Заглавие: Размисли на един народ Публикувано на: 21 Юли 2005 19:30
Седнал Генчо на масата, която жена му Димана била сложила преди да си легне, отпил от домашната Пърцуца и неволно се замислил. Неволно, защото не му се случвало често да мисли.
Просто никой не го изисквал от него.
Шефовете му не го искат. Нали ако се замисли, ще види, че тези 250лв заплата, които му плащат за това, че им води счетоводството, са една мижава част от сумата, която той им спестява от данъци. За какво му е да мисли?
Димана не го иска. Нали ако се замисли, ще му се стори подозрително, че всеки път като се обади вкъщи жена му пие кафе със съседа. Между другото като казах обади. Шефовете на Генчо са му забранили да телефонира от работа и са му дали телефон без шайба. Ама Генчо, хитър като депутат по време на избори, си носи апарат от вкъщи. Само да знаете колко е щастлив той, че всеки ден вътри шефовете си с един градски разговор. Винаги му се оправя настроението след дневното му обаждане до вкъщи. Какъв тарикат е само! За какво му е да мисли?
И 17годишната му дъщеря не го иска. Нали ако се замисли, ще усети, че спестените пари за следването й, голяма част от които бяха от продажбата на магарето (казваше се Пепа, въпреки че беше мъжко) барабар с каруцата, които Генчовия баща му беше завещал, и от 50-те декара ниви в Горно Уйно получени от майка му, oтдавна бяха изхарчени за парфуми, парцалки, обуща и за вечери в култовия за всички истински Българи клуб „О’Азис”! Добре че Сийка, кръстена на баба си Пена, си намери богат тъпкач и сега не й трябват повече татовите пари. Не че тях ги имаше. За какво му е да мисли?
И Генчо не го иска. Нали ако се замисли, ще осъзнае, че най-хубавото нещо, което му се бе случило от световното в САЩ’94 (не че се интересува от футбол, но нали всички се радваха), беше да срещне на улицата своя идол Слави Трифонов, от телевизията. Той, Слави, даже му казал и две, три думи: „Гледай къде ходиш, бе, капут!”. Така, по дружески! Толкова беше горд от тази среща. Не пропускаше предаване на Дългия от УчинДол, на Гласа на народа, на Явлението Трифонов, от телевизията. На Генчо му беше по-лесно някой друг да мисли вместо него и да му казва какво да прави. Именно тази роля за него играеше Великия Българин и Патриот Станислав Тодоров Трифонов. И не само за него. За какво му е да мисли.
Та седнал Генчо на масата, която жена му Димана била сложила преди да си легне, отпил от домашната Пърцуца и неволно се замислил. Неволно, защото не му се случвало често да мисли.
И не щеш ли, в Генчовото съзнание изплуваха 250-те лева заплата. „Ама как може аз да работя за тия пари, като само за последния месец шефа, таз свиня, има оборот от 75 хиляди по документи?”- рекъл си Генчо. „Утре ще поискам увеличение на заплатата.” Пийнал още една ракийка.
„Абе, аз като се обадя вкъщи, как така жената все пие кафе със съседа Добромир? Ми че тя мойта кафе не пие! А то и Добри не съм го виждал да пие друго освен ракия. Мамицата им ебах! Ще ме правят те на луд! Ша пият без мени! Ей сига, като отида да си лягам, ше и счупя главата на таз мойта усойница.” И пийна още една ракийка.
„Сийчето, пак ново палто си купила. Че от де тез пари? Аз нали й давам по левче на ден да си купи баничка от лафката в училище? Ей, много пестеливо това дете! Браво! Утре за награда ще й дам 50 стотинки повече. Да види, че и баща й е човек!”- казал гордо Генчо незнаейки, че точно в този момент неговата Сийка въртяла кръшното си дупе в БИАД на масата на десетина безврати юнака, окичени с десетки килограми от ценния жълт метал. Пийнал още една ракийка.
„Ей, днес Слави беше страшен! Невероятно предаване! И гостите и те бяха супер. Софи Маринова и Джони, за десети път! Много ги обичам. Пак празнувахме новата година на циганята!” Още една ракия се стече в стомаха на Генчо.
Мислейки си, Генчо не усети кога успя да изпие половината бутилка Джибровица. Кайсиева вече нямаше. Главата му се завъртя и той отиде да си легне. Нямаше сили да се кара с Димана, защото много му се спеше. „Утре ше и еба майчето...”. Генчо заспа.
На сутринта се събуди както винаги в 5:30, за да се приготви за работа. Главата го цепеше ужасно. „Нема да пия повече.”- рече си както всяка сутрин той.
„Аз днес май трябваше да свърша някои неща? Кви ли бяха? Щом не се сещам, значи не са важни!”- каза си Генчо и се отправи към банята за да се приготви за поредния 12 часов работен ден.
//Copyleft - e-bane.net, Dedko
___________________________________ I have more faith in my plumber than I do in the eternal being. Plumbers do a good job. They keep the shit flowing.
|