Денят започна както всеки друг понеделник.Както санувах най-хубавия си сън и ми звънна алармата на телефона.Малко трудно се отлепих от леглото и с мъка си припомних колко е гаден живота.Залитайки се запътих към банята и със странни движения направих нещо наподобяващо измиване на лице и зъби.След банята реших да се подкрепя малко и посетих кухнята.Отворих хладилника (и пак припомняйки си колко е гаден живота забелязвам)той празен,като стомаха ми.Умърлушен реших да се разтъпча до компютъра.Отивам аз в мойта стая и включвам машината.В този момент той започва да ми скърца и ми надува главата.Преодолях този стрес но като ми мина през ума да си проверя пощата то ми отваря абв-то два часа.Веднага го изключих и си спомних колко е гаден живота.Веднага след тези си свои деиствия отдолу се звъни,поглеждам аз един приятел и се чудя ко прай той тука в седем и половина.След половин час размишления се сетих,че съм на училище (боже колко е гаден живота).Убличам се и заминавам.Стигаме там както обикновенно десет минути по-рано и се наслаждаваме на балъците от класа и техните тъпотии.Започна първия час и даскала реши,че му се прави контролно (боже колко е гаден живота).Направих контролното колкото за три плюс и ми улекна.Втория час ме изпитаха и ми писаха две (боже колко е гаден живота).Другата част от учебния ден мина по почти същия начин.
Прибирам се в къщи заедно със същия този приятел,с който отидох на училище да поиграем малко на компютъра (около 10 минути) и после в тях.Тогава разбираме,че майками днес почива (боже колко е гаден живота) и ми записала час да се подстригвам (а аз си пусках дълга коса ),и накрая ми разясни,че и тя щяла да се подстригва с мен.Отиваме двамата и аз сядам първи.Направиха ме на гамен но не казах нищо (боже колко е гаден живота) после чаках майка ми два часа да си избере прическа и накрая заминах без нея.Точно когато се прибирах в нас се срещнах с една приятелка,с която сме ходили преди няколко години и странно защо много я харесвам (не само като приятелка)и отидох с нея до магазина.През това време (докато ходихме до магазина) си спомнхме много неща и много се смяхме.Бях забравил какво е да си наистина щастлив.Май се влюбих наново (боже колко е красив живота)
Това написах току що и съм сигурен,че има много правописн грешки но нямах търпение да го покажа на някого и се сетих,че ми бяха споменали за този форум.Моля кажете какво мислите.
___________________________________ In The Name Of God,Impure Souls Of The Living Dead Shall Be Banished Into Eternal Damnation.
midy
Регистриран на:
31 Мар 2004 20:58 Мнения: 94 Местоположение: Варна
Заглавие:
Публикувано на: 20 Фев 2005 00:39
Еми прав,си че има много грешки но като прескочим това много ми харесва.
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения