Двуомях се дали да ги публикувам, но въпреки...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Прощално


Прости ми, страннико, за мойто дръзновение.
За онез лирични римички, написани в нощта.
Те всички са цветя на любовно вдъхновение,
напоени са с желание, спиртосано от ревността.

Любов ли беше или ревност?
Пагубни стихии са във комбинация.
Като излишен стих изтриха моята душевност.
Две мощи, водещи до побърквация.

Казваше: “Недей да вършиш глупости, недей!
Пътят хлъзгав е и грешен.
От себе си да ме ревнуваш можеш само. Изтрезней!
Погубваш всичко. Губиш ме по начин смешен.

Сляпа бях и глуха. От ревността отровена.
Любовта зарових в гроба жива.
И кръст и сложих – тъгата сподавена.
Това ли заслужаваше? Бях несправедлива.

С друго момиче си вече.
Нали това целях?
Любовта ми през пръстите изтече.
Да я спра не посмях.

...И щастливи бъдете!
Аз да бъда не успях.
Но в на ревността нозете осъзнах –
Обратното на любовта не е омраза.

Обратното на любовта е страх.

****

Захир*


Душата ми изтръпнала от чакане трепери.
Устата, за целувки зажадняла, умира твойта
да намери.
Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.
Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти
полетели.

Дели ни една заключена врата – от твоята
към моята душа.
Ела!
Мълчанието ме влудява.
Ела!
Очакването ме взривява.

Изкърти я вратата!
С целувки удуши ме!
Разкажи ми играта!
С ръце довърши ме!

* Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост.

****

Глаголно


Търсих те.
Мечтаех те.
Срещнах те.
Омаях се.
Докоснах те.
Опарих се.
Обикнах те.
Прежалих се.
Оплете ме.
Предадох се.
Погуби ме.
Загубих те.
Търся се.
~~~~~~~~~~~

Много тъжно, наистина. В последно време се появиха много форумци с подобни откровения и имам чувството, че целият свят е изпаднал в траур след някоя изгубена любов... Има запазен ритъм и рима, поне в първото, но конструкцията бледнее пред внушението и атмосферата. "Прощално" ми хареса най-много.

Поредната доза fresh , хъх ...

Стихотворенията ти имат стил , но на моменти езика ти е неподходящ ... Последната ти творба е в малко банален стил , но предполагам си е оригинална за самата теб .

Продължавай да дерзаеш ...

Готино е определено, макар да има тук там несъответствие на римите, чувството е силно а това за мен е по важно. Браво.

Абе какво критикуващ езика - именно той индивидуализира стихотворението. Прави го младежко, ново, различно.
btw знаете ли, че шрифтът на форума не поддържа и по удрание? Ето - ѝЍ. На мястото на тези две квадратчетата тябва да излязат съответно голяма и малка буква ударено и. Това е непатриотично!

Розово-сиво-черно.

Ммм...

По-скоро да.

Страхотно...малко тъжно...но хубаво. Ако имаш още не се двуоми да ги post-неш. Творбите ти са оригинални, нещо по-различно от всичко останало до сега. Хубави са!
На мен най-много ми хареса "Захир"...изключително много ми хареса.
Късмет!

Мене като цяло идеята ми хареса, но от изпълнението ми хареса само думата 'захир'. Дори снощи я използвах в разгвор. Важен.

Ами, fresh, още одеве ти казах че носиш ненужна маска на кучка която не ти отива...

Въпреки че честно казано на мен не ми пука кой те е зарязал и кого не си могла да свалиш, реших да ти драсна някой ред.

Та, харесвам едно стихче когато ме накара да почувствам нещо, каквото и да е, нещо което ме вълнува.
Е, това което написа го почувствах.
"Обратното на любовта е страх." Ето това ме развълнува най-много. И едва ли си имаш представа колко си права.
И благодаря. Имах нужда да ми се напомнят някои неща. Сега вече можеш обратно да сложиш маската.

Пускай още такива хубави неща. Обаче в проза

Фреш, достойни творби, едното май си ми го показвала преди, ама не помня... Keep writin'

@Paradox - я с теб да се хванем да напишем едно BF-стихче на английски

Haldir, обещавам да си помисля . Но честно казано голяяяямо мислене ще падне преди да стане.

thanx anyway

Фреш, стиховете ти са оригинални, както винаги. В смисъл, просто си личи, направо "крещи" дори, че не са писани нарочно, а по вдъхновение, което за един "поет" е най-важното, поне според мен. Това е така, понеже в такъв случаи писанията са неподправени, извиращи направо от душата на писателя, а това ги прави изключително красиви.

Първото ми хареса най-много. Разкрива една наистина "болезнено позната" картина, поне за много от нас, като едновременно с това "като че ли" има действие и нещата се развиват (макар всичко да е в един ретроспектичен план). И разбира се, най-силния момент е именно края: "Обратното на любовта не е омраза. Обратното на любовта е страх."

Второто не ми хареса толкова, главно с това, че почти липсваше красотата на чувствата, които са основното в едно стихотворение. Леко дори ми напомни писанията на Майонета (И) от едно време. Не знам, просто не ми допадна.

Колкото до последното "мъниче", наистина не е нещо специално, но е оригинално като замисъл.

Както е известно, стилът на Фрешката ми харесва много. Това което обаче не ми допадна (поне този път) е, че като че ли не си е "ошлайфала" добре езика. В смисъл, ако претендираш за сериозност, не можеш да използваш толкова грозно жаргонни думи като "спиртосано", "побърквация", "разкажи ми играта" и "довърши ме". Също не ми хареса и "Очакването ме взривява", макар че последното не чак толкова. Просто когато прочетеш такива грозни и смешни думи и словосъчетания в един толкова красив текст... просто се набива в окото и дразни. Поне мен.


За мен обаче е нормално да виждам Фрешчето в това й амплоа. Не знам защо някои хора дотолкова ги изненадва, все пак тя винаги е пишела такива неща. Както каза Слим "поредната доза фреш".
Това, което мен ме изненада обаче, е, че според Парадокса тя "носела маска на кучка". Е това пък не го очаквах, не и от Фрешинката. Не знам, може би просто с мен никога не се е държала по такъв начин.