Някъде там, из дълбините на хладиълника лежи една замъглена от студа и втвърдена от налягането бутилка... Тя, е бутилка, като всяка друга, с червен етикет и голям бял надпис – Кока Кола.

Ето тази бутилка ощастливява всички хора по един или друг начин, просто разликата е в позицията. Толкова гениално сътворено питие не ще бъде създадено никога повече, в това съмнение няма. Отиваш до хладиълника, отваряш го и още в първите мигове, в които пръстите ти обгръщат бутилката, самото чувство за приятен хлад разтърсва нервите ти. Извивките по шишето са перфектно направени, за да може кондензиралата вода да се стече по пръстите ти и отново да усетиш една бърза смяна на усещанията в ръката си. След това, когато вече решаваш да да я отвориш следва следващото изобретение – грапавините по капачката и ресните по периферията й я правят особено удобна за отваряне и особено приятна за докосване...

Вече си отворил бутилката и решаваш да налееш си от колата в чаша, но не каква да е чаша, а специална чаша, създадена от същата компания, създаваща и напитката. И чашата, сама по себе си е адски специална – изваждаш я от шкафа и очите те веднага се спират на невероятните цветове с които е обагрена – толкова много и толкова ярки, че самото ти зрение се опиянява. Все едно да натикаш лакочистител( ММ13 :) )под носа на котката – тя загубва ориентация от прекалено силния аромат, сетивата й се объркват и за тези няколко мига, тя е сляпа. То просто не знае къде се намира. Усещането е подобно.

Отърсваш се от зашеметяването на сетивата и решаваш да си налееш от колата и в момента в който течността докосва дъното на чашата, се чува приятния леко съскащ звук от насилствено вградения в питието въглероден диоксид. От скоростното раздвижване на молекулите предизивква химична реакция, която от своя страна образува един тънък слой нестабилна пяна, която след няколко секунди изчезва.

Оставяш чашата на масата, почакваш малко, но достатъчно за да си дадеш сметка за случилото. Не че е и необходимо. Посягаш към вече запотената и приятно охладена чаша, повдигаш я и леко отпиваш. Първата глътка пронизва езика ти, след което и гърлото и най- накрая нежно кацва в стомаха ти, като сякаш обгаря стените му. Поставяш чашата обратно на масата, като се съсредоточаваш върху чувствата, породени то мозъка ти. Продължаваш да не си даваш сметка за случващото се. Само регенерираш от сладката болка, разтворила сетивата ти и караща те да искаш повече... и повече...

След четвъртата глътка вече е останало съвсем малко на дъното на чашата. Отпиваш и последните милилитри и се спираш. Продължаваш да не си даваш сметка, че сетивата ти са в шок, защото не си способен. Пораженията, който мозъка ти е получил не изчезват веднага и през това време нищо не е такова, каквото е всъщност – цветовете се изменят, вкусовете, ароматите, усещанията.
След кратко време сладостта на напитката те е обезводнила, а понеже организма се нужда от много вода мозъка ти те подтиква да отидеш да пиеш.

С трепереща ръка вземаш нова чаша, наливаш вода, без дори да усетиш, че разливаш доста от нея, отпиваш жадно. Пиеш, но осъзнаваш, че вкуса на водата е ужасен, но понеже мозъка ти се нуждае от вода не спираш. Вече всичко е по старому – сетивата бавно се регенерират.

Решаваш да се върнеш към всекидневните занимания и излизаш на терасата за да полееш цветята. Поливаш няколко и погледа ти се спира на огромна реклама на свръх корпорацията създаваща вече доста добре познатата ни Кока Кола. Точно под рекламата виждаш контейнер, а пред него едва не падащ вътре човек, жадно търсещ нещо, което може да задоволи чудовищното чувство на глад, породено от мозъка му, поради липса на необходими вещества.

Казваш си: ‘Виж го този нещастник...’ при което човека забелязва погледа ти и се усмихва безмълвно, след което отново зарива поглед в безконечната чернота на почти празния контейнер.

Нужно ли е това? Навярно. Не обичам колата. Не ми харесва вкуса й.

Мразя синтетиката.

ъммм... нямам думи
друг път не съм се сещал за това какво е да пиеш кола:)))))))
тва за котката и лакочистителя ме побърка:))

Нямам лични, но имам проблеми с хората. В частност с мъжете. В частност със селяните.
И къде е проблема с омразата? Тя е неизбежна.
Ботилка, го поправих веднага, като разбрах, че английския език не е същия като българския...

п.п. Jaestudio.

Точно там е проблема - че крайноста е крайна и е на другия полюс. Ако беше най-обикновена позьорска омраза, щях да бъда щастлив, че хем мога да съм 'интересен', хем да не тровя душата си с истинска омраза. Уви, по едно или друго стечение на обстоятелства, истината не е точно такава. Пък и що за поза? Ако искам да се интегрирам, ако не друго, поне трябва да съм приветлив...

п.п. Това за трю блек метъла беше мивка. Браво. Само да го разбираше това нещо блек метъла, щях да искам да прекарам живота си с теб. Честно. Без сватба, защото гей браковете не съществуват още.

п.п.п. Поздрав за теб с една много сладка песен, зовяща се Fuel for Hatred на Satyricon и да ти кажа те още нямат по- комерсиална песен от тази, за това я избрах - белким си я чувал.

O, да, позьорския хейтър праща всичко подяволите, защото той не слуша. Той и не говори. Той е крайния краен.

п.п. Жалко, че не съм твой тип. Е, поне опитах.

п.п. Я кажи какво на Сатирикон имаш? :)

п.п. Пфуу, дее, тука хората няма да видят приказката ми от нашия лаф, ама какво да се прави...
Nokturnal Mortum - Черный Ворон за теб :) Любимата ми песен.

Айде, много целувки :)

Хммм... Много интересно. Досега не бях виждал някой да пише за това, че не обича Кока-Кола и тем подобни продукти на нашата напреднала ( ) цивилизация.

Не обичам да анализирам собствените си текстове, но ще го направя на кратичко - звучи ти изкуствено, защото това е целта на целия текст - засягам изкуствеността и синтетиката на хората около мен, като с една много проста метонимия представям масата хора, като една бутилка кола... С 'мразенето' свалям прикритието на 'хората'(тоест вече убивам ефекта на метонимията, но този път с нова метонимия) и казвам, че мразя синтетиката(първоначално планувах да е мразя изкуствеността, след това мислех да е, че мразя синтетичните хора... след това синтетиката) имайки предвид точно чувството, което изпитвам към всичко покрай мен, толкова скоростно създадено то машината на капитализма и с толкова комерсиална цел. Също така съм избрал точно колата, защото нея можех да опиша много подробно, защото я познавам много добре (доста я пия, въпреки че казвам, че не я харесвам - нали все пак е приказка) и именно тя е много, много характерен пример за нещо адски изкуствено - в началото се е правело от екстракт от кока, ама вече...

п.п. Песните на Сатирикон са покъртителни. Три от четири са на едно... хмм... свръхчовешко равнище. Само първата не толкова. Адски добри музиканти. Адски. А и се развиват безкрайно...

Както брат ми веднъж беше коментирал едно от писанията ми, "It failed to make a point"

Абе it didnt failed to make a point , ама point-а се губи някъде в безбрежното море на човешкото невежество.
Милиони пъти съм си изливал неприязънта към нещо , което е породило известен интерес , без да съм много наясно какво говоря .
Другарю , Колата е напитка . Вкусна напитка , която има своите качества , точно както ги има лимонадата . Пил съм Кола неизброимо много пъти , но никога водата не ми е ставала безвкусна след това , нито съм изптивал чуства подобни на пристрастен наркоман към спинцовката , към капачката и извивките на бутилката . Като четеш твоето творение ти , просто виждаш нещо неадекватно в него .

Омразата ти е доста неадекватно изразена , да не говорим колко глупаво е да я изпитваш към някаква незначителна напитка .

Ъмм, ама вие не четете ли? По- горе дори бях обяснил с кое какво съм имал предвид. Хм.

...еми за това говорим...

Действително поста ти не го прочетох , за което искренно се извинявам . Не ми се случва за пръв път и е нещо от което тепърва ще се оттучвам .

Такаа значи колата от екстракт от кво се е правела??? Леле баси ако съм разбрал правилно... аам колата е баси боклука, гадост, аве...но пия кола признавам си баси аа разказчето не го дочетох но това за котката беше мноо яко но хмм мислех че правиш нещо като реклама на колата