...Горафор виждаше,че нямаше смисал...Последната крепост на хората беше обсадена от два дни,а в крепоста имаше не повече от 1000 човека!Орките бяха стотици хиляди,а и нямаше кой да им помогне...Джуджетата се бяха скрили в своите мини още в началото на войната,Авианите(хора-птици)стояха горе по върховете на планините и никой дори не се досещаше,че ще дойде и неговият ред.Елфите опитаха да се съпротивляват заедно с хората,дори ,,дроу’’ излязоха от вечното тъмно,за да се присъединят към коалицията-така я наричаха,но нищо не се получи.В онзи ден всички очакваха победа,но получиха само кървава загуба!Дотам ли бе стигнала арогантноста им?Толкова пъти бяха побеждавали орките,че дори не бяха си задали въпроса,,Ами ако загубим?’’.Коалицията позволи и на другите да се отцепят-Освен Джуджетата и авианите се оттеглиха от битката и храбрите войни от севера-Никой не видя реално заплахата и всеки си мислише,,Защо да се обединявам с този,с когото скоро ще воювам!’’Но вече нямаше смисал да се мисли затова...Орките влизаха в боя сякаш няма да има утре,бяха водени от страшна сила и никой незнаеше каква!
Чу се трясък и Горафор се измъкна от транса в,който беше изпаднал,не беше спал вече 2 дни.Нова атака на орките този път от западната стена -беше успяла.Последната крепост на хората бе на път да падне!
-Бийте се храбри мъже на Радерох!Бийте се за най-скъпото!-Всички му отговориха с рев,но това нямаше почти никакъв смисъл!От запад нахлуха ордите...стената я нямаше вече...
-Зад вътрешната стена!Зад вътреш...-крещеше водача на западната защита,но стрела прониза гърлото му...
Горафор и неколцина мъже успяха да избягат зад вътрешните порти,но не бяха много.
-Явно дойде мигът,когато орките ще пречупят нашата храброст,но нека вземем колкото се може повече от тях със нас!-Отново силен рев огласи града и отекна в малкото останали здрави постройки,той се превръщаше в руини.
Ордите бързо разбиха и последната врата и нахлуха!Първата редица мигновенно беше покосена от Радерохците,които бяха останали живи-не повече от 30-тина.Биеха се смело,но никой не можеше да устои пред орките в този ден.Потопена бе малката дружина в кръв,Горафор вървеше нагоре към двореца...Кървавия му меч преблясваше погален от слънчевите лъчи,беше залез.Беше последния залез за него,за империята и може би за всички освен за орките...Усети пробождане в гърдите и погледна надолу-от корема му се подаваха 2 стрели с остри върхове-бяха го пронизали откъм гърба...Той се затича напред към двореца клатушкайки се с единствената мисъл,,Трябва да спася краля!!!’’.
Когато стигна до тронната зала краля вече беше мъртъв-беше се самоубил.Отвън се чуваше тропот,а той знаеше,че това са орките.Нямаше да им се даде лесно...Тогава му дойде по добра идея...
Орките нахлуха в тронната зала,но намериха само един мъртъв крал и един мъртъв войн паднали на каменния под.Първия орк веднага видя меча и теъгна към него,но докосвайки го мечът мигновенноп го изпепели...
Орките се зачудиха на това на това странно проклятие,но не ги заинтригува много-Та те бяха победители!Господарите на света!Поне засега...


Значи получи се малко като Lord of the rings с лош край,но няма значение...Може да напиша и продължение,кой знае...

Пиши,много е яко,въпреки този злощастен край.

Аре бе кво стана с продължението?

Не е зле, оправи малко правописа, членовете и не забравяй:
ЧАКАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ