|
Заглавие: Строго секретно:Случай 10 Публикувано на: 02 Май 2004 22:45
Почвам от него ,защото още незнам точно цялата история и реших да почна от средата,но мисля,че се пполучи добре,защото ще видите какво имам предвид под строго секретно
Случай 10:”Самотникът”
Кафето ми вече почваше да изтива,а нея още я нямаше.Почвах да се изнервах,а се надявах,че тази среща ще мине добре.През последните няколко месеца така и не можех да си немеря подходяща.Всичко бяха или надути или много мълчаливи,нездоволяващи вкуса ми жени.В днешно време трудно можеше да си намериш гадже,а от какво се занимавах със “Строго секретно” не ми оставаше време за личен живот.Всичко тече толкоав бързо,че взимането са душ,което ми отнема 10 минути сега ми се струват като час.Темпето така ме беше натиснало и сигурно за това бях почнал да се изнервям от предстоящата среща.
Бях в едно заведение на главната-Аристократа.Препоръча ми го един приятел,ама явно не ме познава много добре,защото това място можеше да ме докара до инфаркт.Мястото беше опушено, а музиката беше под всякаква критика.Огледах се отново за моята “избраница”,но нищо.Вратата си оставяше все така затвореня и имах чувстово,че може да си остана сам тази вечер.Нямаше да съжалявам.Последното момиче,с което излизах беше с такова самочувствие,че да е имало един два пъти,когато да съм казал нещо и то само ,за да се съглася с нейните превъзнесени душевни излияние.
Минаваше десет,когато моето търпение се изчерпа и реших,че съм отделил достатъчно внимание на това момиче.Станах и си тръгнах.Валеше,мразя такова време,а трябваше да си хващам такси,защото не живеех много близо.Отидох на спирката,от където смятах да си хвана един от онези жълти автомобили,за които правилата на трафика не въжат и разбират от финанси повече от един банкер.Оказа се доста трудно,времето,което прекарвах ръковамахайки на някой от онези “любезни” шофьори,ми напомяше на момент от филм,където все е трудно да си намериш такси.Накрая на неиздтржах и трябваше да се примиря с градския транспорт.Там срещна създание,което надминава дори таксиметровия шоьор-кондукторката.Само видът й ме накара да направя физионимия,която по принцип хората могат да видят върху лицето ми докато гледам нещо извратено като например яденето на конски тестиси по онова предаване “Страх”.Тази жена,ако можех да я причисля към този вид,явно все още откриваше топлата вода в боквалния смисъл на думата.Под мишниците ясно се виждаше окръжност с диаметър по голям от този на футболна топка,напоил дрехата й сякаш беше токущо изпрана.Незнам дали тази дреха е виждала пералня.Приближаваше се към все по бързо.Леко се разтресох и човекът до мен ме изгледа доста странно,сигурно си е помислил,че съм едно от онези накроманчета,която единствена цел в живота е да се доберът до нова доза.Тя беше тук,с цялото си толовище,което ми напомняше за чувал пълен със мазнина,която оставя след като нещо се опече на тигана.Опитах се да прикрия отвръщението си и й подадох парите.Тя ги взе и за миг имахме контакт.Мамака му бях се къпал преди “срещата”,а сега отново трябваше да го правя.Престраших се и я погледнах в лицето,очите ми се изцъклиха,когаот видях,че по лицето е по-окосмена от мен.Щях да повърна,бързо взех билетчето и се обърнах да другата страна,опитвайки се да забравя какво бях преживял.Пътуването ми се стори цяла вечност.Когато най-накрая стигнахме спирката ми слезнах и до нас стигнах тичайки,защото не исках да се намокря.На входа беше Пешо.Веднага щеше да започне да ми говори за проблемите си и как никое момиче не го харесваше.Понякога ми беше приятно да го слушам,но в този момент и Памела Андерсън да беше ми се изпречила гола на пътя щях да я подмина.Това последното беше лъжа.Както и предполага още щом ме видя се започна.
-Добре че те засичам.Трябва да говорим.
Така ли?Мислех,че се шегува.Все пак го дарих с една от моите очарователни усмивки и то безплатно,след което набързо скъалъпих една лъжа,за да мога да се прибера в нас преди изгрев.
-Майка ми не е добре.Ще ти звънна утре.
Гениално.Просто гениално.Той само кимна и по изражението му разбрах,че е загрижен.Това ме зарадва,защото сега поне знаех,че не го интересува мнението ми по дадено момиче.Качих на асансьора.Винаги имам чувство,че тези машини ще се разпаднат всеки момент,докато се возя на тях,а и с моя късмят,няма да се учуда,ако се случи докато съм в тях.Седмият етаж,вече бях на една крачка от дома.Отключих и оттук започна другата история.Още с влизането,баща ми даже не ме остави да се сабуя и ми се нахвърли като хищник на безобидна жертва
-Къде беше?-винаги ми е достяло удоволствие да гледам как баща ми е изнервен.Прекрасен човек,но кагато се изнерви става невъзможен,но след години караници и много опит се бях научил да си доставял удоволстви,когато е ядосан.Беше целия червен и ме гледаше сякаш бях престъпник.
Усмихнах се,след което се премстих в кухнята,където мислех да преключи двубоя ни.Седна на един стол и го погледнах.Все още беше така червен като домат и само мисълта за това сравнение ме накара да се засмея.
-Не ми се смей,а ми кажи къде беше?-попита отново той с още по заплашителен тон.
-Навън-отговорих просто ,очаквайки следващата му атака.
-С кой беше?Защо се прибираш толкова късно?
Отново се засмях.Истрелваше въпросите като каратечница.
-Бях на циганската махала.Там дрогата е много евтина.
Последната ми атака беше нанесена.Едва успя да се сдържи и тога дойде майка ми и попита с притеснен тон какво винаги:
-Какво става?Пак ли се карате?
Баща ми я дари с неговия “прекрасен” поглед,след което й каза нещо и изчезна в спалнята.Следваше нормалната лекция,за това как не трябва да се карам с баща ми и че трябва да съм благодарен за това,което ми е дал.Излушах я с що годе интругащо изражение,след което си отидох в стаята и хвърлих дрехите си в коша за пране.Изкъпах и се почувстах като нов човек.Брат ми пак беше окупирал телевизора.Не можех да разбера малките деца.Единайсет минаваше,а другия ден беше първа смяна.Новото поколение беше далеч пред мен.От рано започнаха да разбират “нещатата от живота”.Знаех,че чака майка ми и баща ми да си легнат.Това ставаше около 11 и поливина,демек като се прибера и щеше да си пусне порното.Ех,деца.Бях минал тези години вече,но ми беше тъжно за тях,всичко е толкова просто и лесно и не се вълнуват от сериозни неща.Седнах на бюрото си ,още по халат,където ме чакаш една купчина книги.Погледнах ги и единственото,което направих е да прочета заглавието на учбника,който беше най-отгоре.”За какво са междучасията”-помислих си и си облякох любимата пижама.Не беше нещо особенно,но много обичах да си седя с нея.Пуснах си тихо музика,не че не исках по високо,но трябваше да се пази тишина,все пак баща ми спеше.
Легнах на леглото и загризах един молив.Навих,срещу който се борех,но толкова ми харесваше,че често изобщо не разбирах защо се опитвах да го отстрана.Сигурно е заради баба ми,която беше ми наговорила куп глупости за това как това увреждало черния дроб и какво ли още не.Нека ми уврежда,то само да се пазя нещо не ми харесва.Гледах в една точна в тавана и без да се усетя се унесох и скоро бях в страната на сънищата,но от там някък бързо ме изгони будилникът му.Отворих едното си около и погледнах към часовника си.6 часът.Мразя първа смяма.Облякох се за отрицателно време и се изнесох от нас с удоволствие.Никой още не беше станал,а телевизорът в хола работеше.Изключих го и излезнах.
Всичко навън беше мокро и кално.Намръщих се.На спирката беше Елица,както винаги точна като швейцарски часовник.
-Добро утро-поздрави ме тя и аз си и се осмихнах.
-Здрасти-казах ведро,въпреки че ми се спеше.
Елица беше прекрасно момиче.Бях научил това от краткотрайната ни връзна,която просължи цяла седмица.Рекорд за мен.Тя винаги готова да ти помогне,а и изглежда толкова добре и за мое щастие не е от “вампирите”-така наричам момичетата,които само харчат парите на гаджетата си.Но от връзката ни не излезе нищо.Сега като се замисля незнам защо,но както и да е всичко е в миналото.Разменихме няколко приказки за контролното по история и рейса ни дойде.Не си говорихме докато пътувахме.Двамата гледахме в различни посоки,сякаш бяхме скарани.Есента се беше настанила навсякъде,дори във въздуха.Беше пропита в дърветата,в почвата,в хората.Настроението ми не беше от най-веселите,а и деня ми се очертаваше да е много лош и това ме изнервяше до някъде.
Не усетих кога бяхме пристигнали,бях замислил за разни неща и Елица ме върна в реалността.
-Пристигнахме!Стига спа.
Гласът и беше нежен и сякаш ме галеше,имах страннот чувство,че все още има някави искри между нас.МГ-то,това училище все повече ме влече към ръба на самоубладанието и усещам как някой ден направо ще скоча от прозореца и ще се отърва от всякакви главоболия по истории и географии.Глупости,защо да се ядосвам заради някакво скапано училище като след 2 години ще се превърне само в блед спомен,който смятам да забутам в най-отдалеченото кътче на съзнанието си.
Разделих ме с Елица на централия вход,тя беше от 10д и имаше физическо при ония простак,който е толкова ограничен,че може даже да се осъзнае за какво е в това даскало.Класната ни стая беше чак на третия етаж,но вече бях свикнал със стълбите и за миг се озовах в помещението,чиято миризма можеше да убие и слон.Оставих си чантата на чина ми и седнах.Всички бяха по прозорците,този навик винаги ме е дразнел и никога не успях да му разбера смисъла.Реших,че не заслужават вниманието ми и за това не ги поздравих, а и изглеждаше,че и тя много не ги вълнувам.
Бях се зачел в една книга,когато в стаята влезе в Пешо и попита как е майка ми.Бях напълни забравил за лъжата от снощи и го изгледах доста изненадано,но кагото вече загрях навързо му казах,че е по-добре.Тогава той седна и започна да ми разправя как си е харесал една,ама го е срам да й каже-дълга история.Заслушах се в началото,но се каза една от поредните му скучни и еднакви истории,в които го е страх да предложи,защото мисли,че ще го отрежат.
-Както като те отрежат?-казах му накрая,леко изнервено от 10 минутния му разказ.
Той ме изгледа изненадано,защото не бях го отрязвал с такъв въпрос,но сякаш го прие като поредната ми шега и продължи да говори.Звънецът.Моят спасител.Още щом го чух му казах,че имам контролно(това е поредната ми лъжа) и той изчезна.Френски.Още се опитвам да намеря логиката за създаването на този език и винаги стигам до една и съща причина-за да мъчат учениците с него.Започнах да си драскам да гърба на тетрадката и тогава се замислих отново за Пешо.Не в сексулано отношение,някой да не си помисли нещо.Както и да е,той си нямаше никой,не казвам,че аз съм с някой,но ме разбирате.Замислих се,прецених си възможностите и времето и на гърба на тетрадката написах:Случай 10 “Самотникът”.
Часът мина учудващо бързо,може би защото през цялото вереме си мислех за случай 10.Излезнах в междучасие и още не вратата се блъснах в някой.Погледна и видях,че съм саборил едно момиче.Притесних се и бързо я вдигнах,извинявайки се постоянно.Тя намести големите си очила и каза срамежливо:
-Няма нищо.
Имаше нещо странно в нея.Гледаше ме по един особен начин.Попитах я отново да ли е добре,а тя продължаваше да ме гледа все така...влюбено.Не,това не можеше да се случва на мен,не и днес,когато имах контролна по история.Имах чувството,че започвам да се изчервявам.Огледах се в пристъп на паника и видях само едно решение-тоалетната.Кимнах й за “чао” и за тръгнах бързо напред все едно много ми се ходеше по малка нужда.Останах там до края на цялото междучасие,опитвайки се да усмисля какво беше станало.
-Какво правиш тук?-стресна ме някой отзад.Обърнах се и видях....момиче.Изгледах я изненадано.
-Но..това...не е ....-заплетох си езика,гледайки хубава й фигура.
-Това е женската тоалетна.Аз съм Наталия-след като се представи се запъти към мивката.
-Аз съм Никола.-казах го сякаш на себе си.Тя имаше черна коса и прекрасни кафеве очи,който ме разтапяха.Тялото и беше стройно и си личеше,че се подържаше.Изми ръцете си и изчезна някъде в кородора.Проследих я с поглед и видях,че отиде в стая, с табелка 10ж.
Целият ми ден мина,мислейки само за нея,даже контролното по история не ме трогна,въптреки че знаех,че ще имам слаба оценка.Прибрах се в нас и все още мислех само за нея.Погледът ме беше толкова пленил,че щях да се бутна в баща ми.Прекарах цялата вечер,мислийки си за нея и реших да й кажа какво мисля на другия ден.
Голямото междучасие дойде като за миг.Причаках я на стълбите и тя ме дари с прекрасната ми усмияка,която ме накара да забравя за речта си,която мислех да й изнеса с цел да реши,че ставам за приятел.Слезнах след нея и реших да действам,когато се спре.Отиде в стола с още все нейни приятелки.Мразя,когато се получава така.Помислих за миг и реших,че няма какво да губя.Отидох при нея и казах:
-Извинявай,може ли за момент-тя ме погледна заитригуване и двамата се отделихме встрани.
-Вчера се запознахме по доста нетрадиционен начин и няма да крия,че малко съм засрамен,за това ще може ли да ти се извиня като те изведа на едно кафе в събота.
Тя се замисли за момент.Това не беше хубаво.Усещах как цялото ми тяло се тресеше.Нямах навика да каня момче на среща,а двамата да сме пияни и така да стават нещата.
-В събота не мога,но в петък ми е удобно.Аз ще избера мястото.-каза тя.Лицето ми се узари с голямо усмивка и аз само кимнах и изчезнах отново към стаята ни.Имах уредена среща.Всичко вече ми се струваше толкова хубаво.Мрачният ден изведнъж ми се стори по светъл и от летен ден.Дните минаваха като на забързан кадър и всичко сякаш минаваше като на шего.Дойде и петък.Нямах търпение.След училище веднага се прибрах и започнах да се приготвям за срещата ни.Щяхме да се видим в 5 на бингото.Не мога да разбера защо всички си уреждат срещите там,трябва да започна нова традиция,с ново място за среща.Нямах време да мисля за такива неща.Взезх си дълга вана,премахвайки всякакъв вид мрасотия от тялото си,дори и ужасните ръце на рази крава по география,след което се заех с лицето си.Обръснах се и си сложих агфтършейв,слагам го само при специални случаи.Премахнах малкото косми,които се опитваха да се развият по мишниците,след което не пожалих гела и без да се усетя бях готов.Остана още един малък проблем-дрехите.В това отношение съм като жена.Имам толкова много дрехи,а нося само половината.Сега обаче трябваше да избера нещо хубаво.Извадих всичките си блузи и покрих с тях леглото си .Едва по една всички бяха преместини от леглото на бюрото.Нищо.Втори преглед,пак нищо,но третия вече открих една синя блуза,която ми допадна.Панталоните бяха лесни,сложих чернте джински и вече бях готов.4 часът-време за излитане.
В 5 бях на бингото.Закъсняваше,това не ми харесваше,ако смяташе да става както с миналата ми “среща” изобщо да не се беше се съгласявала.Колкото да бях хлътнал изобщо нямаше да се мъча да събираме,момичетата не са се свършили.Замислен върху това,не я видях как се появи,облече в червена вечерна рокля.Приличаше на някоя мадама излязла от високо бюджетна холивудска боза.Направих й комплимент за това колкот добре изглежда и тя се усмихна.Тръгнахме към място,където тя беше избрала.Минахме главната и се запътихме към стария град.Интересно,какво ли беше намислила,обикновенно водех момче тук за втора среща,ако изобщо се стигнеше до такава.Свихме в една уличка и след малко излезнахме пред едно малко заведенийце,което сякаш беше отделено от всета,то и името говореше само за себе си-“Изгубеният свят”.Огледах мястото с леко извращение,но го преглътнах и влезнахме.Настанихме се на една малка масичка за двама и келнера,ако можеше да се нарече келнер,повече ми прилачеше на някой,който не пробил никъде другате и е решил да се пробва в ресторантьорския бизнес,създавайки това,така да се нарече заведение,което изобщо не беше по вкуса ми.Погледнах ме менюта или да кажем мазната книжка от четири страници,където не намерих нищо,кеото да ми допадне освен една студен бира.Тя си поръча чай.Интересно.Говорихме си за какво ли не,но някакви си започна да се изчезна,както аз я наричам,искрата.Много от вкусовете ни се разминаваха и оставах с чувството,че говоря с .....Пешо.Тогава ме озари мисълта.Просто блесне пред мен и направих физионимия,която като че ли притесни Наталия и ме изгледа сякаш бях болен от някаква странна болест.
Свестих се и започнахме отново да си говорих,но вече имах друга цел.Разпитах я толква задълбочено и накрая просто го установих-тя беше идеалното момиче за Пешо.
Срещата завърши с прекрасна целувка пред блока й.Живееше в друг край на града,та едвам си стигнах до нас.След като се прирах и отново трябваше да вбеса баща си установих в стаята си.Сега започнах да осъзнавам,че това,което съм изпитвал към нея е било силно влечение,а липсата на момче от много време(за мен това граничи с една седмица) ме беше заблодило,че тя е нещо повече от поредната ми мишена,с която да преспа.Сега имах нова цел.Как да ги събера с Пешо.Беше абсурд,да го накарам да говори с нея,а тя не обичаше нагласение неща.Трябваше да направя нещо,което да предизвика тяхното събиране.Прекарах почти цялата нощ,мислейки за това.Навън пак валеше,проклет дъжд,пречеше ми да расъждавам.Легнах на леглото и отново загризах молива и тогава ме озари една странна идея.Станах и погледнах часовника ми -3 часа.Идеално време да говоря с Тошо “Лудия”.Не се смейте на името,но ако го видите и вие ще разбере от къде му идва прякора.Взех мобилния и го набрах.Свободно,това е добре,значи не спи.
-Ало!-гласът му звучеше сякаш устата му беше пълна с нещо.
-Следващата събота може ли да направим едно купонче?-знаех отговора,но се опитах да се направя на човек,който е в голяма нужда и не знае какво да прави.
-Нямаш проблем,не се притеснявай,само доведи женски.-трикът ми беше проработил.Затворих и заспах радостен от станалото.
На следващия ден трябваше да използвам системата за разпространяване на информация,която всъщност престравляваше Пепа от нашия клас.Две междучасия след като й бях казъл целият етаж вече знаеше за купона.Всичко вървеше по план,сега оставяше да накарам Пешо да дойде.Обадих му се след училище да ходим на билярд.Забихме се в “Рояла”.В това място има повече дим,отколкто излиза пред комина на една фабрика.Но това не ми правеше впечатление.Бях дошъл с цел и нямах намерение да се проваля нещата точно,кагото отиваха към своята кулминация.Реших да не почвам директоно разговора за това си поговорихме за неща,които той обичаше да обсъждаме-коли,книги и когато най-найкрая стигнахме до темата за неговия несполучилив любовен живот бях готов да изтрелям предложението си.Поговорихме как са отрязали още няколко пъти през миналата седмица и тогава му казах за купона.Той седеше замислен,докато аз вкарвах топките по джобовете.Обичах я тая игра.Винаги преди да удрям,поглеждах към него и виждам,че е замислен,притегляйки добрите и лошите страни на предложението и накрая на моя голям радост отрони:
-Добре ще дойда.
Усмихнах се и заедно с това вкарах черната топка,което доведе и до края на игратани, а с нея и на деня ми.
За моя голяма изненада на другия ден се случи нещо още прекрасно,което като събитие не е толкова хубва,но в случая беше перфектно.В малката можедучасие между скучни английки и математематиката,на гости в стаята ми дойде Наталия и ме попита да ли може да говори с мен.Излезнах и докато се усетя тя ми каза,че ще между нас не може да се получи.За пръв път бях толква щастлив,че късат с мен.Направих се на тъжен,но явно не го изиграх добре,защото тя се не трогна много.Разделихме се като приятели и ми каза,че ще се постарае да дойде на купона.Още един прекрасен ден си отиде и докато се завъртя и дойде и неделя.
Цял ден прекарах в преготовления за вечерта,а и апартамента на Тошо миришеше на разложено и това трябваше да се поправи някак.Изкъпа се ,това помогна до някъде,но ужасната миризма на развалено още се усещаше.Прснах сумати пари само за препарати за почистване на въздуха,но все пак успях да постигна добър ефект и след целодневен труд апартамента беше готов да се превърна в най-голямата кочина,която можеше да се види в Пловдив.В девет започнах да се излизават хората като порой.Дойде и Пешо,който както винаги си седна в ъгълчето,с чашката количка и си остана там,сам без никой.Стана ми мъчно за него, но се надявах всичко да се промени след тази вечер.
Вечерта вече беше в разгара си и всичко бяха се пръснали по апартамента,всеки с някоя се натискаше и мляскаше,в спалните имаше по две двойки,които правеха секс,а Пешо все така си седеше сам в ъгъла на стола.Наталия още я нямаше и това много ме изнерви.Отидох при него,за да се опитам да го накарам да потанцува,но той отказваше.Минаваше 4 сутринта и вече бях изгубил надежда тя да се появи.Пешо спеше на дивана, аз седях на един стол,ядосан от проваления ми купон от гледна точка на моята цел,а иначе Тошо беше изкарал вечерта с две мадами и се чувстваше на седмото небе.Поне той беше щастлив.Към 7 започнаха всички да си ходят.Аз останах до към 10,за да почистя след което сеприбрах с заспах почти веднага.
Звъненето от мобилния ми телефон ме събути към 10 вечерта.Беше Наталия,за да ми се извини.Какво ми се извиняваш,да беше дошла.Сега трябваше да мисля нов начин да ги събра.Станах и си измих зъбите,когато ме озари нова идея.Двойна среща.Трябваше само да....тогава в съзнанието ми изникна момичето,което бях съборил миналата седмица и начина,по който ме гледаше.Усмихнах се на себе си в огледалото и отново легнах да спа.На другия ден издирих момичето с помоща на Пепа и без проблеми то се нави да излезе с мен.След това говорех с Наталия.Опитах се да я обедя да излезем отново и да дадем втори шанс на връзката си,с още такива куп глупости тя се съгласи да излезем.Бях и казал,че ще доведа еди приятел(Пешо) и той ще е с гаджето си (момчето,което всъщност ще излезе с мен).Наистина съм ужасен човек,но това не ми пречи,може би ми харесва този начин на живот.Пешо го убедих по още по друг начин,казвайки му,че те двете са приятелки и така всичко беше уредно и никой не подозираше какво крои болният ми мозък.
Вечерта дойде,а с нея и напрежението,което ме сполетя неочаквано.Въпреки всичките ми преценки можеха да идат на вятъра,защото все пак бях наговорил куп лажи.Всички се появи навреме и отидохме отново в някво гадно заведение-“Бар Нике”.Всичко вървеше по план,виждах как Пешо се заглеждаше по Наталия,притесняваше ме факта,че тя мислеше,че Пешо ходи с Мими(така се казваше момчето с очилата,чак сега се сещам).Но болното ми съзнание измисли начин и това да се оправи,след заведението се опътихме към градската градина,където щеше всичко да свърши.Седнахме на пеещите фонтани.Забелязах,че Мими не ме гледа по същия този начин.Приближих се към Наталия,все пак бяхме уж на среща,но не исках да си проличава толкова много.Оставих Пешо и Мимито да си поговорят малко.След като отидохме в градската градина реших,че не мога да издържам повече.Нещо в мен просто копнееше всичко да свърши на момента.Видях,че все още си говорят,аз дръпнах в Наталия в страни и реших да й разкрия истината.
-Виж,Наталия искам да ти кажа нещо...-започнах аз,но краката ми започнаха да треперят от притеснение-...Мимито не е гадже на Пешо.Исках тази вечер вие с .....
Тя ми даде знак на мъкна.Мразя,когато ме прекъсват,не може ли хората да се научат да излушват останалите.
-Мисля,че вече са.-димите на Наталия ме объркаха,но след като видях на къде сочи погледа й се обърнах и видях Мимито и Пешо да се целуват.За миг седя втренечен,сякаш пред мен имаше голо момиче,но след това се усмихнах доволно.Погледнах към Наталия,която също беше усмихната.Двамата си стиснхаме ръцете,сякаш бяхме сключили някаква сделка и се разделихме приятелски.Даже не казах “чао” на Пешо,реших,че така е по-добре.
Прибрах се някак психически задоволен.Изобщо не обърнах внимание на майка ми,която нещо мърмореше на главата ми за разтурената ми стая,брат ми гледаше поредната анимация,нямаше ли да порасне.Влезнах в,както я нарача майка ми,”кочината ми” и се съблякох.Останах само по гащи и нямах сили да си облека пижамата.Отпуснах се на леглото си и се загледах в тавана.Не гризех молив,чак сега осъзнавам,че след тази вечер вече бях се отучил от този навик.
Станах и включих компютъра.На бързо си проверих пощата и как върви всичко в чата,но след като не намерих нищо интересно,го изключих и се завъртях на стола ми,мислейки какво да правя.Вече знаех,че тази вечер няма да мога да заспя,но незнаех както й да правя.Тогава се сетих къде бях ги сложил.Бръкнах в шкафа и извадих кашона с надпис “Строго секретно”.Взех няколко листа и започнах да пиша.До сега това правя.Вече съм към своя края.Поредния ми случай,който ще влезе в архивите ми.Разбрах едно нещо от цялата ситуация-колкото и да мислиш,че всичко ти е наред накрая винаги някой те прецаква.Бях доволен от случилото се въпреки че не стана така както исках,а може би това го правеше хубав този случай.Не трябва да мисля,че всичко трябва да е както ти го искаш,животът е риск и трябва да бъдеш готов за изненади.Незнам какво ще стане утре,но знам какво стана днес,знам че един мой приятел е щастлив и това ме прави още по щастлив,знам,че може утре да скъсат,но знам,че той няма вече да е същия,защото човек,който е вкусил от любовта винаги се променя.Стига съм философствал,че в понеделник имам философия и трябва да се правя на тъм.
Случеят е закрит.
|
Ама дове4ера сте го допро4ета 4е сега не ми се 4ете нешто ..... 
За мен няма значение какъв жанр е. Важното е само да продължаваш да ги пишеш все така добри. 
