Така, преди всичко искам да обявя, че разказът не е мои, а на един приятел.Става дума за даскала по български Митев и даскалката по математика Кисьовска.Enjoy!!!
МИТЕВ – РИЦАР НА РОЗАТА
Митев бе спокоен.В сенките на нощта армията от бити педерасти ,която бе повел се носеше бавно но устремно . Женствените му, но свирепи войни пътуваха по-тихо от тайнствен шепот.Последните няколко нощи бяха изминали в път , а дните в укритие заради публичното презрение към тях.Самият Митев беше хетеросексуален, но пътувайки с такава тълпа можеше да си навлече всестранен гняв. Затова воините в рокли ,заедно с розовите (гейски) дракони пътуваха нощем.Водачът им планираше да стигнат вражите армии по зазоряване и тъй като идваха от изток щяха да имат и слънцето , което да свети в очите на противника.Митев бе около 50 годишен войн.Не разполагаше с дар за тактика , или пък военна мисъл но пък бе добър и пламенен войн и милееше за звука на плющящо желязо.С тази цел той бе събрал легиони от леви мъже които да срещнат Кисьовска в близост до крепостта Ферумгард.Левите не искаха много убеждаване , в сърцата им пламтеше желание да се докажат, да докажат на цeлия свят че не са безполезни
.Самия Митев желаеше просто да чуе звука на битката.Застаряващия воин искаше за последно да изпита сладкото напрежение.И естествено , както всяка безмислена битка бе решил да нападне първия враг за който се сети.И в случая това бе Кисьовска.”Ех , бих минал през реки от кръв, през планини от мъртви тела ако не бяха толкова много годините ми на тоя свят ” помисли си той мрачно.После изчисти ума си от всякакъв песимизъм и възвърна първоначалното си спокойствие.Имаше време да обмисли нещата – щяха да стигнат Ферумгард след три дни път.С полуотворени очи пришпори коня и продължи по пътя ,водейки армията напред , облян от сребърното лунно сияние.
***
Кисьовска слагаше върху себе си бойната ризница и подготвяше снаражението си.Преди около три дни в Ферумгард бе пристигнал пратеник на Митев , тих мъж облечен в розова роба, който и предаде ,че битката ще се състои във равнината в близост до кулата.Слязла набързо , взимайки стълбите по две тя вече се намираше пред Кулата за да предводи воиската напред.Воините на Кисьовска бяхо облечени в бронзови брони и крачеха напред.Сред въздуха се носеха струи пара от носовете на сребърните дракони.С един знак Кисьовска нареди на войните да се строят в бойна формация.След това успокои коня и зачака.Вятъра развя тъмно кафевите и коси.Кисьовска беше с около десет години по-млада от Митев но това не значеше че е по лош тактик и войн.Тя обаче , за разлика от него бе далеч по различно чувстваща битката : като нещо наложимо но неприятно.Тръбите зазвъняха.Мир нямаше да има. А, много, много кръв.
****
Кръв!Сеч!Митев нанесе поредния удар на вражия воин пропявяйки си път до Кисьовска.А пътя не бе лесен.До сега бе секъл доста от нейните войни и бе уморен и уязвим.А трябваше да бъде внимателен.Предстоеше му да се изправи срещу нея.И изведнъж -хоп – тя бе пред лицето му.Замахна силно:
-Умри – каза той.
-Ах , ти !- отвърна като тежко замахна с меча.Неговата сила обаче бе по върховна и успя да отвърне , карайки остриетата да възнегодуват и да изкрят.
-Откога не сме се виждали – каза с насмешка Митев.Изведнъж усети хладната стомана да пронизва старата му кожа.В този момент той виждаше нито своите розови войни , нито тези на Кисьовска , нито усети кървавата река под себе си докато не стана едно цяло с нея.Последното нещо което видя бяха оцапаните й със собствебствената му кръв къдрици и изкривената и усмивка.
-И така свършва моята история- привърше старецът , отвори вратата на хана и излезе оставяики останалите с озадачени погледи и зеещи усти.
Всяка прилика с действителни лица е случайна.Автора няма за цел офанзива на лица с същите имена поради факта че те са плод на собственото му въображение.Автора запазва частична анонимност под псевдонима Даламар.
