Абе малко претупано се получи, ама какво да се прави
Рийл Кей-Джей Куул (или просто Джей) бе изгряваща звезда в рапа. Първият му албум - "Идилията хип-хоп" се продаде в цяла Америка доста добре, но всички разбираха, че това е само началото. Двайсет годишния рапър имаше талант и му личеше - в пеенето, в походката, в физиономията. Харесваха го.
Сутринта на 8 Август той и най-добрият му приятел ВайЗет Закз (или просто Зак) отиваха към студиото, да запишат поредното парче. Докато шофираше шикозния автомобил, Джей припомняше новоизмислената си песен. Тя определено щеше да стане топ хит. Както и целия му минал албум ако не беше онзи подъл дебелак - Сикс Айз, който нарочно правеше дубликати на песните му и привличаше малка, но ценна част феновете му. Това вбесяваше Джей и преди месец той публично обвини мазния бял боклук, който беше решил, че ще се мери с уестсайдското черно гангстерче. Джей реши да поразведри обстановката и се обърна към приятеля си:
- Зак, сещаш ли се, когато ограбихме онзи магазин преди години?
- Ха! Голям купон беше, брато! Ама само как гледаше онзи еврейн, продавача... Голямо шоу!
- А помниш ли, когато ни гепиха в полицейското?
- Да, братко. Тогава беше напечено, понеже куките яко ни бяха сгащили.
- Особено ти, копеле - изхили се Джей.
- Така беше... В джоба ми гепиха цял пакет с марихуана. Благодаря ти, Джей, ти си голяма работа. Ако не беше пуснал подкуп на онази кука, сега щях да лежа...
- Няма нищо, братко. Ти също си ме спасявал. Сещаш ли се когато Джоан беше ме хванала с онази стриптийзьорка? Тогава ти дойде на вратата и бързо се осети. Каза й, че това била изненадата ми по случай записването на новия албум.
- Да, голямо шоу си беше. Едно време, в Гетото беше друго, по-весело. Но и сега е така. След като направим песента, с моята ще ти дойдем у вас, за да видим басейна и фитнес салона...
Неочаквано, някаква тъмна кола пресече пътя на двамата рапъри. От прозорецът и се показа дуло, от което последва картечен откос. Зак се изви и легна по гръб, а Джей се облегна на него, като го покри и сниши главата си. Колата изгуби управление и се блъсна няколко кофи за боклук.
За няколко минути всичко утихна. В тясната уличка се чуваше едва долувимо стона на Джей. Джей се надигна и изпсува. Зак лежеше в кръв и явно бе изгубил съзнание. Джей паникьосано извади мобилния си телефон, но той ударът във варелите той бе станал на парченца.
- Хей, обадете се на 911, боклуци такива - се провикна Джей, но уличката сякаш бе коридор между два святаа - тиха, глуха и дълга. Първата пресечка се намираше на около 100м. Джей стана и измъкна кървящия Зак. Не знаеше какво да прави, но забеляза телефонна кабина, сякаш изникнала от нищото.
- Ало? Пратете екип на... някаква тясна уличка, до "Броукс", има ранен...
Джей нервно обикаляше около приятеля си и чакаше линейката. Скоро тя беше тук. От нея слязоха двама и сложиха Зак на носилка. Джей се опита да обясни, но никой не му обръщаше внимание - всичко бе обърнало внимание към Зак.
- Обедете се за втора линейка, бързо - извика някой.
Джей влезе в линейката и придружи своя приятел до болницата. Там той седна в чакалнята и се отдаде на мисли.
Бе тъмно. Няколко часа след полунощ. Джей реши да отиде в стаята на своя приятел. Неочаквано, го видя седнал и с привързана ръка.
- Добре ли си?
- Няма ми нищо. Просто съм си счупил ръката при катастрофата.
- Не може да бъде. Лично аз видях, как целия беше в кръв. Братче, недей ме занася!
- Говоря сериозно, Джей. Имам само счупване. Нищо ми няма...
- А как ще обясниш тази кръв - Джей дръпна ризата му и по потника на Зак се оформи голямо алено петно.
- Ъъъ.. Тази кръв не може да е моя - каза Зак и бавно повдигна потника си. Под него нямаше и драскотина.
Джей прибледня. Той бавно погледна надолу и видя няколко червени дупки в ризата си, което цялата беше обагрена с кръв. Зак понечи да хване ръката му, но не успя - дланта му разсече Джей, който бе зяпнал от учудване.
- Но как?!...
Зак пророни сълза и прошешна:
- Ти си мъртъв, Джей, не разбираш ли? Сега явно сънувам, но го знам със сигурност. Някой се е обадил на 911, не са чули глас, явно си бил ти, в последните ти часове. Когато са пристигнали екипите, са взели първо мен - ти вече си бил мъртъв. Братче, аз никога няма да те забравя...
Джей се втурна уплашено навън и видя как една санитарка изнася на носилка човек, покрит с чаршаф. Той надигна чаршафа и видя своето тяло - хладно, безжизнено и някак чуждо.
Продължавай в същия дух 
