Това стихотворение е посветено на едно много готино момиче, с което се разделихме наскоро... не очаквах да хлътна (за втори път) така по нея, но ето че стана... сега се чувствам като глупак, задето допуснах да си тръгне така... всъщност аз я НАКАРАХ да го направи... та ето го и стихотворението


Отекваща Болка

Аз още спомням си денят, във който ти замина.
Във този ден душата ми скова се в мрачна зима.
Тогава две сълзи се стекоха по моето лице,
Защото не успях да вляза там- във твоето сърце.

Сега съм сам с това шише и този къс хартия.
Мъчейки се свойта болка да изтрия...
Аз бавничко във алкохол се давя,
Знаейки че твойта прелест няма да забравя!!!
Че ще си спомням сладостта на твойте устни страстни
И ще мечтая пак да сетя твойте нежни ласки!

Аз ще се моля да се върна пак при теб,
Да разтопиш отново моето сърце от лед!

Но пак пиян от болка ще се лутам в самотата,
Обгърната в болезнен студ ще продължи да е душата.
И тази заледена болка ще извира през очите,
Бавничко от тях ще продължават да текат сълзите...


ПС: не съм сигурен дали не съм го поствал някъде и преди (стихотворението де), защото е писано преди доста време, но сега като го прочетох отново просто реших, че трябва да направя тема за него...

Определено е хубаво. Това подвърждава практиката, че най - хубавите неща се пишат когато човек е в депресия.

Хареса ми, напомни ми на една друго мое произвадение което съм поствал точно в този форум в темата "1000...с продължение" на Resident, както и да е, това е много добро браво пич, кефи ме как пишеш

Готино пич!