|
Заглавие: Цирейче Публикувано на: 01 Апр 2006 11:42
Имало едно време едно малко сладко цирейче. Малкото му бяло гнойно връхченце гордо се извисявало над козинката на гръбчето на едно отвратително малко кученце. С това връхченце цирейчето се оглеждало навред по цялата земя по която бродело кученцето.
Един хубав слънчев пролетен ден кученцето решило, че е време за годишната баня. Лаейки, джафкайки, бафкайки и други подобни то тръгнало да търси единственото нещо, което му било нужно за тази баня – една ГОЛЯМА локвичка. Минало не минало хич да не е горе-долу около приблизително няколко километра и намерило това, което търсело. Срещу него с цялата си прелест, красота и излъчване, по средата на пътчето се била разпльокала (или разляла за хората, които не използват толкова сложни думи) една ОГРОМНА кална и бляскава локвичка. Кученцето изквичало от кеф и задоволство, засилило се да цамбурне в това прекрасно място за къпане, НО точно, когато мускулчетата на задните му крачета агонизиращо се свили за да изхвърлят телцето му във въздуха (т.е. да скочи) животинчето замръзнало на място. Очите му, придобили формите на супени чинийки с крем карамел, били втренчени в бляскавата повърхност на локвичката. С ужас кученцето се извъртяло малко наляво, после малко надясно, след това с гръб към локвата и с още по-голям ужас установило – нещо малко и бяло се подавало над козинката на гръбчето му.
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА ПРАВИЛИ ОПИТИ С МЕН!!! – изквичало кученцето му и първата му мисъл била да се оплаче на майка си. Точно тръгвало, когато се сетило, че майка му, баща му, брат му и въобще цялото му семейство умрели вследствие на късно открито цирейче на гърба. Втората му мисъл била, че щом са извънземните то те до сега са имали възможност да го убият и щом не са го направили значи ТО има специална мисийка на Земята.
Забравило за къпането кученцето тръгнало да си търси нещо за ядене. Лека по лека пътчето го отвело до една МАЛКА кофичка за боклук пълна с какви ли не вкусотийки – няколко месечни спукани гуми от кола, чисто нов презерватив втора ръка, остатък от друго кученце (и то умряло от цирейче на гърба), лява маратонка с миризма на три бойни пора и кутия с надпис “DANGER – Radioactive!”.
След като похапнало добре (няма да казвам какво) то решило да спи. Излегнало се, но уви – цирейчето на гърба му толкова му пречело, че така и не успяло да се нагласи.
Епа така не моем я караме, браточка. – рекло кученцето и разбрало, че трябва да отиде при някой, който разбирал от извънземни и малки бели неща стърчащи от козинката на гръбчето му.
WELCOME TO NASA! – това гласяла огромната табела пред още по-огромната сграда с огромна вратичка, която сама се отваряла. Скок-подскок, кученцето се засилило към вратiчката, но поради повреда тя не се отворила и то понесло минимални щети върху изключително красивото си носленце, горната част на левото си клепаче и част от мустачето си.
Ай сикиджам! – изревало кученцето на родния си Нагорно-карабахски, дръпнало се назад, засилило се и изпращяло една главичка на вратичката. В резултат на това му останали трайни мозъчни повреди и вече пикаело леко в дясно, обикновено върху краченцето си.
Вратичката пак не помръднала. Последвала нова засилка от страна на кученцето, нов сблъсък, но този път – нищо. Разбрало, че така няма да има успех животинчето отишло в близкия магазин. Джаснало четири Redbull-чета, трима чипс, една вафличка “Споко” и две бонбончета цък-цък (да не става реклама), ударило един шут на вратичката и влетяло в сградичката. Бавно се приближило към рецепцията където една изключително неприятна млада девойка с лице покрито цялото с малки сладки цирейчета говорела с тон на закостеняла бинго работничка някакви странни нещица.
Батенце, тая е на смъртно легло. – помислило си кученцето и достигнало дълбоката мисъл, че щом на вратата са сложили полу-умрели, то вътре всички ще са предали богу дух и няма да има кой да пита. – Епа ша питаме некъде другаде. – била новата хитра мисъл, която му хрумнала.
Понечило кученцетода излезе през вратичката, но уви. Младата умираща девойка съзряла кученцето и с крясък на подплашен пъдпъдък хвърлила слушалката от ухото си, скочила от столченцето си и се затичала към него (пояснявам – към кученцето, не към столченцето).
Ай на кака сладкия скакалец! Ай, колко си хубав! Ай, красавеца ми той! – крещяла тя, подскачайки на един крак в кръг около кученцето, което се оглеждало да търси скакалеца, но не успявало. Цирейчето на гърба му и то се оглеждало за този скакалец, ама и то не го виждало, нищо че гледало от високо.
Шшш, ма ей, пача със сърма. Шта скъсам, да знайш! – кученцето говорело учтиво на подскачащата около него гробница. – Шта изкъртя не, ми шти оскубя перушината. Ша ти яде гъзъ баница…
АААААААААААААААААААААААААААА!!!!! – дрогираната млада дама, която явно трябваше да смени дилъра понеже и се привиждаха скакалци бе вторачила изключително уплашения си поглед в гърба на кученцето. По-точно големите и като очи паници, пълни с кръв и сополи (ми хремаво е момичето, какво искате) гледаха малкото сладко цирейче на гърба на кученцето. – Скакалеца има пъпка! Сега ще го спася!!
Кученцето твърде късно усети смисъла на тези нейни думи. Когато ги осъзна чудовището бе върху него, притиснало главата му между краката си (при друга ситуация това би било интересно) и чу само “цврък”. След което пред очите му почна да пада мъгла.
Тъмно е, няма обратен път назад…
Тъмно е, и фенер няма…
Тъмно е, а в мен се блъска някакъв кретен с черна качулка и коса в ръката…
Тъмно е… явно ме достигна проклятието на рода ми…
Тъмно е… добре, че не оставих поколение…
Тъмно е… тая ако не престане да цвили на главата ми ще се преродя в гълъб да и серам на тиквата…
Тъмно е… знаех си, че тоя цирей на гърба ми ще ми докара беля…
Тъмно е…
Имало едно време едно малко сладко цирейче. Малкото му бяло гнойно връхченце гордо се извисявало над козинката на гръбчето на едно отвратително малко кученце. С това връхченце цирейчето се оглеждало навред по цялата земя по която бродело кученцето. Докато не срещнало момиченцето…
Почивай в мир, кученце. Почивай в мир, цирейче. Дано те блъсна камион, момиченце…
|
кучето като каза "Ай сикиджам" най-много се изкефих 
