Моля отнесете се сериозно към тва стихотворение щото то означава много за мене... Кажете ми мнението си за него и дали според вас да го прочета на оная кучка, на която съм го посветил
Изтръгнато от моето сърце
От споменът за теб все още ме боли!
И аз се боря с тази болка ден след ден…
Но щом си спомня прелестта на твоите очи,
Аз ставам слаб и падам победен...
А щом те видя, знай, сърцето ми пламти,
Подтиква ме да дойда аз пред теб,
Да изрека със думи свойте чувства и мечти,
И после то от огън ще пребъде в лед!...
Но видя ли те чужди устни да целуваш,
Част от мен умира на мига!
Не искам да повярвам че друг мъж сънуваш,
Не искам да загубя любовта!...
А ти си моята единствена любов,
За теб ще дойда и на края на света!
За твойта обич, аз на всичко съм готов,
Показвах го, но ти не го разбра...
И посвещавайки на тебе тези тъжни редове,
Аз тайничко се моля пак на Бога,
Да бъде туй последен стон на моето сърце,
Да го убие най-накрая твоята отрова!...