Това е първа част на разказа. в момента работя по втората ,която ще постна по някое време.... Кажете какво мислите и дали има смисъл да се опитвам да пиша.
Преди 150 години ,когато за първи път малка сонда кацна на Марс, тя съобщи за огромни залежи на полезни изкопаеми. Никой нямаше представа защо там има руда и нефт в такива количества ,каквито на Земята никога не е имало.
Формираната Коалиция на Изтока веднага пое кнотрола в свои ръце и изпрати отдел специалисти на Марс . Мисията беше рискована ,защото това беше едва второто кацане на Марс. Въпреки това, всичко мина успешно. Учените и специалистите успяха да развият няколко вида ли6еи и мъхове, които започнаха да произвеждат кислород. Постепенно се създаде атмосфреа ,която позволяваше организми да живеят и да се развиват нормално.
********************************************************************
Вечерта беше тиха. Някъде надалеч се чуваше неясния грохот на сондите, които разбиваха със стоманените си глави твърдата кора на Марс. В Колонията беше шумно. Работниците се завръщаха след поредния тежък ден, прекаран в неравна борба с марсианската повърхност.Всички масово се насочиха към единственото заведение на Марс. Държано от фамилията, която се беше установила първа на Марс ,то прибираше поне половината от изкараните с много труд пари на миньорите. Другата част отиваше за храна , вода и комуникация със Земята.
Животът в Колонията далеч не беше лесен. В началото имаше много смъртни случаи, но Земята не се притесняваше. Всички миньори бяха затворници. При това бяха не просто крадци или измамници, а хора с тежки престъпления. Или поне така беше казвано. Истината беше ,че всеки, който не одобряваше властта на Земята, биваше захвърлян тук.
Един от миньорите седеше в бара и пиеше тихо чашата си с вода. Алкохол не беше разрешен и всеки, който биваше хващан с алкохол, изчезваше мистериозно.
Миньорът гледаше разсеяно към колегите си и мислеше за себе си. Той беше попаднал в този ужас след донос от страна на негов колега, който ламтеше за поста му. След това всичко му се случи, сякаш беше сън - войниците пред дома му, смехотворния процес срещу него и приземяването на Марс. После идваше ред на пазачите им - най-умопобърканите и строги войници биваха изпращани на Марс, защото тук не важаха законите на Замята. И най-малкото провинение се наказваше със смърт.
Миньорът погледна надолу към гърдите си. На грубата миньорска дреха беше написано No762. Да, вече това беше името му. Реши повече да не стои на крак. Беше много уморен и въпреки физическата си сила, имаше нужда от почивка. Извади от джоба си две-три монетки и ги подаде на сприхавия старец на тезгяха.
След това се обърна и се запъти към изхода. Мина покрай маса с войници. На фона на сините миньорски дрехи, техните зелени униформи изпъкваха. Преминавайки покрай тях, той чу:
"Кои ще бъдат премахнати тази седмица?"
"No 456, 712, 369, 661, 917 и 762."
Миньорът се сепна ,като чу номера си. Знаеше, че е мразен от всички, заради старата си професия там, на Земята. Очакваше този момент. Но отдавна се беше примирил със съдбата си. Обърна се и пое към вратата.
Излезе от бара и тръгна към комплекса ,където беше мястото за живеене. Всичко окло него беше напластено с червено - кафяв прах. Той вървеше и мислеше за предишния си живот.
Като стигна до комплекса, обърна се към робота на вратата и каза:
"Номер 762 докладва. Връщам се в комплекса."
"Достъпът разрешен"- бе отговорът на робота. 762 чуваше този глас през всичките 2 години, за които беше тук. Беше го намразил до голяма степен , защото му припомняше времената,когато самият той се занимаваше с роботи.
762 се насочи към стаята си. Влезе и се тръшна на леглото си. Беше изключително уморен, но не можеше да заспи. В мозъка му преминаваха образи, някои от които му бяха много скъпи , а други искаше да забрави. Унесен от теези образи, той заспа.
Изведнъж, чялата сграда се разтресе. 762 се събуди и веднага скочи на крака. мислеше, че идват за него. Излезе и видя хора да тичат в различни посоки. Бяха не само миньори , но и войници. Явно беше се случило нещо извън компетенциятаа на военните. Чуваха се странни шумове ,каквито никога не с е бяха чували. 762 реши да се възползва от суматохата и лека-полека тръгна към изхода. Не го интерсуваше каков се се случило , а как да се измъкне. Благославяше източника на тревогите и се насочваше към изхода. Измъкна се от сградата и побегна. Изведнъж чу адски тътен. Обърна се и замря от ужас- комплекса бе взривен, а ударната вълна го помете. Последното, което си спомняше, беше този тътен и някаква тъпа болка в главата
Towa e pyrwata 4ast. Po4wajte kritikata