Заглавие: Публикувано на: 18 Юни 2004 07:21
Ми, като сме тръгнали, дайте да ги пейстнем всичките:
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАЛАДРИЕЛ
Ден 1
Изпратих молба до Елронд да ми сътрудничи по организацията на благотворителен концерт под наслов "Правете любов, а не война". Отказа ми. Бил зает с подготовката по собственото си парти, на което, забележете!, аз не съм поканена. Било само за истински мъже. Подозирам, че още се цупи, задето жена му го напусна без да му остави нито една от роклите си.
Мръсен педал.
Ден 2
Изпратих молба и до Кирдан. Отказа ми, след като поясних, че на концерта възнамерявам да пея, а не да правя стриптийз.
Мръсен непедал.
Ден 4
Агитацията за набиране членове на новосформираната от мен организация "Еманципация" е сериозно възпрепятствана. Защо ми трябваше да налагам глоба за лепене и дълбаене по дърветата?
Ден 6
Лотлориен. Златни дръвчета, пеещи ручейчета, влюбени птички и стичаща се отвсякъде... полова ДИСКРИМИНАЦИЯ!!! Писна ми все да ме бутат да вървя първа по стълбите. Та аз дори не нося къси поли! Добре, де, тая новата малко прозира... ама малко! Гррр... МЪЖЕ!! Ще замина на Запад.
Ден 9
Пиша писмо до Арвен:
"Скъпа внучке,
официално те каня да придружиш моя милост в пътуването ми на Запад, и, пристигнали там, да оглавиш отдел "Брюнетки" във вече проспериращата ми организация "Еманципация", която, смея да твърдя, там ще намери още по-богата почва за развитие.
От моя гледна точка не си заслужава да оставаш тук и да посветиш живота си на робски грижи за някакъв мъж. Мисля, че е крайно време да се опълчим срещу това патриархално общество! И можем да го направим с общи усилия.
Мила, естествено, оценявам колко феминистко е да се противопоставиш на общоприетите норми, казвайки НЕ на бръсненето на крака, и може би самата аз бих го направила, ако не трябваше да поддържам имиджа си на най-красива в Средната земя, но това не променя горното. Дори и ако пуфтиш постоянно от някаква лула с груба изработка.
Знам, че те плаши и мнението на баща ти, но за него съм предвидила почитно членство в нашето движение, носещо по една рокля бонус всеки месец. Няма как да ни откаже.
Искрено надяваща се на положителен отговор и на рецептата за шкембе чорбата, дето ни сготви миналото лято:
Баба Галадриел"
Ден 11
Халдир категорично ми отказа да включи жени в пограничната охрана на Лориен. Ше я видим тая работа.
Мръсен педал.
Ден 16
Гости. Мръсни, гадни, надути, первезни гости! Поне половината ме съблякоха с поглед, въпреки че ги гледах възможно най-злобно.
Другата половина съблякоха Келеборн.
Добре де, 2/3 съблякоха Келеборн...
Самият Келеборн е дъбоко покрусен от новината за смъртта на Сивия Дъртак. Чакаше номера с шапката от 2 години.
Ден 17
7/8, мамка му! Арагорн зяпаше малкия хобит с Пръстена. Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Ден 19
Келеборн ми заяви, че не е редно да спим в едно легло, толкова скоро след смъртта на Гандалф. Започвам да се питам дали е чакал само номера с шапката.
Огорчена отидох да се поразходя и попаднах на Фродо, който ми заяви, че ако си поискам, щял да ми даде. Но аз преминах теста, доказвайки, че елфите не са просто банда извратеняци, фантазиращи си разни неща с хобити.
Елронд е ПОЛУелф!
Ден 23
Знаех си, че вицовете за блондинки първоначално са засягали тъпи мъже! Леголас се изкъпа в Огледалото!! Бързо схванах, че е загубена кауза да му обяснявам, че това е свръхреволюционно, плоскоекранно, LCD, далекокомуникационно устройство, дето струва петнайсет хиляди пъти повече от съдрания му елфически задник, и кротко му казах, че ми е запушил канала. Но разбирате ли, неговата коса не била падала от 800 години. Ха! Все едно не знам, че изрусяваната коса капе като листата на дърветата извън Лориен през есента.
Не че мойта пада.
Ден 27
Гимли ми показа няколко джуджешки игрички - "Скрий шлема" и "Дълбаене в мината". Чудя се какво ли точно е довело до разрива в отношенията между елфи и джуджета?...
Ден 39
Заминаха. Гимли ме помоли за няколко косъма от прекрасната ми коса. Най-грижливо събрах известно количество от четката ми за ресане и му оплетох бойна ризница. Сам се чудеше от какво се правят тъй фините елфически въжета. Реших да не му разкривам тайните на древните изкуства.
На Фродо подарих Светлината на Еарендил в красиво, удобно шишенце с изричните оказания, че е за мрачни места, където друга светлина не огрява.
Ден 41
Заради глупавия Леголас Огледалото ми дава накъсо! Непрестанно ми се включва няк'ъв грозен воайор. Заплаших, че ще го съдя за сексуален тормоз пред Белия Съвет. Той пък ми отвърна, че щял да затрие Белия Съвет наред с цялата Средна земя.
К'во ми дреме, бе, парцал?! Аз тогава ше си пека дупето на плажовете на Запада! Само ми се разкарай от телевизора, че няма какво да правя, докато замина!!
Ден 42
Ха! Махна се. Отново имам качествен сигнал и днес Огледалото ми показа доста нелепата смърт на Халдир върху стените на Шлемово усое. При първа възможност ще го изпратя там. Какво да се прави, дори най-мъдрите не могат да разберат какво точно казва Огледалото...
Ден 47
Тази вечер Келеборн ми припомни, че траурът траел най-малко 40 дни.
Мръсен педал. Да не забравя: разведи се преди да заминеш на Запад.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН
Ден първи:
Убити назгули: 4. Бива.
Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.
Още не съм Крал.
Ден четвърти:
Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.
Ми още не съм Крал.
Ден шести:
Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Мно'о яко!
Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.
Абе, не съм Крал.
Ден десети:
Сори, ама заебах малко писането. 'Баси тъмницата е в Мория. Нек'ъв Балрог има тука.
И днеска не станах Крал.
Ден 11:
Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.
Леголас май е по-готин.
Ако бях Крал дали щеше да си пада по мене?
Ден 28:
Фродо напоследък 'почна мно'о да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.
Не съм Крал.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.
Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.
Взех душ. Еха!
Ама още не съм Крал.
Ден 32:
Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.
Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.
Май тоя Леголас е обърнал резбата.
Тц, не съм Крал.
Ден 33:
Убити орки: хиляди. Супер яко.
Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.
Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е абсолютен педераст.
Почвам да се съмнявам и в Гимли.
Лека ти пръст, Боромир.
Не съм Крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.
Ден 34:
Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм педераст в тоя филм?
Хаха, кой го казва...
Мамка му, още не съм Крал.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС
Ден първи:
Отидох на съвета на Елронд, и разбира се бях най-красивия там. Съгласих се да последвам един дребосък до Мордор, за да хвърли Единствения в някакъв вулкан. Много важна мисия - златния пръстен е толкова безвкусен.
Ден четвърти:
Боромир ме дразни адски. Защо трябва постоянно да носи тоя щит, голям като сателитна чиния. Качихме се на Карадрас, ама тези задръстени хора, дето не могат да ходят по снега, настояха да се върнем обратно.
Определено аз съм най-красивият член на задругата. Само така Леголас!
Ден шести:
Толкова е тъмно в мините на Мория, че не мога да се среша както трябва. Опасявам се че косата ми се е оплела.
Орките са толкова глупави.
Все още най-красивия в задругата.
Ден десети:
Гандалф падна в сянката. И май ми излиза пъпка на носа. Много сериозна ситуация, защото елфическите пъпки не се махат най-малко 500 години, пък и повече.
Все още най-красивия, като изключим проклетата пъпка.
Ден единадесети:
В Лотлориен. Подозирам че Галадриел е по-красива от мен.
Сигурен съм че ми е копирала прическата. Имах същия вкус преди около 1 000 години. Тъпанарка! Аз пък се изкъпах в нейното огледало-фонтан и тя се вбеси.
Реших да не се връзвам на думите, че космите ми й задръстили канала. Нито един кичур от моята коса не е падал от 800 години, защо да започва сега?
Все още най-красивият.
Ден 30:
Цялото това висене в тия лодки ми ебава майката на кожата.
Арагорн явно започва да намира Фродо за привлекателен. Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Все още най-красив.
Ден 33:
Боромир се поддаде на изкушението на пръстена. Толкова е досадно. Аз обаче не мога да се поддам, щото си имам всичко което искам, тоест перфектна коса и стегнат задник.
Получавам много странни писма от някоя си Пенка, която иска да прави неприлични неща с елфическата ми мъжественост. За късмет обаче, аз имам супер яката елфическа способност да виждам надалеч, и мога да избягам ако я вида че идва.
Ден 35:
Боромир е мъртъв. Абе, гадна смърт, но защо толкова цапа?. В крайна сметка Арагорн го целуна, докато умираше. Трябва ли човек да бъде прострелян от сума ти стрели, за да получи това което иска? Боромир определено не е по-красив от мен. Умът ми не може да го побере. Я по-добре пак да се нацупя.
Фродо тръгна към Мордор със Сам. Дребосъците се поддържат един друг. Много сладко.
Сигурен съм че Гимли ме сваля. Толкова е нечестно. Той ми е висок до кръста, и така може да види моите предимства, но тези плитки и този голям шлем са толкова отблъскащи.
Предвиждам мрачни времена напред, много мрачни.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА БОРОМИР
Ден 1:
Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се пра'и на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи... Баси, май се поувлякох.
Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен... меч.
Опаа..
Ден 3:
Шибан Пръстен, шибан поход, шибана задруга.
Ден 4:
Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча Рога на Гондор в...
Шибан Пръстен.
Ден 5:
Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.
Ха ха ха.
Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 6:
Арагорн още залита по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фрооодооо." "Боромир, нека аз понося Фродо."
Ебаси как му се слага.
Ден 10:
Защо Арагорн не си пада по мен?
Ден 11:
Изведох Фродо от Мория.
Кат' че ли ми хареса.
Надявам се да не стана извратеняк падащ си по хобити като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи... Мери и Пипин също са сладки...
Между другото, Гандалф умря.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.
Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфски педал. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.
Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.
Шибан Арагорн.
Ден 33:
Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, да му еба майката. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щех да си го гушна, но ме фрасна тъпака.
Арагорн да го духа. Ха!
Ден 35:
Убиха ме орки.
Шибани орки.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ФРОДО ТОРБИНС
Ден първи:
Чувствам се много по-добре в дома на Елронд след тази дълга и приятна дрямка. Сам хубаво ми изтърка гърба и ме изкъпа в елфическата бълбукаща баня. Ах, платоническата, братска любов е толкова прекрасна. Само не схванах що трябваше да ми смуче пръстите на краката, но съм убеден че е било свързано с елфическата медицина.
Ден трети:
Съгласих се да занеса Единствения до Мордор. Като се замисля - тъпо от моя страна.
Ден четвърти:
Арагорн и Боромир се сбиха, щото не можеха да решат кой да ме носи през Карадрас. Арагорн блъсна Боромир в една преспа сняг, той пък го ухапа по ухото. Сигурно пръстенът им действа по-сериозно, отколкото си мислех.
Ден шести:
Събудих се и открих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми.
Сигурно заради пръстена и неговият проклет зов.
Ох, както и да е, Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Ден десети:
Днес Леголас, погали бедрата ми с лъка си.
Направо съм шашнат - не знаех, че и той желае пръстена.
Явно наистина е предмет с безмерна сила.
Ден единадесети:
Гандалф ми показа много странен номер с шапката си. Явно островърхата шапка не е само за фасон.
Чудя се дали пръстена влияе и на него или той просто си е особен.
Ден 24:
Най-сетне малко спокойствие. Твърде е тъмно в мините на Мория и Арагорн не може да ме пощипва, както му беше станало навик.
Гандалф падна в сянката. Много ми е кофти за островърхата шапка.
Ден 27:
Толкова е красиво в Лотлориен. Галадриел е също много красива. Предложих й Пръстена, но тя каза "Не, нещо друго искам от теб, Фродо Торбинс", и след това прокара ръка по панталона ми, като се опита да я вмъкне вътре. Затова й дадох другите си панталони, след като толкова си пада по тях. Явно има някакъв недостиг на панталони в Лотлориен.
Ден 30:
Цял ден се търкалям в лодката и се чувствам скапан. Мери, и Пипин ми предложиха групов масаж. Прекрасно е да имаш толкова загрижени приятели. Радвам се, че Пръстена не им действа, въпреки че не беше нужно толкова да ми масажират гърба и... някои други части на тялото ми.
Дано Пипин си спомня че сме братовчеди? Нали?
Нали?
Ден 33:
Боромир се пробва да вземе пръстена. Сигурен съм обаче че искаше и да се повъргаляме. Хвана ме шубето - все пак Боромир е доста голям.
Ден 36:
Всички продължават да ми се натискат. Писна ми, тръгвам към Мордор.
Сам също ще дойде. Хубавото е, че ще можем да продължим с онези прекрасни, платонични, братски масажи на краката, в които Сам е толкова добър.
Тъжен съм, че трябва да зарежа останалите. Особено че идеята да пусна на Гимли не е толкова лоша. Сплетените плитки и големият шлем са много възбуждащи. Ох, кого ли заблуждавам, той никога нямаше да ме хареса.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САМОЗНАЙ МАЙТАПЕР
Ден първи:
Фродо е прободен от Моргулско острие.О, не! Пипин се разплака. Казах му че всичко ще се оправи, защото господин Фродо е прекалено секси за да умре.
Това на глас ли го казах?
Ден трети:
Последвах господин Фродо в Ломидол, където елфите ще го излекуват. Гандалф ми каза да помогна на бедния, изпаднал в безсъзнание господин Фродо, да се отърве от мръсните дрехи. Така че свалих му дрехите и го изкъпах. Още веднъж, и още веднъж. После Гандалф дойде и ми каза: "Шест къпания са повече от достатъчни, Самознай Майтапер".
Надут тъпанар, сигурно не се е къпал от Втората епоха насам.
Ден четвърти:
Чудя се, дали не е време да изкъпя господин Фродо още веднъж?
Ден пети:
Елфическият ягодов гел за баня на Елронд е много цветен и приятен.
Гандалф е адски скучен.
Ден шести:
Господин Фродо се събуди! Изглежда че се оправя бързо, само дето много се притеснява защо пръстите му са така набъбнали.
Реших да не му казвам за всички къпания.
Ден седми:
Промъкнах се на тайният съвет на Елронд.Фродо предложи да занесе Единствения в Мордор. Господин Фродо е толкова смел, красив, висок и прекрасен.
Е, добре де, може би не чак толкова висок.
Ден осми:
Пътуваме за Мордор. Ако ме питате, другите от задругата са много съмнителни. Най-вече Боромир."Уча Мери и Пипин как да се бият с меч", да бе на баба ми Лобелия шапката. Очевидно е, че е един перверзен хобитосваляч, който обича да се въргаля с малки човечета.
Ден девети:
Арагорн е също толкова перверзен, колкото и Боромир. Явно е навит на господин Фродо. Ще го утрепя ако се пробва.
Ден десети:
Баси тъмницата е в мините на Мория. Трябваше да опирам меча в гърба на Арагорн всеки път щом се пробваше да обара господин Фродо отзад.
Гандалф падна в бездънната пропаст. По-късно господин Фродо каза нещо за островърхата му шапка, но аз не го разбрах, щото съм един невинен млад хобит от Графството, и не разбирам от изкусни речи.
Пипин каза, че Леголас е пуснал на Гимли.
Гадост!
Ден петнадесети:
В Лотлориен е адски гот. Само дето елфът блондинка се пуска на господин Фродо. Казах на Пипин че разликата във височината ще направи връзката им невъзможна. Пипин каза че, господин Фродо може да си вземе кокили.
Мразя Пипин.
Ден 22:
Тръгваме си от Лотлориен. Чао, чао алчна елфке.
Не съм сигурен къде точно отиваме, но явно е свързано с вода, тъй като ни дадоха лодки. Всъщност, не ми пука много, стига да съм в една лодка с господин Фродо.
Ден 23:
В крайна сметка Боромир се нахвърли на господин Фродо. Разбира се, бе пронизан от стрела (Урааааа), но не си призна, че е перверзник. Твърдеше, че е искал да вземе пръстена, за да властва над света, и да унищожи злото завинаги, но всички знаем че това не е така.
Ден 24:
Боромир е убит от орки. Знаех си че и орките стават за нещо.
Фродо тръгва за Мордор, и се съгласи да ме вземе със себе си, урааа! Трябва да развеселя господин Фродо. Необяснимо защо е много тъжен, че трябва да се сбогува с Гимли. Сега както е силно депресиран, твърди че ще умре девствен в безплодните обширни владения на Черния владетел.
Хмм, ще я видим тая работа.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ СИВИЯ
Ден 1:
Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина?
Ден 2:
Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах.
Ден 3:
Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин.
Ден 12:
Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми.
Ден 13:
Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките.
Ден 14:
Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа.
Ден 16:
Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл.
Ден 19:
Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя.
Ден 20:
Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня.
Ден 21:
Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар.
Ден 23:
Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си.
Ден 25:
Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах.
Ден 26 :
В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен.
Ден 27:
Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха!
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ПЕРЕГРИН ТУК
Ден 1
Невинно крадях зеленчуци, когато се сблъсках с Фродо и Сам. Въргалянето из царевицата с Фродо беше доста приятно, но Сам побърза да ни раздели със забележима доза недоволство. Трябва да поговоря с Фродо относно прекалено благосклонното му отношение към най-обикновени прислужници с неконтролируемо поведение и собственическо чувство.
Паднахме от един хълм. Мери беше много разочарован, че си счупи моркова. Тъкмо беше намерил един с доста подходяща форма.
Ден 27
В Ломидол е много гот. Обаче вече ми се повръща от Сам, с когото делим една стая. Постоянно е вир вода и смърди на ягоди. Също ми писна глупавите елфи да ме бъркат с уникално растение, което "толкова много прилича на живо"!
Ден 28
На майтап се включих в Задругата на Пръстена. Всички са големи пичове с изключение на Леголас, който изглежда малко сприхав. Вчера ме държа провесен над една скална пукнатина, докато призная, че той е най-прекрасният елф в Задругата. Не ми се искаше да му казвам, че той е и единствения елф в Задругата, тъй като пукнатината беше наистина дълбока.
Ден 32
Изминаха 25 дни откато срещнахме Арагорн, а той още не си е мил косата. Започва да ме притеснява.
Ден 34
Сам е в голяма грешка относно Боромир. Много приятен човек. Покани ме на разходка тази нощ, като обеща да ми даде да подухам неговия Рог на Гондор. Нямам търпение!
По-късно през нощта
Винаги съм мислел, че духането на Рога на Гондор е свързано с призоваване на всички армии на Запада.
Очевидно не е така.
Много образователно, все пак.
Ден 36
Голяма тъмница е в мините на Мория. Е, малко се поуспокоих, че Боромир не може да ме набара натясно и да ми се оплаква как Арагорн бил безчувствен и задръстен задник, падащ си по хобити. Ха, намерил кой да го каже! Арагорн обаче е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 45
Хванах Леголас да лъска ботушите на Арагорн, което обяснява защо Арагорн продължава да припада в ръцете му. Палав елф!
Арагорн все още не си е мил косата.
Ден 46
Гандалф умря. Всички сме покрусени. Леголас се опита да ни развесели, като съблече всичките си дрехи и разигра няколко доста ефектни сценки от "Силмарилион - Мюзикълът". Все още всички са покрусени. Леголас се нацупи. Типично за 3 вековен елфически принц.
Ден 47
Много е приятно в Лотлориен. Случайно попаднах на Гимли, докато взимаше душ. Сега разбирам какво имаше предвид Гандалф като обясняваше, че съществуват и по-страшни неща от орките.
И… Арагорн ли се криеше под мехурчетата? Май ще имам кошмари седмици наред.
Ден 48
Арагорн си изми косата. Хип, хип, УРААА!
Май наистина беше той под мехурчетата.
Ден 52
Боромир ми посвети поема. Мери твърди, че аз го вдъхновявам. Разбира се, Мери твърди и че плача като момиче. Всъщност Мери е баси копелето през повечето време.
Поемата не е особено добра. Няма рима. Чувствам се пренебрегнат.
Ден 56
Казах на Боромир, че все още не се чувствам готов да му се пусна и той се хвърли пред стрелите на орките. Без майтап! Хората са прекалено чувствителни понякога.
Отвлякоха ни Урук-Хай. Не особено дружелюбни типове. Мери казва, че може да ни се наложи да им пуснем за да избягаме. Подозирам, че Мери няма търпение. Безполезен тъпанар! Орките са много смрадливи. Внезапно Боромир започва да ми липсва.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САРУМАН БЕЛИЯ
Ден 1:
Отегчително. Няма кабелна в Исенгард. Няма какво да прави човек, освен да пише груби анонимни писма до Радагаст Кафявия и Манфред Светлото Екрю.
Може да хвърля едно око на Палантира.
Ден 2:
Срещнах един пич чрез Палантира. Изглежда ме харесва заради самия мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник в Средната земя. Чудя се как ли изглежда.
Ден 3:
Пича от Палантира ме разочарова. Отказа да ми прати снимка в цял ръст. Само една очна ябълка в близък план. Каза, че е срамежлив, ама тия не ми минават. Мисля, че е дебел... или, може би, космат. Чух няколко наистина неприятни истории за запознанства чрез Палантира. Може би ще позарежа камъка за мъничко.
Ден 7:
Брей! Излезе, че пичът от Палантира е Черният господар на Мордор. Баси шибания късмет! Все пак ... можеше и да е по-зле ... Саурон не е нито дебел, нито космат, просто безтелесна сила на Злото. Трябва да тръгвам. Имам да подготвям колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони - бич за всяка жива твар в Средната земя. Пък що да е жива ?... Освен това имам час при маникюриста ми. Не е лесна работа да поддържаш ноктите си така заострени.
Ден 9:
Типично. Току-що, с танцова стъпка, ми се натресе Гандалф. Знае, че мразя посетители. Дойде, за да ми бръщолеви непрестанно за пръстена, който подарил на своя нов приятел. Старият Гандалф е просто отвратителен, извратен на тема хобити. Позор за Ордена. Само се фука, че той си имал хобит, а аз - срещи с око. Саруман Белия няма да търпи такова отношение. Показах му разни мятания от Световната Маг Асоциация. Разказах му играта. Ей, велик съм.
Ден 13:
Уморен съм от катерене нагоре-надолу по 8 милиона стъпала, само за да се изгъбаркам с Гандалф. Трябваше да го заключа на по-лесно достъпно място… подземието например. Подигравките ми щяха да са много по остри... ненакъсани от запъхтяване. И щях да вечерям навреме.
Ден 14:
Хей! Кой си плюе дъвките върху орките ми. Честно!
Ден 15:
Бях точно по средата на много добър бъзик и... Гандалф избяга. Добре... ще ми спести всекидневното изкачване по стълбите.
Ден 16:
Гледах в Палантира. Гандалф потегли на продължително пътешествие с четири хобита, един сексапилен елф и някакъв доста привлекателен мъжага... Мамка му! Това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж го изхвърлих от Исенгард, докато хленчеше, че още не бил Крал. Има и някакъв тъмен субект, може би странен вид космат воден гущер.Но може и да е джудже.
Каква сбирщина тъпаци!!
Ден 20:
Кръстосах орки с гоблини в пещерите под Исенгард. Много досадно преживяване, като се има предвид упоритостта, с която отказваха да се чифтосат, въпреки вечерята и цветята. Следващия път ще опитам нещо по-лесно като например сутеньорско посредничество между гоблини и танцьорки, за да създам супер-надута армия, която може да се движи през деня и не се оплаква от розовите униформи.
Ден 22:
Когато приех да създам колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони за Саурон, не знаех, че навсякъде ще е такава мръсотия . Проклинам деня, в който реших да бъда Саруман Белия. Защо не си избрах Саруман Кално Кафявия... неее… гадникът Радагаст щеше да ме обвини в плагиатство. Тогава, може би, Саруман Бледо Зеления.... Мамка му! На бялото си личат всички петна... И изобщо не се изпират!!!
Ден 24:
Ако продължа да се взирам в Палантира, може би ще видя как Гандалф прави онзи номер със завирането на шапката?
Ден 25:
Гандалф успя да си я навре. Носителят на Пръстена беше дълбоко впечатлен. Арагорн очевидно си представя как би изглеждал Носителя със смъкнати панталони.Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 26:
Косматият гущер определено е джудже. Хванах го да играе на "Скрий Шлема" с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир от Гондор. Аз ли съм единственият с непреодолимо желание да язди до Минас Тиринт, с едничката цел да каже на Денетор, че "Гондор" звучи точно като "говно" и е крайно време да измислят нещо по-малко глупаво?
Май съм единственият.
Ден 28:
Урук-хай са почти готови за тръгване. Погледах Задругата мъничко днес. Боромир убеди най-малкия хобит да "Подуха Рога на Гондор". Не съм се смял така, откакто уредих среща на Балрога с Гандалф през Втората епоха, а Сивия глупак го набута със сметката.
Палантирът е велико нещо. По забавен е и от кабелна..
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГИМЛИ, СИН НА ГЛОИН
Ден първи:
Гррр. Аггрррррххх.
Ден втори:
Моткането в Ломидол при задръстените елфи е много лошо за храносмилането ми. Попитах Елронд дали може да се преместя в стая на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята, без да видя къпещи сред ароматни свещи хобити. Абсурдно е - вчера ме опръскаха с пяна от елфическият ягодов гел за баня на Елронд. От друга страна, сега брадата ми е мека и искряща.
Ден трети:
Елронд отказва да ми даде стая. Тази сутрин отново налетях на хобити. Какво по дяволите правеха с този морков? Шибани малоумни копелета. Нищо чудно че не могат да им пораснат прилични бради.
Ден седми:
Подозирам че Арагорн, син на Араторн, е един перверзник, падащ си по хобити. Напълно пренебрегва елфическата секси годеница, като предпочита да налита на малки гномчета с космати крака и кожени панталони. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа тя да не самотна.
По късно
Елфическите девойки определено могат да ми топлят ушите. Супер съм!
Ден девети:
Съгласих се да отида на някакво приключение. Арвен става ужасно нахална. Гимли, син на Глоин, няма да разреши да му се натяква за обвързване. Предпочитам да прекарам времето си с обидчивите хобити и надутите елфи, отколкото да остана в Ломидол и да обсъждам "нашата връзка".
Ден 13:
Баси клинча е на Карадрас. Заформи се сериозен бой, за това кой да носи хобитите нагоре по планината. Не се намесих, защото бях зает да показвам на Леголас как да сплете правилно косата си. Боят свърши, когато Арагорн пъхна Носителя на пръстена в панталоните си. Точно така. Наследника на Исилдур. Задуши носителя. Честно, тези хора...
Ден 14:
В мините на Мория. Абе, май малко съм пообъркал сметките с няколко годинки. Изглежда братчеда Балин е мъртъв от близо 60 години. Хм, странно, трябваше да забележа, че последната коледна картичка, която получих от тия в Мория е от доста отдавна. Сори, ама аз не мога да мисля за всичко.
Ден 15:
Гандалф падна в сянката. Хобитите използваха повода да направят сърцераздирателни плачливи сценки с много прегръдки и целувки. Наложи ми се да изтърпя мъжествената прегръдка на Боромир, въпреки че той все си завираше Рогът на Гондор в слънчевият ми сплит. Поне се надявам да е бил Рогът на Гондор. Направо не ми се мисли, ако не е бил той.
Ден 16:
Леголас ми каза, че Арагорн е навит на Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва. Казах на Леголас, че според мен водачът ни не трябва да е развратник. Тогава Леголас ми предложи да се изкъпя заедно с него. Подозирам, че цялата елфическа поезия за славните връзки между воините са само прикрития за разни садо-мазо истории.
Ден 20:
В Лотлориен. Галадриел е яка мацка. Докато хобитите са гушкаха, а Боромир преследваше Арагорн, имах време да й покажа няколко джуджешки трика. Нищо специално, само малко игра на "Скрий шлема" и "Дълбаене в мината". Много задоволително за всички, с изключение може би на Келеборн. Ама, като се позамисля, това май беше Келеборн. Абе мама му стара, не мога да ги различавам тия елфи.
Ден 22:
Напуснахме Лотлориен. С дни киснем и гребем в тия лодки. Започвам да се чувствам самотен. Всъщност, хобитите не изглеждат никак зле. Даже са доста сладки, като изключим идиотските им прически.
Мамка му, не мога да се добера до Фродо, без Сам да ме захапе по крака. А и Пипин ходи с Боромир, така че ще видим дали Мери не иска да се поразходи на лунна светлина довечера. Три пъти ура за здравите връзки между воините.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА МЕРИАДОК БРЕНДИФУК
Ден първи:
Имам проблеми щото пуснах фойерверките на купона. Подозирам, че Гандалф всъщност не е толкова вбесен и само си намери повод да накара нас - младите невинни хобити, да се намокрим и да се покрием с пяна. Всичко стана още по-подозрително, когато след като ни наказа да измием чиниите, трябваше да излъскаме жезъла му. След това да му масажираме краката и да подскачаме голи в зелевата градина. Абе, тоя кой ще бъзика, бе? Особено с масажа на краката.
Ден втори:
Много обещаващо започна днешния ден - намерих морков с подходящия размер и форма. Всичко стана дори по-обещаващо когато Пипин награби 6 зелки, 2 чувала картофи, и 3 колчана царевица. Въпреки това, не можах да му помогна, но мисля че той е настроен прекалено оптимистично. Имам предвид че можех да поема две от царевиците, но не и преди закуска.
Докато си тичкахме надоло по хълма се блъснахме във Фродо и неговото вярно и много досадно… опа, верният му слуга Сам, в царевичната нива. Пипин щеше още дълго да се въргаля с Фродо, но беше светкавично отстранен от Сам, който бутна Пипин от една стръмна скала. Морковът ми се счупи докато траеше това боричкане. Много съм разстроен и тъжен.
Ден трети:
Бъхтаме из горите с Фродо, Сам и Пипин. Някакав комплект от ездачи, облечени с черни старомодни дрешки, ни преследват. Казах на Гандалф "Сивия", че едноцветните дрехи са толкова ретро. Чудя се дали Фродо избягва да скъса или ревнува? Чух, че напоследък в Хобитово, менкането на партньори е на мода, но аз лично не бих пробвал.
Ден пети:
Всичко става от лошо, по-лошо. Със спирането ни в Брее се наложи да вземем с нас един ненужен брадясал тип, който очевидно е един перверзник, падащ си по хобити. Не че някой ме слуша де. Настоя всички да споделим неговото легло, вместо да се върнем в своите хубави стаички, надявайки се на четворка под чаршафите. Не се получи, но затова пък цяла нощ държах Пипин за колана, за да не мине през Сам и да се метне върху Фродо. Да не би Пипин да има желание да умре или какво?
Ден шести:
Доста грубо ме събуди, оня перверзник, дето си пада по хобити. Казах му да се чупи, а той ми отговори "Снощи не каза така". След кратък момент на объркване, осъзнах че ме мисли за Пипин. Обясних му и човека се изниза, смутен, обяснявайки ми "Аз.. таковата... наистина трябва да съм крал". Да бе, тогава аз съм елфическа кралица от Мраколес.
Ден седми:
В Ломидол. Натресох се да съм в стаята точно до банята. Не можах да спя от шума от плискане на вода по цяла нощ, а и елфическият ягодов гел за баня прави пода много хлъзгав. Снощи се събудих и открих че Елронд е пропълзял в леглото при мен. Изниза се бързо щом осъзна, че не обарва Пипин, а друг. Реших да си закача табелка с името ми.
Ден девети:
Поправих си моркова с някакво специално елфическо лепило. Ама, много съм печен!
Ден 11:
Съгласих се да отида на някакво приключение за да наглеждам Пипин. Също съм любопитен какво ще стане с Фродо и Арагорн който очевидно го сваля. Сам, разбира се, ще го утрепе ако се пробва.
Надявам се да му се пробва.
Ден 15:
Боромир ни научи как да се бием с мечове. Типичен човек, много непохватен, винаги си изпускаше меча в панталоните, и ни казваше: "Ей, малките, елате да го извадите". Днес Боромир разроши Фродо и Арагорн за малко да му клъцне главата. Хората са толкова забавни. Хванах Пипин да зяпа как елфът прави сутрешната си гимнастика, но отвлякох вниманието му с един патладжан. Не знам какво ще правя като ми свършат зеленчуците.
Ден 16:
Боромир ме покани на малка разходка. Да, ама аз не се хващам на стария номер с "Рогът на Гондор". Не се хващам. Не. Хич даже. О, по дяволите - от един път не се става...
Ден 19:
В кофти настроение съм. Днес Боромир ме нарече Пипин в най-неподхящия момент. Казах му, че аз съм Мери, и че от три седмици имаме пълноценна връзка, но той само се изсмя, и ме потупа по главата. Осъзнах, че всъщност не може да ме разграничи от Пипин. Обречен съм да бъда незабележим второстепенен хобит завинаги, дори и в любовта. Обмислям драматична промяна в прическата, може би нещо индианско?
Ден 20:
Направих си плитки, но никои не може да ме види, защото е много тъмно в мините на Мория. Трудно е и да наглеждам Пипин. Събудих се и открих Леголас да се промъква под завивките ми. Обясних му че не съм Пипин, а той каза "Абе, май няма голяма разлика, а?". В последвалото боричкане, отново си счупих моркова. Дадох го на Гандалф да го поправи, а той ми каза "Глупав Тук! Имам по-важни неща да правя, отколкото да ти оправям зарзаватите". Не му противоречих, щото ме е страх от островърхата му шапка.
Ден 22:
Гандалф падна в сянката и отнесе моркова със себе си. Много съм кисел. Направих всичко възможно да успокоя Пипин, но той беше по-развеселен от голата интерпретация на Леголас по "Силмарилион: Мюзикълът".
Ама колко високо си вдигаше краката тоя елф...
Ден 28:
В Лотлориен. Снощи бях посетен от най-малко 50 елфа и един миризливец и всички те мислеха, че съм Пипин. Пипин, разбира се, го нямаше никакъв, вероятно е бил с Боромир. Нещо трябва да се направи. Миризливецът обаче е настоятелен. Е, може би, мога да… О, не, категорично не!
Ден 30:
Отвлякоха ни орки. Всичко върви по план. Казах на Пипин, че май ще трябва да пуснем на орките за да се освободим. Той изглежда остана много доволен. Реших да не му казвам, че имам предвид и мен. Орките ми дадоха нов морков като награда че нарисувах голяма мишена на гърба на Боромир докато не гледаше. Така де, този ден беше много добър.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА НАЗГУЛ №5
Ден 1:
Току що отворих коледното ми подаръче от Саурон. Много, много, много красиво пръстенче!
Ден 1 000 967:
Отново получих кутия бонбони за Коледа като бонус от Мрачния владетел. Както обикновено Саурон е изял всички карамелчета и ми е оставил само тези с ягодов крем. Как презирам живота си на долен роб.
Все още съм безплътен.
Ден 1 001 056:
Много е скучно в Барад-Дур. Няма какво да се прави, освен да решаваме кръстословици с орките. Много е гадно, щото орките знаят само черният език на Мордор. Пробвайте се вие да напишете "Аш Назг Гимбатул" и ще видите какво имам предвид.
Ден 1 001 102:
Подозирам, че Саурон се подготвя за нещо. Видях го да си слага спирала за мигли с брокат. Подозирам, че той ще е много щастлив като си възвърне физическата форма, и ще може да се облече отново.
Ден 1 001 105:
Да, Саурон определено се подготвя за нещо. Нареди ми моментално да заловя един хобит и неговия близък приятел, който по някакъв начин се е добрал да Единствения.
Предложението на Кралят-Чародей от Ангмар да дадем обява във вестника и да чакаме някой да се обади, беше отхвърлено.
Ден 1 001 106:
Дадоха ми чисто нова и бърза кобила. Ама не за да я таковам, разбира се.
Жестоко!.
Кофтито е че още съм безплътен.
Ден 1 001 107:
Снощи бях много близко до пипването на носителя, но главният назгул щеше да умре от смях докато наблюдаваше как носителя на пръстена и другите трима се гушкаха заедно.
Подозирам че Гандалф го е избрал за носител повече заради големите му сини очи, отколкото заради героичния му дух.
Ще му наваксам аз на този перверзен хобит и неговия харем от дребни гаджета в Брее. С нетърпение чакам да се напием след това с останалите.
Ден 1 001 109:
Шибан Арагорн! Шибан Исилдур и всички негови наследници. Поколения от перверзници, падащи си по хобити, които не са полезни на никого. Сина на Араторн обарва носителя. За да забравя провала на задачите от Саурон, прекарах цяла нощ пиейки в Брее. Хората тук са много осведомителни.
Питиета: 10 Май Тай (тогава забодох ханджията на пръчицата с черешката).
Убити: 17 човека. Много сме яки!
Ден 1 001 115:
Следя наследника на Исилдур и групичката от хобити вече шест дена. Арагорн определено сваля носителя. Сам ще го утрепе, ако му се пробва.
Ден 1 001 116:
Малко се поувлякох, искайки и аз да гушна Носителя на пръстена. Себичното копеле Арагорн превъртя и ме подпали. А и Сам се опита да ме убие, но забелязах че съм ударен в колената с тиган доста по-късно.
Ден 1 001 119:
Днес срещнах елфическото гадже на наследника на Исилдур. Докато се заливах от смях при мисълта, че Арагорн - хобито сваляча, си има "приятелка", бях отнесен от потока на реката.
Конят е мъртъв, бронята ръждясала. Трябва да се върна в Мордор за да ме оправят.
Не, не такова оправяне.
Абе, ти да не си падаш по духове? Шибани перверзници...
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АМ-ГЪЛ
Ден първи:
Отишли на срещатата на Aнонимните перверзни хобито свалячи в Мъгливите планини oбаче открили, че било капан на Саурон.
Шибан Саурон.
Ден пети:
Пленени от орки, в Барад Дур, да безценни. Накарали ни да гледаме "Титаник", отново и отново, за да им кажем къде е пръстена. Гадните методи за измъчване се изменят с времето.
Но ние, безценни, няма да се предадем, ние сме силни.
Ден шести:
Орки, сменили филма, сега въртят "Факултета", с Илайджа Ууд. Не издържали, казали къде е пръстена.
Ден осми:
Избягали от Мордор, тръгнали към Графство. Много разочаровани, че никой не отговорил на обява в "24 Графства". "Беззъбо, вонящо, и зеленикаво същество, търси синеок, къдрокос хобит. С интерес към клеченето в тъмнина, намиране на бижута, и обръщащ се към себе си в трето лице. Да не пуши."
Ден десети:
Най-накрая, открили Носителя на пръстена в Ломидол. Не могли се доберат до него, някакъв месест изрод постоянно ни топил във вана и почти ни удавил. Пък и развили страх към водата откакто в Мордор гледали филм за делфини, около 300 пъти.
Гадост, ягоди. Да, безценни, мразим ягоди.
Ден единадесети:
Пробвали да се промъкнат на съвет на Елронд. Провалили се като прикритие в градина. Досадния Глорфиндел ни спипал и затворил в килер. Там, безценни, дълго стояли заключени, докато Елронд, пробвал пред огледало всички рокли на Арвен, и мрънкал нещо, че Леголас не бил най-красив. Липсват ни отколешните дни, когато хора били хора, джуджета били джуджета, а елфи носили панталони. Е, полата и ботушите на Леголас си отиват.
Ден 13:
Напуснали Ломидол, следвали задругата. Изпратили на Елронд анонимно писмо. Казали му, че лилаво не му отива, очаква да чува викове, чак до Рохански равнини.
Ден 15:
Не можем повярва - хора още използват изтъркан, стар номер с духането на рога на Гондор. Помни как първия план, за ксилофон на Гондор, бил прецакан от Наместник, за правене на глупав рог. Май вече знаем защо.
Много кофти за наследник на Исилдур, няма "Рог на Гондор" (хобити не интересуват се от негова набола брада) Той явно сваля Фродо. Сам ще го утрепе, ако му се пробва.
Ден 30:
Баси клинч на Карадрас. Всички искали носят Фродо. Никой не искал носи нас, да, безценни. Скътали се в раница на Леголас, но прекалена женственост лоша за стомах. Вече лошо ни от козметичен комплект за поддръжка на коса на елф. Надяваме се, елф не забележи.
Ден 31:
Много тъмно в мини на Мория. Лошо за кириз. Ориентирали се по оплаквания на Леголас. Той недоволен от състояние на негова раница, а и влажен въздух в Мория, кофти за негова кожа. Гандалф залепил дъвка на косата му, когато елф не гледал. Безценни, харесва Гандалф, винаги има дъвка.
Ден 33:
Срещнали Балрог в една скромна ергенска дупка. Балрог много подтиснат. Още обиден на Гандалф. Казали му, че трябва поговори с Гандалф за това. Да обясни му, че въпреки че много различни, с различни ценностни системи, различен начин на живот; въпреки че те пълни противоположности един-друг, романс не изгубен.
Балрог казал, мои думи звучат като модерни дрънканици. Казали на Балрог да спре живее във Втора епоха, и започне нов живот сега.
Ден 34:
Разговор между Балрог и Гандалф не минал толкоз добре колкото очаквал, даже и двама умряли зверски. Явно, ние не добри сватовници.
Промъкнал се, и скивал, голямо гушкане на хобити на скали. Никой не искал гушка нас, защото ние с лоши пропорции на тяло, и покрит със слуз, не честно. Гимли също не хубав, но получил, голяма прегръдка от Боромир.
Ден 36:
В Лотлориен. Опитали да примамят незабележим второстепенен хобит далеч от Носител, като поставили моркови тук, там. Леголас, провалил всичко, като намерил моркови, и си направил маска за лице. Арагорн казал, че уплашен при вида на морковена каша, върху лице на Леголас. Леголас, оплакал се, че не ставал по-млад, но Арагорн му казал, че елф също и не остарява.
Ден 39:
Никой не ни се натиска на нас. Да, безценни, не издържали и отива на разходка до Мордор, с Носител на пръстен. Може би Носител излезе с нас на вечеря, след като му отхапем пръст и откраднем пръстен. Само трябва измислим как отървем се от Сам, първо.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРВЕН УНДОМИЕЛ
Ден първи:
Днес скъсах с Арагорн. Той настояваше да ми подари лула и чифт панталони за Свети Валентин, когато изрично го бях помолила за онази нощница. Разкарах го от Ломидол.
Ден втори:
Отегчена и самотна. Съжалявам че изгоних Арагорн. Какво като ме караше да си слагам къдрава перука и да подскачам на колене по време на най-интимните моменти? Сигурна съм, че и другите хора имат странни сексуални фантазии. Ще ми се да се интересувах от елфическите мъже, но откакто през Втората епоха Глорфиндел ме обвини че съм копирала прическата му, изгубих интерес към моя вид.
Ден трети:
Някой ми е пробвал роклите отново. Всичките са разтеглени, особено лилавата.
Ден шести:
Леголас избесня като го обвиних че ми е пробвал роклите. Той каза че съм поставяла под съмнение неговата мъжественост. Каква мъжественост?
Ден единадесети:
Леголас още се цупи. Казва че другите елфи го ебавали след цялата работа с пробването на роклите ми. Те вече не го взимали насериозно като мъж. Явно е пропуснал когато татко го нарече на последния съвет "най-обратния елф педал, който някога е виждал". Но пък може и да не го разбрал - Леголас е красив, ама е доста тъпо парче.
Ден 13:
Мноооого отегчена. Може би ще напусна Ломидол за да потърся приключение или ще отида на пазар.
Ден 15:
Изминах целия път до Роханският проход за да открия, че всъщност няма Рохански проход. Дори и бананова република няма. Скапани реклами!
Ден 17:
Отидох до Брее. Попитах Мажирепей дали не е виждал наскоро Арагорн. Той каза," Кой, онзи перверзен тип, падащ си по хобити?". Казах му че говори за друг Арагорн, син на Араторн. Но той отговори," Онзи дето още не е крал ли?" Не му отговорих, някой хора не заслужават да разговарят с мен.
Ден 18:
Следя Арагорн от два дена. Никога досега не бях виждала хобити отблизо. Изведнъж започнах да проумявам номера с къдравата перука и косматите крака. Много съм разстроена. Явно бавно загрявам.
Ден 20:
Ама той никога ли не си мие косата когато не съм наоколо?
Ден 24:
Няма грешка. Арагорн е един перверзен тип, падащ си по хобити. Очевидно е че сваля малкият синеок хобит на име Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Ден 25:
Издебнах Сам докато береше билки. Обясних му как може внезапно и тихо да убие човек с вилица и гумено въже. Насочих го, дадох му тласък в посока на Арагорн, но уви без успех. "Но ние се нуждаем от него за да защитава Фрооодо, страховита елфке!".
Циврещ малък хобит. Започвам да губя търпение.
Ден 26:
Реших сама да се погрижа за Арагорн. Тъкмо щях да прережа лъжливото му гърло, когато ревливите стенания на Носителя на пръстена ми отвлякоха вниманието. Реших да ядосам Арагорн като заведа малкия хобит на дълга разходка с пони.
Малкият хобит наистина е много очарователен, мамка му.
Не мога да повярвам, че започвам да си падам по един хобит. Повтарях си "Стой настрана, недостижима елфическа принцесо, стой настрана." О боже, не мога да повярвам че започвам да си падам точно по зеленикав, полумъртъв хобит.
Ден 27:
Преследват ме духовете на пръстена. Толкова е досадно. Отивам в Ломидол.
Ден 29:
Е, не мога да се добера до Носителя на пръстена, Сам винаги е там, пък и хванах Арагорн да се промъква в храстите около стаите на хобитите. Твърдеше че търсил парче от Нарсил, ама бил пообъркал мястото.
Ден 30:
Хобитите са толкова досадни. Моткат се около кухнята и морковите, около банята също и всичко е в гадни балончета от елфическия ягодов гел. Леголас не ме пуска да отида на тайния съвет, защото нямало вече да е най-красивия. Татенцето определено нещо се е шашнал. Вчера доста вманиачено ме попита дали мисля че лилавото е неговия цвят. Казах му, разбира се че не, толкова е явно че е по му отива кафявото.
Ден 32:
Прекарах целият ден висейки на моста и изглеждайки добре, преди да цъфне Арагорн. Обвиних го че сваля хобити. Той ми отговори че Исилдур бил перверзен и той само се опитвал да изгради кариерата си по подобен начин. Казах му, "Ти си наследник на Исилдур, а не самия него", а Арагорн ми отговори "Само ако беше малко по-ниска и имаше по-големи крака…".
Ден 40:
Прекарах ноща с Гимли. Какви плитки! Каква брадва! Нямам думи. Никакви хобити повече. Сега джуджетата са на ред. Е, може да отида да погледам как Сам къпе Фродо за пореден път. В крайна сметка, не напразно задигнах ключа за банята от джоба на Арагорн.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЕЛРОНД
Ден 1:
Голям скандал с Исилдур. Не стига, че перверзията му към хобити се влошава, ами и реши да наблегне на носенето на глупави златни дрънкулки, въпреки моите съвети. Потвърждава подозренията ми, че хората не само са най-слабата раса в Средната земя, но и вкуса им към модни аксесоари е скапан.
NB: Голяма битка, победихме, Саурон е разгромен. Разграбихме Барад-дур, който се откроява със значителна липса на хубавки нещица, които да си отнесеш вкъщи. В Сауроновите представи за приятен интериор преобладават черни, груби и разпърпани експонати. Не е твоят стил, Елронд.
Ден 3:
Исилдур бе нападнат и убит от орки. Аз му казвах, че тъпия му вкус на обличане ще му навлече само неприятности.
Ден 1101642:
Баси скуката е в Ломидол. Реших да свикам Съвет на високо ниво, който да кръстя на себе си. Ще поканя всички подходящи мъже в Средната земя, които нямат по-интересни планове за уийкенда. Само така, Елронд!
Искрено се надявам Леголас да не приеме. Още си спомням купона през Втората епоха, когато нахалникът изчезна най-мистериозно заедно с десет литра от любимия ми ягодов гел за вана, бутилка първокачествен зехтин и три от онези мънички същества от Графството, от които Исилдур бе така впечатлен.
Ден 1101645:
Мамка му и прасе! Леголас първи цъфна на поканата ми. Искаше ми се да не идва с онзи сладникаво-розов парфюм, от който кихам. Поне предложи да донесе прилично количество музика за Туист и Лимбо рок. Като включа и диско осветлението, което заех от Саурон през Първата епоха, може и да стане готино парти.
Ден 1101647:
Неочакван киндер сюрприз. Пристигна Гандалф и то само за да хленчи за "нечестната" битка, която провели със Саруман. Разкарах го. Да ви приличам на Добрата кръстница?! Защо трябва да решавам проблемите на всички?!
Ден 1101648:
Гандалф не приема идеята за Туиста, нито онази за Лимбо рока. Дори отхвърли предложението ми да озвучавам Съвета с полка. Вместо това ще разискваме старата и скучна тема за гибелта на Средната земя, как можем да унищожим Злото навеки и дрън, дрън, дрън... Не виждам защо всички трябва да страдаме заради клептоманската страст на Исилдур по лъскави неща.
Ден 1101656:
Гандалф ме накара да върна обратно диско осветлението на Саурон. Каза ми да си изясня приоритетите. Мисли си, че винаги е прав, само защото успя да привлече вниманието на тълпата с онзи трик с островърхата шапка, който толкова обича. Баси как в завря само! Глорфиндел яко се стресира и не можа да спре конвулсивното си хълцане цели два часа, когато бе спасен чрез либерално приложение на хобитова трева. Новото поколение елфи няма да я докарат доникъде...
Ден 1101658:
В крайна сметка, всички дойдоха на купона. Ъъъ.. имам предвид на скапания Таен съвет. Докато тренирах разни нацупени гримаси за здрависването ми с Гандалф по-късно, се блъснах в някакво много оригинално декоративно растение. Скоро обаче, то ми даде доста убедителни доказателства, че си е доста живо. Каза, че името му било Пипин. Абе, май на Исилдур не му е било никак зле с всички тези хобити около него.
Ден 1101665:
Е, вече ми писна! Кой е изхабил всичкия ми ягодов гел за вана?
Определено не е Арагорн, съдейки по състоянието на "косата" му.
Ден 101668:
Силно кикотене и цъмбуркане долита от банята на първия етаж. Не щат да пуснат никой вътре. Леголас доусъвършенства своята женственост в централната зала, Боромир се навърта около остатъците от Нарсил, очевидно надявайки се Арагорн да се появи, а Гандалф пак изпробва оня номер с навирането на шапката. Отидох в градината за тих размисъл и какво да видя - някой изкопал всички моркови. Ще има ли някога мир в този дом?!
Ден 1101669:
Забраних на Арвен да присъства на Съвета, иначе задължително щеше да отбележи, че съм с нейната диадема.
И без това диадемата отива повече на мен.
Ден 1101672:
Съвета е баси скуката! На няколко пъти ми се отдаде възможността на произнеса думата "Съдба" с много драматичен глас, но се страхувам, че Носителят на Пръстена не беше особено впечатлен, тъй като беше зает да отблъсква настъпленията на Арагорн, който правеше всевъзможни палави коментари за някакъв меч. Бих внимавал на негово място. Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Опитах да се развеселя като си облякох любимата лилава рокля на Арвен, но някой май ме наблюдаваше. Бас държа, че чух кикотене в килера. Не мога да разбера кое му е смешното - лилавите рокли ми стоят невероятно.
Ден 1101 673:
Задругата потегля утре. Реших да разведа Пипин из Ломидол за 'довиждане'. По време на разходката, лилавата рокля доста се поразтегли. Надявам се Арвен да не забележи, щото е такава скръндза що се отнася за нейни неща. А откакто затвориха Роханския проход едва ли има възможност да си вземе друга такава.
Пипин каза, че лилавото е моят цвят. Само така, Елронд!
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САУРОН
Ден 1
Изгорих се. Ма си заслужаваше. Направих си много готин Пръстен. Сега съм най-големият пич в Средната Земя. Ще взема да подаря по един и на другите владетели, та да завиждат, че моя е по-хубав.
Ден 4 568
Ха ха ха. Деветима от глупаците, на които пратих пръстени, ми се натресоха на гости. Казаха, че просто искали да опитат от прословутия ми конфитюр от пепел, но аз знам че са дошли, за да се уверят, че моят Пръстен е по-хубав.
Ден 4 578
Бахмааму. Така са го зяпнали, че забравят да ядат. Толкова са изкльощавели, че човек би ги помислил за призраци.
Ден 16 353
Идеята ми да превърна Ородруин в местна забележителност действа безотказно. Целият е заобиколен от елфи и хора, дошли да си направят пикник. Твърдят, че можели да си подгряват супички направо върху скалите и т'ва мнооо ги кефело. А за какво ли са им онези малки създания с косматите крака?...
Деветимата навлеци още не са отлепили поглед от пръстена ми.
Ден 16 355
Разбрах за какво са им млаките човечета. Брррррррр! По-добре да не бях.
Ден 16 372
Писна ми от глупави туристи. Писна ми от глупавате им песни. Писна ми и от цветята, които ентусиазирано засаждат в задния ми двор. Отивам да ги изгоня.
Писна ми и от деветимата глупаци.
(по-късно същият ден)
Никой не обърна внимание на виковете ми, че това е частна собственост. За сметка на това един елф и двама от извратеняците, дето правят разни неща с малките същества, веднага ми се лепнаха. Знам, че съм най-големият пич в Средната Земя, ма чак пък толкоз! Наложи се да използвам груба сила, за да се оттърва от тях. Май без да искам убих двама. Третият ми отряза пръста. Не знаех, че от т'ва се умирало.
Поне се измъкнах.
P.S. Мамка му, изгубих си Пръстена!
Ден 1 118 307
Баси гледката има оттука! Само да нямах страх от високо...
Ден 1 118 309
Успокоих се. Установих, че не мога да падна. Лошото е, че и почти не мога да се движа. Мога единствено да се въртя насам-натам. Логично, имайки предвид сегашната ми форма. Всъщност май съм само едно око. Е, и духът ми си е тук!
Все пак съм доста хубаво око.
Ден 1 118 310
Трябва да си намеря пръстена. Не че точно сега има къде да си го сложа, но ще е хубаво да го държа под око.
Не че има и под какво друго да го държа, де.
Все пак е крайно време отново да стана най-големия пич в Средната Земя. Започвам да търся.
Ден 1 118 311
Търся, търся...
Ден 1 118 311
Къци, къци малко Пръстенче. Ела при тати.
Ден 1 118 312
Хванахме няква твар, за която се предполага, че знае къде е Единственият. Естествено, не иска да каже доброволно. Проблемът, обаче, идва от друго място - орките единодушно заявиха, че не биха докоснали този изрод и с върха на копието си, камо ли пък да използват някои по-радикални средства за разпит. Пратих го да гледа "Титаник" с Назгулите, докато измисля к'во да правя.
Ден 1 118 314
Тъкмо кротко си гледаха "Факултета" за осми път, когато гнусното създание започна да пищи. Нещо за Пръстена. Не можах да разбера точно какво, още по-малко защо. Пратих деветимата безделници да разберат. Да им купя по един кон и по една тога (щото иначе е трудничко да ги забележиш) излезе по-евтино от СЕДМИЧНИЯ им абонамент за вестници с кръстословици. Изхвърлих пищящата твар.
Намерих си и няква кристална топка, от която ме зяпа някъв, дето се представи за най-могъщия магьосник в Средната Земя. Изобщо не му вярвам, ама е сладур. Каза, че огнени сенки много ми отиват. За следващата ни среща ще си сложа и спирала.
От онази с броката.
Ден 1 118 315
Казва се Саруман. Като ме видя със спирала, обеща да създаде непобедима войска специално за мен. А маникюра му е толкова хубав. Издадох му, че взворът ми прониква през облаци, сянка, земя и плът.
Май не разбра, че това включва и дрехи.
Ден 1 118 317
Ха! Хванах ви! Някой надяна пръстена ми. Дам, даммм... Няква кръчма... Ех, ако не духаше такъв вятър!.... Хайде де... Избистря се... Ето! Фродо Бегинс от Графството. Сложил го е, за да се скрие от Арагорн, син на Араторн, наследник на онези глупави туристи, който го зяпаше доста подозрително. Хммм. Напълно разбирам малкия хобит. Скиталеца дори извади... меча си. Смелчага. Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Погледнах мързеливците толкова злобно, колкото позволяват сенките и спиралата ми, и те веднага тръгнаха натам.
Ден 1 118 323
Аааааа!!! Петима от глупавите ми Назгули скочиха на беззащитните хобити. Един от тях дори си вкара... кинжала в рамото на онзи с изключително красивите сини оч... да, де... на Фродо. Арагорн толкова се ядоса, че чак го подпали. Другите просто ги нарита. Глупави Назгули. Бяха само петима, щото другите ги тресе убийствен махмурлук.
Абе тоя човек не се ли къпе?!
Ден 1 118 328
Е, явно махмурлукът им е минал, щото сега и деветимата са се втурнали след малкия сладък хобит с много буйната, къдрава, сияйна кос... ъъъ... след Фродо исках да кажа, да, след Фродо. Мамка му, как да им изкрещя, че искам Пръстена, а не хобита, като нямам уста?! Има и няква елфка. Що ли се бърка в мъжките работи?
Упс. Реката повлече Назгулите. Не съм ли ги учил, че реките имат навика да прииждат, когато снеговете се топят или пък мацки, дето се мислят за страшни пички, почнат да им дрънкат разни глупости?! Сега отново ще трябва да похарча цяло състояние.
Глупави Назгули.
Ден 1 118 333
Нещо изтървах нишката. Май ще трябва да си взема очила. Не е лека работа да се взираш по цял ден. И по цяла нощ. Сега към дребосъците и Арагорн се присъединиха някъв дядка, още някъв перверзник, дето непрекъснато предлага на мъниците да подухат Рога на Гондор, няква мацка с лък и... още нещо. Ще трябва да се консултирам със Саруман за произхода на последното.
Ден 1 116 334
Разстроен съм. Саруман каза, че трябвало да я караме по-полека. Наскоро прекратил много сърдечна връзка с един ент от близката горичка и още не бил готов да се обвърже наново. Не е честно! Защо точно сега трябваше да завали дъжд, който да угаси огнените ми сенки?
Все пак Белият ми даде информация за новите членове на Задругата. Дъртака бил Гандалф Сивия. Подозирам, че са стари гаджета, ама Сари така и не си призна. Мацката пък не била мацка, а елфически принц. А аз тъкмо щях да реша, че става за... че е много готина, де. Определено ми трябват очила. За нещото каза, че е странен вид космат воден гущер. Хм.
Сигурен съм, че е лисица, преживяла трудно детство.
Ден 1 116 335
Инструктирах няколко отряда орки да се поразходят отвъд Мордор, за да придобият малко тен. Трябва да са представителни.
Ден 1 116 337
Попаднах на нещо много интересно - Гандалф и Балрога в доста провокативни дейности навръх Мъгливите планини. Хе хе. Мислеха си, че са се скрили. Но аз виждам през облаци, сянка, земя и плът. Записах всичко. Ама как само Сивия си я завря тая шапка! Сари много ще хареса това филмче. Току-виж сме се сдобрили.
Ден 1 116 338
Не се сдобрихме. Каза, че не мога да му направя впечатлемие с такива подаръци. Бил виждал и номера с шапката, и Гандалф гол от доста по-близо. Но си призна, че някакво бижу би оправило нещата.
Майната му! Гаден материалист.
Ден 1 116 361
Щастливият ми ден. Щом Носителят ме видя, веднага си падна по мен. Т.е. падна оттам, където беше застанал, но аз знам, че това не е просто случайност.
Ела при тати, малко, сладко, синеоко, къдрокосо хоб... да, де, Фродо.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН - ЧАСТ II
Ден първи:
Търчах 40 км. през Рохан, а няма дори една катеричка за ядене. Гимли се побира точно в фурната. Чувал съм че джуджетата имат вкус на печено пиле.
Все още не съм крал.
Вид: брадясал и мъжествен..
Ден втори:
Налетяхме на армия от Рохирими. Попитах Еомер дали знае къде са хобитите. Получих много оскъден отговор. Може би Еомер още е ядосан, за дето написах мръсни думи на елфически върху коня му на последния купон на който ходих. Реших да не споменавам очевидното че е копирал прическата си от Леголас. Нямаше да се отнася така ако бях крал.
Ден трети:
Веднъж като си видял един куп пушещи, мъртви орки, значи си ги видял всичките. Това ша ви кажа.
Ден четвърти:
Натъкнахме се на Гандалф. Изглежда че той всъщност не е умрял, а е бил насилен от балрога да продава прах за пране, и сега е Гандалф Искрящо Белият. PR мазник. Следващото нещо с което щял да се занимае, ще е трика с островърхата шапка.
Ден шести:
В Едорас. Крал Теоден ми се прави на мъж. Все разправяше, "Ти ли си краля тук? Последният път когато проверих, аз бях краля тук. Оглеждам се, и не виждам никой друг с корона на главата си. А?"
Бях насилен да призная че все още не съм крал.
Като отмъщение, му откраднах портфейла, когато не гледаше. Използвах го за да си платя пътните такси за Роханската равнина. Купих и еднакви бонета за Гимли и Леголас.
Ден седми:
Подозирам че Еовин ме сваля. Не мога да я видя, след като имам толкова брадясал и мъжествен вид.
Ден девети:
Паднах от една скала. Тъпи вълци от Исенгард. Мислех си че съм спасен от Арвен, но когато се събудих пусках езици на коня. Загубих любимата си огърлица в реката. Много съм кисел, щото няма такова нещо като грозна бижутерия.
Добре де, пръстена може би.
Външен вид: мокър.
Ден 12:
Триумфално завръщане в Шлемово Усое. С Гимли се погушкахме. Като че ми беше нужно да ми се напомни че той стига до колана ми. Ура, Леголас ми върна огърлицата. Измрънка нещо на елфически, което предполагам беше "Закъсняваш", или май беше "Прасни ме на земята и давай да почваме". Ама не съм сигурен кое от двете беше. Трябва да си припомня елфическия, щото не искам да гадая.
Още не съм крал, ама съм много зает да насърчавам хората. Битката ще е фасулска работа.
Ден 14:
Седя си на стената на Шлемово Усое. Абсолютно абсурден брой орки са се насочили към нас. Ама ние кой залъгваме? Наебаха ни яко. Дано това място има странична вратичка.
По-късно:
Елфите ни пратиха, на помощ армия от най-изтънчените и грациозни бойци. Разбира се няма да са ни от полза в битката, но поне ще умра гледайки нещо красиво. Теоден продължава да мрънка за елфическата армия, "Това е невероятно". Бях принуден да се съглася - невероятно е че веждите на Халдир имат различни вълни. Опитах се да се измъкна през страничната вратичка, но Гимли ме следи навсякъде. Никога няма да стана крал, при тези обстоятелства.
Ден 15:
Неочаквано победихме в битката при Шлемово Усое. Веселбата обаче беше съсипана от противната картичка от Фарамир. Беше пратил своя снимка на плажовете в Осгилиат, заедно с дребния носител на пръстена и дебелият му спътник, облечени в хавайски ризи и пиейки Пина Колада. На гърба пише:
Скъпи Арагорн,
Благодаря ти за пръстена и хобитите. Те са малки, но много развратни. Както винаги съм искал. Все още си спомням за онази нощ, която прекарахме заедно в Минас Тирит.
Любов и целувки, Фарамир.
Шибан Фарамир. Може би трябваше да оставим Боромир да вземе пръстена и да прецакаме Фродо. Поне знам че Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Все още не съм крал.
___________________________________ ... Всъщност, за какво ми е подпис? Да редя мъдри слова, които само аз да разбера? Или простотии, с които да бъда запомнен? Не, за подпис ще оставя само това...
|