Даниел се събуди от звука на радиото.Свеж женски глас четеше с учудващо равномерен тон сутришните новини.Бавно борейки се с одеалото,оплело се около кракът му,Даниел отправи поглед към будилника - на електронния циферблат беше изписано точно осем часът и две минути.
След като изгуби още малко време в прозявки и протягане в леглото,младежът се изправи лениво и се отправи към банята.Грабна четката,изтиска малко паста за зъби и се захвана да прогонва неприятния дъх,останал от вечерта.Докато се занимаваше с това,впери поглед в огледалото пред себе си - видът на 19 годишното момче,което го гледаше отсреща не му се понрави.Русата коса беше разчорлена,а лекият й блясък му подсказваше,че е време да я измие.Очите бяха подпухнали,за което най-вероятно беше виновно количеството алкохол,изконсумирано през изминалата седмица,а за пъпчиците по лицето си безмълвно обвиняваше цигарите.Брадата беше вече сериозно набола,но невиждаше смисъл да я бръсне.Като изключеше това обаче,отражението на голото му тяло му достави удоволствие - приятно оформените бицепс и гърди,както и стегнатият му корем,накараха едва доловима усмивка да се стрелне по напуканите му устни,сега прикрите от паста за зъби.
Даниел захвърли четката на етажерката и наплиска лицето си със студена вода.И отново се вгледа в огледалото...Но сега гледаше право в собствените си кафеви очи.И това което видя го накара да заридае.Придържайки се към мивката с една ръка,седна на тоалетната,а с другата сляпо потърси закачената до главата си кърпа. - Подяволите всичко! - изрече през сълзи и заби глава в хавлията. След като се посъвзе,излезе от банята и седна на леглото си.Вслуша се в мелодията която звучеше от радиото и осъзна ,че звучи любимата му песен.Присегна се и леко усили звука.Започна да си тънаника на глас и това като че го ободри.Разтършува из пода и накрая намери това което търсеше - чифт чорапи и маратонките,които явно беше оставил в стаята снощи,без да осъзнае.После разбута купът от дрехи на стола пред компютъра си и извади дънки и риза,които внимателно остави на леглото.Понече да се облече,но замръзна на място.
- Ами ако е там? - неволно изрече на глас,което учуди дори самия него.Погледът беше насочен към монитора,отразяващ тъкмо-събуждащото се слънце.Поколеба се още няколко секунди,но мисълта да я засече и да обменят няколко думи надделя,и той включи компютъра."Какво пък,само ще проверя" оправдаваше пред самия себе си това което беше на път да направи.Междувременно се вмъкна в дънките и нахлузи чорапите си,отбелязвайки с неприязън ,че трябва да си купи колан,защото явно е отслабнал,и дънките не му стоят както трябва.
Леката музика от "Междузвездни войни",която зазвуча от тонколоните,пресече мисълта му,и го накара да се обърне към черният екран,сега сменен от една снимка - снимка,която му беше твърде скъпа, за да махне.Това там беше той,истинският Даниел,такъв какъвто го познаваха приятелите му - тогава беше на 17,широко усмихнат,толкова широко,че брекетите които носеше тогава, като че отразяваха светкавицата на фотоапарата,а очите му сияеха - бистри и изпълнени с живот.
Той отмести поглед и се вгледа в другото лице на снимката.Както някога,и сега очите на този човек го плениха с красотата си - зеленият им цвят му напомняха диви недокоснати поля,а черната им окраска покрая ги обгръщаха в ясна нощ.Неведнъж се беше изгубвал в тези поля,без да може и без да иска да намери пътя си обратно.Но сега затвори очи,сякаш за да се предпази от магията им.Погледна нослето й и си припомни как понякога я дразнеше,защото знаеше, че не си го харесва.Оттам премина към устните - ромеливият им цвят,леко покрит с гланц,събуди в него стари спомени.И те нахлуха като пороен дъжд в съзнанието му - хаотично,без ред,отделни моменти от времето им прекарано заедно.Първо се сети за вечерта,когато бяха направили снимката - вечер която едва ли скоро,ако можеше изобщо,щеше да забрави.Този му спомен беше сменен от друг - когато тя стоеше пред вратата му с пътна чанта и сълзи ,стичащи се по бузите,молеща го дали може да остане при него за тази вечер,защото вкъщи "не се издържало".Но и този спомен неостана задълго в съзнанието му - сега изникна само тя и той чу думите й ясно и силно - "Обичам те,ти си най-ценното в живота ми!Не искам да те губя,имай ми вяра,казвам това което чувствам и искам!"...
Светът пред Даниел се завъртя,той се олюля,но успя да се подпре на стола,и така избегна да падне.Свлече се на стола,и прикри с лявата ръка очите си,сякаш искаше да скрие от самия себе си сълзите,напиращи изпод подутите му клепачи.
- Господи,защо съм толкова слаб? - успя да изрече,стоварвайки юмрук върху бюрото пред себе си.
Пое дълбоко въздух и се изправи.Погледна през прозореца - утринното слънце вече блестеше с цялата си ноемврийска студенина и подмамваше с обещания за топъл ден.
- Немога да продължавам така.Днес ще сложа край на всичко това...
Даниел провери пощата си,грабна от кухненското шкафче два "Сникърс"-а,и изхвърча от апартамента, без дори да заключи вратата...

Интересно започва разказа,ще видим какво ще стане по-нататък.

Заинтригува ме. Ако може малко да поизясниш сюжета...

Хмм... Интересно, наистина... очакваме продължение