Блах, сложи и мен в разказа, освен ако не си ме сложила вече... :)

ПЪРВИ ЕПИЗОД

Беше валяло три седмици, и най - после изгря слънце. Но такъв дъжд, нито слънце не бяха виждани откакто преди 700 години един герой спаси света от мрака...
Междувременно, когато големият порой започна, се роди едно дете. Майка му отиде да го кръсти и да узнае каква е съдбата му. Великият жрец на селото със сигурност предвиждаше целия живот на едно новородено. Танаси беше приготвил шатрата си за кръщение. Копринени стени. Две малки възглавнички на пода, а по средата - едно детско легълце, люлката на съдбата. Беше тъмно. Само една свещ проблясваше и озаряваше лицето на великият гадател, седнал по турски от едната страна на креватчето. Мирис на тамян и восък се разнасяше. Танаси имаше видение.
На около пет километра от тук вървеше жена. Бедна, изнемощяла, тя стискаше бебе в майчините си ръце. На гърба и имаше груб сламен кош, пълен с дарове за магьосника - всичко, което имаше. Не много далеч зад нея се задаваше буря, виелица, страшна и опустошителна за плодородната земя на тези странни същества, истелите.
Същата жена влезе в шатрата на Танаси и падна на колене. Подаде му сина си. Беше я страх да не го застигне лоша съдба, а с кръщението животът на едно дете се преобръщаше.
Великият магьосник постави детето в люлката и приседна край него. По леденото му лице никога не тръпваше и една жилка, каквато и да беше съдбата на бебето, но този път отвори широко очи, зениците му се смалиха... "Трябва да го кръстим веднага" прошепна той с треперещ глас, при което майката едва не припадна - какво ли щеше да се случи със сина и?
От земята Танаси изрови една кутия, която не бе изваждал от 700 години... в нея имаше постели и странни отвари. Той замеси всичко в един котел, после тръгна да полива бебето с тях. Личеше си, че се страхуваше силно от нещо.
Отварата замръзна. Разнесе се черен дим, а тамянът сякаш никога не беше бил в шатрата. Детето бе обгърнато от сянка, през която се подадоха две червени, жадни за смърт очи... Само жрецът видя това и за пръв път от 700 години се разтресе, сякаш от старост. Майката бе готова да изпищи всеки момент. "Вашият син ... е демон." каза тихо и притеснено Танаси. "Долен лъжец! Измамник!" крещеше бедната жена. "Какви глупости говорят за вас! Демон бил Найк! Не можете дори да го кръстите!" тя изтича отвън, където вече бушуваше виелица. Вихрушката я отнесе и заглуши писъците и сълзите и, а малкият остана непокътнат. Земята се разтвори под него, той падна в ръцете на истинският си баща...

ВТОРИ ЕПИЗОД

Три седмици порой, опустошение, жертви из цялата земя. Всички се молеха горещо на боговете си, и кой гдето можеше, кой гдето беше смел, отиваше при Танаси за благословия и защита. Той не обичаше да лъже народа си, но за злото, което се беше родило, ако кажеше, хората щяха да изпаднат в панически страх, парализирани и мъртви, след като чуеха това от самия всезнаещ жрец. Той се правеше, че готви отвари и правеше преклонения пред боговете, но в очите му блясъкът на надеждата беше изчезнал. Беше се родил най - опасният демон, който преди 700 години едва не бе унищожил целия свят. Но тогава се появи един герой, който никога вече нямаше да се появи... Всички щяха да се намират във водовъртеж от убийства, кръв, стрели и жертви, чума, смърт, най - ужасяващи същества, пламъци и урагани... Това бе нечовешко.
На третата седмица от близкото селце се разнесе новина - жена е родила дете в големия порой. Обикновените хорица му предвиждаха бърза смърт и зла участ, но никой не бе убеден в нищо, докато не го видеше Танаси. Малко преди тази новина пороят беше се превърнал в дребни капчици, а слънцето бе пекнало над земята. Хората си отдъхнаха. Някои оплакваха загиналите, други се веселяха, че са живи и здрави. Но много хора се зачудиха защо тъй внезапно спря дъжда, и то когато се роди едно дете. Майката беше съпроводена от тълпи, които искаха да видят детето и да се докоснат до него, сякаш то беше лековит извор.
Всичко в шатрата на великия жрец се случи както при Найк, но Танаси едва сдържаше усмивката на лицето си. Бе почти сигурен, че това дете е спасението на Земята. И така, те приседнаха по турски край детето и същата кутия, със същите съставки, бе готов да залее детето... Този път не само жреца видя какво се случи. От детето сякаш бликна бяла, ослепителна светлина. Този път магьосникът се усмихна широко и щастливи пламъчета светнаха в очите му. "Госпожо, това дете ще ни спаси от страшен демон". Майката бе малко изплашена. Това бе опасна мисия. "Не се бойте. В него има невероятна сила. То е избраното!" Повивката на детето се обърна на златна, а на челото му заискря една малка, но ярка звезда. Това беше малкият Ринсуинд, който щеше да се изправи серщу Найк и щеше да го победи...

ТРЕТИ ЕПИЗОД

Шест години пот и труд. Усилени тренировки както за Найк, така и за Ринс. Злият жрец Демис усилено тренираше демончето, а Танаси - ангелчето.
Ринс растеше в почти нормална среда. Той живееше с майка си и баща си, ходеше на нормално училище и контактуваше с другите деца. Но също тренираше източни бойни изкуства и концентрация. Скоро щеше да овладее и могъщи магии, които дори Танаси не можеше да практикува.
В същото време, но на няколко километра по - дълбоко, малкият Найк си лягаше. Утре беше шестият му рожден ден, но едва ли някой щеше да забележи това. Той отдавна се правеше на заспал в уютното си, пълно с лава легло, но всъщност размишляваше. Животът му беше ужасен. Сутрин ставаше, ядеше някакви гадории, които го правеха силен. После пет часа физическа тренировка, къпане в гореща лава. После сяда над учебниците - цели три часа той учи история на сатанизма, основни правила. А този час, който най - много мрази, е часът по "Бащознание", където той учи за баща си, сатаната, прогонен от Земята преди 700 години от една светла героиня, чийто наследник се явяваше Ринсуинд. Найк си задаваше въпроса защо никога не го среща, а само учи историята на живота му. Защо баща му не го погали по главата и не го дръпне за рогцата, когато не слуша, а трябва да си води записки в лекции за личността му. Всъщност Найк беше дете като всички останали, въпреки съдбата да му бе определила да стане дявол и да направи баща си горд.
Настъпи и утрешния ден - когато Найк стана на шест години... Но противно на очакванията, не като при всеки друг рожден ден, днес той беше забелязан. С отварянето на очите си видя нещо като холограма пред себе си. Добре познато лице го гледаше с ледено студен поглед. Това беше лице, твърде често срещано в учебниците му - бащата - сатана. В стъклен буркан едно жалко, сбръчкано топче, което имаше две точки за очи и цепка на устата , от кято от едната страна има съсирек кръв, а от другата бавно капе гадна зелена течност. Това беше Разиел, самият баща на Найк. Проговори му с пресъхнал глас:
- Сине, днес ти ставаш на шест години. Учи се и скоро ще си достатъчно силен да победиш този дрисльо Ринсуинд. Той е син на жена, правнучка на ужасната Хелея, която ме победи преди 700 години. Моля те, върни го на този сополанко. Този път ще бъде по-различно, отколкото когато аз бях на Земята. Ще има честен мъжки двубой. ... Поне такъв ще опита да го направи Ринсуинд. Не му позволявай... Честността не е най-важното нещо. Важното е да победиш. ... Работи усилено и ще го победиш! Трябва да тръгвам... Без чуждо тяло и сок от мозъка му изсъхвам. Надявам се че знаеш това... Ако си добър ученик...
Разиел изчезна. Ни помен от него. Найк още повече намрази дяволското си потекло и реши, че баща му изобщо не го е грижа за него... Всъщност може би беше прав.

ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД

- Абе, Ринс, пак ли няма да дойдеш да поритаме поне!! - възмущаваше се Рекс Метъла, малко по-големият съсед на Ринсуинд, който му се водеше и най-добър приятел, но често оставаше разочарован от строгото обучение на аверчето си и се налагаше да си търси друга компания.
- Не мога, пич, сори!! - рече Ринс с отегчение в гласа. - Просто се налага! Тан ще ме убие, ако не дойда на тренировката по тичане.
- Еееех, не може ли да дойдеш да поиграем малко. Тъкмо ще потичаш достатъчно!
- Абе не се излагай, Рекс! Как така ще му кажа. Пък и... все пак на тоя свят има отговорности. Знам, гадно е, че все трябва да съм по-различен от другите, но пък ти си наясно, че се налага да тренирам усилено. Съдбата на всички зависи от това!
- Ох, добре. Ходи. Ама в неделя да си тук, че ще ходим у Карл. Не забравяй, чу ли ме!! И тоя път ако някой жрец реши да те отмъкне от купона, ще отидем да му разбием муцуната!
Ринс се засмя, сбогува се с приятеля си и тръгна към шатрата на Танаси, където си бяха уговорили среща.
Ринсуинд, на който приятелите викаха Уинда или просто Ринс, Рекс, когото наричаха Метъла, въпреки, че той непрестанно обясняваше, че не е някакъв последовател на тази музика, и Карл Джонсън, на който на шега казваха Доктор Джоунс - това бяха тримата мускетари на града. Всички ги познаваха като страхотна веселяшка компания, лоялна, честна и почтена. И точно заради тези им качества някой веднъж реши да ги избъзика, че са тримата мускетари - и на тях толкова им хареса, че те сериозно приеха този прякор за компанията си и сами започнаха да се наричат така. Обявиха Рекс за Атос, Карл за Портос и Ринс за Арамис. И тъй като градчето беше малко и повечето хора вътре се познаваха, особено младите, тези трима пубери бяха известни като най-голямата комбина и най-големите купонджии.
Хората, обаче, ги познаваха и заради друго. Заради може би печалната слава на Ринсуинд. Нямаше никой в района, който да не е чувал историята за огромния порой, случил се преди шестнайсетина години, и за причината за него. Носеха се най-различни приказки, достойни за фантастична книга, крайно различни една от друга, всяка преувеличена, преиначена и украсена от всяка уста, през която беше преминала. Нищо, обаче, не можеше да се сравни с действителността - по-нереална и по-невероятна от всяка измислица.