|
Заглавие: Хорър Публикувано на: 31 Май 2004 10:53
-…Легендата гласи,че на всеки 5 години тя се появява отново,за да отмъсти за постъпката на приятеля си.Никой не можел да й избяга и веднъж решила ли е да те хване,няма измъкване от гибелта ти.
-Стига глупости-прекъсна я Димитър.Елена беше се толкова увляква в разкази,че беше забравила колко време е минала и когато Митко я сепна тя се втренчи в него без даосъзнава какво става.-Това,че сме на палатка и сме седнали около огън не значи,че трябва да си разказваме измислици,които са от на баба ми времето.
-Май само на теб не ти е интересно-заключи Кирил,който с интерес слушаше Елена.
-Заяждаш ли се?-попита леко ядосано Димитър и понече да стана,но Мария го дръпна за блузата и каза разочаровано.
-Не сме дошли тук,за да се караме за глупости.Ако ще е така по-добре още сега да се прибираме.Последва мълчание.Никой нищо не казваше,а всеки се беше се замислил за станалато сякаш беше някакъв голям проблем.Накрая Ваня реши да разчупи настаналата тишина:
-Хайде да играем на “Истина или действие”.
Всичко я изгледаха с такова учудване и нежелание,че Ваня се почувства леко смутена и отново замълча.След като никой не каза нищо,Кирил отвърна:
-Аз ще си лягам и без това е късно.
Всички само кимнаха и Кирил се запъти към палатката,където смяташе да се наспи добре и да се приготви за утрешното изкачване.Бяха тръгнали на поход,но решиха първата вечер да я прекат на брега на язовира в Марково.Имаха четири почивни дни и им беше дошла налудничавата идея да ги прекат на поход над седлото.Да избягат от “шума на града” както казваше Ваня,докато се опитваше да ги обеди да дойдат.Накрая все пак бяха се събрали пет човека,но засега вечерта не беше много сполучлива.
Мария стана и отиде до водата,където започна да хвърля камънчета.Елена се приближи и заговори с тих,шепнещ глас сякаш я беше страх,че някой ще я чуе:
-Недей!Опастно е,може да я събудиш.
Мария я погледна учудено и весоло отговори:
-Спокойно,единстевеното нещо,от което сме заплашени в момента са комарите.
Елена не каза нищо и разочараво не се опъти към палатката,където Кирил вече спеше дълбоко.Край огъня бяха останали само Ваня и Димитър,които се гледаха един друг,но никой не казваше нищо.Ноща беше спокойно,всичко наоколо вече беше потънало в дълбок и всичко,което се чуваше бяха песните на щурците,премесена с грозната мелодия на жабите.Небете беше ясно,без звезди,имаше пълнолуние и светлината падаха върху язовира,придавайки му вълшебен вид.
Мария беше се загледала към водата,която беше застинала като замръзнала.Язовира беше спокоен,потънал във вечен сън,излъчващ някакво спокойстви,което караше човек да се чувства сигурен и уверен.Все така загледана,Мария не видя когато до нея беше дошла Ваня.Тя погледна към мястото,към кеото беше насочен погледа на Мария,но след като не разбра какво толкова гледа попита:
-Ще си лягаме ли?
-Аз ще остана още малко-отвърна Мария без дори да си отмества погледа.Ваня не каза нищо повече,а се отправи към палатката,където всичко останали вече спяха,а Димитър похърклваше лекичко.Тя погледна към мъничкото ъгълче,което й бяха оставили,с тъга.Легна и се зави с тънково одеяло.Опита се да се обърне,но не можеше защото краката на Мирко и Елена й пречеха.Нямаше избор,затвори очи и се остави сънят да я настигне.
Сутринта дойде бързо и Ваня отвори очи,оглеждайки се наоколо.Нямаше никой.Ваня разтри очи и излезе,беше рано и сутрешния хладен вятър духаше в лицето й.Огледа се ,но навсякъде цареше гробна тишина,светът още спеше.Приятелите й не се виждаха наоколо,а огънят беше изгаснал отдавна.Тръгна към язовира да се увери,че няма никой,който да се мие.Терена беше неравнинен и каменист,а обувките,които беше обула не бяха приспособенни към такива условия.Кой носеше токчета в планината?Огледа се,но отново не зърна никой.Къде бяха?Тръгна по малката патечка,когато силен писък се разнесе из цялата местност,отеквайки някъде зад хълма.Всичко сякаш спря и Ваня чуваше само ужасния звук,който разтрепери краката й,пълсът й се ускори и усещаше как вената на челото й пулсираше.Тя тръгна бързо напред,надявайки се че това е една от поредните извратени шеги на Елена,но когато ги стигна очите й се разшириха сякаш щяха всеки момент за излезнат от орбитите й.Всичко сочеха напред към устея на реката,там на водата седеше обесена на въже Мария.Безжизненото й тяло се вееше от вятъра сякаш беше някакво куха кукла,с която вятъра се гавреше.Очите й бяха отворени и вперени напрес като че беше запръзнала,лъцето й бяло като сняг имаше вид на човек,който сякаш се с рещнал очи в очи със смъртта точно преди да умре.
Всички гледаха втренчено,Елена и Ваня плачеха,седнали на скалата,а Кирил беше закрил лицето си с очи.Труповете на филмите го плашеха,а какво оставаше когато беше видял един на живо.Димитър стана,все така гледаше към овисналата на вашето Мария и се опитваше да осъзнае какво става,бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон.Набра полицията и им съобщи за станалото.
Не знаеха колко време беше минало от позвъняването на Мирко до идването на полицаите.За тях времето сякаш беше сряло и всичко им се струваше някак безсмислено.Ваня и Елена бяха прегърнали и гледаха към язовире,лицата им бяха червени,а по бузите им все още се стичаха сълзи.Кирил и Димитър бяха се отдалечили,за да посрещнат полицаиите.Когато униформите се появи,двете момичета не можеха да кажат нищо,опита се,но от гласовете им не излезе нищо повече освен няколко глухи стона сякаш в гърлото им беше заседнало нещо.
Двама полицаи им помогнаха да се изправят и ги заведоха заедно с двете момчета до една от колоте.Елена погледна към язовира и тогава по водата се очерта лице,бяло като платно ,с очи по ярки и от светлината,които бяха втренчени в нея.Елана извика отново,спъна се на един камък и се сгромуляса на земята,започна да пълзи на горе по каменистия хълм,всички я гледаха с учудване и с уплаха.Тя крачеше на горе,крещейки,не можеща да се увладее.Все така гледаше към язовира,където образа на момичето ставе все по ясен,то сякаш започна да изплува от водата,черната му коса беше мокра и плътно прилепнала до главата й.Елана продължаваше да крещи истерични сякаш някой я биеше или душеше.Ваня се затича към нея,но полицая я дръпна.Тя изпищя,но не можеше да направи нищо.Кирил и Димитър бяха в колата,но не можеха да излезнат,бяха заключени.Те тропаха на прозореца и викаха за помощ.Елена се заизвива като че получаваше гърч,тялото й се тресеше от болка и студ,накрая се успокои и остана да лежи неподвижна на земята.
|
