Здравейте.
Навярно никой не ме познава.За това си има и причина.За съжаление не мога да разкрия истинското си име пред вас.Но накраткo можете да ме наричате Харис. Тук съм защото искам да ви покажа другата страна на светът във която всичко е възмножно.Първата ми история проследява живота на Джим,11 годишно момче от Кентъки*.
А ето я и нея...

...

Пронизителен звук заля стаята.
-Ставай,ставай време е,време е-каза Джим.
-За какво говориш Джими сега е едва 6 часът-отговори Тони като се смъкна от леглото.
-Време е,днес отиваме на къмпинг-повтори Джими със същата лъчезарна усмивка.
-Добре,добре успокой се едва 6 часът е, а пък и родителите ти още спят-измърмори Тони от банята.
Джими отвори щорите и се запъти към гардероба.От там той взе два сака и започна с леки движения да згъва дрехите си и да ги пъхва във сака.
От банята излезна Тони
-Искаш ли да ти помогна-попита Тони.Тони беше добро дете,11 годишен.Живееше със майка си.Никога не беше виждал баща си но всеки път си казваше че дори и някога да го види никога няма да му прости. Нещото което изумяваше всеки беше ориентацията му. "С него трудно ще се загубиш" казвахе всички които го познаваха.
-Не-отговори Джими.
-Тогава мога да се отдам на съня-каза Тони и скочи на леглото.
Джими не искаше Тони да му помага.Той искаше да свърши това сам.Беше като ритуал.Всеки път когато отиваха на почивка или къмпинг той винаги подреждаше всичкия си багаш със усмивка.А пък сега той искаше да направи това даже повече,при положение че днес щеше да отиде на най-дългия си къмпинг.Щяха да отидат във близките планини на къмпинг с още едно семейство за седмица.Той очакваше този момент от вече близо година.
Когато беше готов часовника показваше 7:36. Слънцето вече се виждаше изцяло и във цялата къща светлина пробиваше през прозорците.Къщата му беше нова и голяма.Три спални и три тоалетни.Прекрасен хол и столова.И прекрасна кухня.Спалнята на баща му и майка му беше до неговата.
-Джими какво правиш-се чу глас от вратата към коридора.Беше баща му.Сигурно и той се чудеше какво прави детето му в 7:36 сутринта.
-Опаковах си багажа,кога тръгваме-отговори той като се запъти към кухнята.
-Още не знам кога ще тръгнем,майка ти трябва да стане а съседите също.Не можем да тръгнем без тях нали-попита баща му със лек присмех.
-Ами тогава ще събудя мама веднага-каза Джими.
Баща му кимна и се примири.

3 часа по късно.
-Всичко ли е готово Джош-попита Линда.Линда беше майката на Джими.Добре изглеждаща и подържана жена.Мъжа и също се подържаше.Всеки ден тичаха по час,и правеха сякакви упражнения.
Съседите им и те като тях имаха хубави къщи и коли но само едно от тях имаше деца.Габриел синът им.И Елена дъщерята им.Имената можеха да се обяснят по лесен начин, те бяха второ поколение Унгарци.Баща им дошъл тук като бил на 22 години.Оженил се и останал да живее тук.
-Да проверих багажа вече два пъти не се безпокой всичко необходимо е със нас.
-Добре-отговори жена му сложи колана си.Тогава колата потегли.
По пътя Джими се любуваше на града си.Имаше още време докато излезнат от града.Джими харесваше града но природата според него беше нещо уникално и не-повторимо.Това беше и причината той да се радва толкова много за предстоящия къмпинг.
Тони не беше такъв тип.Той все още спеше в колата.”Поне можа да се довлече до колата” си мислеше Джим.
След трийсет мили те вече бяха в планината.
Джими беше отворил прозореца.Гледаше и се любуваше.Пищната гледка беше вдъхновителна.Птичките бяха плъзнали из цялата гора създаващи хармония,дървета високи по 70 метра бяха обградили пътя.Катерици и зайци щукаха из гората.
Колата спря!
-Какво става-попита Линда.
-Не знам колата изключи-каза Джош.
-Какво имаш предвид изклучи-попита Линда сега със разтревожен глас.
Не получи отговор.Мъжа и се опитваше да я запали но колата отказваще.
Хектор се показа на прозореца и почука.
-КАкво става защо спря?
-Колата неиска да запали-каза Джош.
-Всичко ли е наред-попита Хектор.
-Да, но мисля че прегря-каза Джош.
-Вие чакайте тук ние ще слезнем до града за помощ-каза Хектор.
-ЧАкай ще се обадя за помощ-отговори Джош.
-Не можеш няма обхват,ще трябва да слезна до града за помощ,вие тук ще сте добре,имате храна и вода нали-каза Хектор.
-Да но не мисля че трябва да да се връщаш само защото колата прегря,ще почакаме и ще запалим пак-каза Джощ със усмивка.
-За всеки случай,може проблема да е друг никога не знаеш-каза съседът и се усмихна.
‘’КАкво става със смотаната кола” се питаше Джим.Не искам да седя цял ден в глупавата кола...


Истинската история едва започва това беше интрото.

ЧАст Втора скоро.

Може да излезе нещо, но началото е леко скучно. Ще ти издам един трик, с който разказът става по-приятен за окото. Прави интервали след точка, след тире, след запетая...

Пример: Той не искаше да ходи там, но нямаше избор. Знаеше, че брат му е зает, а най-добрите му приятели в града - също. Сякаш всички го бяха изоставили и сега той трябваше да се оправя както си знаеше - сам...