отправиха към кораба си. Явно върховния адмирал държеше всички козове. Малко след като излетяха планетата напуснаха Тирс и клонингите.

Флотата на Новата република под командването на генерал Бел Иблис излезе от хиперпространството. Срещу тях се появи странна чужда флота. Полусферичните и кръгли кораби откриха огън. Сред хаоса на започналата битка няколко корелиански корвети бяха унищожени. Изтребители приличащи на комари се понесоха из космоса. Свирепия ескадрон на Уедж Антилийз се мъчеше да удържи натиска, но не успяваше. Гарм погледна тактическото изображение. След това даде заповед за изтегляне.
Военния съвет на Корускант провеждаше поредното си спешно съвещание. За една седмица Уизън Вонг бяха подчинили тридесет сектора. Военните спореха от къде да изтеглят кораби, за да продължат борбата. В Галактиката цареше смут и несигурност. Ударите на пришълците бяха коварни. Накрая се изправи адмирал Акбар.
- Колеги, имаме един изход. Предлагам да отстъпим върховното командване на Траун.
- Побъркахте ли се, адмирале – обади се Дрейсън.
- Мисля, че Акбар е прав. Траун ги е удържал десетилетия. – Обади се Бел Иблис.
- Нека гласуваме – предложи Рийкън.
След като го изведоха от килията върховния адмирал заразглежда картата на която бяха отбелязани нападенията на Вонг. Очите му блеснаха и той се усмихна.
- Адмирале, според мен Уизън Вонг ще ударят Кетарис. – Съобщи Иблис.
- Грешите те ще нападнат Кса Фел и ние ще ги очакваме – каза Траун.
След тези думи заседанието на военния съвет приключи.

Адмирал Пелаеон беше застанал до страничния илюминатор на “Химера” и наблюдаваше звездите. До него се приближи капитан Ардиф.
- Сър, кораба ви е избран за флагман на обединената ескадра.
- Така ли?
- Да. Новият командващ ще пристигне всеки момент.
Вратата на мостика се отвори и през нея влезе върховния адмирал Траун. Той се насочи към навигационната карта и каза.
- Курс към планетата Кса Фел.

Заели позиция около планетата няколкото кораба на Новата република и петте звездни разрушителя на Империята чакаха вече трети ден. Екипажите започнаха да се изнервят. Вярата в непогрешимостта на Траун започна да се разклаща. Самият Гилад не знаеше какво да прави. Накрая той приближи до върховния командващ.
- Сър, получих сведения от разузнаването. Докладваха за нови завзети сектори.
- Спокойно, адмирале вече всичко е готово. Погледнете картата и екрана.
Върховния адмирал се оказа прав. От хиперпространството изкачаха кораби. Петнадесет на брой със странна сферична форма. В космоса полетяха изтребители приличащи на комар.
- Мон каламарианските кръстосвачи да ударят центъра на формацията. Генерал Иблис, нека изтребителите да нанесат поражения с маневрата цвете на ковчеже. Ние ще ударим фланга им. – Заповяда Траун.
Бойното поле лумна в пламъци. Червени зелени и сини лазерни лъчи летяха във всевъзможни посоки. Изтребителите се включиха в боя. Свирепия ескадрон успя да спечели в битката подкрепен от изтребителите “Хищна птица”. Накрая остана един кораб.
- Оставете го да отлети – нареди върховният адмирал.
Бел Иблис се усмихна когато видя поражението на Вонг. Към него обаче с мрачно лице се доближи Антилийз.
- Генерале, има странни новини от Корускант.
- Какви? – Попита Гарм.
- Има нов император. Според данните е Траун.
- Не може да бъде. Защо ще го прави?
Отговорът дойде от само себе си. Флота от тридесет имперски звездни разрушителя обгради корабите на Новата република. Прехващащите лъчи моментално блокираха всеки опит за бягство. Адмирал Пелаеон не можеше да повярва на очите си върховния адмирал Траун ги беше измамил.
- Адмирале, според мен си заслужихте бялата униформа – каза Траун.
- Благодаря, ваше величество. Действията ви не са ли малко прибързани?
- Не, адмирале.
Когато навлязоха в орбитата на Корускант се оказа, че сведенията са верни. Сената беше разпуснат. Клонингите на Траун бяха завзели всички важни сгради. В останалата част от Галактиката не беше по-различно. Съобщенията навсякъде говореха за клонинги, които завземаха безпрепятствено властта. Това за което на Палпатин бяха нужни години Траун го постигна за две седмици. “Е не точно за две” помисли си Пелаеон. Клонингите му чакаха с десетилетия и накрая се намесиха.

Последните слова се изписаха на екрана. Тритайн ги прочете и се обърна към капитана.
- Сигурен ли си, че Траун е командира?
- Да, адмирале.
- Сър, получихме нови данни от столицата Корускант. Траун се е обявил за император.
- Ще нападнем столицата му – обяви Тритайн.

На мостика на “Химера” никога не се бяха събирали толкова много високопоставени личности. Траун, Пелаеон, Лея, Хан, Мон Мотма, Акбар, Карде, Люк и Мара. Естествено всички погледи бяха вперени в синьокожия. Императорските гвардейци стояха невъзмутимо и не обръщаха внимание на посетителите.
- Не разбирам, император Траун! Защо ни спасихте? – Попита Люк.
- Е, майстор Скайуокър. Не е ли очевидно. Новата република се крепи главно на теб.
- Ти провъзгласи Империя? Обаче ще се провалиш. – Обади се Мон Мотма.
- Твърде силни думи от човек, който е затворен тук. – Каза Траун.
- Каква глупачка съм. Да повярвам, че Гилад няма нищо общо. – Процеди Лея.
- Адмирале, всичко готово ли е? – Попита Траун.
- Точно както наредихте.
- Чудесно. Пригответе корабите за битка.
- Слушам, ваше величество.
Съгласно плана корабите на Уизън Вонг се появиха от светлинна скорост и навлязоха в орбитата на Корускант. Тритайн се усмихна и жълтите му очи победоносно светнаха.
- Разгърнете флотата. Атакувайте вражите кораби.
Битката бързо се разгоря. Първи се включиха в боя изтребителите. Последваха ги големите кораби. Разнообразни по цвят и сила лазерни лъчи пронизваха космоса. Ракети и торпеда хвърчаха от звездните разрушители, монкаламарианските крузери, имперските дреднаути, корелианските корвети и корабите на Вонг. Свирепия ескадрон воден от Уедж Антилийз се биеше за Корускант и въобще не се интересуваше кой командва. Денят беше пълен с масови подвизи и героизъм. Транспортни кораби пълни с експлозиви се насочваха към вражите съдове, за да ги взривят. Сред хаоса на битката Тритайн получи повикване. Изненадата му пролича когато видя облечения в златиста униформа и с черно наметало Траун.
- Предайте се и ще бъдете пощаден, адмирале – каза императора.
- Скоро ще загубиш – отвърна Вонг.
- Едва ли. Ще ти покажа какво става на контролираните от теб планети.
Адмиралът погледна данните на мониторите. Бунтове, войници с еднакви лица излизаха от скрити пещери. Клонинги на Тирс и Канос. Пилоти клонинги на Фел. Атаки върху кораби на Уизън Вонг. Падаха кули и крепости, рухваха построени военни бази. Кораби и изтребители се взривяваха. В завладените сектори пламна партизанска война. Мон Мотма и останалите лидери на Новата република както и върховния адмирал Пелаеон наблюдаваха с ужас и възхищение.
- Хванете главния кораб с прехващащи лъчи – заповяда Траун.
- Ще се върнем отново, императоре и тогава.
- Няма къде да се върнете. Вижте нови кадри.
Картините се смениха флота от хиляди звездни разрушители и модифицирани изтребители извърваше скокове в хиперпространството. От планетата Вагран тя се озова до самите граници на Уизън Вонг. Последва нашествие ,брутално и ужасяващо, в стила на Траун. Планетите падаха една по една. Населението им беше поробвано. Милиони клонинги започваха атаки срещу вътрешните светове на Вонг. Тритайн не можеше да повярва бяха смазани, изиграни и надхитрени. Едва сега Пелаеон разбра защо на Траун му бе необходима помощта на Новата република и Империята. Всичко е било измама. Истинския театър на бойните действия въобще не е бил тук. И отново всички потръпнаха от грандиозния замисъл на гениалния пълководец.
- Император Траун. Имате съобщение от съвета на Уизън Вонг. – Чу се гласът на Парк.
- Пуснете го – каза червеноокия победител.
Екранът се избистри и се видяха петима членове на съвета. Един от тях се изправи и каза.
- Императоре, ние сгрешихме молим за мир и прошка.
- Приемам мира и давам милост, но вашите войни нападнаха и други светове.
- Аз съм Ританар върховен в съвета. Какво искате да направя?
- На борда на кораба са водачите на атакуваните от вас светове. Питайте ги тях.
- Моля за мир с Новата република. – Каза Ританар.
- От името на Републиката съм съгласна – отвърна Лея.
- Тогава ще се радвам някой ден да ви посетя.
- Аз също, Ританар – отвърна Лея.
- Скоро ще дойда за подписването на окончателния договор – декларира Траун.
Връзката прекъсна и императорът се обърна към всички останали на мостика.
- Върховен адмирал Пелаеон, представители на Новата република. Благодаря.
- Няма за какво. – Обади се Люк.
- Искам да сключа мир и съюз с вас. – Предложи Траун.
- Новата република приема, императоре – каза Лея.
- Докато аз съм жив няма да има нападения срещу вас. Клонингите под мое ръководство вече не са нужни, дадох заповед за изтеглянето им. – Декларира синьокожият.
- Император Траун, какво ще стане с нас? – Попита Пелаеон.
- Ти се показа най-достоен за званието върховен адмирал.
- Благодаря.
- Мислиш ли, че Империята ще има по-достоен император? – Попита Траун.
- Нима ще се присъединим към вас? – С надежда попита Пелаеон.
- Стига да искате. Засега аз се оттеглям. Обсъдете предложението и се обадете.
Траун се обърна и напусна мостика. Когато стигна хангара на совалките видя Люк.
- Майстор Скайуокър, какво да направя за вас?
- Защо се отказахте от властта над цялата Галактика? – Попита Люк.
- Интересен въпрос. Отговорът ще бъде малко дълъг. Преди седемнадесет години за пръв път осъществих контакт с културата на Уизън Вонг. Трябваше ми известно време докато разбера начина им на мислене. Когато го научих дойдох на Корускант, за да поискам помощ от императора. Тя ми беше отказана. Мислих върху причината и накрая се досетих за нея. Палпатин обичаше да властва, но това му пречеше да види преспективите. Той искаше да господства тук и не се интересуваше от друго. Аз не съм като него. Моите владения се простират в съседната на тази галактика. Чисите винаги са смятали, че там трябва да се развиват и са прави. Нашата философия е сигурност и стабилност, а не жажда за власт. Територията над, която управлявам се контролира по-лесно. Да подчиня вашата галактика не е трудно, но няма как да задържа властта си. Имате много вътрешни конфликти. Те са помежду ви, но ако има една силна власт напрежението ще се насочи срещу нея. Даже аз няма да мога да се справя.
- Защо мислите, че ние ще се справим? – Поинтересува се джедаят.
- Очевидно е, майстор джедай Скайуокър. Джедаите господстват над съзнанието. В името на какво? За да потушават конфликтите, които възникват. Едва ли ще мога да си наема джедаи, за да поддържат режима ми.
Траун се усмихна.
- Наистина сте гений, императоре – каза Люк с уважение.
- Благодаря – простичко отвърна Траун.
- За това ли ни спасихте живота? – Попита Скайуокър.
- Разбира се аз искам стабилност в тила си, докато се справя с по-важните задачи. После ще видим.

Совалката излетя към суперзвездоразрушителя “Отмъщение”. След миг огромния кораб се прехвърли в хиперпространството. На борда на “Химера” представителите на Новата република се замислиха за невероятните случайности довели до този резултат. Все пак бяха спечелили за пореден път и то с помощта на някой на когото не вярваха. Каквото и да ги чакаше щяха да се справят.