Преди известно време Филиберто се удаву в реката Акапулко. Това се случи през Страстната неделя. При все че беше уволнен от службата, Филиберто не може да надвие чиновническата си привичка и да не отседне както всяка година в немсия пансион, да яде кисело зеле със сосове на тропическата кухня. Знаехме, че на младини е бил добър плувец, но сега, на четирийсет години с толкова разклатено здраве, какъвто го виждахме - да се опита да преплува в полунощ голямото разстояние между Калета и остров Рокета! Фрау Мюлер не позволи да бдим край тялото му, макар че Филиберто беше стар клиент на пансиона. Когато пристигнах рано да видя как ще натоварят ковчега, Филиберто лежеше под камара от кокосови орехи. Шофьорът нареди да го настаним набързо под брезента и да го покрием с платнища, за да не се изплашат пътниците.
Потеглихме от Акапулко с ранния бриз. Към Тиера Колорада изгря слънцето и стана горещо. Докато закусвах яйца и салам, отворих чантата на Филиберто, която заедно с останалите му вещи бях взел от пансиона на Мюлерови. Двеста песос, стар столиче вестник, лотарийни билети, билет за отвиане и един евтин бележник със карирани листове. Осмелих се да го прочета. Прескочих няколко страници, понеже загубих интерес. Но после се зачетох внимателно.


"...Пепе не само се увлича от търговското прави, но и обича да философства. Той в нищо не вярва, но това не му стига, докато прекосим една пряка и той си измисли теория. Ако не съм бил мексиканец, нямало да се кланям на Христос и... не виж какво, изглежда съвсем очевидно. Пристигат испанците и ти предлагат да се кланяш на един мъртъв бог, покрит със спечена кръв, с прободен хълбок и прикован към кръст. Какво по-естествено от това, да приемеш едно чувство толкова близко на всичките ти обичаи, на целият ти живот... Предистави си, че Мексико беше покорено от будисти или мюсюлмани. Немислимо е нашите индианци да се почитат такъв субект, умрял от преяждане. Но един бог, на когото не му стига само да се жерват в негово име, ами и на туй отгоре отива да му изтръгнат сърцето - по дяволите, всеки бог на войната е нищо пред него! Християнството в своята страстна, кръвожадна същност на жертви и тайнства се превръща в естесвено и блестящо продължение на индианската религия. Идеята за милосърдие, обич и състрадание, напротив, е отхвърлена. И всичко в Мексико е така: трябва да убием човека, за да повярваме в него.
Пепе знае, че от младини имам слабост към някои образци на индианското изкуство. Колекционирам статуетки, идоли, грънци. Наистина отдавна търся прилично копие на Чак Моол и ето че днес Пепе ми спомена за някакво място в Лагуниля, където продавали едно от камък, изглежда и евтино. Ще отида в неделя."

"Днес е неделя и открих Чак Моол в дюкянчето, за което ми говори Пепе. Продавачът твърди и кълне, че е оригинален, но аз се съмнявам. Камъкът е най-обикновен. Мошенникът намазал корема на статуетката с доматено пюре, за да помислят туристите, че наистина е кръвожаден идол.
Пренасянето ми струваше повече, отколкото самата покупка. Но е вече тук, засега в мазето, докато подредя стаята си с трофеите, за да му намеря място. Тези статуи се нуждаят от ярка светлина: такава е била тяхната природа. Моят Чак Моол губи много в тъмния зимник, там е само едно агонизиращо тяло и сгърченото му лице сякаш ме упреква, задето го лишавам от светлина. У търговеца имаше лампа, която го осветяваше. Май ще трябва да последвам неговия пример."

"Осъмнях с повредена канализация. По невнимание съм забравил да затворя крана в кухнята и водата потекла и стигнала до мазето. Чак Моол издържа на влагата, но моите куфари пострадаха. Освен това, закъснях за работа"

"Най-после дойдоха да поправят канализацията. Куфарите ми са се изкорубили. А по основата на Чак Моол има зеленикава плесен."

"Събудих се посред нощ от ужасно стенание. Помислих, че е крадец. Чисто въображение."

"Среднощните стонове продължиха. Не знам защо, но съм неспокоен. Като за капак канализацията пак се повреди, а дъждовната вода се просмука и заля мазето."

"Изсушиха мазето, но Чак Моол е покрит с още повече плесен. Придава му причудлив вид - цялата повърхност на статуията сякаш страда от зелен еризипел, освен очите, които си остават от камък". Ще използвам неделята, за да остържа налепите и плесента. Пепе ме посъветва да си взема апартамент на третия етаж, за да се отърва от наводненията. Но аз не мога да напусна тази къща. Вярно, че е голяма и мрачна за сам човек, но е спомен от моите родители. Не знам какво би станало ако видя апарат за газирана вода и грамофон в мазето или някакво магазинче за тапети на партера."

"Отидох да изстържа с шпакла плесента от Чак Моол. Като че ли е станала част от камъка. Това ми отне повече от час. Не се виждаше добре в полумрака. Като приключих, при всеки нов дипир камъкът ставаше сякаш по-мек. Не можех да повярвам - вече беше почти като тесто. Оня продавач ме е измамил. Неговата предколумбова статуя си е от чист гипс и влагата ще я съсипе. Увих я в няколко парцала. Утре ще я преместя горе."

"Парцалите са паднали на земята. Невероятно. Отново опипах Чак Моол. Не е вече толкова мек, но и не си е възвърнал твърдостта. Не смея да го напиша - в тялото му има нещо, което напомня на плът, като стисна ръцете му усещам ги като каучук. Слязох още веднъж през нощта. НЯма съмнение - Чак Моол има косми по ръцете."

"Това никога не ми се беше случвало. Обърках работите в службата. Трябва да отида на лекар за да видя какво е това въображение, безумие или нещо друго - и да се отърва от този проклет Чак Моол."

"Всичко е толкова естествено; и после човек вярва в реалното... Но то е по-реално от онова, което мисля аз. Ако човек се озове насън в рая и му дадат едно цвете като доказателство, че е бил там, и ако събудждайки се това цвете стои в ръката му... какво тогава? Допреди дни моята реалност бе тъй жива, както днес е мъртва. Чак Моол, мек и изящен, е променил за една нощ цвета си - сега е жълт, почти златист, сякаш ми разкриваше че е бог, за сега слаб, но с не толкова изпънати както преди колене, с по-доброжелателна усмивка. И снощо се събудих уплашен с ужасната увереност, че в нощта дишат двама, че не едно сърце бие в мрака. Да, чуваха се тихи, но ясни стъпки по стълбите. Кошмар! Отново заспивам. Отворих очи, когато вече се беше съмнало. В стаята ми миришеше на тамян и на кръв. С невиждащ поглед зашарих наоколо, докато се натъкнах на две цепки, излъчващи мигаща светлина, две жестоки жълти пламъчета. Почти без дъх загасих лампата. Пред мен стоеше Чак Моол, изправен, усмихнат, жълтокафяв, с ален корем. Долните зъби бяха захапали горната устна, само блясъкът на квадратния шлем върху неестествено голямата му глава издаваше живот. Чак Моол пристъпи към леглото ми. И тогава заваля..."

Спомням си, че в края на август Филиберто бе уволнен поради редица причини. Наистина видях някакви бележки на Филиберто до шефа, дали водата мирише, предлагаше услугите си на секретаря по водните ресурси, за да докара дъжд в пустинята. Помислих, че силните дъждове и напрежението това лято бяха разстроили нервите на моя приятел. Следващите бележки са от края на септември:

"Чак Моол може да бъде пряител, когато пожелае... Знае фантастични истории за мусоните, екваториалните дъждове и бича на пустините; всяко растение е рожба на неговото митично бащинство. Не мога да понасям тази миризма на гнило, нечовешка нечистотия, която се носи от прастарите му сандали. Трябваше да му дам сандали, за да измие кетчупа по корема си (бях прав за търговеца). Не му хареса изглежда моят въпорс за родството му с Тлалок (богът на дъждовете). Когато се ядоса, зъбите му стават остри и блестящи. Отначало сизаше да спи в мазето, от вчера се е разположил в леглото ми."

"Дойде сухият сезон. Вчера чух страшни стонове, а след тях ужасен шум. Чак Моол трошеше лампи и мебели, като ме видя се втурна след мен, добре че успях да се залостя вратата и да се скрия в банята. После слезе задъхан и посика вода; по цял ден държи крановете отворени, ни едно сухо кътче не остана в къщи. Казах му да не наводнява салона, където се преместих да спа."

"Днес Чак Моол направи наводнение в салона. Разярен му казах, че ще го върна при търговеца. Плесницата, която ми удари с отрупаната с гривни ръка не бе по-страшна от грозния му кикот, който е различен от кикота на всеки човек и животно. Трябваше да призная, че съм негов пленник. Чак Моол вече облича и дрехите ми, за да не му никне зелен мъх. Свикнал е на подчинение от древни времена. Кой съм аз да му се опълча? Докато не завали, ще бъде гневен и раздразнителен."

"Днес открих, че Чак Моол излиза от вкъщи. Тананика си някаква писклива мелодия, по-древна от самото пеене. Почуках при него и влязох. Не бях виждал по-голяма поразия - стаята ми беше покрита с кости на кучета и птици. Ето какво крадял нощем, за да се храни."

"Февруари е сух. Чак Моол дебне всяка моя стъпка; накара ме да позвъня в една гостилница, за да му носят всеки ден храна. Но парите са вече на привършване. Случи се и неизбежното - спряха и водата, и електричеството, понеже не съм платил. Чак Моол откри една обществена чешма на две преки от къщата; всеки ден правя по двайсе рейса за вода, а Чак Моол ме наблюдава от терасата. Казва, че ако се опитам да избягам, ще ме порази; той е и бог на гръмотевицата. Чак Моол обаче не знае, че са ми известни неговите нощните му набези. Тъй като нямам ток, трябва да си лягам в осем часа. Вече би трябвало да съм свикнал с присъствието на Чак Моол, но преди известно време в тъмнината се сблъсках с него на стълбите, усетих ледените му ръце, люспите на обновената му кожа и едва не изкрещях..."

"Ако не завали скоро, Чак Моол пак ще се превърне в камък. Забелязах, че напоследък се движи трудно, понякога се обляга на стената и дълго време стои като вцепенен. Тогава отново заприличва на обезоръжен идол, макар че е бог на бурята и грамотевицата. Ала онези почивки му дават нови сили да ме измъчва, да ме драска, сякаш би могъл да изтръгне някаква течност от плътта ми. Струва ми се, че забелязвам в него някаква сдържана болка. Има и нещо друго - Чак Моол гали копринения халат, виното от избата все да привършва, накара ме да го науча да упоребява одеколони и парфюми. Може би оттук, от тези неприсъщи за бог, а за човек слабости щеше да дойде спасението. Ако Чак Моол се поддаде на тези изкушения, може би всичките му векове живот ще се съсредоточат в един миг и той ще падне поразен от отсрочената сила на времето. Но и идва на ум и нещо много страшно - Чак Моол положително няма да иска да има свидетел на неговата гибел... може би ще се опита да ме убие."

"Днес ще се възползвам от нощната разхидка на Чак Моол и ще избягам. Ще замина за Акапулко. Ще видим какво може да се направи, за да намеря работа и да дочакам смъртта на Чак Моол. Да, тя наближава и аз го усещам - той е посивял, подпухнал. Остават ми четиристотин песос. Ще отседна в пансиона на Мюлерови, който е удобен и евтин. Нека Чак Моол стане господар на всичко; да видим колко време ще издържи без моите кофи вода..."

Тук свършва дневникът на Филиберто. Не исках да мисля повече за разказа му; спах ди Куернавака. Оттам до Мексико се опитвах да си обясня написаното, мъчех се да го отдам на претоварване, на някаква психическа причина. Когато в девет часа вечерта пристигнахме в града, все още не можех да повярвам безумието на приятеля си. Наех една камионетка, за да откарам ковчега у Филиберто и оттам да се разпоредя за погребението.
Преди да успея да пъхна ключа в ключалката, вратата се отвори. Показа се един жълт индианец в халат. Видът му не можеше да бъде по-отблъскващ; миришеше на евтин одеколон, мъчеше да прикрива с пудра бръчките по лицето си, а устине му бяха лошо начервени, а косата изглеждаше боядисана.
- Извинете... Не знех, че Филиберто има...
- Няма значение, знам всичко. Кажете на хората да отнесат трупа в мазето...

Жал ми е за тебе, как пишеш толкова дълги и толкова много неща и никой не ти обръща внимание. А заслужаваш... продължавай ако щеш, но по-добре драсни ещо в темата за над 18 годишни, ще си мн.
по-популярен!

Всъщност това не е мое, а е на един супернеизвестен латиноамерикански писател. Една приятелка, която сега учи в Италия има рожден ден и съм и обещал, че ще и пратя нещо стойностно, понеже тя обича да чете подобни заинтригуващи абстрактни произведения (особено на български). Не една дипломна работа на брат ми е минавала през мене, така че това съм го писал за не повече 45 минути, като в това време записвах и дискове.
Иначе темата за над 18 годишни не съм я преглеждал втори път (мисля, че имам пост в първата страница) и не проявявам интерес. Или... може да постна една нецензурирана версия на Камелия - Ти си виновен.

EDIT: Не, направо се изкушавам да не напиша умопомрачителната ми пародия на гореспомената песен... Имаш право АдскиВятър, поне като пишеш такава простотия личи, че го е писал един-не-прост човек...

Определено ще се изкефиш ако я погледнеш след моя пост. МОЯ ПОСТ пак да кажа. То не е ирония то не е сърказам... то не е глуповатост.

Това е ... гениално. Повече думи са порсто излишни. Нека празнотата говори сама за себе си.