"Слънчева съботна утрин"


Слънчева съботна утрин. На улица N все още е тихо. Под пейката пред входа на блок 42 се е свило едно куче. Все още е студено. На терасата на втория етаж се появява жена на околко 45 години, облечена с вехт пуловер и анцунг, и хвърля през балкона няколко килима за тупане. Заради шума, който предизвиква тяхното стоварване върху земята, повечето коли пред блока запищяват с всевъзможните си аларми. Кучето веднага става изпод пейката и започва да лае уплашено. Вратата зад него се отваря и се показва малък пекинез държан на каишка от възрастна жена с оцветена в синьо коса и
малки блещукащи обеци.
- Много рано си се затупала бе, Кременче. - провиква се тя.
Пекинеза и уличното куче се разлайват едно на друго и възрастната жена започва да пъди помияра, като в същото време дърпа каишката
на своето куче.
- Рано, рано, ама после имам да готвя лельо Ванче. Няма да ми стигне деня.– отговаря жената на втория етаж.
Някой от таванските стаи засвирва тежко китарно соло. Отвън кучетата не спират да лаят. Едно момиченце излиза през входната врата с платнена
пазарска чанта, но веднага се връща назад уплашено.
На третия етаж, в една леко сумрачна стая, е пуснат стар джобен транзистор, поставен на нощно шкафче, до голямо масивно легло. На
него лежи старец на около 62 години. През отворената врата на стаята му се вижда коридора на малкия апартамент, където снове внучето му - момче на 8 години. То минава с бързи крачки и оставя три въдици до входната врата. После извиква:
- Мамо, приготви ли сандвичите? За дядо без маргарин нали?
След това минава покрай стаята на дядото и
подвиква:
- Хайде дядо, ставай вече! - и влиза в своята стая.
Майка му, жена на 34 години, с рошава къносана коса и облечена в пеньоар, отваря вратата на кухнята и отговаря:
- Готови са Мишо! Слагам и термуса с кафе в синята чанта.
В този момент малкия излиза от стаята си и майка му продължава:
- Да не влизаш във водата! Вече е студено. Вземи си шапката и слушай дядо си и баща си.- после жената се връща в кухнята и донася найлонова чанта с термус и сандвичи. Оставя я до въдиците. Момчето пита:
- Мамо, да си ми виждала гуменките? - и влиза в стаята на дядо си. Дядо-о, да си ми виждал гуменките? - отново пита малкия и започва да гледа под леглото и из стаята. Стига до стария грамофон върху скрина в ъгъла и започва да разглежда плочите.
На вратата се позвънява и майката отваря. Мишо оставя плочите и застава до вратата на стаята, за да види кой е.
- Абе кажи на дядото да си плати за чистачката, че утре е 15-ти. – веднага изстрелва педесетгодишна жена, държаща малка булонка в скута си. Кучето се разджафква и тя го стиска още по-силно. Майката отговаря:
- Добре Рашева, ние иначе платихме, нали?
- Да, айде... - отговаря Рашева и слиза надолу по стълбите, огласяни от китарното соло и сърдитата булонка.
- Татко, разбра ли? Трябва да дадеш 5 лева на Рашева за чистачката. - казва снахата, след като затваря вратата на апартамента. Внучето оставя и раницата си до вратата и вече по-напористо започва да вика дядо си. Майка му му поставя шапка с козирка на главата и казва:
- Зъбите изми ли си?
Момчето я подминава без да отговори на досадния й въпрос. Отива в стаята на дядо си.
- Дядо-о-о, хайде ставай, всичко е готово.
Майката се обажда:
- Ами баща ти къде е? Ясене, вие май няма да ходите за риба. Къде изчезна?
Момчето стреснато се обръща:
- Как няма да ходим?! - и започва да бута дядо си по ръката. - Хайде ставай дядо, ставай де...
Старецът не реагира, очите му са отворени.
Пред блок 42, на пейката вече са се събрали няколко пенсионерки, които обсъждат нещо разпалено. Жената от втория етаж тупа килимите си, а съседката от първия й вика да спре, защото е събудила бебето й. От едно такси на пътя се чува някаква чалга. От входа излизат момиче и момче на около 20 години и се качват в автомобила. Един прозорец на четвъртия етаж се отваря и надолу полита една ябълка. На терасата на третия етаж стои 35-годишен мъж и едва-едва пуши. По очите му има следи от сълзи. Той не чува нито съседите, нито съпругата и сина си вкъщи. Чувства се по-сам от всякога, защото сутринта е намерил баща
си починал. След малко гаси фаса си, обгръща лицето си с длани и влиза навътре.
Слънцето вече е високо в небето, градът се е пробудил. Улиците оживяват - хора, коли и автобуси се разминават в шума на забързаното ежедневие. Край реката минаваща покрай града вече се събират рибари.