Част първа - "По сценарий"

-Какво търсиш? - попита го един наблизо преминаващ дъб
-Изпуснах си часовника - каза Раззи, грабна набързо нещо от храста под краката си и се затича
по една, очевидно необикновена пътека, която смени посоката си, веднага след като той стъпи на нея.

Не, не, не.. правиш всичко грешно! Не се пише така приказка. Слушай сега..:
Имало едно време.. една гора.. много голяма гора.. ама тя не била каква и да е обикновена гора, а омагьосана.. всъщност.. не била гора, а било замък. Да, точно така.. един голям омагьосан замък, който пък бил в центъра на една омагьосана гора, а в него спяла омагьосаната принцеса в чакането си на Принца, който щял да я спаси със своя верен омагьосан меч.

Ама, Дядо, ти нищо не разбираш. Тези ни ги разказваха в детската градина. Нека аз ще ти разкажа една приказка, истинска приказка. Та, докъде бях стигнал. А, да..:

-Какво търсиш? - попита го един наблизо преминаващ дъб
-Изпуснах си часовника - каза Раззи, като го погледна с любимия на всички ни негов отчайващо-депресиран поглед, грабна набързо нещо от храста под краката си и се затича по една, очевидно много омагьосана пътека, която смени посоката си, веднага след като той стъпи на нея.
Раззи не беше обикновен заек. Всъщност, беше от онази, по странна част, от заешката популация, която можеше да говори, да мисли и да не мисли преди да говори не по-малко добре от най-известните в тези си качества хора. В нашата приказка хора няма, или ако има са сложени за статисти или допълват цялостното положение на картинката като правят сянка на автора докато пише. Та, заговорих за Раззи. Не мога да кажа със сигурност, че Раззи е положителен герой.. всъщност, той притежава доста от отрицателните качества на лошите герои, с които сме свикнали. Но, не.. Раззи е добър, безкрайно добър. Всъщност, толкова е добър, че ще ви се стори по-добър г-н ДиКаприо затрупан от тонове корабни останки.
В голямата зала на "Приказен замък(ТМ)" сега се чуваше силният глас на подполковник Реджимънт, или Редж накратко. Всички гости залисано го слушаха и не забелязаха двете уши бавно подаващи се от крайния десен прозорец. После и две лапи и два пухкави крака. "Трябва да спра да закъснявам", каза си Раззи, изтупа се от прахта и скочи през прозореца в залата. Без да погледне какво има под него той се стовари право върху празничната маса предназначена за по-нататъшна употреба. Звукът от счупени прибори и сплескана херинга беше достатъчно силен, че да привлече вниманието на една не-малка част от зрителите.
-А, Раззи - усмихна се Редж и се обърна към гостите
-Съжалявам, че закъснях. Надявам се не съм причинил големи неприятности. - каза Раззи и зае мястото си на катедрата до Редж.
В този момент едно дяволче отиде до него и му подаде микрофон.
-Никак дори, току-що започваме.
Публиката се размърда, но когато Раззи започна да говори всички притихнаха и заслушаха.
Мисля, че тук е време за малко лирическо отклонение. За да уточним малко променливи. Всъщност, наистина цялата ни малка приказка се развива в една огромна, омагьосана гора, по средата на която има един "Приказен замък(ТМ)". Тази гора се намира някъде в сегашна Европа, на един малък полуостров близо до едни също толкова прочути Трансилвански планини и някой си граф Дракула. При хората сега беше някъде към 1800 година и ще попитате как никой досега не беше открил тази гора. Истината беше, че никой не проявяше интерес към група говорещи, мислещи (май това вече го уточнихме) животни и други приказни същества. Хората дотолкова бяха погълнати от воденето на безкрайните си войни, че не обръщаха внимание на тези неща.
-Здравейте, приятели - каза Раззи - както всички знаете и тази година предстои провеждането на "Приказен турнир(ТМ)", което ми напомня да ви съобщя, че нашите колеги ще ви продадат малко рекламни материали на излизане.. наистина чудесни елечета са направили.
"Приказен турнир(ТМ)" е уникално по рода си състезание, където участниците се надпреварват в създаването, или поради зачестилите клишета всяка година, пресъздаването на приказка или приказна история. Това е наистина грандиозно събитие, в което участват всички желаещи от всички местности по света.
-Къде са нашите участници тази година - каза весело Редж и се отгледа - А, ето ги там джуджетата от Уестмийч.
Как сте, момчета? Стискам палци за този път. Само внимавайте да запазите Снежанка в съзнание поне до средата на състезанието, моля ви. В другия ъгъл пък виждам групата на Хард. Пожелавам ви късмет. Анн? Къде е Анн?
-Беше тук допреди малко. Сега ще я потърся - каза Раззи и излезе през портите на залата.
Коридора на замъка беше отрупан със балони и други празнични окраси по повод състезанието. Всичко беше чудесно, организацията, като никога - перфектна.. но Анн все така я нямаше. Раззи излезе от замъка само за да намери Анн на една пейка в огромния двор.
-Добро утро - прошепна й Раззи
-Не е добро !! - разкрещя му се тя и заплака
-Какво става?
-Изгубихме сценария за приказката. Няма го никъде. Сега никога няма да успеем да напишем нов до началото на състезанието.

Ако е това, което си мисля - идеята е страхотна, ако не е... не знам

Хахахаха много добър край