Кабул вдигна ръка към един от подчинените си. Този жест беше последван от отварянето на голяма плъзгаща се врата. Две от странните същества следваха злочестия Мирослав. Странно, младежа не беше много уплашен или видимо притеснен.
-Кви тъпи животни сте вие бе?-Въпроса му беше може би безмислен и ненужен.
Генерала се приближи, погледа му изпиваше всяка черта на лицето на човека, спускаше се по тялото му, гледаше ставите, стигна до обувките, после пак го обходи, след около минута заниманието му беше прекъснато от гръмкия смях на човека.
-Питах те кво си...маймуно!?
Генерала го зяпна в устата, после обърна гръб и се запъти към предишното си място-странна свера с трептяща повърхност, Кабул влезе там.
Един от екипажа на кораба насочи жезъла си към Мирослав, в края му се събираше синкава енергия, която се струйна към момчето във формата на лъч. Тя се спираше в гърдите му и даряваше със синкавата си светлина слабо осветеното помещение. Миро вдигна очудени ръце и промълви между смеха си.
-Са кво, тр'еа да се хипнотизирам ли?-Надсмиваше се той над мнимия магьосник, извънземния издаде нкъкъв чуждоезичен звук, може би приличащ на дума и докосна Мирослав с жезъла си, този път краката на момчето бързо умекнаха и той се струполи на земята.
------------------------------
Ето една малка порцийка колкото да събуди подсещане в някой, който пък да си напише частта

Мирослав отвори очи, отново се намираше на комфортната седалка на колата си. Тя беше спряла по средата на пътя, горивото почти се беше изчерпало-Явно съм заспал след шибаната тежка работа д'ееба- ядоса се Миро. Той побърза да пришпори разнебитената си кола към дома си където го чакаха родителите с вкусно сервирана прясна, натурална храна*.
След като остави дрехите си настрана той седна в малкия хол, върху майсторски инкростираната дървена маса и започна да вечеря, потънал в приятни разговори и отдал се на хубавото настроение. Майка му стана да донесе традиционната шоколадова торта, синът я зачака с приятна усмивка и весели очи. Баща му отново пусна една от заядливите си шегички, Миро му отвърна със закачлив поглед и каза нещо смешно.
Лиза, възрастната домакиня тършуваше в кухнята. Тя пусна приборите и чинийте в миялната машина и посегна към рафта където беше празничната торта. Взе я и се опъти към хола с внимателни стъпки.
Тя влезе в стаята. Внезапно от спокойното и и засмяно лице изригна нечовешки ужас съпътстван от силен треперещ от страх писък. Тя изпусна тортата в краката си. На масата пред нея лежеше съпруга и чийто врат беше изкривен в бруталена и страшна форма. От гърлото му висеше треперещия в конвулсий гръклян, а кракът му още риташе и набръчкваше килима зад себе си. Окървавения Миро застана пред майка си и, тя срешна празните му зелени очи. Ръката на миньора промуши корема на Лиза, струичица кръв полази по брадичката и, той извади голата ръка от черавата на жертвата която се свличаше в краката му. Силен шут изпрати тялото и в другия ъгъл на стаята. Мирослав прокара език по кървавата си длан и със злостен кикот напусна стаята. Излезе на улицата, продължаваше да се смее, минаващите наоколо хора му сторяха път и се отдръпваха на няколко метра. Той застигна една жена бутаща количка с малко дете. Тя не го виждаше, с бързо движение Миро счупи врата и, тя се свлече на металния тротуар. Той стъпи с крак върху гърдите и и откъсна главата. Хвана я за косата с една ръка и показваше кървището на бягащите от него хора. Смехът беше още по-злобен и див.
Миро отново отвори очи, пак усети клепачите си така странно слепнали като миналия път в колата. Намираше се в апартамента на свота приятелка, повдигна глава и отметна завивката. Със изненада той видя кръв върху ръката си, цялото легло беше прогизнало в кръв. Той повика Александра, повтори името и още веднъж, докато излизаше от стаята. Отговор не се чуваше.
*Храните са предимно под формата на хапчета, натуралните ястия са луксозна ркдост.
Не знам що така ама имам усещането че пиша прекалено объркано и неразбрано. Сякаш човек трябва да следи мисълта ми, да мисли по същия начин по който аз за да разбере за кво става дума. незнам така ли е, вие кажете, а за неразбралите(логично е да не разберат) пускам ЛЕГЕНДА:
Значи извънземните като го приспаха там на кораба си и са му импланирали в главата някъв буклук, който го прави некутролиуем и агресивен. За тва и тия издънки. Иначе си е нормалн в повечто време. За съжаление не можах да покажа че е станал някъв дзвер-в смисъл много прицизен, придобил рефлексите и уменията на убиец. Но го имам като идея,, ако искате използвайте тва...
--------------------------------------------------------------------
Та предишния ми два поста бяха по скоро финтове, продължения и посове, който чаках да поемете и развиете. Но ето че времето течеше и аз реших да отправя удър към вретата(с тоя последен пост). Дали съм вкарал гол можете да кажете всички вие, а и все още чакам продължения
Ако някой ми се сърди дето поствам три части, може и да е прав. Ама аре формално да ги премеме за една ?
Малко е претупано...
Аре...да започваме голямото клане!

Има потенциал разказчето, само дай повече внимание на правописа и детайлите. Ако го правиш по-разтеглено няма да имаш нужда от легенди.

Mирослав дишаше като че е във консервена кутия от седмица без кислород. Той нямаше никакви спомени за последните няколко дни. Спомняше си само онази топла бяла светлина, която го обля за миг и после шофирането към дома. Цялата тази кръв го плашеше и отвръщаваше. Прибра се в апартамента на приятелката си за да се измие от лепкавата течност. Когато влезе в банята всичко му причерня и припадна. Така лежа доста дълго макар и да не го осъзна когато се събуди пак. Отваряйки очи той се озова вперил поглед във синьо-бяло мъртвешко лице покрито цялото с кръв замръзнало в ужасна агония и ужас. В кафевите широко отворени очи той видя лицето си, но това, което допълни ужасяващата картина бе собственикът на лицето му, а именно Александра. Изправи се олюлявайки се с преобърнат стомах. Новата гледка, която се откри изпразни из основи стомаха му, разкривайки зловеща част от съдържането му-сурово месо. Той погледна пак невярващо към разкъсаното на две тяло на приятелката си. Червата се бяха разпилели по пода, а гръбначния стълб белееше противно на цялата картина.
Някъде от далече като зов от отвъдното се чуха полицейски сирени. Връщайки се към действителността той отиде в коридора с мисълта да се предаде доброволно досещайки се за части от случилото се. Когато специалния отряд влетя в апартамента заедно със вратата те не видяха никого освен един отворен прозорец със веещи се навън пердета. Когато полицаите се отправиха към банята и спалнята отнякъде долетя голям кухненски нож. Единият униформен остана закован за стената висейки на на главата си. Другите трима не бяха достатъчно бързи. Нещо с човешки силует прелетя край тях оставяйки окървавения сатър в гърба на последния от тях.
Мирослав се събуди в малка разбита стая с продънено легло. Намираше се в долнопробен хотел в края на града. В главата му се въртеше спомен за странен...ужасяващ сън. Той се огледа за терминал през който да се свърже с баща си, защото се нуждаеше отчаяно за съвет, но такъв не намери.
------------
еми дано да е добро. Някой да напише продължение. Май последния абзац не струваше много, но сметнах, че е по-добре отколкото да напиша-Мирослав се събъбуди... Съжелявам, че изпреварвам Слим, но не дава признаци да следи темата