За Чакането
---

Чакам си и си мисля, мисля си и си чакам (повече си чакам).
Какво чакам .. и аз не знам .. какво мисля - мисля си за чакането. Всеки цял живот за нещо чака .. я да му дойде късмета, я да вземе дълго чакания банков кредит за да заживее 'по-добре', я да разбере за какво чака .. или просто чака за спорта.
Та нашата история е следната .. имало един народ .. този народ се намирал в една малка, хубава държава .. на Балканите .. та един ден тоя народ разбрал, че било модерно да се чака .. никой не знаел какво .. всички просто искали да чакат .. да стане по-добре .. нещо да се промени. Обаче никой не знаел, че с чакане нещата имат неприятната тенденция да отиват от лошо към .. да, точно така .. по-лошо. Никой не го интересувало .. по-лесно било да не се мисли, а да се чака. Никой не му трябвало да мисли, нямало за какво.
Та изглеждало, че този хубав народ имал идеална организация .. всички чакали заедно .. това не било така .. всички просто не искали да мислят, и решили, че ще чакат. Чакали, чакали .. нищо не се случвало .. но поне не трябвало да мислят .. защо им е да мислят .. нали могат да чакат. По едно време някой решил да помисли .. обяснил на другите, че нещата не се оправят с чакане, но те нали не искали да мислят (и вече били забравили как от толкова чакане) веднага се възпротивили. И решили, че просто не са чакали достатъчно .. и продължили да си чакат.
Голямо чакане паднало .. та качил се този народ, един ден, на Мусала (нали още не бил на Царя) и се огледал.. видял, че другите народи около него не чакат .. всеки вършел нещо .. никой не се спирал за секунда дори. ""Тъпаци .."", казал си народа, "".. не знаят как се прави"" .. и продължил да чака. Другите народи се почудили на този народ .. ""Тъпаци ..", помислили са те, и не знаели колко са прави, но знаели, че с чакане работата не става .. затова бутали здраво напред .. и те, повечето, не знаели накъде бутат .. важно е, че опитвали.
Нашия народ продължил да чака, чакал да се оправи .. или по-точно да бъде оправен. И правилно чакал .. оправили го .. много пъти .. на неправилното място, обаче. Та този народ прозрял, че нещо нещата не вървят .. и започнал да се оплаква .. съдил кой ли не за това, което му се случва .. без да разбере, че сам си е виновен. Но как ще разбере .. нали не му трябвало да мисли .. и продължил да чака .. и така четиринадесет лета този народ чака .. и продължава да чака .. някой да го оправи .. вероятно отзад .. за кой ли път.

"The only thing needed for evil to triumph is that good men do nothing."

Хммм.. нов песимстичен поглед в/у лошата съдба на българина. Добра гледна точка. Само дето летата са 16, не 14.

Всъщност са 15 и малко .. но съм избрал числото 14 .. поради други причини (:

Я, взел си моя мотив. Харно, харно. Разказа - харен и той. Все харно е. Браво.

Хареса ми nlight,много добре се го написал.

Доста оригинално си разгърнал темата за чакането.Имаше преди един тук във форума все ей такива неща пишеше и мнго ме кефеше.На неговото писане ми напомняш.Продължавай в същия дух!peace

Еми българите са си българи...ние сме си unique, като нас няма никаде по целия свят...Чакаме си, чакаме си...знаем,че с чакане няма да се оправим, ама пак стоим и си чакаме...и дано все пак да дочакаме това,което искаме...(ако знаем и какво искаме)...
Оригинална мисъл!

nlight,
мнооого добро! Мене слушай, таланта си го имаш.

Да виждам още хубави неща от тебе тук.

докс, може би ще виждаш но не тук (ако не знаеш какво имам предвид изчакай до утре)

Хубаво написано, радвам се, че няма правописни грешки. Добър поглед върху нещата. Само така. Явно тоя народ като разбрал, че ще се раждам, започнал да чака на мен.

Страхотно е, Ен. Много оригинално и добре пипнато.