-Отвори очи!
-Не искам!Страх ме е.Още е там.
-Няма нищо страшно.Не се дръж като бебе.Вече си голямо момче.
-Но То е там!В гардероба.Чака ме.Иска да излезе.Иска аз да го пусна, за да ме нарани.Няма да го пусна.
-Ще престанеш ли да си такъв лигльо?!Гардероба е празен и там няма никой.Вече си на 33 и още се същия хленчещ глупак.Вземи се в ръце и стани от леглото.
-Няма!То ме чака вътре.Ти искаш То да ме нарани, искаш да нарани и други.Винаги си бил жесток с мен.
-Държиш се като лигльо.Аз съм само един глас в главата ти, как мога да нараня теб или някой друг.Просто искам да преодолееш този си страх от една тъпа мебел.И онзи психар ти каза същото на сеанса.Чудя ти се защо въобще ходиш при него.Той няма да ти помогне, няма да те излекува.Аз обаче мога да ти помогна.Знаеш, че ме е грижа за теб.
-Лъжеш!Винаги си ме лъгал.Само ме караш да страдам.Няма да отворя гардероба.Онова нещо се крие там и ти искаш То да ме убие.
-Глупак!Глезльо!Отвращаваш ме като започнеш да се държиш като малко дете.Поне веднъж бъди възрастен и вътрешно.Защо ми е да умираш след като това значи и аз да изчезна с теб.Аз искам да ти помогна да живееш нормално.Затова сега стани от това легло и иди до гардероба.После го отвори и виж, че е празен.
-Не искам!Знам, че там има нещо много страшно.Нещо, което не трябва да виждам.
-Ако има огледало вътре наистина е по добре да не поглеждаш.Има ли?
-Какво?
-Огледало тъпако.
-Не
-Тогава ставай и отивай до там.Просто отвори вратата и виж, че в тъпия ти гардероб има само скучните ти дрехи и никакви чудовища с големи, остри зъби.Освен това през деня си го отварял и си виждал че няма нищо.
-Не съм!Никога не отварям този гардероб.
-О моля ти се!Нали там са дрехите ти.Гейските ти панталони и скучните ти ризи.О!да не забравя отегчителните папийонки.
-Престани!!Защо само ми се подиграваш?Ти все пак си в главата ми.Трябва да ме подкрепяш.Сам го каза.Вместо това само ме обиждаш и ме караш да правя неща, които не харесвам.
-О Извинявай!Да не сам наранил крехката ти психика.Я се стегни.Знаеш, че правя всичко, за да се чувстваш по-добре и да заживееш един нормален живот.Да бъдеш мъж, а не женчо, който трепери като мамино синче всяка вечер и го е страх да отвори един обикновен гардероб.Стига си се лигавил, стани и отиди до гардероба.Отвори го, виж че е празен и можеш да си лягаш.Така ще си по-спокоен.Обещавам ти.
-Страх ме е.Там вътре има нещо, което не трябва да виждам.Усещам го.
-Продължавай да усещаш и скоро ще носиш пола и ще си бръснеш краката.Дръж се поне веднъж като мъж.Ако искаш запали лампата.Чудовищата ги е страх от светлината.Само го направи и повече няма да те карам.Става ли?!
-Не знам?
-Хайде де!Това е само един гардероб за бога.Просто го отвори.
-Добре де!Стига си м викал.
-Така те искам.Сега вече се държиш като мъж.
-Стига да спреш да ми викаш и да ме третираш като отрепка.
-Обещавам!Повече няма.Ти вече започна да се държиш мъжки.Това исках от теб, малко самоувереност.Сега отвори вратата.
-Ето!Отварям!Хей каква е тази рисунка.........Какво става?!
-Най-после!Ха!Глупав идиот.
-Какво направи!?Каде съм?
-Спокойно лигльо.просто си разменихме местата.Тази рисунка беше нещото. което ми беше необходимо за да те изместя и да стана главен.Преди време се подложих на хипноза.Помолих един тъп психар да направи така, да преминавам в това си състояние като видя тази рисунка.Той правеше един опит за разделяне на съзнанието, а на мен това ми трябваше за да се отърва от онези детективи, които душеха наоколо и задаваха въпроси.Доктора успя да раздели съзнанието ми на две и истинското временно изчезна и се появи ти.Скучен идиот отдаден на скучния си живот.Аз станах гласът в главата ти и чаках удобен момент, за да се върна.И той дойде.Трябваше само да погледнеш рисунката, но ти изведнъж разви този страх от гардероба.Но наи-после аз сам си аз и ще продължа делото си.
-За какво говориш?
-Аз съм творец драги.Спасител така да се каже.Навън има толкова много скучни индивиди като теб, които чакат мен да ги спася и да ги пречистя.Да им покажа пътя от светлина.И е време да продължа от там от където спрях.
-Не те разбирам?
-Естествено, че няма да ме разбереш.Ти си от тях.Нуждаеш се от спасение, като останалия добитък водещ скучното си съществуване.Но сега аз съм тук.Спасителя се завърна.Време е да посетя някои хора.На първо време ще се отбия до милото семейство пенсионери държащо онова дразнещо ме магазинче за сувенири.Тази вечер те ще видят светлината на спасението.
-Не искам да те слушам.Ти си ужасен човек.
-Напротив мили мой.Аз съм Спасител.Аз дарявам покой от бремето на сивия и еднообразен живот.Апропо онази туба бензин е още в гаража нали?
-Моля те не го прави.Моля те.
-Млъквай.Нямаш думата.Само да си взема любимия нож от гардероба.С него сме спасили толкова хора.О!Като се върна ще окача рисунката на стената.Добре е да ми е пред очите постоянно.Толкова е хубава.Вдъхновена е по книгата "Спасителя в ръжта".А сега да се залавяме за работа.Спокойно!Обещавам ти, че ще ти хареса.

Хахахах кефи ме, МНОГО ме кефи Даже много Кефи си ме много даже! Бравос, бравос!

avalant, определено не се ограничаваш в няколко жанра, както повечето хора. Това ми харесва!

Много е добро. Да се надяваме, че няма да е последносто.

Пък според мен е много гадно, затова и в същото време и тъпо. Започна готино и си викам, че това ще е някой готин майтапчийски разказ, а то излезе психо трилър със супер тъп елемент на раздвояване на личноста. Абе както и да е, просто не ми хареса.

Почти същото мнение.Само,че смятам че автора въпреки всичко се изразява добре,просто сюжета който е избрал е доста клиширан.Карай да върви...Може да се оправи малко след няколко части.