|
Заглавие: Строго секретно: Случай 2 Публикувано на: 08 Авг 2004 17:04
Ей,хора.Много съжалявам,че не съм поствал отдавна нищо,но бях на почивка за доста дълго време.Е завръщам се с един от мойте случаи,а скоро и два нови хорър разказа
Случай 2-„Необратимо”
Не знам точно как се забърках в тази каша.Знам,че започна без да съм очаквал.С едно просто спане върху гърди.Бяхме на купон у един съученик(името му май беше Георги,но не съм много сигурен).Всичко вървеше много добре.Танци,алкохол,жени по сутиени-какво повече му трябва на човек?Това беше моя рай-никакви задръжки от страна на гостите,свободни изказвания,на които никой няма да обърне внимание на следващия ден и пияни хора,които едиственото,което виждат пред очите си е някакво размазано петно от преливащи цветове,което наподобява картина на екстравагантен художник.
Купона ми се отрази много добре след няколко успешни случая,които обаче не успях да намеря време да опиша,а и те много не бяха интересни,не и като този,които все още ме тресе здраво като пневмония.Та,да се върнем на купона.Май самото начало на моята издънка беше,когато спокойно си седях на дивана,заслушан в пореднoтo еднотипно поп парче,с примеси на фолк( не казвам “чалга”,че някои може да ми се обиди) и спокойно се наливах с водка и кола.Лоша комбинация,но е добър лек срещи разбиро сърце(не че мойто е в момента разбито,но да дам съвет на хората,които са успели да прочетат моите безценни писания).В стаята влезе момиче,което спокойно можеше да се каже,че е излязло от корицата на “Плейбой”.Очите на всички момчета( и мойте включително) се втренчиха в това чудо на природата и мога да се закълна,че в полезрението си видях как на един младок до мен му се стече лига(не го виня,момичето беше прекрасно).Облечена с къса поличка,която сигурно беше купена от местния пазар и е преназначена само за купона и с блузка,чието деколте спокойно можеше да ме побере,тя бавно тръгна напред с походка тип “Ох,колко съм хубава,много обичам като ме гледат много мъже”тя се приближи към мен.Започнах да се пота и това не ми харесваше.По-принцип се справям добре с момичетата,но тази беше някакво изключение и можеше да се причисли към хомосапиенс.Погледна ме с големите си,дълбоки,сини очи и имах чувството,че ще си подмокря гащите всеки момент.Запазих самоубладание и се усмихнах.Знаех,че всики гледаха към мен,но от големите й гърди не можех да видя нищо друго.Тя ме целуна-страсно и бързо.След миг вече се натискахме като животни и бях се поуспокоил.Бяха ни оставили сами в хола и без проблем се преместихме на пода,където беше по широко.Не знаех какво точно върша,защото водката си казваше думата,а по принцип аз съм този,който е отгоре и е трезвен.Е,малко промяна не ми се отрази зле и я оставих да свърши всичко.Тя прокрарваше ръце през всички части на тялото ми и най-накрая се добра до малкия ми приятел.От там започнаха проблемите.Всичко ми стана като в мъгла и се осъзнах чак на сутринта,когато я намерих легнала върху гърдите ми.Бяхме и двамата чисто големи.Опитах се да се измъкна,но не успях.След 5 минутни мъки успях.Тя сякаш беше умряла.Тази мисъл,колкото и абсурдна, ме потресе за това сложих пръст под носа й и след като се уверих,че диша облякох се и се изнесох.В целия апартамент цареше тишина.Всичко бяха изпозаспали на всяко възможно кътче,опитах се да ида до тоалетната,но както казах –на всяко възможно кътче.
Минаваше 9 и 30,когато се прибрах в нас.Купона не беше много далеч от блока ми и за 15 минути се озовах в стаята си.Пих един “Аспирин” за главоболието.Родителите ми още спяха,все пак беше неделя, и аз реших да последвам примера им и не след дълго вече бях се унесъл.
Събуди ме телефона,който беше настоятелен и се очертаваше да не престане да звънни скоро.С бавно,залитащо движение се добрах до слушалката,а от другата страна някой викаше явно опитвайки се да ме направи глух.Все пак успях да разбера какво ми казва,колкото и не смислено да беше.Постоянно повтаряше някаква Анелия,но аз така и не се сетих кое е това момиче,но сигурно ме познава щом е питала за мен,но тона му звучеше някак тревожен от колкото радостен,а и да ми звънни толкова рано- 2 на обяд-със сигурност не беше нещо маловажно.След дългия ни разговор от 5 минути аз отново исках да се наслядя на удобната си възглавница,но явно майка ми не ми желаеше доброто,защото някаде от кухнята се чуваше нейният глас,който крещеше мойто име.Нямах избор,защото ако игнорирах повика й след няколко минути щях да усетя истинския ужас от това да прекарам неделя вечер в нас.
Леко подадох глава през вратата на кухнята,от където се разнасяха все възможни миризми,от които спокойно можеше да получиш някакъв удар,чиято причина едва ли някои доктор ще успее да открие.Майка ми дори не забеляза,когато влезнах-беше толкова потънала в манджата,която се опитваше да направим,че явно всичко около нея й се струваше маловажно.По гланцираните страници на дебелата готварска книга се стичаха капки кондензирана вода,която обаче не правеше никакво впечатлние на майка ми,защото тя продължаваше да слага какво ли не в тенджерата.Имах чувстстово,че всяка възможна съставка,която имахме беше вече там,бълбукайки,претендирайки,че прави ястието по-вкусно.Глупости.Къде, къде по вкусно си е да идеш и да изядеш една мазна пица,която не е много здравословна,но поне знаеш,че не е правена от майка ти със кой знае какви съставки,които едва ли може да се намерят във всеки магазин.Всъщност манджата ми приличаше на отвара.Да,сигурно това беше решаващият удар,който щеше да нанесе на баща ми,а ме е извикала,за да я пробва първо върху мен- с един куршум,два заека.
С леко притеснен поглед седнах на масата и зачаках да видя кога ще забележи присъствието ми.Имах късмет и след няколко минути тя се обърна и ме забеляза.Израженеито й беше изненадано сякаш не мислеше,че ще се поява,а ще остана в леглото.Накрая се оказа,че цялата дандания била,за да ида да купя един килограм ориз.Погледнах майка си така отчаяно,че тя започна да мисли,че съм нещо болен и както винаги тръгна да търси термоментъра,за да се увери че нямам температура.След като я успокоих,взех парите и се износех от нас.По-добре да се разведря малко на чист въздух,че апартамента и без това заприличваше на сауна с аромат на подправки.
На вън беше топло,традиционно време за края на Август.Това сигурно беше полъха на училището,сух,топъл,неиздържащ вятър,който те кара да си седиш само вкъщи-точно като даскалото.По улиците имаше сравнително малко хора.Кой ли би излязал в такова време?Само някой тъпак като мен,който трябва да напазарува на майка си,пред очите на която сигурно вече се виждат само червено-зелени смеси,в които не може да се разбере какво няма.Пресякох улицата и се насочих към малкия ни маркет.Докато чаках на опашката,за да платя в съзнанието ми изникна отново името,което Георги постоянно споменаваше-Анелия.Коя беше тази?Отговорът ме врахлетя като мълния и дори за малко залитнах и чух как няколко баби зад мен ме нарекоха наркоман,но нямах време да се разпрявам с тях.Платих си ориза и се затичах към нас.
Прибрах се целия облят от пот,с която спокойно можех да се изкъпя,но не можех да мисля за това.Отидох в стаята си и веднага започна да набирам Митко.Свободно,добре че това момче се обаждаше само на мен.След няколко отчетливи сигнала все пак някой реши да ме удостои с вниманието си.Беше сестра му,попитах за Димитър,но се оказа че е в банята.365 дни и той точно днес беше решил да се изкъпе,на това му викам късмет.Седнах на леглото и мисълта за Анелия ме обстрелваше като автомат.Това беше момичето,което ми беше легнало на гърдите сутринта,но как беше се озовала там.Защо пия толкова?Бяхме ли правили секс?Ако да,защо и това не си спомням.Взех прортфейла си,но презервативът ми си беше там,все така чакащ за подходящата.Тогава имаше вероятност и нищо да не се е случило.Това беше добър вариант,може би всичко е било само едно спане върху гърди.
Телефонът звънна.Беше Митко,оказе се,че той ми е звънял по рано,изках да го разпитам за купона,но не ми се искаше да го правя по телефона,за това се разбрахме да се чакаме на пощата в 8.Беше 5 и 30,майка ми все още “твореше” в кухнята,а бащта ми и брат ми бяха забегнали на някъде,което ми доставяше свободата да правя както си искам.Колкото и хубаво да звучеше това се оказа доста трудно да се намери нещо интересно за вършене.Апартаментът ни е толкова скучен,компютърът ми писна още след 10та минута,а по телевизията нямаше нищо интересно,само малоумни предавания,които точеха парите на хората им чрез новата им маркетингова стратегия-SMSте.Не мога да си обясна как някой може да плати 3лв. за едно съобщение,а накрая да се окаже,че печели само 1лв.,това е абсурдно,но достатъчно пикантно за бабите,които са успяли да си издействат мобилни телефони от синовете си с предтекст,че така ще могат да се обаждат по всяко време да уверят детето си,че майка му все още диша.Отдавна бях разбрал това и аз съм,може би,основната причина баба ми да няма мобилен телефон.
След едно часово въртене в леглото и преглеждане на всички си списания все така не можех да си измисля някакво занимание.Като че някой бе разбрал за затруднението ми,на вратата се звънна,майка ми едва ли щеше да чуе,за това се заех аз. Беше Петър,искаше да играем карти.Идеална идея,особенно за човек като мен ,който е на прага на “16 годишната криза”(така наричам скуката,която тресе много тинейджъри на моята възраст).Щяхме да играем у Методий.
Домът му беше много хубав,подреден и уютен,не като нашата пещера(не трябва да говоря така за дома ни,но в моменти ми се иска да се прене са в А43-номера на буклуджийската кофа пред блока).Стаята му беше облепена с много плакати на различни групи и имаше един голям на “Матрицата”-така й не разбрах този филм,уж ми го обясниха като на малоумен,но явно съм развил ново под ниво на простотията.Седнахме на малката масичка,която седеше посредата на стаята му,имаше един много удобен стол,който приличаше на чувал,исках да седна на него,но Пешо ме изпревари така че аз останах на твърдата таборедка,която на моменти ме притесняваше със ръбестата си изработка и имах чувството,че съм нещастника,който си е изпуснал сапуна в затворническата баня.Чак сега забелязах,че бяхме само трима.
-Кой ще е четвъртият играч?-попитах Петър,но отговора долетя зад мен.
-Аз-обърнах се и видях,че на прага на вратата седи момичето от аптеката,която видях миналата седмица.Споменът за нея все още беше ярък въпреки времето,което беше минало от тогава.Беше все така хубава,излъчваща сексапил,който можеше да се разреше в нож,а очите й бяха така прекрано сини,че можеше да се удавиш в тях.Тя тръгна към мен ,но аз бях стъписан и само мога да си представям какъв идиот съм изглеждал отстрани.
-Аз съм Елица.
-Аз...съм...Никола-Господи,аз съм неудачник.Пред мен седи страхотно момиче,а аз се държа като седмокласник,който иска да се изфука пред приятелите си като прави секс с по-голямо момиче.Тя ми се усмихна и седна на стола до мен,беше перфектна.Успях малко да се овладея и си придадох малко по нормален вид.Започнахме да играем,но не смеех да кажа нищо,което да не е свързано с играта,обменяхме погледни,но това за мен не значеше нищо,та аз обменях погледи и с женските кучете,които не изглеждат по малко очарователни от тези на жените.За мен важни бяха,е няма да се крия,гърдите,но тук нямаше какво да се желая,бяха просто перфектни(е,не са като на Анелия но ще го приживея някак).Играхме близо час и бях толкова се унесъл,че напълно изключих за срещата ми с Димитър.Погледнах към часовника на стената-7 и 20.Ужас.Казах на бързо “чао” и се изнесох със скоростта на светлината,оставяйки всички в невидия за причината на моето експресно изчезване.
Едва ли ми е отнело повече от 10 минути и вече бях готов,наконтен сякаш отивах на среща,даже си сложих парфюм.Наще отново ми направина някаква забелжка за това че излизам късно(да учочна,че беше 7 и 35,но както да се прави възрасните обичат да си лягат след „Сънчо”).Кратък спринт,костваш ми малки точици пот,ми осигури хващането на рейса,без да се изнервям на спирката,заобиоколен от малки момиченца,устремени към детската дискотека в „Неолит”.Някой ден може би ще успея да разберя логиката на тази краткотрайна,осеяна с малки момиченца,които още чакат цикъла си и момчета,криещи порно списанията си под леглото,тайно които вечер изваждат и задоволяват физическите си нужди,-„дискотека”.
Жега,в рейса цареше горещина,която беше добра конкуренция на Сахара,а миризмата на остаряла,увиснала кожа и дълги,необръснати косми,носеща се от бабите и дядовци можеше спокойно да се използва като тайно военно оръжие.След цели 20 минути бавно клатене успях да стигна до центъра.Беше 8без5.Все още имах малко време,но лудницата,която вече цареше пред пощата усложни нещата.Все пак,след като нараних няколко невинни момченца с лакетити си успях да се добера до Димитър,който гледаше извервено към часовника на телефона си.Погледна ме и кимна с глава,искайки с това да прикрие лекото си разочаование,че съм закъснял без да става явно,но от годините ми опит в такива ситуации успях да разбера намеренията му,но не смятах да се занимавам с това.
Тръгнах ме към бориманията,където смятах да се изтодя с прилчни количество,добре истодена наливна бира,която се надявах да ми помогне да мисля по трезво.Седнахме до някакви момчета,които бурно обсъждаха как снощи за малко не са легнали с някакви страхорни(както се изразиха те)”пички”-аматьори.Откъснах вниманието си от тези все още недорасни индивиди и се върнах към приятели си,в търсене на информация за случилото се на купона.
-Не знам какво точно се е случило.Никой не знае освен Анелия,все пак бяхте само двамата.
Незадоволитен отговор.Исках повече,исках да знам какво съм напрвил,до колко съм затънал и мога ли да изплувам.Предчувстах,че вече бях се забъркал в нещо,което нямаше да ми донесе нищо хубаво,а дори не си спомням да е станало кой знае какво или е било само едно спане върху гърди.
-На другата сутрин,Анелия си тръгна късно-приятелят й дойде да я вземе.
Приятелят й!Все едно сърцете ми беше пробиро с нож и убиеца продължава да натиска оръжието все по навътре.Устата ми пресъха въпреки факта,че преди секунди се бях налял с цяка чаша бира,гледах с поглед,наподобяващ човек взел екстази за пръв път(сигурно хората около мен са ме помослил за наркоман,но все пак това се случва често така че няма да се занимавам с този проблем).Димитър поседя замълча,сигурно разбирайки че не е лесно да се понесе такава мисъл.След като излезнах от шока и отново си чувставах частите на тялото,започнах да разсъждавам,но така и не намерих логичен начин,с който мога да се измъкна от тази ситуация(нелогични много,но кагото ти трябва една логично,все е забегнала на някъде) .
-Защо никой не ми каза?Никой не ме спря или нещо такова?Мислях,че са скъсали.
Питах нещо,кеото вече знам,но отчаянието води до отчаяни мерси,с цел отново да се намери надеждата,но се оказа,че такава няма.
-Всичко стана толквоа бързо.В един момент тя влезе и докато се усетим вие вече се натискахте.Какво можеше да направим,а й ти се носи слава на „Плайбой”.
Благодарих за комплимента,въпреки че и това си го знаех,но сега започвах да разбирал колко е лоша да си известен с нещо подобно-след като се измъкна от това давам обет за въздържание(кого залъгвам,имам нужда от жените,колкото те от алкохола,за да решат,че искат да са с мен).Започваше да се стъмва и усещах как с отиването на деня си отиваше и простия и лесен живот,който водех.Може би правя „голяма рабора” от дреболия?Не,тук съм в грешка.
Свиреха Б.Т.Р. и решихма да идем да послушаме (тоест Митко реши,аз бях против на слушам тъжни песни,с текст,който щеше само да ми напомня за ужасната участ,която щеше да ме споходи).Тук е май момента да обясна,защо толкова се страхувах от приятеля за Анелия.Как да започна?Представете си Кинг Конг,сега му придайте малко по човешки облик,правейки лицето му да изглежда като на ръгбист без няколко зъба,може да оставите космите по тялото,а и най-важното-махнете високоинтелектуалното ниво на горилата и сложете такова като на-не няма такова създание.Дано сте си го представили добре.Какво ли намира Анелия в него-сигурно има голям пенис.
Докато слушахме вече остаряващата група,на която и беше време да се отегли от сцената(за Б.Т.Р. говоря) усетих нещо.Някакви миризма,която ми напомняше на развалената яхния на баба ми,която всеки път ми приготвя,но със сигурност не беше това,беше по-силно,като тоалетна,която не е почиствана от началото на изполването й.Огледа се,но вонята можеше да идва отвсяка,но проблема беше,че се увеличаваше.Отново се огледах и когато се обърнах назад съзрях голям потен юмрък насочен срещу мен.Преди да се усетя вече бях на земята,с кървящ нос(много се дразна от кръв,червения цвят винаги ме е подтискал,а и оставя много петна),а над мен беше се надвело създанието,което преди малко се опитах да опиша,но сега си спомня,май няма друг като него,единак,оцеля единствено заради големите си мускули,които си мисля,че го правят толкова атрактивен,че може да има всяко момиче.Той тръгна отново да ме удря,но тогава дойдоха ,моите спасители-полицаите.Тези хора наистина си вършат работата,когато им се дават повече пари.Отведоха ни в оръжното управление.Бях малко притеснен,но поне носа ми не беше счупен,явно удара не е бил толкова силен,колкото си мислех.Всъщност,сега като се замисля,не виждам причина защо взаха и мен,имайки предвид,че аз не бях извършил нищо лошо.Погледнах към пазителя на зокона,който имаше честта да ме спаси и установих,че той не се различава толкова много от гаджето на Анелия.Явно видът им се разпространява-мисля да уведомя президента за грозящата опастност.
Влезнахме в управлението и полиця ни завлече към някакво мазе.Влажните стени,по който вече се стичаха капчици пот и търният коридор ми напомняха на едни сцена от филма „Слийпиръц”,но се молех само да не случи това,от което най-много се опасявах(главата все още ме болеше от падането и не можех да мисля и през главата ми минаваха всякакви мисли).Малката ни обиколка из дебрите на полицейското упвавление свърши в една стая,която просто срина надеждите ми,да си тръгна от това ужасно място без да съм изпитал остра болка в края на храносмилателната ми система(задника ми,ако някой все още не се е усетил).Седнахме на едни столове,които можеше да се каже,че са готови за някой антиквариат в Стария град.Започна едни дълъг разпит,който ми позволи да се съвзема и да не изтърса нещо,кеото щеше да ми костна една вечер сред закоравели бандите,чакащи само някое свежо мъче,което да обработят около седалищната част и да му оставят кошмарни спомени до края на живота му.
След като приключи със създанието до мен реши да подпука и мен.
-За какво мислите,че ви удари Тодор.?
Господи,то си имаше име и то какво,това зловещо същество,което си мислех,че можех да видя само във филм на ужасите носеше същото името като баща ми .Все още не бях отговорил на въпроса и това явно започваше да изнервя полицая,защото ме гледаше вече със злобен поглед,готов да извади голямата си палка и да ми покаже от къде изгрява слънцето.
-Не знам,аз сега научавам името му.
Отговорих просто,без да повдигам каквито и да било съмнения и най-важното,без да лъжа.Въреки,че преди знаех,че Анелия си има гадже,никой не беше го виждал или поне не говореше за него.Единственото,което се знаеше за него беше че е силен,от Строителния и че е голям любовник.Като го гледах,най-голямото любов,която можеше да даде на едно момиче беше да си покаже мускула на ръката,надявайки се че до толкова ще я очарова,че няма да иска нищо повече.Глупак.
-Тодод твърди,че сте приспали с приятелката му?
Защо не слушах какво отговаря този малоумник,може би ми е минало през главата,че не може да говори,все пак и за това се изиска умствена дейност,която едва ли надвишава това на новоредно пиле при този,нека го наречем,индивид.
-Не съм спал с никакво момиче.Аз съм девствен.
Голямата ми грешка.Може би от тук трябваше да започна писанието си,но нямаше да мога опиша колко хубава беше Анелия и срещата ни с Елана.Но това мое изказване доведе до не малко неприятеност след това.Полицая ни пусна и двамата след като ми задеда още няколко въпроса и попълни някакъв формуляр.Когато отново усетих лекия,топъл ветрец,който дихаше в добре оформената ми с не малко гел коса,видях на един стълб облегна Димитър.Тодор излезна след мен и мен погледна злобно,знаех че това не ни е последната среща,но се надявах следващата ни вече да е на небето(тоест аз ще му махам от там докато той се пържи на тризъбеца в ада).В онзи момент исках да се прибера в нас,нямах сили на нищо,а и майка ми щеше да изпадне в някакво незнайно за медицината състояние след като ме видеше в този нос,който не изглеждаше много зле,с изключение на раната,която се беше образувала.
Все пак се уговорихме да се чакаме утре на бингото,за да се уговорим за хижата,на която смятахме да ходим.Стигнах си до вкъщи без проблем,но пред входа ме чакаше Анелия.Блузата й беше толкова полепнала по тялото,че човек не можеше да не се зачуди защо е сложила сутиен.Гърдите й наистина бяха невероятни(трябва да престана да гледам жените само там),а бяха малко момичета останали с толкова големи гърди и малък задник,който ти се искаше да хванеш здраво.Когато видя състоянието на носа ми,изражението й придоби притеснен вид и разбрах,че все пак се е опитала да обясни на маймуната,която й беше гадже,че между нас е нямло нищо повече от едно спане върху гърди.
-Господи,знаех си,че така ще стане-тревожно говореше,оглеждайки носа ми,който сега на голям червен домат.Тя понече да каже нещо,но тогава от лицата сви трабант,който беше на възраст надвишаваща тази на Лили Иванова,и се запъти към входа ни.Спря рязко,опитвайки се да направи някаква маневра,която и новите коли едва би се справили и накрая не се получи нищо повече от малко повече дим,който така или иначе се сля с големия облак,който бълваше ауспуха на това „превозно средство”(не съм сигурен да ли е кола).От вътре излезе Тодор,следван от още едно момче,което сигурно му беше някакъв заклет фен,защото носеше същата риза и имаше същата прическа.Двамата се устремина към нас(тоест към мен),Тодор ме гледаше с разярен поглед,в който виждах себе си,целият в гибс,лежащ в малка стая в болницата със човек,който има проблем с газовете.Усещах потните му ръце как се вкопчват в малкото ми,тънко вратле,звука на счупени кости отекваше в съзнанието.
Анелия застана пред мен сякаш можеше да спре това създание,което и с верига не можеше да се удържи.За мое голямо учудване,Тодор спря,Анелия се приближи и гальовно започна да говори на гаджето си:
-Скъпи,недей да правиш глупости.Ами после те вземет в онези ужасни поправителни домове,как ще се виждаме?Знаеш,че с теб ми е най-приятно-тя бавно прокара ръка към вече издутите му гащи и погали малкия му звяр-Между мен и това момче нямаше нищо.Виж го само,той не може да ти се опре и малкото пръстче.Много по нивото ми е-думите й все още отекваха ясно в съзнанието ми.-Между мен и него има само едно незначително спане върху гърди,след като бях прекалила с алкохола и се строполих върху него.Не сме правили нищо повече.
Настъпи тишина.Аз все още гледах леко оплашино и се чудих защо никой не казва нишо.Господи той мислеше(извините-то)!Все пак след минути погледна към мен все така зловно,хвана за ръка Анелия и я помъкна към колата.След миг вече виждах само черния смок,който оставяше трабантът.Прибрах се леко натъжен,но и облекчен в същото време.Майка ми спеше,а баща ми гледаше някакъв филм и не ми обърна внимание,имаше едни нещо,което можеше да го спре от това да ми вика-акшън филмите.Брат ми сигурно все още изуваше малкия си атрибут в гащите и се чуди защо пораства от време на време без причина(тоест още не знае причината).Не ми се мисли за това сега?Съблякох се и веднага заспах,опитвайки да изгоня от съзнанието този ужасен ден.
Отново ме събуди телефона(трябда си го изключваме преди лягане).С няколко ругатни се добрах до него.Беше Анелия,с шептящ глас ми каза да я чакам пред входа ни след 10 минути.Колко беше часът?Погледнах към часовника и видях,че показва 3 сутринта.Какво искаше толкова късно от мен?Замислхе се за момент,но след като си представих бързото ми и безшумно измъкване тип „лисица”,се облякох и след малко вече чалах на пейката пред входа.Анелия се появи сякаш от нищото,със същите дрехи,разплаката и тресяща се от страх.
-Какво има?-простият,логичен въпрос,който ти се изплъзва от устата преди дори да се замислиш,прозвоча някак безразлично и несувствено.
Тя ме погледна със сините си очи,който се бяха се напълнили със сълзи и със хлипав глас ми отговори:
-След като си тръгнахме отидохме у Тодор и там бяха още двама от приятелите му.След като изпиха по няколко бири искаха да правят неща с мен,ужасни неща.Тодор ми каза,че първо щял да ме мине той,а после те щели да се смеят.Аз му отказаха и той побесня.Избягах и нямаше на кой друг да се обадя.
Филм.Бях станал част от филм,в който главният герой спасява красивото момиче от лапите на полудял злодей.Е,в случая героятбеше едно 16 годишно момче,чиито проблеми се свеждаха до това как да затапи баща си и какво да облече за вечерта,а злодея се явяваше гигант с липса на какво и да било сиво вещество,което няма да се спре пред нищо докато не ликвидара героя(в случая мен).Леко потрепнах и погледнах в очите Анелия.Какво можех да направя?Да приспи у нас и утре,докато се прибира Тодор да я причака и да й покаже до каква степен силата може да наделее над разума.
Трябше да я заведе у тях още сега.Да,това беше правилното решение,но тя не беше на това мнението,когато й съобщих моята идея.
-Той ще ме чака там.Ако дойдеш с мен,ще те убие,а мен ме чака по-жестока съдба.
Убийство!Вече не бях във филм,всичко беше прераснало в нещо много повече,нещо,което едва ли можеше човек да опише,но можеше да изкаже с една дума,която говореше повече,от което и да е било описание-сапунка.Да,бях станал част от онези теленовели,който можеха само с един епизод да ти докарат мозъчен тумор.
Не знаех какво да правя.Всичко ми се струваше толкова нереално.Точно,когато си мислех,че нещата не могат да се влошат повече се появи ,чу звука,който накара косите ми да се изправят,звука,който носеше след себе си ужасната съдба,с която трябваше да се срещна,звука от старо,износено желязо,което едва се е задържало на пласмасовия корпус на стария трабант.Беше Тодор.Анелия извика от ужас като че виждаше призрак.3 сутринта и никой нямаше,за да извика полиция,клюкарките се покзват на всеки лай на куче,но когато пищи момиче си спят спокойно, в малки си квадратни апартаменчета,сънувайки за това как са ги наградили с почитната награда „Клюкарка на годината”.
Огледах се,но паниката така ме тресеше,че мозъка ми не можеше да измисли нищо повече освен това да се скрием във входа.Тръгнах към вратата,но(късметът ми никога няма да е на моя страна,за това ще умра млас) бях забравил ключовете си.Не можехме да направим нищо освен да бягаме.Тръгнаме към съседния блок,с надеждата,че ще намерих вход,който е отворен(не погледнахме в нашия,защото нямаше да можем да се измъкнем).Чувах как след нас тичат четири горили,земята се тресеше сякаш Годзила ни гонеше.Нямаше да можем да се спасим.Сърцето ми биеше толква лудо,че едва ли щях да се изненадам ако изкочи и случайно си го настъпя(сега като се замисля това ще е голямо шоу).
Догонваха ни и аз не можех да направя нищо повече,но както винаги съдбата трябваше напълно да ме срине, спънах се в едни камък и се запознах с гпавия ципит по-отблизо.Обърнах се и ги видях,надвесили се над мен като четириминат конника на апокалипсиса.Това беше краят ми!Щях да си умра без да съм правил тройка.Тротегнаха големите си,кебапчести ръце и ме сграбчиха сдраво.Единият ме опря в стената,а другите трима догониха Анелия,която пищеше като истеричка от някой хорър филм.Проснаха я на земята пред мен и започнаха да й дърпат дрехите.Не можех да направя какво и да било.Бях толкова силно приснат,че скоро започнах да не си чувствам тялото.Тодор разкопча панталона си и извади парчето си(не беше малък,но и със сигурност не беше сред най-големите),която сачовеше към небето сякаш благодареше на Господ за тази награда.Хвана здраво Анелия за краката,другите двама й държаха ръцете,започна да я шиба злобно сякаш беше някакво парче месо,с което се гаврат кучетата.Развиках се,но гласът ми отекваше из блоковете без никой да го чуе.
Анелия пищеше и ревеше,едва ли мога да опиша болката,която изпитваше в този момент,момент,в който ти се иска да си по-добре умрял отколкот да се оставиш на това мъчение.Бях изгубил надежда,когато от някаде се чуха полицейски сирени.Четиримата също ги чуха и бързо тръгнаха към трабанта си,но тогава единият от тях усети силен метал удар точно в лицето си,след което се събори на земята.Пред него седеше Пешо,който здраво държеше в ръцете си един тиган.Другите трима бяха почти стигнали колата,когато видяха,че гумите бяха спукани(това момче наистина ще преупее в живота с такива гениални идеи).Сирените бяха станали още по-силно.ИдвахаТримата глупаци тръгнаха да тичат,но тогава от небето се изсипа дъжд от камъни( за момент си помислих,че наистина става някакво чудо).Методий,Атанас и Венци бяха се окопирали на три дървета и стреляха изнасилвачите с прашките си.Неспособни да нарпавят какво и да било,тримата бяха заловени от полицията малко след(както я нарекох)”Спасяването на редник Никола” и след няколко дни разбрах,че са в поправителен дом,където щяха да останат доста време.После разбрах,че Пешо чул виковете,но му отнело време докато се обади на полицията и на всички останали,но най-важното беше,че планът му беше проработил
Мина седмица пред отново да се видя с Анелия,която беше под голям шок след случилото се.Ужасната вечер й се разиграваше пред очите всеки един момент,разтърсвайки я всеки път с все по-голяма сила.Отидох в апартамента й,за да я видя малко след като бях разбрах,че вече е по-добре.Намерих я в стаята си,сгушена с одеялото си,бледа и тъжна.Седнах до нея и я погалих по лицето.Тя ме погледна с очите й ,в който преди пламтеше пламък на неугасим дух,а сега всичко беше замръзнало,замряло.Приближих се още,разбрах че ми има доверие и бях уверен в действията си.Тя се добли до ухото ми и прошепна:
-Благодаря ти!
Малко след това заспа на гърдите ми и аз останах у тях до вечерта,когато майка й ме помоли да си тръгна.Така се озововах в стаята,вадещ вторият лист,на който вече почти завърших своя разказ.Не знам какво ще стане утре,но знам какво стане вчера.Едва ли някой може да види бъдещето,но човек трябва да се учи от грешките си в миналото,за да не ги допуска в настоящето,за да е сигурен,че в бъдеще няма да му се случи нещо подобно.Случилото ми показа,че и дори и най-малкото нещо не трябва да се пренебрегва,защото никога не знаеш когато ще се появи някой психопат,който ще те убие защото си спал върху гърдите на приятелка му.Може би греша?Твърде късни е за есе над тази тема.Но знам едно,че Тодор няма да е вечно в поправителен дом,но когато излезне,аз ще съм готов.
Случаят не е закрит.
|
