|
Заглавие: Публикувано на: 14 Яну 2005 21:10
тъй като останових,че е все тая дали ще е целия или на части,за това пускам всичко.Дано някой намери време да го прочете и каже какво мисли.Ще съм много благодарен
Гошо се прибра.Апартаментът му не беше чистен от месеци и праха се носеше във въздуха,пълнейки дробовете му с множество микроби.Мивката в кухнята беше препълнена с чинии,който едва ли някога щеше да изми,а леглото му не беше оправяно от както се беше нанесъл.Прозорците бяха обсипани с множество отпечатаци на ръце,че дори и един детектив би се затруднил да открие кой на кой е.По ъглите на стаите имаше пайжини,който бяха още от времето,когато живееше баба му.Но нито едно от тези неща не притесняваше Гошо.Той се задържаше рядко в дома си,обикаляше заведенията,спеше в приятелите си или работеше цяла нощ в службата си.
Седна на един стол в хола и се опита да събере мислите си в главата.но се оказа трудна задача.Въпросите никнеха като гъби,а отговори нямаше.Чудеше се дали да каже на Невена,когато дойде,чудеше се дали да каже на някой,през главата му мина дори идеята да замине за малко от града,да се махне от това място,което отдавна не му се носило щастие.Но къде щеше да иде?Родителите му бяха на почивка в Италия,а леля му беше се преместила в Канада.Това му бяха единствените роднини,при който можеше да отседне ,а тях ги нямаше. Не можеше да се махне,трябваше да разбере истината,за случките,който ставаха от вечерта.За толкова кратко време всичко вече му се виждаше коренно различно.Само няколко часа бях достатъчни,за да преобърнат живота му с главата надолу.
Тъкмо беше започнал да се унася,оставяйки всичките си проблеми назад,когато на вратата се звънна.”Сигурно е Невена”-помислили си Гошо докато си разтриваше очите и отиде да отвори.За негова изненада на прага беше Никола-стар приятел още от гиманзията,с който бяха преживяли.
-Как си?Днес е 17,да не си забравил за мача-приятелят му говоре ентусиаризирано.
Гошо не знаеше какво да каже,за да не отиде с него.Беше повече от учедно,че ако се опита да му обясни ситуацията щеше да му отнеме повече отколкот да иде с него на стадиона.Трябваше му някаква основателна причина,нещо,което не подвига въпроси и те отървава от такива сиутации-като семеен проблем и болен съм,но в момента това не вършеше работа,защото с Никола се виждаха всеки ден.Той живееше на съседната улили и почти всяка вечер се събира да гледат филм или просто да говорят за всякакви неща.Гошо се замисли още малко и осъзна,че няма да успее да се измъкне и затова просто каза:
-Само да отида да си вземе якето.
-Не е нужно.На вън е доста топло.
Гошо само кимна и двамата се запътиха към стадиона.Играеха “Локо” Пловдив и “Ботев” Пловдив.Лаута беше препълнен,хората се редяха на опашки пред касата,но поне това нямаше да им се наложи да правят на тях двамата.Никола беше купил билитети миналата седмица.Той беше голям фен на “Ботев”.Жълтият му шал се подаваше от джоба на панталона,а на главата си беше сложил рекламна шапка на отбора.Гошо не беше голям превържаник на футбола,но винаги му доставяше удоволствие да слуша как старците викат по играчите,а феновете след това си го изкарват на хубавите седелка.Често се случваше да се стигне до бой,което беше върха на сладоледа-група млади хора,който се бият,защитавайки загубена кауза-класика.Естествено,той не беше споделил това на Никола,защото приятелят му не веднъж беше попадал на грешното място,в грешното време.Веднъж беше влязъл в тоалетната,облечен целия в дрехи с логото на “Ботев”,а вътре имаше само фенове на “Локо”.Гошо трябваше да седи цяла вечер в интензивното,за да се увери,че приятелят му ще издържи за следващия мач.
Въпреки всичко Гошо имаше нужда от този мач,щеше да му помогне отново да се върне към стария си начин на живот.Двамата влезнаха на стадиона и Никола веднага тръгна към трибуните,където седеше агитката.Георги го дръпка и каза:
-Няма да ходиш повече там,след като миналта година ти стъпкаха феновете.
-Беше инцидент.Просто се пънах в един стол и паднах-започна да се обяснявва развълнувания фен.
-Но стана чак след като другите фенове се изнесоха, и дрехите ти бяха целите в отпечатаци на обувки.Така че идвай с мен до някоя селка,която е до полицай и да се наслаждаваме на мача.
Гошо звучеше доста сериозно и Никола го излгеда малко странно,но не каза нищо и само последва приятеля си. Стадионът вече беше пълен и навсякъде се разнасяха виковете на закоравели фенове. Двамата седнаха на две свободни седалки,близо до изхода. Мачът щеше да започне всеки момент,Никол изглеждаше развълнуван.На стадиона се появиха отборите и всички започнахда да аплодират и викат. Всички станах за химна,който успя да възцари малко тишина,било то за кратко.
Играта започна и с него и емоциите,прикрепени с цветисти репкити,които долитаха отвсякъде.Никола постиянно викаше ставаше в знак на протес.Голямата еуфория настана,когато съдията присъди дуспа на “Локото”.Всички фенове закрещяха,започнаха да се хвърлят всякакви предмети към стадиона и бъркотията стана пълна.Полицаиите се опитаха да възцарят отново ред,но изглеждаше непосилна задача.Накрая работата на полицията свършиха играчите ,след като вкараха изравняващ гол,който накра феновете да се поуспокоят.Локовци от своя стана обаче се разбунтуваха.На Гошо му се струваше,че се намира в Колузеума,където хората викат за своите фаворите-гладиатори.След дълго викате от страна на фенове и полицаи нещата малко се по-успокоиха.В края на първото половрем,Гошо реши да иде до тоалетната,защото едва ли щеше да успее по време на почивката.
Както и беше предположил-нямаше никой.Точно си миеше ръцете,когато пронизителен вик се разнесе навсякъде.Той бързо излезе,за да види какво става.Писъците идваха от страна,къдео стояха с Никола.Той се забърза и когато излезе отново на трибуните съзравя причината за хауса.На земята седеше Никола,а на мястото,където трябваше да е корема му имаше голяма дупка,която ясно показваше останала част от вътрешностите му.Навсякъде около него имаше кръв и месо,сякаш корема му беше се пръснал от вътре.Гошо погледна за миг какво ставаше и му пречерня,залитна и пред очите му всичко изчезна.
-Гошо,Гошо...-чуваше познатия глас на Невена да го вика някъде в далечината.Всичко го болеше,но се опита да се наддигне.Зрението му започна да се възвръща и видя пред себе си Невена,която гледаше притеснено.
-От колко време съм в безсъзнание?-попита Гошо и разтри очите си.
-Почти 24 часа.Останаха при теб,за да се уверя,че си добре.
-Никола,той ....-започна да говори Гошо,но спря.Пред очите му отново изникна гледката,отново видя приятеля си,който лежеше на земята,разфасован.
-Другите отидоха при родителите му.Ще идем по-късно и ние-от очите на Невена започнаха да се стичат сълзи.Тя седна но него и го прегърна.
-Беше ужасно.Всичко стана толкова бързо.
-Едва ли може да се опише с думи?-отвърна Невена.Гошо вдигна глава и видя зачервеното лице на приятелката си.
-Разбра ли се от какво е умрял?-попита Гошо,започвайки да разсъждава трезво.
-Не ни каза нищо,но някой е успял да го заснеме с камера и го пуснаха по новините.Коремът му сякаш експлодира.
На Георги започна да му се повдига,представяйки си ужасната картина.Отвори прозореца,за да влезе чист въздух.Бяха в апартата мъ,не го интересуваше как е стигнал до тук,затова замълча и отново се замисли върху случилото се.Не можеше да проумее смъртта на приятеля му.Всичко беше станало като на филм,стуваше му се,че сънува ужасен сън,от който щеше скоро да се събуди целият облян в пот.За съжаление това нямаше да стане,всичко се случваше сега-в реалността и трябваше да го проумее,за да успее да го преживее.
-Знам,че ти е трудно,но ...-започна да го утешава отново Невена като видя притенсненото му изражение,но Георги я отряза като каза ядосано:
-Трудно,мислише че това е трудно.Видях как приятелят му лежи на пода,целия облян в кръв,а половината му вътрешности бяха около него.И мислиш,че това е трудно.Знаеш ли колко хора виждат такова нещо през живота си?Повечето дори не вижда мъртъв човек...-Гошо не успя да продължи и седна на дивана и започна да плаче.Мъката го беше надвила.Беше се опитал да се вземе в ръце,но не успя и се остави тъгата да го обземе.Невена се приближи и нежно го погали по гърба.
-Всичко ще е наред.Трябва да сме силни в такъв момент.
Гошо вдигна глава и погледна през прозореца.Небето беше тъмно,покрито с черни облаци.От някъде се разнесе някакъв дразнещ звук,който се усилваше.Грачене,зловещо грачене,което издваше отвсякъде.Гошо стана и се приближи,гледайки нагоре,но не успя да види източника на звука.Тогава иззад блока се разнесоха ято черни гарвани,които се носеха като буреносен облак.Всичките грачеха зловещя,оплаквайки съдбата на Никола.Вдичките изчезнаха зад следващия блок,отнасяйки със себе си и ужасния звук,който издаваха.Георги ги следеше с поглед до последно сякаш не искаше да се отделя с тях,сякаш искаше да можеше да полети с тях и да изчезне завинаги.
-Георги-върна го към реалността Невена,която се приближи към нрго.-Опитай се да поспиш,а по-късно можем да поговорим отново.
-Имаш ли запис на новите?-попита Гошо,откъсвайки погледа си от черното ято,което вече бледнееше в далечината.
-Нямам,но ще дават повторение след 20 монути.Сигурен ли,че искаш да го видиш?- в гласа на приятелката му се долавяше притеснение.
-Трябва!Не знам как, но знам, че това е правилно-гласът на Гошо звучеше странно като че беше под хипноза или нещо такова.Може би всичко беше заради мъката и това беше някакъв станен начин да я преодолее.Точно това си и помисли Невена.
-Аз ще ида да видя другите и ще дойде после.Сигурен ли си,че ще си добре?
-Да!-отвърна ясно Гошо,след което изпрати Невена и остана сам в апартамента.Беше тихо,дори звукът от чешмата не се чуваше,шумът от улицата бше изчезнал и всичко изглеждаше сякаш е умряло.Георги отиде в банята и пусна душа да пълни ваната.Искаше да се отпусне поне за малко.Остави ваната да се пълни и отиде в хола,за да пусне телевизора.Новините тъкмо започваха.Той седна на дивана и затаи дъх.Топ новината беше случкана на стадиона.Гошо затаи дъх,в очакване на репортажа.След коментар на репортера пуснаха филмчето от любителската камера,което за момент хваща Никола.Дори за кратко ясно се виждаше как той седи на трибуната и в един момент корема му се пръсва,разнасят се писъци навсякъде и записа свършва.Гошо изключи телевизора и му се искаше никога да не беше го гледал.В главата му отново изниква приятелят му.Той се опида да го прогини,но не можеше.Отиде в баня,съблече се и се остави топлата вода да измие ужаса,който му се беше насъбрал.
Топлината започна да загрява тялото му и скоро Гошо беше се напълно отпуснал.Потопи главата си за миг и затвори очи,пренасяйки се на едно по-добро място,където няма токова болка и отчаяние.Отовори ги и пред него се разкри силуета на мъжа,който беше стоял вчера на покрира.Сега той седеше над него,а лицето му отново беше закрито то сянката.Гошо отвори уста,за да извика,но в нея нахлу вода и той се задави.Бързо стана,за да си поеме въздух.Нямаше никой.Беше сам,цялата баня вече обзета от парата,която се разнзсяше от ваната.Стъклото беше замъглено,а подът мокър от внезапното изправяне на Гошо.Той седеше като вкаменен,гол и уплашен.Накрая се съвзе,избърса се с кърпата и излезе.Имаше чувството,че сърцето му ще изкочи всеки момент.Отиде до леглото и легна,опитвайки се да се успокои.Но как можеше да се успкои след такова нещо?Някой имаше при него в банята и този някой искаше нещо от него,но Гошо не знаеше какво.Стана и отново се огледа,уверявайки се,че силуетът не е отново при него.Тогава Гошо се замисли-кой беше това?Мъж,облече в черен шлифер,с лице скрито в сянката.Беше се потопил толкова в мислите си,че телефонът го стресна и той подскочи в леглото.Беше Емилия:
-Здравей,разбрах за случилото се и много съжалявам.Има ли нещо,което мога да направя за теб?
Гошо без да се замисли отговори:
-Не!Просто трябва да остана сам малко.Насъбраха ми се много неща.Би ли казала на шефа,че сигурно поне една седмица няма да мога да идвам на работа.
-Разбира се-отвърна грижовно колежката му.Бяха започнали е един и същи ден и това до някъде ги беше доста сближило.Двамата заедно опознаха хората,който работеха в списанието и скоро започнаха да навилизат в мрежата от интриги,който съществуваха.
Гошо затвори и отново отиде до прозореца.В съзнанието му беше само силуета на мъжа.Дори мисълта за Никола беше изнечезнала.Той поседя,загледан към улицата,но без да вижда нищо,след което се облече и излезна.Тръгна към библиотеката,воден от своите съмнения и догатки и с надеждата да открие някакви отговори.На спирката нямаше никой,беше пусто сякаш всички се криеха от неща.Минаваше 5 следобед и слънцето печеше силно,но въпреки това нямаше никой.Гошо се огледа за рейс,но не се задаваше от никоя посока.Седна на спирката и зачака.
-Едва ли ще успее да си обясниш случаващото се-каза глас зад него.Гошо бързо се обърна и видя мъж на средна възраст,леко пълен с костюм,който говореше за него сякаш го познаваше отдавна.
-За какво говорите?-попита Георги въреки че първоначално не смяташе да говори с непознатия.
-За виденията ти-отвърна странникът и се приближи.Георги стана и се одръпна.-Спокойно,няма да ти направя нищо.
Въпреки че не го познаваше,Гошо усети,че може да се довери на човека и отново седна.Новодошлият се настани до него и попита:
-Кога за пръв път получи видение?
На Гошо му бепе неудобно да говори за това с непознати.Беше му достатъчно трудно да го сподели с приятел,а какво остава да го обяснява на някой,който беше се появил от нищото.
-Спокойно можеш да ми каже.Аз съм Виктор и също като теб имам Зрението-мъжът говореше така сякаш е нормално да виждаш духове посред бял ден.Гошо отново се замисли,но реши,че едва ли някой друг ще го разбере по-добро,отколкото този странник.
-Преди два дни видях едно момиче в кухнята си.Беше ужасно.
-Сигурно е било.Още помня своят първи сблъсък с тях.Бях на опашката за хляб и пред мен претича момче,а едната му ръка беше откъсната.Никой друг не му направи впечатление,а аз целият настръхнах.
На спирката се появиха няколко човека,който не обръщаха внимание на дватама мъже,който обсъждаха нещо,което сигурно можеше да ги вкара в лудница.
-И какво да правя сега?-попита Гошо,занейки че може да се отпусне пред Виктор.
-Едва ли можеш да направиш много освен да се примириш с истината-можеш да виждаш мъртвите.Ти си порасналия варинат на момчето от “Шесто чувство”.Радвай се на дарбата си,много гадателки биха дали сумати пари,за да имат това умение-Виктор стана и тръгна към рейса,който тъкмо беше спрял.
-Но от къде разбра толкова много неща за това,което ти се случва-Гошо също се изправи и тръгна към мъжа.
-От Ордена,но ще ти обясна за него някой друг път.Недей да търсиш отговори,те сами ще дойдат при теб-това бяха последните думи на Виктор преди да изчезна сред тълпата от хора,който се блъскаха един в друг в рейса.
Гошо се огледа и видя,че около него вече има много хора.Сякаш бяха се появили от нищото.Слънцето беше започнало да клони на запад.Георги се огледа и незнаеше какво да прави.Това,което беше чул наистина му помогна,но имаше усещането,че трябва да се опита да разбере още нещо.Мъжът в черния шлифер беше нещо повече от дух,Гошо го усещаше.Той прекрачи до парапета на тротоара и вдигна ръка,за да си спре такси,но някой хвана ръката му отзад и каза:
-Къде си мислиш,че отиваш?
Гошо се обърна и видя Невена,която беше с Иван и Тодор.
-Ами аз щях малко....-започна да реди лъжи,но Иван го спря.
-Знам,че ти е трудно,но трябва да се опиташ да го преодолееш.Нека иден у вас и там да си починем.
Гошо знаеше,че няма начин да се измъкне и затова просто кимна и тръгнаха към апартамента му.Всички изглеждаха толкова спокойни.Сякаш нищо не беше се случило.Толкова ли не познаваха Никола,че дори не биха поскърбили за него.Гошо се опита да не мисли за това и седна на дивана и се правеше,че гледа поредната скучна комедия,но мислите му бяха другаде.Далеч от Хю Грант и Джилиан Мур,който щяха да си имат бебе.Не ,той мислеше за онези странни явления,които му се случваха.Замислен,той не обръщаше внимание на приятелите си,които гледаха филма с интерес и изглежда също не се вълнуваха от него.
Невена стана,за да вземе още сок,но се спъна в една таборетка и падна върху дистанцоионното и смени канала на новините по БТВ.Всички започнаха да мрънкат,но Гошо се залгеда и каза:
-По-тихо!Вижте!
Всички погледнаха и видяха,че дават репортаж за голяма трагедия,която се е случила преди няколко часа в къща.10 деца,които се подготвяли за купон били брутално убити,а главите им закъчене отпред на вратата.Иван изгледа репортажа и след гледката на обезобразените тела се затича към тоалетната.Всички бяха втренчени и никой не казваше нищо.Накрая Георги стана и започна да говори леко ядосано,но в същото време притеснено:
-Това е!Не мога повече да издържам.От няколко дни стават толкова странни неща,че незнам вече не знам какво да правя.
Иван,който тъкмо влизаше в стаята, и Тодор го гледаха странно,неразбиращи за какво говори,а Невена само наведе глава надолу,предчувствайки какво ще стане.
-Пред два дни в дома ми имаше призрак.
Гошо очакваше някаква странна реакция от страна на двете момчета,но не направиха нищо.Все го гледаха така странна сякаш човека пред тях не беше техният приятел,а някой друг.Накрая Тодор проговори и разчупи мълчанието,което беше настанало:
-Какво мислиш,че означа това?
Георги се втренчи в него.Очакваше всякакви упреци и обвинения,но не и подобен въпрос.
-Не знам,но оттогава ми се случват само странни неща.Вчера докато се къпех над мен надвисна човек.
Невена го изгледа странно.Тя не знаеше за това и сега се чувстваше така сякаш не е успяла да го спечила и той й няма доверие.
-Мислил ли си за психиатър-отвърна Иван с леко неудобство.
Невена и Тодор се обърнаха към него,а по лицата им можеше да се разбере,че не удобряваха това,което беше казъл той.
-Не смятам,че си измислям.А и всичко,което ставаха след онази вечер все повече ме уверява,че не си въобразявам.Първо Никола,а сега и това по новините.Какво ли още ще се случи?
-Никой не е казъл,че двете неща имат връзка.Инцидентът с Никола беше случайност и ти го знаеш-Невена се опитваше да успокой приятеля си,виждайки че той започваше да излиза извън контрол.
-Случайност.Коремът на приятеля ти изведнъж експлодира и ти наричат това случайност-тонът на Гошо беше се повишил.Опитваше се да ги накара да повярват в думите му, въпреки че усещаше че няма да успее.
-Нека за момент спрем да говорим малко и да помислил трезво-започна Тодор,който винаги се опитваше да намери логично обяснение на всичко. Беше счетоводител и математиката толкова беше замъглила мозъка му,че винаги търсеше някакви реционални решения на проблемите или съкратени формули за правене на нещо.-Значи първо си видял призрак в дома си,след това става трагедията с Никола...
-Преди това видях мъжа,който се надвеси над мен днес.Вчера преди мача един стараце го видя също,след което ми каза,че не мога да избягам от съдбата си или неща по-добрно.
-Това започва да прилича на някой хорър разказ на Стивън Кинг-отвърна Иван,който едва ли някога щеше да повярва.Беше хирург и се сблъскваше всеки ден с жестоката реалност и тя не му оставяше място да мисли за неща като духове и други неща,за който говорят в “Досиетата X”.
-После стана случката с Никола,после отново виждаш мъжа и сега това с новините.
-Точно така-отвърна Гошо и реши да си спеси срещата с Виктор,защото не му се и мислеше колко невероятна щеше да стане цялата история,която и сега беше трудна за смилане от умовете на приятелите им.
-Според мен всичко е една голяма случайност и всичко ще си е наред след няколко дни-отвръна Невена,която винаги се опитваше да създаде някаква спокойно атмосфера.
-Преди виждал ли си духове?-попита Тодор,който явно много му допадна идеята,да има приятел,който вижда умрели.
-Да,цял живот.Даже има един в спалнята в момента-каза иронично Гошо,мислейки че приятелят му се подиграва с него.
-Не,сериозно.Четох в една книга,че такива умения могат да се появяват и изчезват.Понякога поради голям стрес или напрежение съзнанието ти един вид се изменя и вече булото между двата свята пада,но след като напрежението изчезне, с него изчезва и “дарбата”-всички случаха заинтересовано Тодор,който говореше въодушебено.-Да си преживявал наскоро голям срес или нещо подобно.
-Не ме повишиха в служба,а и не съм спал от четири дни-отвърна Гошо,който беше се замислил над теорията на Тодор.
-Ето!Според мен сега е най-важно да легнеш и да поспиш.Всичко ще си дойде на мястото-каза Невена,която изглежда искаше да приключат разказа по-бързо.
-Аз трябва да тръгвам.С приятелката ми имаме среща.Виж Гошо-наспи се,пий едно две валерианчета и...-Иван извади от портмонето си една визитка и я подаде на приятеля си-ако размислиш обади се на този телефон.За всичко си има обяснение,твоя е грижа дали ще го потърсиш.
Гошо взе визитката,но не каза нищо. Не смяташе да се обажда и само я сложи в джоба си,след което забрави,че някога е била там.Тодор и Невена казаха чао на приятеля им,останаха само тримата,все така разсъждавайки върху проблемите на Гошо.Той беше се беше отпуснал и можеше свободно да говори за това,което ми се случаваше.Радваше се,че е намерил някаква умора и сега може да се надява,че всичко ще свърши добре.
-Ние също ще тръгваме след малко ,но искаме да се уверим,че ще си легнеш-Невена стана и отиде да си налее най-накрая сок.Беше напълно забравила за него след като случайно беше сменила канала.
-Няма нужда да седите и да чакате да заспа.Разбрах,че е добре да го направя така че може да тръгвате-Гошо се чувстваше като малко дете,оставено на детегледачка.
-Не смятам така.Сигурно ще легнеш,но няма да заспиш,а само ще мислиш върху всичко,което казахме-Тодор звучеше като някой голям брат.
Гошо се отказа да спори и само стана,вси реме в знак,че няма какво повече да каже и отиде да си легне.За негова изненада малко след като постави главата си на възглавницата се унесе и заспа.Приятелите му изчакаха малко,за да се увери,че не се преструва след което си тръгнаха.
Скоро сънят застигна Георги и той отвори очи,но не беше в хубавата си спалня в мекото легло,а сред една голяма пустош.Около него всичко беше обхванато от гъста мъгла и се виждаше малко.Гошо се огледа и тръгна направо без да има ясна представа за посоката.Не се виждаше нищо-само тъмната пелерина на мъглата,която го ограждаше и не му позволяваше да премине.С бавни крачки Георги вървеше напред,опитвайки се да види нещо,което можеше да му помогне,но така и не успя.Не знаеше точно колко време е минало,но не след дълго пред него нещо започва да се изяснява.От начало приличаше на стълб,но след като повървя малко осъзна,че е човек или поне нещо,което има човешки вид.Радостен от това,Гошо завърза с надеждата,че ще получи отговори,но колкото повече се приближаваше,толкова повече фигурата пред него започваше да придобива странни форми.Краката му наомняха малко на динозавър,извити напред точно в чупките при коленете,а ръцете му завършваха с дълги нокти и му напомняха на герой от “X-MEN”.Гошо спря.Не беше сигурен дали да продължи напред.Вече беше се уверил,че нещото пред него със сигурност не е човек.Можеше ли да му се довери?Ако се замислише върху събитията,които му се бяха случило-не,но пък може би точно това създание има отговорите на всичките въпроси.И въпреки че Гошо реши да не се движи това не означаваше,че пришълеца щеше да направи същото.Той бавно тръгна към мъжа и постепенно започна да ускорява.Наведете се напред и леко приличаше на самолет,който щеше да излита.Накрая се движеше толова бързо,че преди да се усети Гошо видя как големите му нокти се насочват директно към главата му....
Георги стана от леглото си-целият потен и запъхтян.Главата силно го болеше и виждаше всичко размазано.Стана и разтри очите си,зрението започваше да му се възвръща и видя снимката на цялото семейство,която седеше на нощното му шкафче.Отиде в кухнята и взе хапче против главобол,след което потърси нещо за ядене.Имаше от пицата,която бяха донесли приятели му за филма и Гошо не чакаше покана,за да й се нахвърли като прегладнял вълк на невинна овчица.Погледна към часовника,който беше на стената и видя,че показва 3 сутрина.След като се нахрани се опита отново да заспи,но не успя.Главата продължаваше да го боли доста силно и накрая се отказа.
Улиците бяха пусти.Нямаше ги дори и малките групички от млади пияници,които се опитват да се доберат до домовете си без да паднат.Сега беше останал само мракът,който тук там беше разпокъсван от светлината на уличните лампи.”Тракия” спеше и всичко изглеждаше така спокойно.Гошо дори се учуди на обстановката,която виждаше през прозореца му.Искаше му се и неговият живот да бе така спокоен.Разтри отново очи и погледна отново към улицата,но тя вече не беше така спокойно.Сега там,където до преди малко беше царувал пълен мрак,седяха деца,който гледаха с белите си очи към прозореца на Гошо.Бяха толкова много,Гошо погледна към отсрещния блок,но той вече не беше новата коуперация,която бяха завършили преди няколко месеца.Сега на нейно място имаше стара,изпучепа постройка,по чиито прозорци и тераси също имаше деца.Но въпреки всичко,две се отличаваха-момче и момиче.Същите,които беше видял и преди два дни.Гошо гледаше и се разбра,че от очите бяха започнали да му се стичат сълзи.Той се хвана за главта и закрещя:
-Оставете ме!Оставете ме намираааа!!!
Погледна и видя,че вече ги нямаше.Беше останал само той-мъжът с черния шлифер.Седеше сред мрака и отново не правеше нищо,а само наблюдаваше.Лицето му,което не се виждаше беше насочено право към Гошо,който вече не изпитваше същия ужас,когато го види.Беше свикнал и сега се чувстваше уверен.Георги също се втренчи в него,опитвайки се да види лицето му,но усети някаква остра болка в главата си като че тя гореше отвътре.Той се одръпна от прозореца и болката внезапно спря,погледна пак,но мъжът вече го нямаше.
На следващия ден Гошо отиде да търси помощ от един стар познат,който беше професор по философия в Пловдивския университет.По коридорите все още празно и стъпките на Георги отекваха нявсякъде.Кабинетът на професор Кирков беше на последния етаж, в една от най-отдалечени и стари стаи.Гошо влезна и завари пред себе си помощение,осеяно с прах и мръсотия.
-Господин Кирков-извика Гошо.От една друга стая се появи човек,който беше над 50те си и имапе голяма бирено коремче и очила,който бяха големи колкото компакт диск.С бавна крачка,професора се завлече до бюрото си и седна,причинявайки с това нова вълна от прах.Гошо се опита да не обръща внимание на бъркотията,която цареше,но едва успяваше.
-Георги?Не мога да те позная-гласът му беше дрезгав като на болен.
-Здравейте.Идвам да ви попитам за нещо много странно.Знам,че освен с философия едно от страничените ви занимания е да се занимавате с древни религиозни проблеми-Гошо седна на стола пред бюрото,който не беше по-малко прашен от този на преподавателя.
-Така е,когато имам време преглеждам стари книги-Кирково четеше някакво писмо докато говореше.
-Трябва ми информация за зли сили,които приемат човешки вид и се крият в сенките без да показват лицата си-Гошо говореше леко притеснено,надявайки се да успее да се добере до някаква информация.
-Защо питаш?-отвърна преподавателя като взе един химикал и започна да пише нещо.Гошо се замисли дали да каже истината или да излъже.Съдейки по реакциите на близките му приятели реши,че е уместно да не споменава истинската причина.
-Подготвям статия на подбно нещо.
Кирков го изледа с остър поглед,скрит зад не толкова тънко стъкло,почеса се по носи и отвърна:
-Принципно демоните не приемат човешки вид,а действат от разтояние,оставяйки някой смъртен да им върши работата.Но доста често в историята се говори за някой наречен-Безлицевия.Повечето източници сочат,че това е самия Дявол,но нито един няма сигурни доказателства.Знае се само,че тези,които са го видяли скоро напускат нашия свят.
Гошо не каза нищо.Беше очаквал да разбере по-малко дори от това,а сега знаеше прекалено много,за да го осмисли.Значи по петите му е самия Сатана.Защо?Това беше въпросът,който държеше разковничето на всичко.Кирков обаче не остави Георги да попита и продължи да говори сякаш доста заинтересован от това,което го бяха попитали.
-Сега като се замисля.Мисля,че преди години имах един ученик,който също се интересуваше от същия въпрос.Дори твърдеше,че го е виждал...-професора започна да говори доста въодушевено.Стана и отиде до някаква мръсна ракла с архиви .Гошо случаше внимателно,опитвайки се да не изпусне и най-малката подробност.-...беше измислил и цяла теория,за това къде отиват прегрешилите след смъртта.Как го наричаше?
Професорът беше започнал да води монолон,забвяйки дори,че Гошо е в стаята.Точно на това се надяваше и той,когато беше дошъл при него.Едно от най-впечатляващите възможности на Кирков беше невероятната му памет и възможността да говори с часове без дори никой да го слуша,което се случаваше доста често по време на неговите лекции.
-А,да!Градът на греховете.Къде е папката на това момче?
Гошо реши да не казва нищо,а само да слуша и да поема като гъба всичко,което казваше професора.Учителят измъкна нещо,което трябваше да се нарече папка,но жълтият цвят му придаваше вид на някакво древно писание,което е било изчезнало в продължение на много години.Седна отново на прашното си бюро и го отвори.
-Димитър Георгив Цветков-започна да чете на глас професора-роден през 1964г. в Пловдив.Има отличен успех и грамота за “Най-добър въпусник”.Да,вече започвам да се сещам по добре.Той постоянно говореше,че светът скоро ще загине и ние сами ще сме виновни за това.Градът на греховете беше неговата представа за мястото,където отиваме след смъртта.Вярваше,че преди да умрем ние се явява човек,чието лице,ничии смъртни очи не могат да видят и те отвежда.Всичко бяха доста скипитично настоение относно тези негови теории,но върепки сранните му занимания беше отличник.Винаги знаеше как да спори с отсрещния и имаше интересни виждания за живота.
Гошо слушаше в се по-голям интерес и дори не усети кога Кирков млъкна.
-Имаш ли други въпроси?
-Не-отговори механично Георги.Реши,че за сега това е достатъчно.Вече знаеше какво требва да направи-да открие Димитър Цветков.Гошо се сбогува с учителя и се запъти към най-близката зала,където се надяваше да намери някаква информация за ученика.
След доста дълго сърфиране и из нета успя да се натикне на неща за профера,което провали надеждите му да разбере инстината
“Димитър Георгиев Цветков-почина на 12 май 2002 г.....”
Гошо се облегна на стола.Тишината,която цареше го потресе.Беше все още рано и залата беше почти празна.Чуваше се само звукът от климатика и бръмченето на компюрите.Гошо стана и се запъти към дома си.Приятелите му скоро щяха да го потърсят и да обсъждат това,което му се беше случило вечерта.Не знаеше дали иска да е с тях в този момент?Въреки че бяха много близки,Гошо усещаше,че това е нещо,което трябваше да направи сам и имаше лошото чувство,че колкото повече хора се замесват,толкова по зле за тях.
Телефонът му извъня и той вдигна.Беше Невена,която говореше бързо и запъхтяно:
-Ела веднага в апартамента на Иван.
Гошо не успя да каже нищо,защото тя затвори.Георги дори не се замисли,а хукна към спирката,където хората вече бяха се натрупали.Не можеше да чака рейс,вдигна ръка на едно минаващо такси,което сви встрани и го откара до дома на Иван,който се намираше в другия край на града.
С бърза крачка Гошо взе стълбите до третия етаж,където се намираше апартамента на Иван.Отвори врата и завари два полицаи,които го бутнаха и не го пуснаха да влезе.Невене седеше в прегрътките на Тодор,разплака и трепереща.Тодор им каза да го пуснат и Гошо попита разтревожено:
-Какво става?
Тодор нямаше нужда да каза нищо,насълзените му очи се изместина на дясно.Гошо се обърна и за малко не падна от ужас.На стената над леглото беше разпънат като Исус-Иван.Целият поктир с кръв,а в дланите му бяха забити пилони,поднего обърната на обратно в същата поза беше приятелката му.Двамата бяха с разбити глави,а мозициите им бяха образували голямо червено петно на леглото.Гошо поседя няколко секунду втренче след което се обърна и повърна.През врата влезнаха още полицаи,които след като видяха тримата започнаха да викат:
-Какво правят тук?Отведете ги веднага в управлението.
Невена и Тодор станаха,Гошо се обърна и съзря на терасата някакво странно създание,което скочи във въздуха.
-Там има нещо!-извика той без да се усети.Полицаиите извадиха пищовите си и отидоха на терасата,но там нямаше никой.Погледнаха надолу,но и там беше празно.Обърнаха се към следователя и само поклатиха глава в знак на отрицания.Гошо не се и изненада.Само наведе глава като виновник и тръгна след приятелите си.
Тримата прекараха почти целия си ден в управлението.Задаваха им всякакви въпроси,а един от разпитващите дори ги обвини,че те са извършили убийството.Минаваше 7 вечерта,когато ти оставиха за малко в едно помещения пълно с всякакви престъпници.Някой бяха сложение в едни малки кабинки с решетки,а други завързани само с белезници към нещо стабилно.Гошо се подтискаше от това място-стените бяха сле измазани,навсякъде влагата беше проникнала,оставяйки след себе си убасни петни и подута мастилка.Подът беше толкова мръсен,че вече едва си личеше,че има паркет.Носеше се някаква отвратителна миризма,която най-вероятно идва от останалите “гости”,които не изглеждаше да обичат да се къпят.Повечето изглеждаха като просяци,цигани,които са се оптиали да се добера до някой лев и да задоволят основните си нужди с евтино лепило.Гошо ги разглеждаше с интерес,но се опитваше да го прави дискретно,за да не си навлече гнева на някои от тях.Гледайки хората,той съзря едно познато лице зад решетката-просяка,който беше му изпълнал преди няколко дни.Гошо стана и отиде до решетниките.Просякът го видя и също го разпозна и се приближи.
-Виждам,че все още си жив-говореше човекът зад решетката.
-Трябва да поговорим.Имам да те...-Гошо беше прекъснат от полицая,който влезе в стая и каза,че могат да си вървят.Георги се замисли за момент,след което се обърна към униформения:
-Този човек за какво лежи?
Невена и Тодор се обърнаха,изненадани от въпроса.
-За джебчийсто.Откраднал е кило домати от пазара.
-Какво мога да направя,за да го пуснете-пипа Георги,върепки че погледните на приятели му го гледаха неудобрително.
-Да платите гаранцията му-отвърна просто полицая.
След два часа вече бяха пред районото,но с тях вече имаше още един.Невена и Тодор все така оставаха скипчитно настоение и не можеха да разбереат причината за постъпката на приятеля им,но най-изненадани останаха след решението на Георги:
-Аз трябва да остана с този човек насаме.Ако искате да се чакаме някъде след час-два.
Тодор не каза нищо,беше сърдит въпреки,че се опитваше да го прекирие.Невена влезе в положението на Гошо и отвърна:
-Ела у нас.
Те се сбогуваха и тръгнаха в различни посоки.Гошо погледна отново към просяка,който сега излгеждаше доста по-млад.
-За какво искаш да говорим?-попита странника все така,говорейки ядосано и недоволно.
-Онзи ден ти също видя мъжа на поктрива.И ти като мен имаш Зрението.
-Виждам,че си научил някои термини-изненадано отвърна Станникът.-Аз Димитър между другото.
Очите на Гошо се втренчиха в дрипавия мъж.Нима беше възможно?
-Димитър Цветков?-без да се усети попита Гошо.
-Май си си свършил добре домашното-Димитър все така оставаше безразличен към това,за което говореха.
-Но ти трябва да си умрял?-гласът на Гошо сгаваше все по-учуден и той вече започваше да вярва,че разговаря с призрак.
-Така исках да си мисли обществото и явно съм постигнал успех-двамта седнаха на една пейка в Градската градина.
-Но защо?-попита Георги без да се опитва да разсъждава.
-Защото трябваше да предпазя тези,които обичам-отговори Димитър,но в глава му вече се долавяше нотка на тъга.
-Какво се случи?И мен ли ме очаква така съдба?
Просякът се обърна към Георги и го изгледа с изкупителен поглед.
-Всеки избира сам съдбата си момче.Ти имаш Зрението,за някои това е дар от Бога,а за други прокляти е от Дявола.За мен беше второто.След като разбрах,че мога да гледам и в двата свята основах Орден,в който да се събират всичко,които споделят това мое умение.
-Като Виктор?-отвърна Гошо,спомняйки си за мъжа на спирката.
-От къде го познаваш?-заинтересовано отвърна Димитър.Беше станал и размишляваше.
-Той ми обясни за Зрението.
-Орденът е започнал да действа без контролн....плановете им се задвижват.....или....-мъжът си мрънкаше под носа и Гошо не успя да чуе нищо.
-Ако ти си създал Ордена,защо си го напуснал?-главата на Георги беше се задръстила от въпроси и този изникна от нищото.Димитър се откъсна от монолога,който беше започнал да води и отговори:
-Оказа се,че някои хора намират своята дарба за специална и не искат да я използват за някакви болни цели за власт и корупция.В началото беше лесно да се овладеят нещата,но след като разбрахме истината се оказа,че някои не могат да я намерят и решиха,че е по-добре да действат както те си преценят.
-Каква истина?И какъв е този Град на греховете-Гошо нищо не разбираше и това го изнервяше.
Димитър седна,взе си дълбоко въздух и продължи:
-Двигателната силна на нашия свят е животът.Той е основноположник на всичко хубаво и красиво....
-А Бог?-прекъсна го Гошо.
-Бог е създател на живота.Но нашият свят не е единствен,съществува и друг-създаден от Смъртта.Тя обаче не успяла да придаде вид на своето творение и накрая копирала всичко от нашия свят с тази разлика,че всичко,което тук е хубаво-там е ужасно.Но ти си го виждал и сигурно знаеш....
-Виждал?!-Гошо беше шокиран.Как може да е попадал на място,което е създадено от смъртта и дори да не си спомня?Опита се да се порови из спомените си,но главата му беше толкова препълнена с въпрос,че не успя да си спомни нищо.
-Ти не си спомняш,нали?-попита Димитър преди Гошо да успее да си зададе въпроса.Около тях всичко вече беше потънало в мрак.Нямаше много хора,всичко бяха към Пеещите фонта и двамата можеха да си говорят спокойно,без да се притесняват,че някой ще ги чуе.
-Какво трябва да си спомням?-Гошо беше станал изключилтено изнервен,защото вече не можеше да разбере нищо.
-Всички са виждали Градът на греховете.Някой дори още преди да проговорят,друго на по напреднала възраст,но е почти неизнебежно.В Ордена това беше една от най-засяганите теми и накрая все пак стигнамехме до обяснението на този факт.В Града на греховете се попада без да очакваш,само знаем,че за сега там са неволно са били само деца.Единственото логично разрешение на въпроса е,че само децата са достатъчни “чисти”,за да видят другата страна на нещата.
-Какво искаш да кажеш “чисти”?
Димитър не отговори веднага,а изчакаха една влюбена двойка да минат по край тях.
-Мястото не напразно се нарина Градът на греховете.Точно греховете са неговата двигателна сила.Неща като лъжата,лицемерието,убийство,предателството и така нататък крепят този град.И точно там децата научават за тези неща.Без дори самите те да го разбират.Сигурно вече си виждал няколкот призрака,които имат вид на деца.
“Няколко?” помисли си Гошо,спомняйки си за улицата,която беше пълна с деца.Накрая не каза нищо,а само кимна и остави мъжът да продължи.
-Това не са мъртъвци,за каквито сигурно си ги помислил.Не,това са душите на децата.В градът няма мътъвци,това не е Чистилището,нито Ада,а отделен свят,който е създаден от Смъртта.В него живеят създание,които може да видиш в някой хорър филм.Престоят в града е кратък,но додастатъчен,за да те умърси.Веднъж завърнали се децата вече несовят в себе си онези негативни качества,които скоро ще се научат да използват и така да помогат съществуването на града да продължи.
-Ами,ако някой все пак не успее да ги развие?-Гошо започваше да осмисля чутото,но все още имаше доста неясното.
-За сега няма такъв човек,но по това,което знаем,той сигурно ще е този,който ще разруши Града.
-Но тогава аз с какво съм по специален?-отвърна Гошо,спомняйки си,че точно просяка говореше за него като за изключение.
-Кой е казъл,че си по-специален?Ти си просто поредният човек,който успява да прогледне в двата свята едновеременно.
-Имам чувството,че нещо тук не е наред-каза Гошо вече нареждайки нещата в главата си.-В деня,който те видях за първи път ти се уплаши от човека,който седеше на покрива,а сега изглеждаш сякаш едва ли ще ти направи впечатление,ако някой призрак се появи.
-Безлицевия не идва без причина.Когато той ми се яви започнаха да умира най-близките ми хора.Той разбра колко много знам за Градът на греховете и реши да ме накаже,убивайки най-близките ми приятели и роднини.Това е причината да се отделя от Ордена-очите на Димитър започнаха да блестят сякаш щеше да се разплаче.Личеше си,че е преживял прекалено много.-Но онзи ден той не беше дошъл при мен.
Гошо разбра какво искаше да каже.Сега нещата вече стояха по друг начин.Внезапната смърт на двама от най-добрите му приятели беше осмислена,но причината все така оставаше забулена от мистерия.
-И моете приятели започнада да умират.Той уби единият насред стадиона,а другия довърши в дома му.
-Не ги убива той,а неговите създание.Проблемът сега е,че немога да разбере причината за това да върви след теб.Не виждам нещо,което те прави по-специален-мислите на Димитър бушуваха,в търсене на отговора.-Освен,но това е невъзможно.
-Какво?-попита Гошо озадачен.
-В едно от писанията,които открихме пишеше,че преди много години Безлицевия се е опитал да слее двата свята,но тогава е станало нещо,което обаче никой човек не е успял да разкаже.До нас са стигнали малки откъси от голяма светлина в небета,която е пропъдила злите.Като цяло има дупка в историята,която са запълнили с Чумата,за да успеят да оправдаят много загуби.Ако сега се случва отново същото....
-Все пак говорим само за два живота,не за целия свят-Гошо не можеше да повярва как говори за приятелите си.
-Всеки живот е ценен.Както казах Безлицевия не се появява без да има някаква основателна причина.В историята има съвсем малко сведения за него.При мен се яви,защото знаеше,че бях започнал да обладявам положението макар и малко.Но сега....-в гласа на Димитър се долавяше нотка на притеснение и паника.
-Какво можем да направим по въпроса,ако наистина двата свята започват да се сливат?
-Да се молим-рязко отговори Димитър.-Трябва да проуча въпроса.Не мога да остана повече тук.
Просякът стана каза набързо чао и с бърза крачка започна да се отдалечава по алеята.Гошо стана и го проследи с поглед,но внезапно стана нещо,което щеше да сънува вечно.Вървейки с навена глава изведнъж сякаш от нищото нещо проряза дясната му ръка и тя падна на земята.С още по-бързи двежения бяха откъснати двама му крака и другата глава и накрая невидимото острие преряза и главата му.Частите от тялото му паднаха на земята,а от някъде се разнесе писък,на някой,който беше видял какво се бе случило.
Гошо премигна за момент и всичко се беше променило.Не беше тъмно,а всичко беше поктиро с мъгла.Мястото беше същото,но обстановката беше различна.Листата на дърветата бяха окапали и килнали на една страна сякаш се готвеха да умират.Всичко имаше цвят на пепел,а над остатъците от Димитър имаше друг фигура.Над него седеше нещо,което наподобяваше мъж облечен в нещо като монашеско расо.Косата му стигаше до раменете и беше бяла като сняг,а очите му ярко сини като небето през лятото.В дясната си ръка държеше меч,който беше поктрит с кръв.Очите на създанието бяха вперени в Гошо,който гледаше втренчено без да осъзнава какво вижда.Отново премигна,но картината все така беше същата само че малко по-назад от убиеца седеше мъжът с черния шлифер,а лицето ми все така оставапе покрито от мрака.Гошо отново преминга и се завърна в нормалния свят,където вече около тялото имаше голяма група хора,който гледаха с ужасени лица.Някои обаче не изпуснаха възможността и снимаха останките с телефоните си.От улицата се разнесоха сирените на полицаите и това подсети Георги,че е време да изчезва.
Успя да се добере бързо до апартамента на Невена.Глава му бушуваше и не можеше да мисли трезво.Започна да тропа силно по вратата и се оглеждаше назад сякаш някой го гонеше,но там нямаше никой.Невена отвори и изражението и беше доста изненадано.Гошо влезе и започна да говори бързо:
-Трябва да се махаме от тук.В голяма опастност сте.
Тодор се подаде от кухнята с още по изненадан вид.
-За какво говориш?Нека седнем и го обсъдим-отвърна Невена,опитвайки се да уской приятеля си.
-Не,няма какво да обсъждаме.Обличайте си,трябва да се махаме-Гошо едва си поемаше въздух.Сърцето му биеше лудо и единственото нещо,което беше в главата беше картината със смъртта на Димитър.
-Няма да ходим никъде.Седни и нека поговорим!-гласът на Невена беше започнал да се показча.Тодор все така оставаше безмълвен.
-Не.Послушайте,моля те!-Гошо започваше да осъзнава,че може да не го послушат и в главата му изникнаха образи с това как те също биват разфасовани на части.
-Стига вече си ни занимавал с твойте глупости.Пред няколко часа един от най-скъпите ми хора беше брутално убит,а ти искаш да тръгнем да бягаме от духове,които дори не сме сигурно дали съществуват-Невена вече викаше.-От няколко дни не мога да те позная.Станал си друг човек.Та ти дори не се заинтересува кога е погребението на Никола и не проля дори една сълза за Иван и накрая ни заряза,когато най-много имаме нужда от теб,за да говоришс просяк.
Гошо не успя да каже нищо.Най-добрият му приятел беше го предал.Сега нямаше към кой да се обърне.Погледна към Тодор,в който беше му останала единствената надежда,но и в неговия поглед не намери надежда.Тогава се разнесе писък от улицата.Тримата отидоха до прозореца и Гошо видя как убиеца на Димитър пронизва още една жертва.Погледна към Невена и Тодор,които обаче също изглеждаха сякаш са го видяли.Невена не каза нищо,а само тръгна да вземе якетата.
Тримата излязоха,но само Гошо знаеше на къде да тръгнали.Беше му дошло нещо на ум и сега можеше да разбере да ли е прав.Оглеждаше,но вече не виждаше мрачните улици на Пловдив,а навсякъде бяха децата,които го гледаха.Тогава едно дете му грабна погледа.Той спря за момент и се загледа и тогава спомена изплува сякаш е чакал този момент през цялото време.
Спомни си за един дъждовен ден,когато трябваше да се прибира.Вървеше бързо,защото нямаше търпение да види баща си,който беше се върнал от София.Но тогава от нищото започна да се разпростира мъгла и всичко около него като че изчезна.Обладан от страх,той тръгна на напред, а мъглата бавно започна да се разсейва й накрая разкри-Градът на греховете.
Гошо отново отвори очи и погледна към мръсното дете,което нямаше едно ухо-това беше той.
Невена го бутна и всичко отново потъна в мрака на реалността.Той се усети,че двамата му пряители незнаят на къде да тръгнали и отново ги поведе.Завиха зад завоя,но там беше той-мъжът с черният шлифер.Седеше в края на улицата и гледаше към тримат,но само Гошо го виждаше.Той събра сили и тръгна към него,тичайки.Невена и Тодор го последваха без да знаят срещу какво бягат.Бяха вече почти до него,но изведнъж той изчезна в нищото.Накрая се добраха до мястото,което искаха-църквата.Тримата влезнаха и отидоха чак то олтара,където седеше кръста.Нямаше никой,дори свещите не бяха запалени.
-За какво сме тук?-попита запъхтяно Тодор.
-Не мисля,че има друго безопастно мясти наблизо-отговори Гошо със спокоен глас.
-Сега ще ни обясниш ли какво ,за бога, става!?-Невена беше все така ядосано.
-Всичко....-започна Гошо,но беше прекъснат от силното отваряне на главните врати.На прага седеше той-Безлицевият.Сега Георги щеше да разбере дали преценката му е била вярна.Мъжът седеше на врата,но се помръдваше.Гледаше все така към тримата,направи една крачка,но още с прекрачването на прага от обувките му започна да излиза пушек сякаш са запалени от вътре.Гошо усети яроста му.Безлицевеят отстъпи назад и потъна в мрака.Гошо тъкмо си отдухна,когато прозорците започнаха един по един да се чупят,пръскайки се на много парченца,които се посипаха по целия под.Дървените пейки,които бяха разположение пред олтара в две редица се раздижиха,след което всички започнаха да падат на земята.Накрая свещите около кръста се запалиха изведнъж,огрявайки цялото помещение.Хубавите икони,който седяха над кръста се заклатиха и изпопадаха,а килима се събра на ролка.
Тримата гледаха и неразбираха какво става.Невена имаше чувството,че всеки момент ще изгуби съзнание,а Тодор се чувстваше като в хорър разказ.
От една врата отстрани влезе някой.Тримата се гледаха със страх,но се успокоиха като видяха,че е свещеника.
-Какво,в името на Господ,става тук!
Невена се затича към него и го прегърна,чувствайки се сигурна в ръцете му.Но свещеника я погледна,след което извднъж я хвана силно за гушата и започна да я стиска.Невена не можеше да си поеме въздух и усещаше как тялото й започва да отказва да й се подчини.Гошо и Тодор не успяхда да разберат какво става в първия момент,но след това се хврълиха да я отърят от божия човек.Те го бутнаха на земята.Двамата мъже се увериха,че е в безсъзнание,след което се обърнаха към приятелката им,която изглеждаше сякаш е в шок.Тя отвори очи и преди да се съвземе напълно видя как свещеникът се наддига отзад и извика.
Тодор и Гошо се обърнаха и видяха как попът замахна в един малък кръст към Гошо.Тодор застана пред приятеля си и кръста го улучи точно в сърцето,довършвайки го на място.Мъжът падна в ръцете на Георги,който не удържа на тежестта и се свелече на земята.Свещеникът тръгна към тях,а в погледа му се виждаше някаква първична злоба,която не можеше да се обясни.Той последна да хване Георги,когато изведнъж Невена го удари силно с един от свещениците по главата и хипнотизираният мъж падна на земята мъртъв.
-Господи,нееее!-викаше Невена,която се надвеси над Тодор,който лежеше безжизнен в ръце на Гошо.
-Всичко ще е наред обещавам-отвърна Гошо,осъзнавайки че в момента не може да занимава Невена с истината ,която дори самия той не разбираше.Невена осъзнаваше,че не е така,но в момента не можеше да мисли и се остави на тъгата.Въпреки че и на двамата им беше много тъжно Гошо разбираше,че не могат да останат повече тук.Той погледна приятелката си и тя разбра какво иска да каже.Двамата излезнаха от църквата и се озоваха насред пустата улица.Незнаеха какво да правят.Тогава от тъмнината се появи странно създание.Краката му бяха дълги и наведени напред до колената ,а останало част беше назад.От ръцете му излизаха големи остри нокти,а лицето му бепе изпито,нямапе коса,а очите му бяха големи и сини.Гошо не беше изненадан от вида на създание,вече беше го виждал в съзнанието си.Обърна се към Невена и просто каза:
-Бягай и недей да се обръщаш.
Невена не искаше да тръгва,но осъзна,че това е най-добре за нея.Тя се затича в обратната посока,но едва беше се отдалечила,когато от небето се спусна нещо голямо,което прониза жената с голям железен кол.Гошо извика и тръгна към нея.Чудовището извади кола,погледна към мъжа и само се усмихна лукаво с големите си зъби.
-Нееее!-викаше Георги,които не можеше да разбере точно какво беше станало.Нима всички,които беше обичал го бяха напуснали.Летящото създание кацна близо до него и заговори на разбираем език:
-Недей да плачкаш за малкото момиченце.Скоро ще бъдете заедно.
-Точно така-отвърна друг глас,който беше съскащ като на змия.Другото същество се приблици.-Още малко и вече няма да изпитваш никаква болка,никаква тъга.
Гошо гледаше двете създание с видна злоба.Искаше им се да им се хвърли и да ги убие.Не каза нищо,защото сметна,че е неуместно.
-Знаеш ли колко исках да прекарам ръкта си през тялото ти и да усетя тъптящото ти сърце в ръката си-чудовището с дългите нокти протегна една си ръка,но от мрака се появи камшик,който хвана ръката му и я дръпна.
-Достатъчно!-каза дълбок,басов глас.От мрака се появи убиеца на Димитът,но сега в ръката си държеше дълъг камшик,а мечът беше на колана му.-Знаете,че не трябва да го докосваме.Не знаем какво може да ни направи.
-Точно така!-разнесе глас в главата на Гошо.-Оставете го!-двете създание се дръпнаха от него,а от мрака до новото чудовище се появи Безлицевият.-Най-накрая може да поговорим.Сега,когато можеш да контролираш способностите си.Искам само да каже,че за мен е чест да се запознаем.Както сигурно си забелязал те наблюдавам от известно време.
Гошо не казваше нищо и смяташе така да продължи.Не виждаше смисъл да говори с същества от друг свят.
-Мълчание!Разбирам,едва ли тук е най-доброро място,където можем да поговорим.За това те каня на гости в моя дом.Ела и там ще разбереш какво искаш.Знам,че го искаш,усещам го.Ще те чакам.
Мъжът потъна отново в мрака,така както беше се появил.Летящото създание също изчезна,следвано от другото,което точно преди да се потопи в мрака се обърна и каза:
-Какво прошепнах на приятеля ти на стадиона-“Ще се видим скоро”.
Гошо стана.Беше сам.Дори лампите бяха изгаснали,всички спяха.Той се огледа и се замисли и реши.Обърна се и тръгна напред.От нищото започна да се разнася мъглата,прокрадвайки се навсякъде,завладявайки всико.Вървейки бавно,той видя как старият свят изчезна и се разкри другия.Беше в Градът на греховете.Всъщност беше на същата улица,но от нея вече не беше останало нищо хубаво.Блоковете бяха изпочупени,църквата беше срината,бяха останали само няколко развалини,които загатваха,че там е имало свещена сграда.Гошо все така вървеше безмълвен,потънал в мислите си.
От нищото започнаха да се появяват децата,който го заобикаляха.Тогава изникна и той-Безлицевия,но сега не беше с черния си шлифер,който го правеше като герой от “Матрицата”,а носеше черна роба с качулка на главата,но лице все така нямаше.В една си ръка държеше голяма коса.
-Приел съм вид,с който ме описват много книги и ме илюстрират много картини.
Гошо разбираше,че пред него седи самата Смърт,но реши,че тя не заслужава да чуе неговия отзив.
-Продължаваш на мълчиш.Знаеш ли защо си тук изобщо?С какво си по специален?
Отново мълчание.
-Не!Така и предполагах-беше прочела мислите му и тогава Георги осъзна,че дори мълчанието нямаше да го спаси.-Димитър сигурно ти е разказал доста.Той беше един малкото,който успяха да разберат истина за плана ми,но не успя да ти каже какво те чака.
-Каза ми достатъчно-твърдят глас на Георги се разнесе навсякъде.
-Така ли?А каза ли ти,че ако беше умрял в реалния свят щеше да успееш да спасиш всички.Май е пропуснал.
Гошо започна да мисли трескава.Ако той може да спаси всичко значи....
-Значи си този,който не е успял да развие злите качества в себе си.-Човека в черната роба говореше все така доволно.-Жалко,че няма да имаш такава възможност втори път.
Из между децата започнаха да се появавят и различни чудовища.Всяко от глусно по гнусни.Всички гледаха с ярко сините си очи към Георги,който осъзна,че ще се превърна във вечеря за тази група.
-Малко ми е тъжно,че трябва да се разделим по такъв начин,но само ти държиш ключа за портата към живота.Веднъж отменали го от теб ще бъде пъти лесно да го отнема от всички останали.Сега сигурно вече знаеш всичко.
Гошо отново мълчеше.По челото започнаха да се образват малки капчици пот.Тогава усети нещо в джоба си-погледна надолу без да си мърда главата и видя да се подава кръста.
-Този кръст едва ли ще ти помогне тук,където вашия Бог не може дори да стъпи.Това мясти не зависи от Ада,а от вашия свят и точно това го прави уникално.Тук всичко е като башия свят само че го няма живота,онова ужасно нещо,което ми пречи от векове.Тук царувам аз и едва ли има нещо,което може да ти помогне в този момент.
-Може и да има-отвърна Гошо и извади кръста.Всички отстъпиха назад освен Смъртта,която все така седеше.Задуха силен вятър,който обаче не поместваше робата на Господаря на Града на греховете.
-Време е!-Смъртта вдигна косата и тръгна напред.-Казах ти,че този кръст е безсилен пред мен.Сега най-накрая ще успея да надвия живота и навсякъде ще царувам аз-смъртта.
-Кой е казъл,че този кръст е за теб-Гошо обърна кръста към себе си и го заби с корема си.Смъртта разбра намеренията му,но твърде късно.Видя как от раната му започна да се прокрадват малки снопчета ярка светлина.Всички се разбяха надалеч,окривайки се във всички възможни прогни дъпки.Косата пад на земята и се случпи.
-Неее!Не е възможно!
В този момент цялото тяло на Георги се издигна във въздуха и засия като слънце.Светлината започна да разрушава всичко,до което се докоснеше.Накрая остана само тя-смъртта,но сега имаше нов вид.На местото,където беше стоял Владетелят сега имаше малко момченце,което гледаше с невия си поглед към ярката светлина,която засия още по силно и поглъна всичко около себе си.
Гошо лежеше на улицата.Раната от кръста го болеше.Той се опита да се наддигне,но не успя.Видя в далечината да тича човек към него.Огледа се и съзря,че до него седи момченце.Големите му сини очи гледаха невинно към Гошо,който успя да направи нещо,което приличаше на усмивка.Животът го напускаше.Сега той принадлежеше на друг.Протегна ръка,за да хване малкото дете и усети как всичко пред него засиява.Накрая остана само светлина.
|
