Разказ за залеза на чистото слънце

"Това което един човек неможе да започне - двама ще го направят. Но съдбата е такава че когато то трябва да продължи, вместо това то ще завършви." - Имперска народна мъдрост.


......навременното разкритие на пратка бойни кораби клас "Акула" за Нкор-Агуа се оказа поредната измама извършена от Оливър Ортън, имперски офицер от запаса, съден два пъти за измама и кражба на близо 300 000 имперски кредита веднага след смърта на император Палпатин.Скандала с бойните кораби се оказа фарс, самите кораби - въображаеми. Въпреки това Ортън отказва да върне 23 000 кредита получени от областната управа за закопуването на корабите. Оказа се че договор за доставка на бойни кораби е имало, но не е бил подписван договор с Империята, а с измамника Оливър Ортън представил се успешно за неин представител. Ортън пък твърди че е доставил корабите и не смяща да връща преведените пари. Дали са били закупени кораби или....

Ригъл прекъсна интеркома с новините за днешния ден. Беше се наслушал достатъчно с приказки свързани с наскоро гръмналия скандал на Юпа - планета влизаща в състава на Новата Република и слуха че властите са подписали договор с новата стара Империя. За малка планета като Юпа, подобни скандали бяха ежедневие. За обикновените и жители обаче тези скандали си оставаха прости поредните новини с които те бяха свикнали и никой не им обръщаше голямо внимание, а него пък ни най-малко му пукаше за Оливър Ортън - поредния измамник.
Уилям Ригъл, 35 годишен мъж роден на Яга Минор и бивш имперски офицер след смърта на Императора се беше установил в пределите на Новата Република опитвайки се да започне нов живот. Беше обиколил няколко системи и посетил редица планети за срок от 2-3 години, но накрая се беше установил на Юпа. Тук той беше прекарал около 2 години и нещо и явно нямаше да се мести скоро защото имаше що годе прилична работа като аеромеханик и механоинжинер, и квартира която делеше с един свой познат от ранните си години в Империята, когото беше срещнал на Юпа.
Беше ранен следобед към 4 и 20. Оставаха още 20 минути до срещата на Ригъл с Наталия, жена по-млада от него с 2 години с дълга черна коса, сиви очи и блед цвят на кожата, с която Уилям се беше запознал наскоро и с която по-всичко личеше щеше да има любовна връзка. Офицерът погледна мрачно и се вторачи в прозореца, заглеждайки се в оранжевото небе и рехавите облачета в небето които оформяха морски вълни, носейки нещо загадачно в себе си. След миг той отмести погледа си от небето взе якето си от леглото и излезе през вратата на своята стая, насочвайки се към изхода.
- Излизаш тази вечер а? - попита с шеговит глас Чарли Кузмич, неговия съквартирант и стар приятел.
- Да, имам среща с Наталия и по всичо личи че ще закъснея.... отново.
- Нищо тя е свикнала, пък и като ви гледам двамата няколко закъснения няма да ви разделят. Както и да е.. да знаеш тази вечер съм нощна смяна така че си сам.
- Втора нощна? Явно нещо наистина се е объркало в работата ти.
- Мани. Не е за разправяне. Трета нощна обаче няма да поемам, каквото ще и да става.
- Трета, четвърта, пета - ти си машина, ще издържиш. - Пошегува се офицера. - Е хайде излизам другарю.
- Чао, колега. И успех с Нат.
Ригъл нямаше време да отвърне, защото вече беше тръгнал бързайки да хване градския транспорт. Беше петък и то пиков час, когато поивечето хора се връщаха от работа. Той имаше около 15 минути да стигне до центъра на града за своята среща. За негов късмет поредния претъпкан кораб току що беше трънал и се налагаше да чака още 5 минути до следващия.
- По дяволите! - изнерви се офицера.
След точно 5 минути следващия кораб пристигна на неговата спирка, той го взе и се отправи към центъра. Добре че поне не е толкова претъпкано, виж ти и свободно място има - каза си наум бившия имперец - и седна на мястото което за негова радост имаше изглед към перфектния залез и оранжевото небе.

- Извинявай за закъснението. - каза Ригъл, който беше закъснял с 10 минути. Беше нервен, защото при всичките им срещи до сега той винаги закъсняваше.
- Няма проблеми Уил. Знам как да ми се реваншираш.
- Как? - учуди се той.
- Затвори очи! - заповяда Наталия, при което Уилям нямаше друг избор и плахо затвори очи, при което тя се приближи към него.
- Какв... - неговите думи бяха прекъснати от нейната дълбока страстна целувка. Тя искаше да каже, че това е неговия реванш към нея. Продължаваше да го целува с език усещайки как офицера изведнъж се отпусна от стряскаата ситуация отдавайки се на момента. Това се хареса на Наталия и тя започна още по страстно да го целува и прегрътката им стана още по силна.
- Чудесно. Готово, засега си се реванширал. Но ще си поискам останалото скоро - каза засмяна Нат гледайки все още учудения Ригъл право в очите.
- Уау, това беше наистина добро изпълнение.... Обичам те.
- И аз те обичам миличък, каза чернокосата дива и продължи да се целува с офицера, който пък с едната си ръка я беше хванал през кръста а с другата си играеше с черните и къдрици.
Уилям Ригъл не беше предполагал че тази вечер ще е толкова вълнуваща за него. Откакто се беше запознал с Наталия или по скоро тя с него в един бар, чрез неговия съквартирант Чарли Кузмич, бяха станали много добри приятели и почти всеки ден излизаха заедно след работа. Самия Ригъл много харесваше Наталия, но така и не се беше осмелил да и го каже, страхувайки се да не развали по-някакъв начин приятелството си с нея. Днес се оказа наистина един наистина добър ден за бившия офицер впредвид че небеше на работа днес и прекара целия ден в излежаване и гледане на стари филми.
- Да отидем край реката, днес времето е чудесно. - каза Наталия, отново с усмивка на лицето.
- И небето също - отвърна и Ригъл и двамата прегърнати тръгнаха надолу по склона към реката.

След малко те седяха на есенната трева край реката, гледайки в нея и любувайки се на природата и на самите себе си.
Слънцето залязваше, а реката си играеше с току-що падналия лист от бабяк, връткайки го наляво надясно, препрайаки го от единия бряг до другия и обратното. Офицерът изпитваше истинска наслада че от тук насетне щеше да прекарва времето си с жената в която той намираше утеха, радост и приятелство.Той знаеше че започналата от днес връзка щеше да бъде неразрушима и трудно нещо щеше да попречи на двамата влюбени да се разделят. Радваше се че те двамата щяха да бъдат като хляб и сол, като любов която насища и духа и тялото карайки ги да греят от щастие. Да греят със собствена светлина излъчвана от влюбените им души които се бяха сляли в нещо по-голямо и силно. Близо час и половина те седяха край реката говорейки си за всичко за което те можеха да се сетят. Слнцето вече беше залязло и двамата лежаха на тревата гледайки към небето и звездите. На Юпа те не бяха толкова много колкото в открития космос, но пък описваха красиви форми на тъмно-синия небосклон.
- Да отидем у вас. - каза Наталия обръщайки си главата към Ригъл.
- Добре. - отвърна и той, целувайки я по остните.
След малко те тръгнаха обратно към цивилизацията. Взеха си такси и се отправиха към неговия дом.
Таксито спря пред кооперацията и двамата влязоха в тъмната квартира целувайки се и разкопчавайки дрехите си страстно със сила присъща на горенето на 1000 слънца. Махайки завивката на спалнята, двамата легнаха голи като за миг не бяха спряли да се целуват. Телата им пулсираха силно в един такт и те стенаха от удоволстие. Нат беше увила крака около кръста на Уилям отдавайки се на неговите ласки изцяло и омтестваше глава леко назад при тласъците на телата им. междувременно Уилям отмести с ръка кичур от къдриците на Нат хвана я леко за брадичката и отново я целуна страстно с език в полуотворената и уста. После плъзгайки ръката си надолу той я хвана за набъбналото зърно на едрата и сочна и стегната гърда, което още повече влуди Наталия и тя изстена силно от болка и удоволствие. Той бързо започна да покрива с целувки прекрасните и гърди. След това отново я хвана за твърдото и зърно и с уста и започна нежно да го смуче. Тя от своя страна стегна още по силно бедрата си изтръпвайки от възбуда. Бавно засилвайки темпото Уилям караше Наталия да вика и стене толкова силно, че виковете и на удоволствие изпълваха цялата квартира. Всяки един по силен тласък предизвикваше нова и по - силна вълна на екстаз, която я разтърсваше и караше да стене и да вика.
Уилям започна още по бързо да обладава Нат, а тя започна да се възбужда още повече и след малко те бяха на върха на удоволствието.След няколко силни тласъка от гърдите на Нат се откъсна лек сподавен стон и те двамата се отпуснаха един върху друг на леглото, наслаждавайки се на момента. От устните на и още се се чуваха леки въздишки и тихи стенания на удоволствие, укротена страст и наслада заместиха предишните викове и стонове. След няма и 10 минути двамата влюбени вече спяха спокойно прегърнати.
На сутринта Ригъл се събуди, и първото нещо което направи беше да погледне към своята любима. С учудване и лека уплаха той установи, че нея я няма. В същия момент обаче Нат влезна в стаята му, увита в хавлия и туко-що взела душ.
- Беше страхотно. - каза тя, след което последва целувка и нежна прегрътка. Следващата целувката беше дълга, нежна, свежа и изпълнена с много любов.
- Добро утро. - отвърна Уилям наслаждавайки се на усмихната му половинка която го беше прекрачила. Тя го целуна още веднъж и легна с гръб до него, гледайки към синьото сутрешно облачно небе и млечните кълбести области които го бяха покрили, така както сметаната покрива кафето, образувайки лека пяна. Уилям я пргърна и двамата лежаха и гледаха небето наслаждавайки се на гледката и на вчерашния ден. В момента те сигурно бяха най-щастливата двойка на Юпа. Офицера помириса нежно все още мократа дълга къдрава коса на своята възлюбена и леко стана, като че ли внимаваше да не събуди някой. Взе си душ, а като излезе, неговия съквартирант се беше върнал от нощна смяна, Нат се беше облякла и те двамата седяха в малкия хол и пиеха кафе. Чаша кафе чакаше и Уилям. Но не ова гледаше в момента той. Импереца се наслаждаваше на бледоснежното лице на Наталия, на нейната усмивка, на бледорозовите и устни на сивите и очи и на изцяло черните й къдрави коси.
- Седни мили, кафето ще изстине - каза Нат и усмивката и отново грейна на лицето и при вида на своя мъж. Ригъл не промълви нищо, взе дрехите от стаята си, облече се набързо и отиде в хола при жена си, целувайки и прегръщайки я. След малко той седеше и я гледаше, но по такъв начин се едно не гледаше нея, а през нея.
-Какво? - попита Нат.
- Нищо. ...наслаждавам се на момента. - прошепна спокойно офицера, при което се усмихна и той.
Съквартиранта им Чарли Кузмич ги гледаше и и се радваше.
- Е гълъбчета, аз ще ви оставям да си гугате. Втора нощна карам, а трябва да свърша още малко работа. Тъпия ми шеф иска да му намеря някакъв си нов интерком с хилядата му там екстри и удобства. Така че сега е 10 и нещо, а смятам до 12 да съм се прибрал и легнал да спя. - каза им той оставайки ги прегърнати и влюбени. Самия той се усмихна като се замисли че той е причината за тяхното запознанство.

"....въдредни новини. Оливър Ортън е избягал от Юпа. Никой не знае къде в момента се крие той. Наградата за главата му е 70 000 кредита. Същия е обвинен и за убийството на мъж и жена на около 30 годишна възраст. Уилям Ригъл и Наталия Хаас излизайки от кооперация в квартал "Запад" биват връхлетяни от колата на Оливър Ортън, която движейки се по земната повърхност помита двамата жители на Юпа.. Колата се оказа крадена. Уилям Ригъл е починал на път за болницата. Наталия Хаас е в кома. Квартирата в която са били е собственост на Чарли Кузмич."

"......той е причината за тяхното запознанство."

-"....Чарли Кузмич, Кузмич..... Оливъ...Ортън, Ортън, Уилям Ригъл Натали Хаас, връхлетени, земната, път за болницата, кома е в кома, починал, Чарли..." - думите отекваха в съзнанието на Чарли Кузмич, който изпробваше в магазина новия интерком за шефа си....

Сметановите облаци бяха изчезнали. Оранжевото слънце грееше въз чистото небе над Юпа.

П.С. Може би един от най-неуспешните ми разкази с който се пробвах в Fan Fiction конкурс....

Напъни се повече. Знам колко можеш, искам нещо по-добро от това. Намирисва на евтина еротика с евтин екшън.

Ета да... все пак конкурс... требе да им замажем очите...

Ееее Попе, защо ги направи на кайма ? Поне ще го допишеш ли ? Има мегдан да сабудиш Нат от комата... Иначе, защо, малко лигаво такова, ма па сладко (Е убиите ме, момиче съм, харесват ми подобни неща по някога). Иначе каза 'един от неуспешните', няма ли да извадиш тогава и някой от успешните да видим ?

Не щото повечето ги няма вечер останлото - недовършенол Иначе за след комата хммммм може, не се бях замислял.