На юг от града

Мрак и самота,
тишина и тъмнина
навсякъде разстилат
своята тъга.

В малката стая,
на юг от града,
звездите съзират
тъжна душа.

В неясна мъгла
у таз тъмнина
сенки умират
с разбити сърца.

Небе и земя,
надежда една,
вопли раздират
пусти поля.

Птица самотна
със бели крила
мрака пронизва
със песен сега.

Тъжна душа,
на юг от града,
светлина съзира
у тез небеса.

И с вяра последна
надига глава
мечтата се сбъдна-
отмина смъртта.

Да , тъпо е , но уатевър.
Масс критики = тенкс.

Не съм литературен критик, но ми хареса...
Не съм сигурен, но и това произведение ли става въпрос за надеждата?

"със песен сега. " - това сега не ми харесва как звучи. Ясно е, че става сега всичко. Ясно е и че си го добавил за римата. Иначе ми хареса

Нямам и идея как да го променя..Иначе на мен не ми харесва мястото с светлината..Някак не пасва и става по дълго от другите ;/

Браву ман! Много си добро!!!

...

Не позволявай
Не позволявай ти на черната омраза
да те кара да страдаш
не позволявай страшните постъпки
вечно после да окайваш.
Не позволявай да си в власт на други
не позволявай да те мачкат
не позволявай да те обиждат със думи
дето изразяват злото , като грешна крачка.
Не позволявай да забравиш кой си
не позволявай да забравиш свойте
не позволявай да забравиш дома си
дето преди време ти е бил покойте.
Не позволявай да умре духа ти ,
не позволявай да загубиш вяра,
не позволявай да загине туй ,
което прави те човека , а не звяра.
Не позволявай светът да те пребори
не позволявай да се изгубиш между редовете
не позволявай да не гледаш ти звездите,
не позволявай да попаднеш в ада.
Не позволявай да правиш това,което не искаш
не позволявай да загубиш свободата
не пускай туй , що в ръката стискаш
не позволявай да избяга светлината.
Не позволявай залеза да надвие утрото ново
не позволявай да изчезне твоята усмивка
не позволявай да усъмнеш с на ръцете окови
окови, които заключват доброто във клетка.
Не позволявай да избяга твоята надежда ,
не позволявай да се предадеш на лесното зло
не позволявай да изпуснеш любовта си
в тъмните улици на градчето горко.
Не позволявай да се чувстваш зле
не позволявай да загубиш минута
не позволявай просто да умреш,
не позволявай да пилееш ЖИВОТА.

Да, няма рима , да няма значение .Просто си го пускам.

Валка респект батка супер са и 2те

Не е зле, харесва ми Има какво о6те да се доизпипва, но наистина ми харесва ! Успех и за напред да поства6 такива стихове

"На юг от града" ми се струва много подходящо за текст на песен на P. I. F :)

С ръка на сърцето мога да кажа , че никога не съм слушал песен на ПИФ , камо ли пък да знам името на някоя.

E, ами в такъв случай заповядай линк към тяхна песен, чиято структура на текста някак си ми се доближава до горепосочените стихове - Nevidimo Dete
И за да не е офтопик... На юг от града определено най ми допадна. Чете се лесно и приятно, и ритъма е постояннен. А в другите не го усещам, дори римата отсъста на много места, а тя е от коренна важност за поезията.

Песента наистина има подобен текст : ) . Хубава е , между другото , благодаря за линка .
Колкото до другото , наистина най-гладко се чете първото , и на мен най ми допада то о_0.Другите са малко странни , само аз си се разбирам за някой от нещата в тях .

Кротко , тихо , притеснено ,
видяха детето само неспиращ
да търси , да плаче , да крие се
да броди смирено в нощта.
Да може , да иска , да прозира,
да търси отново , сега.
Не вижда то изход , блуждаещо е,
не вижда то лъч светлина,
не вижда то капка надежда,
отново забравено в нощта.
Защо ли , защо ли даряват го,
със мъки безброй ,ах ,тез небеса,
защо ли , защо ли обръщат го ,
крият го в таз тъмнина.
Защо го презират , защо ли го мразят,
защо няма кому да довери,
няма кому да изкаже , предложи,
а защо не посвети във своите мечти.
И ето , отново детето ,
със пламък в очите замиращ,
усеща се то ,като на крачка от края,
но продължава живота, с дъх неспиращ.
Ангел небесен намира го ,
подава в нощта нему ръка ,
детето я бута и спира го,
"Не искам , не искам това."
И ето ,че ангел небесен разбира го,
разбира детето ,разбира нощта,
разбира желанието , разбира молбата му
и ето детето , отново само , отново сега.
Кога ли , кога ще загине душата му,
да , същата , детска душа ,
същата ,която сили му дава , която храни го,
която крепи го и пази го ,да , пази го
която пази го отново в нощта.
Никога , никога може би , защото няма такова дете,
защото поредна илюзия е , че има добро ,'де не ще умре.