За няколко минути госпожица Фрост престигна при капитана. Но за негово огромно учудване, с престигането си тя се хвърли на пода при мъртвеца и зарида.
- чичо............ти...звяр такъв - изхлипа момичето докато оглеждаше безжизненото тяло на Английският капитан.
Пит незнаеше какво да каже, той бе потресен, В питарцката общонст имашр закони които забраняваха корупцията и ако някоий издадеше свой другар по кораб, щяха да го очакват страхотни мъки и смърт.
Но явно в "честният" живот нямаше такива неще. Тпй неможеше да повярва, че брат предава брат за една торбичка златни монети, това бе голяма гадост.
- ТИ НЕщАСТНИКО АКО ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТ БИХ ТЕ УБИЛ - закрещя момичето докато се изправяше и с бързи крачки се насочи към капитаа.
Той и хвана рацете които целяха да го наранят, но не успяха.
- госпожице Фрост нека да ви кажа......-
- не ми трябват вашите обяснения, вие ще си платите. - Госпожица Фрост надвика Пит и го прекъсна.
Няколко минути нейните сини очи се бяха вперили в неговите кафеви, а той се чудеше как да започне тази нелепа история която се бе случила с нейният чичо.
Но тъкмо той си отвори устата и тя излезе от каютата, в първите няколко минути Питър бе решен да тръгне след нея и да и обясни но се отказа. Как така един капитан ще тръгне след най-обикновензаложник и ще го умолява да тазбере каква е истината.
Той само отвори вратата и заповяда на Ник да я затвори пак.
Минаха няколко дни а единственото сигурно нещо бе, картата която имаше. Тя показваше накаде се движи ескадрилата. юНо всичко това се срути в един мик една приятна сутрин, докато всички се подготвяха за потегляне, един от моряците напървата мачта извика:
- ЕСКАДРИЛА! - Тязи думи накараха нещо в стомаха на Пит да се свие, той се чудеше какво да прави и проклинаше Английският капитан.
- ДОБРЕ МОМчЕТА, ПРИБЕРЕТЕ ПЛАТНАТА И ПРИГОТЪВЕТЕ ОРЪДИЯТА. - Завика капитана, той разпъба монокала и погледна към ескадрилата. Тя се състоеше от пет по големи и три по малки кораба.
Още от вида и9м той разбра, че пак ще е роб, но неискаше да го приеме.
Битката започна а кораба на Пит вече беше обкръжен, но неискаше да го приеме, затова и не се предаваше докато накрая незапочна да потъва кораба.
Всички останали живи моряци бяха стоварени на най-огромният кораб от Ескадрилата. Пред тях застана Генерала на Ескадрилата. Той бе възрастен човек на около шейсет години с побеляла коса, глатко обръснат а сините му очи се бяха вперели в лицео на капитан Питър Джоунс.
- Този там ли е мерзавеца Еми?- попита момичето което до скоро бе пленничка на Пит.
Тя с широка усмивка поклати утвърдително глава. Това накара капитана да отиде до Пит и с един щмрук го повали.
Пит който сега лежеше на земята, разбра, че на човека не му липсва сила и че го очаква бесилка.
- прегответе бесилката - каза генерала сякаш четеше мислите на Пит. Той бе готов за това и даже си мислеше проклятие с което да прокълне кораба понеже повечето моряци бяха суеверни.
- не! Имам по добра идея, нека го пратим да работи в ямайка. Там на четирси-градосова температура нека да копае цял ден, от сутрин до мрак. - Тези думи разтревожиха много Питър понеже, това беше много по лошо то бесилката. Там щеше да се мъчи като риба без вода и нямаше да оцелее много дълго.
- съгласен съм така ще отмъстия за брат ми. - каза доволен генерала, чак сега Питър разбра, че срещу него седи Губернатора на ямайка.
Всики оцелели от кораба (наброяваха десетина души) ги вкараха в килиите на най долното ниво на кораба.
При влизането в собствената си килия той се хвърли на леглото и започна да си мисли, че е най-скапаният пират на света и как баща му го вижа и се ядосва зарад него.
дано да ви хареса и дано да нямам мноо грешки
po su6tiqt na4in napred
