EVIL MOLQ TE VKLIU4I I MENE V RAZKAZA PLS pls!!!

Аз като гледам той е занимарил "разработката" и едва ли ще го продължи тоя разказ .

hi evil
imam vaprosi .
1.6te moje li i az da u4astvam v fentyzito ti?PLS!!!
2.ako moje da u4astvam me vkliu4i kam dobrite
3.ave 6to ne 4etete moite temi ve?otgovorete mi!
4.koi iska da u4astva v moite fentyzita??
tva e ot mene zasega

Az се върнах народе !

Tomb Raider с удоволствие бих те вклъчил но за съжаление чак във Един Ден в АДА II . Благодаря за топлите думи !

Този път продължението ми се забави много дълго за което се извинявам ( помня че обещах бързо да го продължа ) , Просто бях много заяет . Ще пусна малко и от старото зада си припомните

Стара част
Хода на битката бе вече решен и последните сили на доброто се сражаваха за живота си . Огън и стрели за пореден път покосяваха редиците раиски , мечове и смърт ги сечяха и отнемаха от живота. Във въздуха витаеше чуството на поражение . Четири архангела забелязаха и нападнаха дракона на Piven . Няколко меча се врязаха във шията на черното чудовите и отнеха живота му . Дракона се залюля и се струполи на земята премазваики десетина рицара и коника . Съществото направи последно усилие изправи главата си и запоследен път дъхна смърт срещу няколко рицара и ги свари като раци в тяхната броня , следкоето издъхна тихо ! Piven скочи от гърбът на своя любимец и побеснял съсече няколко коника , следкоето бавно се приближи до мъртвия си другар . В очите му гореше дива ярост и несъразмерна тъга . Сълзи се отрониха от лицето му и паднаха на мъртвата глава .
- Приателю ти ми служи дълго и вярно и смърта ти е непосилно бреме за мен – прошепна тихо Piven – но те всички ще си платят ! Тялото ти ще бъде върнато в твоята крепост и ти ще бъдеш погребан както никое друго същество на тази планета . – след тези думи вестителя на небесния огън се обърна към десетина дракона които се биеха наблизо – Вие десетимата отнесете тялото на верния ми приател до крепоста му.
Няколко черни тела се отделиха от битката и поеха тялото на дракона и леко го понесаха във въздуха сякаш носеха самия живот на планетата !
- PARADOX АКО МЕ ЧУВАШ СТРАХЛИВЕЦО ИЗЛЕ И СЕ СРАЖАВАИ С МЕН !!!! – извика Piven – НЕКА ВИДЯ КОЛКО СТЕ СИЛНИ ВИЕ АРХАНГЕЛИТЕ !!!
Само след миг до вестителя на небесния огън кацна Paradox окъпан в кръв .
- Най-накрая самия господар на драконите – изрече усмихнат Paradox – Сега имам възможност да отмъстя за всички мои братя които загинаха в битка с твоите изчадия .


Ново продължение

Paradox и Piven изтеглиха мечовете си и започнаха бавно да се обикалят дебнеики се . Нервите на
Piven не издаржаха следкато той зърна локвата кръв оставена от неговия другар дракона . Той издигна меча си и се засили към лорда на архангелите . Paradox с лекота избегна диктувания от ярост удар и настъпи в контра атака . Бързите му и точни удари срещнаха Piven неподготвен . Макар в първия миг дезориянтиран лорда на Небесния огън бързо се съвзе и светкавично зае защитна позиция . Битката продължи още няколко минути без особени поражения докато Piven не съзря в далечината как няколко архангела нападат драконите който трябваше да отнесат тялото на верния му другар да крепоста му . Сега Piven бе наистина разгневен , ослепелите му от умраза очи търсеха мишена върхо която да излее гнева си , тои се обърна и погледна Paradox на чието лице се бе разляла испълнена със надсмешка усмивка и сякаш му говореше “ Нима мислиш че щети позволя да погребеш приателя си както подобава ??” . Piven издигна меча си и изля всичкия си гняв във него , сега това небеше просто меч а самата умраза чиста и неопетнена тя сякаш светеше но от нея се изплъзваше мрак вместо светлина . Пивен се хвърли със всички сили срещо Paradoх умразата го подхранваше от вътре и ударите му бяха демонично точни и бързи . Paradox който до този момент гледаше със усмивка ставащото едвам отскочи зада избегне досека на смърта . Но един от ударите неможа да избегне и острието на умразата се впи в ръката му . Сега вече Paradox бе изпълнен със умраза и гняв . Впрягаики всичките си сили Лорда на Архангелите се приготви за един последен решителен удар . Piven отново замахна , зениците му се разтвориха , той неможеше да повярва на ставащото . Pardox приклекнал , хванал с ранената си ръка острието на Piven а с другата си ръка замахваше стиснал здраво меча си . Лорда на Драконите неможа да изтръгне меча си от ръката на врага си и да се защити от удара му . И сега просто чакаше острите да отнеме живота му . Меча на Paradox проби гръдния кош на Piven и излезе през гърбът му !
В мигът в които живота напусна тялото на Piven бойното поле се растресе , всички дракони се взряха в тялото на мъртвия си водач . Те всички спряха да се бият макар враговете им да ги посичаха и обстрелваха за тях това бе без значение . След малко яростния им вик расече простора , те бавно започнаха да се издигат все по-високо и все по-високо сякаш се бяха устремили към самия рай зада го унищожат . В един миг всички дракони спряха да се издигат и зависнаха във простора после бавно се наклониха и започнаха да се спускаха като използваха само тежеста на телата си . Те продължиха да се спускта и да набират скорост , червените им очи святкаха като звезти в тъмния небосклон . Само на един метър от земята те рязко изкривиха полета ( макар че някой се строполиха върхо воините на мрака и светлината ) и сега те летяха и сееха смърт , всичко което бе по-високо от един метър се срещаше със скрилете и телата на тези тъмни и мизтериозни същества и просто се сбугуваше със живота .
Следва продължение !

Хм, май става все по-интересно. Аз обикновенно не поствам, а само чета, но ти си заслужи похвалата.

Доброто бе загубило , сега мрака бе завзел бойното поле . Малкото боици на доброто който продължаваха да се сръжават бяха като лъчове светлина прес буреносни облаци . Това бе края . Denik възкачил се на една скала обграден от своите светли магове продължаваше да се сражава фанатично и да издава безмислени заповеди към мъртвите тела на някогашната армия . Paradox със помръкнали очи продължаваше да води своите братя архангели към смърта , а драконите ги преследваха неуморно !
Evil гледаше със наслада как силите на доброто се изпаряваха ! Но нещо продължаваше да го смущава още от втория ден на битката , но какво той не знаеше . И тогава погледа му се закова на едно светло моясто на боиното поле , от тази точка сякаш струеше светлина . Той се вгледа още по внимателно и със ужас осъзна какво става .
Там на това бяло петно възкачил се на своита самотна скала обграден от ослепяващо бяли огнъове , Denik със зареан поглед редуваше слова по стари от самото време и енергично размахваше ръце . Това бе последния единствения ритуал това бе ритуала на боговете и неговото име бе “АРМАГЕДОН”
Evil искрещя истерично на RIP
- Бързо трябва да го спреш този глупак преди да ни е пратил всичките на оня свят !
RIP които гледаше без особен интерес се обърна спокоино към Evil и още по-спокоино отвърна .
- Мен надали може да ме прати на място на което и преди да не съм бил !
Evil смаяно погледна към властелина на смърта и едвам промълви .
- Но ти неможеш да постъпиш така !! Тогава нито доброто нито злото ще победи !
RIP погледна радушно Evil и подигравателно каза .
- Напротив ще има победител и това ще съм аз но ти няма да можеш да видиш това ! – RIP се расмя злокобно и смехът му плъзна по бойното поле като черна чума .

Кървавата сеч сега се бе централизирала върху едно светло петно на тъмното плато . Там войни на мрака и на светлината се опитваха да пробият през светлите магове зада спрът господаря им ! Но това бе невъзможно невидимима нишка от смърт отнемаше живота на всичко което минеше през нея . Вортекс наблюдаваше жалкаtа сцена и с мрачен поглед изчисляваше възможностите . Тогава една безумна идея се роди в главата му . Той погледна към небесата и направи знак на няколко окървавени дракони да доидат при него .
В небето се издигнаха три огромни силуета който със всички сили се насочиха към светлия кръг на бойното поле . Вортекс въседнал последния от драконите събираше всичката си енергия зада испълни плана си . Първите два дракона се врязаха във невидимита нишка и душите им се испариха но телата им със същата демонична скорост се врязаха във редиците на маговете и размазаха стотина . Нишката сякаш се разхлаби но продължаваше да се държи . Вортекс гледаше с недуумение . Мислите бушуваха в главата му той осъзна че Denik съвсем скоро ще приключи ритуала и всичко ще свърши . Вортекс погледна към верния си приател Evil който със всички сили се опитва да стигне до него , погледна и към тялото на Piven което лежи бежизнено . И това сякаш го убеди . Той обърна дракона си към мрачния небосклон и започна да се издига , щом набра достатачно височина спря . Загледа се за последен път към всичко мило прекръсти се ( прекръсти се но с обратен кръст ) и впрегна дракона си право към кръгът от светлина . Миг преди слбъсака му с невидимата нишка той скочи от гърба на дракона изтегли меча си от ножницата и изпъна тялото си . Сега той бе едно живо копие устремено към Denik . Времето се растегли и замря и една единствена сцена се виждаше . Тялото на Вортекс като живо копие , Denik с растворени очи и светлина . Мечът на Вортекс се впи дълбоко в гърлото на белия маг и отне живота му , но вече бе твърде късно . Denik бе изрекъл последната дума вече нищо нямаше смисал , всичко бе свършило .
Evil приклекнал наблюдаваше с печален поглед тялото на Вортекс Номад в едното му око нещо блясна , нещо ново и непознато за него , нещо топло и мокро . Той зачудено допря длан до лицето си и погледна малката капчица която се стичаше по показалеца му . Той наинакрая разбра защо хората плачат и бе готов вече да си замине от този свят .
RIP вперил вечния си погледн в нищото съзарцаваше ставащото . Той не познаваше думата страх , той бе страхът за него нямаше начоло нито краи , той бе във всичко и в нищо , той бе повелителя на смърта .

“ ……. смърта бе завладяла полесражението . Всичко блясна ярко и потъна в огън , земните недра се разтвориха и заляха живота със смърт . Моретата се надигнаха и заляха планетата . Волкани се издигнаха и задишаха с дробове пълни с огън . Земята се растрее и оповести края …. “



1 януари 2001 години сл. А. *
Една девоика спокоино се разхождаше по мрачното плато , плато голямо като море и глатко като езеро. Тази девоика нямаше име защото още не го бе открила , тя отдавна го търсеше , търсеше и защо е дощла на този свят . Често идваше на това плато . Тук тя се чувстваше като у дома си . Харесваше и историте който разказваха старите хора за това място , за битката разиграла се тук преди хиляди години и за огнения ад който тръгнал от тук . Но този ден бе различе бе някак по мраче от другите дни бе и някак студен макар че бе лято . Сякаш всичко сочеше че ще стане нещо , нещо което чакаше от хиляди години този момент .
В този миг нещо привлече погледа на младата девойка , нещо черно като самата нощ . Тя се приближи до стърчащия от земята метал и бавно се протегна . Разума и казваше да не докосва предмета но нещо , нещо неуписуемо някакво чувство я теглеше към този тъмен артефакт . Ръката на девоиката се доближи още повече и показалеца и докосна предмета . В този миг светкавици заваляха и всичко изчезна .
29 декември 2003 години сл. А.
Едни очи се отвориха , едни очи спали прекалено дълго . Едно тяло се надигна , едно тяло лежало прекалено дълго . Едно съзнание се събуди . Объркания разум на една девоика заработи . На това мрачно плато един живот се завърна , живота на една девойка без име . Тя се чувстваше объркана , упорито се бореше със мъглата в разума и . Бавно пелената в спомените и се надигна . Тя си спомни за мрачния предмет спомни си бурята . Но имаше и още нещо страно . Нещо не бе същото нещо се бе променило нещо в нея . Тя бавно обърна главата си и погледна ръката си . Гледката би трябвало да я ужаси , но нещо бе различно и сега дори не и направи впечатли голата кост наместо ръката и . По голямо впечатление и направи черната брадва с демонични сцени която стишкаше тази изгнила ръка . Тя приближи това по черно от ноща оръжие по-близо до празните си очни ябалки в който светеше мека синя светлина зада разгледа острието . И там с древни иероглифи бе изписано “ На тъмния господар Evil “ . И в отръжението на това тъмно острие по старо от света тя видя името си “ UndeadGirl “. Сега тя знаеше миналото си и каква е неината мисия “ ДА ДОВЕДЕ ЗЛОТО ДО ВЕЧНО ГОСПОДСТВО “.

* сл. А. – Годините изтекли след Армагедона

31 декември 9999 година сл. А.
UndeadGirl с неспокоен поглед оглеждаше претрупаното от войни плато и се чудеше с какво ще я изненадат силите на доброто .
- UndeadGirl как се чувстваш като главнокомандващ адските сили .
UndeadGirl се обърна плавно и се вгледа в съществото което стоеше зад нея . Същество скрито в черна роба от което се виждаха само две светещи очи .
- RIP все пак доиде . Мислех че си ме изоставил .
- Аз не изоставям нищо и никога .
- Ами Evil и Вортекс номад ?
- Виждам че спомените на Evil сега са твои …. Надявам се че ще се поучиш от неговите грешки !- Сега очите в черната роба засияха със злокобен блясак .
- Това и ще направя . – и след кратка палза UndeadGirl добави – А кой са тези призраци зад теб ?
Наистина зад RIP стояха четери ефирни същества .
- Тава е моя подарак за теб , това са твоите телохранители . – отговори RIP и допълни – Нека те запозная с Piven , Evil , Resident и Вортекс номад . Знам че не са като в твоите спомени но е много трудно да извикаш духовете на толкова могъщи същества особено ако те не искат това .
- Дяволите да ми помогнат , това наистина са те . – щом изрече тези думи UndeadGirl с лека и грациозна стъпка тръгна към RIP и щом се доближи достатачно каза – А това е моя подарък за теб.- Тя го прегърна и го дари с най-нежната си и топла целувка .

Гледахте “ Един ден в Ада “
В главните роли
Еvil в ролята на Evil черният рицар .
Вортекс Номад в ролята на Вортекс Номад господар на демоните.
RIP в ролята на RIP повелителя на смърта .
Resident в ролята на Resident водач на обединените тролове и орки .
Paradox в ролята на Paradox лорда на ангели и архангели .
Johnny Riko в ролята на Johnny Riko главнокомандващ на раиските сили .
Продуцент - Evil
Текста четоха - Evil
Режисъор на дублажа - Evil
Специялни ефекти - Evil
……………

Тихо прещракване оповести че тв приемника е изгаснал .
- E братко Fear какво ще кажеш за филма ?
- Небеше зле … Хаиде да изгледаме и втора част , какво ще кажеш Evil ?
THE END

Evil какво да ти кажа. Почти перфектен е. Няма да правя много критика, макар че искаше такава от мен, защото повечето неща са казани в по - горните постове. Няма смисъл да ги повтярям. Единствената ми по - голяма забележка е, че всичко свърши много бързо и като изключим се си ми объркал името (видях къде ) и, че се гътвам на края е готин разказа. Може би ще ме включиш в "един ден в Ада 3" щото 2 вече не мога да изчета всичко. Ще видим...
П.П.1 : С леки корекции ще стане идеален...
П.П.2 : Искаш ли да участваш в моя разказ "Историята на земята" - да ти върна жеста... като лошко разбира се??? Трябва ми подобен персонаж.
П.П.3 : Не си казал и какво мислеш за това разказче...
П.П.4 : От меча на Piven се сетих за нещо ново. Какво ще речеш за един кооператив?

Ривен съжалявам за грешката - недоглеждане от моя страна . Започнал съм да чета разказати ама много длъжак а и в момента не ми е много до четене и писане . Монитора ми гръмна и драскам от едно клубче а пък и бях лошо нагърчен от орда луди фенове на рсмания . Ще се радвам да ме вклчиш . Но не знам кога ще го четна . Относно колператива съм навит . е това е в общи линии ! До нови срещи когато и да са те !