?•???? ???? ???°?»???? ???? ???????????°?????….???°?? ???? ?·?????‡???

NE e mnogo zle ....

-След малко идвам,приятел-прошепна Енкил и отиде на помощ на джуджето.
То държеше камата си с едната ръка,а с другата си покриваше лицето.Гремлинг постоянно отстъпваше назад,а Сторм го следеше като не обръщаше никакво внимание на Енкил.Сторм замахна силно с меча си,но не успя да нарани малкото джудже.
-О,ядоса ме.Толкова си малък че не мога да те уцеля-недоволстваше на глас Сторм.
След това взе един камък,и го хвърли срещу Гремлинг.Той изрева от болка,и се нахвърли с голи ръце на Сторм.Беше толкова ядосан,че не го интересуваше огромния меч в ръката на демонът.Но през това време Енкил не стоеше със скръстени ръце.Той усилено пребъркваше раницата си,за да извади един свитък.
-Ох,ох-пъшкаше Сторм от джуджето което продължаваше да го бие с всичка сила.
Енкил едва сдържаше смеха си.Не беше често виждана картинка,джудже да побеждава демон.
-Ето го проклетия свитък.Идвам Маглор!-и тръгна отново към него като викна към джуджето-Оставям те да се оправиш сам с него.
-Вече почвам грубо!-извика Сторм и прехвърли наум всички заклинания които знаеше.-Да,това ще свърши работа.
Обгради се с енергиен щит,който събори вкопчилия се в него Гремлинг.Щом Енкил се добра до Маглор,го завари в безсъзнание,но въпреки това си мърмореше някакви думи под носа,които Енкил не можеше да разбере.Почна да се взира в свитъка и да си припомня елфическия език.После засрича нещо несвързано.Косата на Маглор настръхна,тялото му се вдигна във въздуха,но скоро отново тупна на земята.
"Какво сбърках?"си помисли Енкил и продължи с опитите си.
Гремлинг седеше пред Сторм,сякаш не виждаше нищо.Най-странното беше,че той се взираше и се оглеждаше за него.Изведнъж джуджето падна по гръб,без да го е бутнал никой.Или по точно,никой който се виждаше.на Енкил му просветна.
-Сторм е невидим,Гремлинг-викна той-Ела тук.
Щом джуджето отиде до демона,видя свитъка в ръката му.
-Хей,мога да чета този език!-възкликна джуджето.
-Чудесно!Ще ме улесниш много,ако прочетеш на глас тези знаци.Напоследък съм позабравил тоя език.
Щом подаде пергамента на джуджето,то започна да изговаря някакви думи на елфически.Щом свърши,не стана нищо.Двамата се намръщиха.
-За какво е тази магия?-попита Гремлинг.
-О,ще видиш.0рече той,и изведнъж се облещи срещу тялото на Маглор.-Магията действа!

Следва...

Много е готино, давай все така.

Ти сега така казваш само дето те гложди любопитството.Ама аз мога и да го задоволявам.:зъл:(не мога да слагам емотикони)

Хе вярно, че не ти познавам много стила на писане, но ми бяха напълно достатъчни няколкото теми, в които ти взимаш участие и съм на мнение, че наистина си имаш талант!Така че към списъка ми с автори, които ми харесват от този форум добавям и теб и това са откровени думи, допада ми стилът ти!Постовете ти са кратичи и ги гълтам за секунди, но пък затова ми доставят истинска наслада!

Радвам се че ти харесва стилът ми.По въпроса за дължината-просто нямам много време и идеи.А и освен това брат ми постоянно ме тормози да сяда на компютъра(колко е гадно да имаш по голям брат.)Ще поработя по този въпрос.Следващият пост може и да е по голям защото имам няколко идейки.
П.П.В момента чета твоят разказ(Над града се бе спуснал мрак... и т. н.)

Най-сетне реших да напиша продължението.Все пак е първа пролет и реших да направя малко подаръче.

Джуджето се огледа плахо наоколо с мисълта за бягство.Но Енкил го сграбчи за крака и Гремлинг си остана там.Демонът се втрещи срещу Маглор.Елфът придобиваше чудовищни размери!
-Какво си му направил?-попита джуджето със същия глас,с който разказа за срещата си с вампирите.
-Не е ли очевидно?Сега той ще стане огромен и ще помете Сторм.После само трябва да прочетеш свитъка наобратно,и пак ще си стане нашия Маглор-отговори Енкил с усмивка,показваща ослепително белите му зъби.
Скоро при тях дотърча Сторм,с изваден меч.Беше измагьосал остри нокти за ръцете си.Скоро магията си свърши работата,и Маглор се изправи пред тях.Имаше два дълги рога на главата си,мускулесто тяло и огромен меч,направен от елфска ръка.
-По-добре бягай,Сторм!-бавно изрече елфът-демон.
"Това и смятам да направя" помисли си Сторм и побегна в обратната посока.
Маглор вкара меча си в ножницата,и в ръцете му се появи украсен със скъпоценни камъни лък.Извади две стрели,и ги постави на тетивата.Скоро тя звънна.Двете стрели летяха точно към тялото на Сторм.В последната секунда,демонът се скри зад едно голямо дърво и спаси живота си.Но нямаше време за почивка - още две стрели летяха към него.Сторм се затича към по-гъстата част на гората.Този път стрелите не свършиха никаква работа.Джуджето почна да чете елфските значи отзад-напред,и скоро Маглор придоби предишните си размери.
-Какво стана?-попита уморено елфът.
-После ще ти кажем.Сега е време да си починеш-отговори Енкил.
Маглор се просна на земята и моментално заспа.

Това е.Вече ще пиша по-редовно.

Хехехех, готино е, ама е много кратко.

Много добре я караш, само че не съм влизал от 2 седмици и съм малко разочарован от това колко малко си написал.

Хехе "Вече ще пиша по-редовно." Много готин виц каза...

онзи последня разказ ме изкефи

Надявам се че може да включиш и мен.Искам да съм елф(ако може лош)добре да борави с лък и брадва.Да се казва Марк.Висок и строен,с черна коса, дълга роба и винаги да ходи с качулка на главата.

Nqmа ли да пишеш!!!!!!!!!!!