Горите са постлани в тишина, очите се притварят бавно и поглеждат с копнеж отново към света...безвъзвратно отлитат тези мигове в живота, когато отново откриваш, че си нищо...че си част от безкрайността, че не би могъл да се сравняваш с просторните поля и красивите цветя...Не се ли чувствате понякога отчаяни, ужасно изтощени да бъдете някой, да се борите, да се опитвате да настигате времето...нямате ли желание просто да се оставите на течението да ви отнесе...

трии ман

Що да трие бре... Виж Елевиан уводът ти изглежда доста мистичен и пленителен...красиво написано наистина, защо не пробваш да пишеш разказ в творческия...но знай хванеш ли се веднъж...няма връщане назад!Имаме желание да се оставяме на течението да ни отнесе приятелко, но кой ще ни върне отново в правия път, ако му се отдадеш...трудно отново ще се изправиш срещу него...времето е безмилостно...не го забравяй!

Елевиан, скъпо мое Весче, точно ти си нямаш и представа колко пъти съм го изпитвал това! И как дори и в момента го изпитвам... НО! Но можем и трябва да продължим напред, защото така го изискват важните неща в живота ни - родителите, близките, приятелите, любимата, ти... Понякога просто разбираме, че живеем не заради себе си, а защото не искаме да "изчезваме", защото по този начин ще причиним болка на важните за нас хора. Защото колкото и невероятно да изглежда, всеки от нас си има някой, който би плакал за него! Или поне би почуствал същата тази скръб в сърцето си, макар и да не го покаже навън. Защото дори и ти би тъжила, ако ме няма мен, може би за един безкрайно кратък миг, но и за теб бих означавал нещо! Невероятно, но факт! И точно този факт ни кара да продължим напред! А с всеки изминат ден нататък осъзнаваме, че живота крие и своите радости. Най-често те са малки, но точно залъгвайки се с тези малки радости на живота, ние продължаваме да участваме в тази игра, докато един ден не "ударим джакпота" - голямото, истинското, Щастието!
Просто не трябва да се предаваш, трябва да продължиш напред въпреки многобройните трудности, ТРЯБВА! Защото какво друго ти остава? Едно нищо...
п.п. Чудя се, дали Джоина ще прочете този пост!?!?!?! Ако да - прати ми едно ЛС-нце, а!

Ами благодаря за постовете и на двамата...явно други хора не са сметнали за необходимо да пишат...
Да Джойн знам, че времето е безмилостно и все пак...не копнееш ли да се отдадеш на сладка дрямка сред избуяващите край теб цветя...
МеталГеарРекс...а това не е ли самолюбие!?Не се предавай, но постелята така примамливо зове към себе си за онази летаргична дрямка...често просто забиваш поглед някъде и всичко друго губи смисъл...оставаш само ти ...а в главата ти вече няма мисли...просто си седиш...

Не са сметнали за необходимо или просто не са разбрали смисъла му!?Според мен не са вникнали в същността на нещата..затова не са писали...Да Елевиан копнея за такава вечна дрямка, но ще я получа едва когато я заслужа, а до тогава ми остава да се боря и на мен и на теб и на всеки човек по тази земя...за какво ще се бориш ти ще решиш, това е твоя воля!Умората не е предтекст да се оставяш на течението, леността е преходна!Помни в забрава тънеш ли не чакай някой от нея да те избави..избави се сама!Избави се сега!
Рекс, приятелю ти внимавай със съвпаденията...Защо да се залъгваме с малките радости, ние живеем за тях, те са онзи лъч надежда в тъмата...и накрая винаги изгрява Слънцето на небосвода...

Не за друго Джойн освен за това, че ми се иска да почувствам вечността, музиката ни унася и ни дарява с криле, мечтаем за красиви светове изпълнени с приключения, искам да усетя пълноценността!

Вечността приятелко не ще усетиш, нито ти, нито аз, нито който и да е било...каквото и да сравняваме с вечността смятам, че нищо не се доближава и на милиметър до истинската същност на това понятие...казваме вечността можем да почувстваме в кулминационен миг изправени пред колосална гледка, пред несъкрушимостта и безкрайността на природните чудеса...но ние не сме безсмъртни, няма как да знаем какво е да минава времето край теб, като на забързан кадър..
Виж за пълноценността това вече е осъщесвимо...достатъчно е да направиш нещо значимо за теб самата, така ще укрепиш вярата в самата себе си!

Звучи логично тогава как бихме могли да оприличим това усещане...когато се чувстваш частица от нещо така недостижимо, така необятно и непонятно...Разбирам, че много обичаш природата!

Да си призная имам усещането, че тази тема не й е мястото тук, в смисъл на философско ниво е, но все пак...това е раздел за разкази...нищо...
По въпроса ти, това което изпитваме е страхопочитание и да го наречем преклонение, възхищение...
Да обичам природата!

И може би до някаква степен удивление, недоумение как е възможно такова нещо, такава мощна сила да съществува в синхрон и да поддържа такова съвършенство...!!!!
В действителност темата беше в общия форум!!!

Привет.

Elevian, красиви думи, но казани не там, където значат нещо...

А в тях намирам много противоречиви чувства и сам се обърквам, без да мога да разбера какво точно искаш да кажеш.

Търсиш нещо... може би смисъл, може би същността си. И в няколко реда казваш много, наистина много. Въпроси без отговор ще има още много, лутания също. Не подхождай с такава меланхолия и тъга към промените. Дълбоката философия на нещата е, че няма такава. Говориш мъдро, затова не можеш да достигнеш щастие. Ако това е целта ти.

Бягаш, без да знаеш накъде. Всеки път води до едно място. Но все пак пътища има много и все различни. Твой избор. Говориш по философски теми, без да усещаш, че отговор няма. Просто мнение, вътрешен усет. С какво толкова е успял светът да те наскърби? Знай, че винаги има причини за отчаяние, но тези за радост са малко.

Говориш за отминали дни, за щастие, за промяна. Спомени, но не твои. Приемай всичко около теб такова, каквото е. Въпреки тъгата по нещо по-красиво. Реалността е друга. И неизбежна. Дали я приемаш или не... няма значение. Трябва ли да се затваряш във собствената си същност? Не знам. Понякога отговорът е прост. Намери си свой.

Природата... понякога и аз имам нужда да и се насладя и с нетърпение чакам лятото, за да тръгна по планини. Идеално време за размисли, под звездите.

Поздрави.

Благодаря ти Demented...не знам дали са казани на място или не...глас в пустиня...понякога просто е добре да кажеш всичко, което усещаш, да се опиташ да го напишеш, да изразиш чувствата си в думи...колкото и нееднозначно да изглеждат...
Търся определено същността си...много време вече лутането из реалността и идеалите, мистичността и гатанките така са ме объркали, че късам с нормалните и простички обяснения...
Често просто човек се стреми да търси и отговаря на нещата по по - сложен начин...Обърква ни простотата, твърде лесно обяснените неща в света, стремим се все повече и повече да опростяваме живота си, да го оеднаквяваме, да го свеждаме до простичките неща...Душата често копнее за нещо повече от проблеми и ежедневни сблъсъци с реалността...Нима не е възможно да погледнем на нещата от друг ъгъл, да пречупим собствената си посърналост през нова призма...да разкрасим ординерността, да я обогатим да я изпълним с животворност...Мястото ни не е за това забързано време, време на техники стремящи се да ограничат нашите действия...Ние хората сме дейни същества бихме били обречени на тленност и забрава, ако приемем всичко за даденост, ако се оставим мозъците ни да закърнеят...
Може би до някъде имаш право, че дълбоката философия на нещата е, че няма такава...но просто нима си готов да повярваш, че всичко свършва така...така просто!?Често съм се питала какво е щастието...затваряйки си очите лесно бихме могли да отговорим и така "Това е всеки миг, който те преизпълва с онова неповторимо благоволие, онази радост, която кара всяка клетка да се съживи..."
Но нима самият факт, че щастието неминуемо е следвано от болка, не обезмисля борбата!?
Тъгата по нещо по- красиво наистина съществува...онези моменти на съвършена идилия, които те карат да се питаш, защо не е възможно това да бъде реално осъществимо за всеки човек...тогава идава фактът, че за всеки човек идилията се изразява в различни преживявания...Често, ако имаш достатъчно желание или просто обърнеш внимание на малките неща откриваш хармонията...за повечето чада на нашата земя, обаче е необходима пълна вглъбеност...хората са изгубили усета си към красивото и не се опитват да го търсят...пропускат го край погледа си ...а именно то носи истинската енергия...зареждащата частица!
Планината онзи източник, който отново връща живота в гърдите ти и ги кара да бият, копнеещи да погълнат още от целебния кристален въздух, в който се носи ароматът на чистота, на буйни ручеи подскачащи сред горси зелени дъбрави, разлистващи напъпили цветове...

Хм, виж, важните неща в живота ВИНАГИ са прости! А щом не можеш да приемеш нещо така просто, както е, то причината за това е, че ти самата НЕ ИСКАШ да го приемеш и започваш да търсиш някакъв по-дълбок смисъл, някаква друга, скрита причина, която естествено не съществува - отговорът на въпроса винаги е прост, винаги е една обикновена дума - например думичката "никога" е много често срещан отговор на зададения въпрос... И в този тъй прекрасен (или по-скоро "тъй ужасен") миг, в който най-накрая приемеш реалноста, ще намериш отговор на въпроса си, ще трябва да се пребориш с новото знание, ще трябва да го възприемеш, да го приемеш, да започнеш да живееш с него, да оцелееш... И тогава живота ще си продължи по старому и един ден отново ще те изправи пред подобен проблем и т.н. Проблемите на живота са толкова много, че едва ли някога някой ще може да отговори на всичките от тях. Но и ние не се изправя пред всички възможни, а освен това можем да разберем решенията подсъзнателно и да продължим - затова и не трябва да се отказваме!
Да, понякога искам да се оставя на течението, но зависи какво подразбиращ под това понятие! Ако разбираш това, да се оставиш на живота сам да те води, а да не се бориш да постигнеш нещо непостижимо, то тогава да. Често пъти това е и единствения изход от ситуацията, в която се намираме. Ако разбираш да зарежеш всичко на този свят, то тогава не.
Джоин, аз не вярвам в съвпадения, но просто това ми дойде като гръм от ясно небе... Не, не си въобразявам нищо, а и още мисля само за първата част на съвпадението. А ти защо не ми прати ЛС? Та дори и въобще не си ми пращал... ЗАЩО?