ТЪПАНАСОВ (2002 г.)

Фантастично-реалистична
тъжна, но смешна о-смивка на българската действителност.



Добре форматираното оригинално издание е тук:
http://eim.hit.bg/eim19/Tupanasov1-1.htm



ТЪПАНАСОВ

Вдяване на конеца

Наскоро се срещнах със своя стар приятел Емил Юнаков. Младо момче сметачно юначе - дай му със сметачи да се занимава, с памети работни и
вършачи, да се взира в мигачи или друг вид показвачи, да пише мекици, да пипа железарийка... Тези простички неща носят радост в юнашката му душица.
"Не щеме ний богатство, не щеме ний пари,
а искаме сметачи, да творим с тях до зори!"
Де да беше сал това, нямаше да ви тормозя с тез' писаньа... Много гладна е душичката на Емил, обаче, не може да се нахрани от сметачолюбската диета. Острият меч на словото привличаше очичките и ръчичките му, доколкото го познавам, преди да надзърнат в мигача и да се влюбят в
красотата на вършача, и пръстчетата на Емо-играча да започнат да щракат по
ключенцата на сметача и да пишат предписания от които Емчо от радост чак да скача.
Тази истинска история, според думите му, изровил от Хранилището на Вечната мъдрост, докато бил на посещение в Лигуландската академия на науките. Заръча
ми да я разкажа на българите, щото имало какво да научат от лигуландците. Не
знам дали е прав, аз съм само сметачолюбец, но ти, читателю, предполагам, ти ще отсъдиш що се крие в Мъдростта на хилядолетна Лигуландия,
преживяла какви ли не обрати в историята си. Най-добре да започвам...
Ще извинявате за думичките на Вожда и свитарите му, но, какво да ги правя, така си приказват милите. Законът за Свободата на словото не ми позволява да режа прекалено грубо от цветущите им изреченийца, появяващи се сегиз-тогиз - току-виж ме опандизили за нарушаване на закона.
Ох, да го почваме...

<font face="Arial" size=3>
Съвещанието на Вожда
<font face="Times new roman" size=3>
Най-отпред в съвещателната зала се бяха
разположили вечно питащите журналисти, тук-там
се мяркаха и напористи ученици. Залата беше препълнена.
Говорителят се обади и тихата глъчка в помещението утихна за миг.
...Генералният секретар на ЦК на Българската ученическа комунистическа партия, академикът, д-р на всички науки,
три пъти герой на ученическия труд, негово другарско величество Владимир Илич Тъпанасов.
Публиката избухна в бурни нестихващи ръкопляскания. Единствено електрическият звънец на Вожда можеше да накара върлите му почитатели да се успокоят. Тъпанасов покашля и започна да говори пред народа.
- Благодаря Ви и добре дошли, драги другарки и другари, скъпи ученички и ученици. Добре дошли, другари джурналисти. В съвещанието, което организирах
специално за вас, ще разискваме някои от най-съвременните въпроси, засягащи
младежта, спорта и децата...
Някой подшушна нещо на Вожда и той с усмивка се поправи.
- А, хубаво, днес само за младежта ще си приказваме, хо-хо-хо. - и продължи
да нарежда - Като ваш любящ Вожд, бих искал да ми позволите, преди да
навлезем в същината, да направя две средни по големина въведения.
Вождът пое дълбоко въздух и продължи.
- Драги другарки и другари, ученички и ученици.
Централният комитет на Българската ученическа компартия, т.е. моя милост
взе решение да пусне в ход предписание "3003", в което
главните лирически герои сте вие, скъпи ученици.
Вие, ученички и ученици, ще държите задължителни и централни зрелостни изпити. Те са пътят, драги другари, по който нашата мила родина трябва да премине, за да се слее със СЕКС.<a href="#1">¹</a>
Вашите свидетелства, скъпи ученици, ще бъдат първите, признати от СЕКС! Вратите към СЕКС ще бъдат широко отворени за вас,
деца, за да се изпълни повелята на дедите:


На учение, на труд, на СЕКС,
към светлата ни бъднина,
навън от милата ни родина!
Залата избухна в ръкопляскания, а хорът на
младите СЕКС-олюбци запя, по примера на Вожда:



СЕКС-ът прави ни щастливи,
с хванати ръце към него ще вървим!
СЕКС-ът нази ще окрили,
всичко що ни пречи - ще сразим!

Схващаме, че пътят е единствен -
СЕКС-ът е едничката ни цел!
СЕКС, другари, СЕКС, другарки,
да празнуваме - напред! Ще устоим!

СЕКС-ът е велика сила, тя живот ни е дарила!
С СЕКС държавата си ще оправим, наз богати ще направим!
СЕКС-ът е едничката ни цел!
Да я стигнем всичко ще направим,
до един, вас всички ще оправим!

Звънецът отново се раздрънча.
- Слушате ли, мили ученици? Какво правите вие? НедоволствУВАате, стачкувУВате? Как ще ни приемат в СЕКС, малчугани недни!? Как ще ни
ОПРАВЯТ ако някаква УЧЕНИЧЕСКА ПАПЛАЧ от НЕДОВОЛНИЦИ се вдига на бунт и
иска да сваля членовете на Централния комитет на Партията!?
Струва ми се, че Тъпанасов малко се разгорещи. <font size=3 face="Times new roman">
- Как ще ни приемат в СЕКС с такива като вас?
Каквото кажа аз, това ще бъде, знайте го!
Тогаз, недейте
в никой час да вдигате и дума
против нас, че лошо пише се
на вас!
Нови неописуемо мощни звуци от шибане на голи ръце раздраха въздуха.
- Благодаря ви, скъпи джурналисти... И на вас, драги ученици. - трогнат
омекоти тона си Другарят, но скоро гласът му отново стана твърд и словата - корави.
- Не ще се поддадем на никакъв уличен натиск, недоволници с недоволници!
Мързеливи неграмотници, не ви се учи, а? Като не ви се учи - не се явявайте на матури! Само желаещите да следват във висше училище, САМО те ще трябва да вземат матурите си! Вие, недоволниците, мързеливците, които организират всенародни комитети за яснота в образованието, вместо да си учите уроците и да се готвите за матурите си... Вчерашни кутрета, дето още цоцат от родителите си... Какво сте ми тръгнали по улиците да се правите на революционери! Я стига, хлапетии с хлапетии! Всичко, което правим, го правим за ваше добро! Само за ваше добро! - народът
се захласна от красивите му думи и замълча.
- За какво протестирате? Че ви е трудно? А на нас лесно ли ни е? Та ние
до два месеца не знаехме какво ще има на матурите! Вместо да се радвате, че
премахнахме изпита по гражданско образование, вместо да тържествувате, че
благоволихме да изменим закона така, че САМО желаещите да продължат
образованието си да държат матури, вмeсто да пеете, че сте млади,
вместо да сте горди, че ще сте първите със СЕКС-дипломи... - в същото време
някой от свитата на Тъпанасов тихо прошепна на друг от същата: "Щеше да е хубаво, ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата..." - Вождът не ги чу и продължи.
- ...вие тръгнахте по улиците да се правите на бунтари?! Лъжевъстаници, с лъжевъстаници! Всичко, което правим, е за ваше добро! Само за ваше добро! Оплаквате се, ученички и ученици, че ще държите матури. А досега какво правихте? Матурите не са нещо ново. Тях ги е имало и ще ги има,
милички. Някои искаха да минат метър като се освободят тук с истински, там
с надути оценчици. Ама вече няма, скъпи, каквото било - било! Ако щете да
ставате новите Айнщайновци, Джон Атанасовци, бъдещи Владимир
Димитров-Майстори или Панчо Владигеровци - пак ще държите матурка по български.
Най-вече трябва да знаете творбите, дечица, туй, дето вашите преподаватели се опитват да налеят в кухите ви кратунки...
Залата не помнеше такава тишина от минути. Вождът бодна с пръст някакво
натискалце пред себе и прозвуча гласа на Заслужил телевизионен водещ:
- Що не ръкопляте?
Публиката пламенно прие повелята на Тъпанасов и
изрази за пореден път обичта си към Единствения скъп Вожд.
След звънеца, той раздра гърлото си и превключи в друга област на знанието.
- Второто ми въведение ще бъде по друг, също много важен въпрос: въпросът
за СЕКС-а. Знаете ли от какво се интересува днешната младеж, другари? От СЕКС,
разбира се! Последните цоциологически проучвания показват, че днешните
граждани, редом с работливото ни селячество, започват да се интересуват от
СЕКС-а от най-ранна детска възраст.
Акцелерацията на развитието е много ярко изразена и при момичетата, и при
момчетата. Децата искат да знаят, другарки и другари, и са любопитни да
разберат какво е СЕКС. И много от тях знаят, - весело оживление се разля из публиката - повече от нас дори, другарки и другари. Много са навътре в нещата, затуй ви призовавам, скъпи родители-джурналисти: говорете повече за СЕКС с децата си! Не само те имат нужда, и вие можете да научите туй-онуй от тях! - веселото оживление стигна до кикот, дори до пъшкане от удоволствие.
- Хайде, вече свърших, може да ме почвате с въпросите си. Готов съм да ги приема колкото и да са дълги, твърди или остри.
И таз добра! Млад човек от обкръжението на Вожда гледаше порно на
преносим телевизор!
- Е-е-е-е-е! - недоволно измуча Тъпанасов. - благоразумно копчето на телевизора изщрака и звукът прекъсна.
- Простете, Вожде... - засрамено отвърна служителят. Благородният Другар
го благослови.
- Простено да ти е, младежо... Знам, че не само СЕКС-а, но и секса ви интересува, на
твоите години и моето поколение правеше такива работи... но, драги
другари джурналисти, тази тема ще отложим за друг път, почвайте да ме
оправяте с въпросите си.
Няколко вестникаря се боричкаха точно пред очите на Другаря, кой пръв да зададе въпрос.
- Тц-тц, вие като учениците сте май! Нека онзи дребничкият да
ме пита първи, че е най-малък.
- Кукуруков, в-к "Синоним на работа". Другарю Тъпанасов, какво ще кажете за премахването на есето като част от матурата?
- Какво есе? Кога е имало есе? За учениците: само литературно-интерпретативни съчинения! - не търпеше възражения Вождът.
- Но другарю генерален секретар, есето...
- Млък! Как ще им дадем есе?! Те литературно-интерпретативните съчинения не
си ги пишат сами, пък есетата сами ще си напишат... - брей, много учен тоз' човек, изпуснах му мисълта. - Тези глупави ученици могат или само да зубрят теми денонощно, или да ходят да бачкат на къра. - Тъпанасов имаше предвид, че единствен трудът, във всичките си форми, е двигател на прогреса.
- Но другарю... - проплака Кукуруков.
- Млъкни, джурналисте! Не се вижда от земята, а противоречи на Вожда!
Учениците са тъпи, не могат да пишат никакви есета! Пък и да не мислиш, че нашите проверяващи могат да ги оценяват? Че как да
пишат "две" на някого, който е обосновал неоспоримо тезата си с блестящ
стил? Как? Но нали и двойки трябва да се пишат!? Пък и до истинската матура има време, там може и да има есе. Знае ли човек?
Някой подшушна нещо на ушенцето на Вожда.
- А-а-а, значи нямало да има есе. Е, има хора, които знаят, аз мога ли всичко
да знам?... Следващият нека бъде... оня рошавия пред онази късополата
ученичка с големите бомбониери. - ученичка ли!
- Аз съм вестникарка. - а, така по-върви.
- Хубаво де, хе-хе, вестникарка или ученичка, хе-хе - "все в г.." - за малко да продума Той, но не, Вождът не говореше тъй пред народа... Свитарите му
не бяха толкова сдържани, но приказваха тихичко и не пречеха на другите, които искаха да слушат.
- Ега ти яката, не е пълна, ама к'ви нянки е отпрала!
Новият вестникар-избраник пристъпи към микрофона
и се представи пред Вожда и народното множество.
- Шльоков, вестник "Ученически глас". Нашият скъп покоен учител и вожд, другарят Божидар Живецов, каза на откриването на Велико Търнополския университет през, вече далечната, 30-та година преди Тъпанасов, цитирам:

"А да мислим, както е известно, означава не само да умеем да анализираме,
но и да правим изводи, да обобщаваме, да оценяваме, да предвиждаме. Онзи,
който не се е научил да мисли, никога няма да стане нещо повече от безплоден
колекционер на факти, нещо като подвижна енциклопедия на два крака, която
обаче за разлика от истинските енциклопедии не ще бъде особено полезна за
обществото."
- Как ще коментирате това, Другарю, в обслова на въпроса на колегата. - между другото, този драг другар джурналист показа завидна историческа памет в онова "материално и безпаметно време" на 3002-ра. Тъпанасов, някогашен поклонник на Живецов, но по-късно негов хулник, трябваше да се защити от незаконните нападки.
- Джурналист Шльоков, не изваждайте думите на вожда от обслов!
- Писането на литературно-интерпретативни съчинения, изискването да се познават в подробности толкова много произведения... Не мислите ли, че това иска да превърне личностите в ходещи енциклопедии, които обаче нямат полза от фактите, които съхраняват? - леко иронично подхвърли Шльоков.
- Глупости! Реакционер, как се осмелявате да мърсите името на вожда с мръсните си уста! Следващият! Ей ти, дето ходиш кат' насран, стига си се
блъскал, няма да си ти сега! Е-е-е-е, д'ей... Като децата сте, значи! Не стига, че недоволниците трябва да усмирявам, та и вас - джурналистите! А-а-а-а! Айде, ти, брадатия, с черните гащи, излезе ти късмета. - Вождът излизаше от
кожата си само когато сам не си вярваше, че е прав.

- Пингизов, в-к "23 часа и 56 минути" - чу се гласът на поредния журналист. - Другарю Тъпанасов, мислите ли, че "европейците" ги интересува дали нашите деца познават "азиатската" ни литература? И с какво такъв зрелостен изпит,
който по вашите думи е "врата към СЕКС", би помогнал на българин, попаднал
на "онова място"? Най-много да му помогне да го оправят! - този Пингизов се
отнасяше твърде насмешливо с Вожда - нищо не добро не му се пишеше.
Свитарите на Тъпанасов се подхилкваха, но бързо млъкнаха, защото
шамарът на Другаря шибаше лошо в устата, а те не искаха да си го изядат.
- Усещам някакви нотки на евроскептицизъм във вашето питане, което започва да ме притеснява! Няма никакви такива! Каквото каже СЕКС това ще бъде! Щом искат
задължителен зрелостен изпит сега, ще има, ако ще да бъде и по неизучаван материал! Щом НИЕ искаме да има зрелостен изпит, СЕКС-ът ако ще да не иска,
пак ЩЕ ИМА! Трябва да видим какво е качеството на образованието ни! - Вождът пак се разпали...
- Най-важното, което децата учат в ранното си детство, както другарите дидактици и психолози знаят, е речта. Речта, другари! Трябва да видим дали тези, изкарали петици и шестици през годините, могат писмено да се изразяват,
или както казваха мъдрите ни предшественици: да говорят с букви! Нашето
общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва
година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти, художници,
музиканти, програмисти и тъй нататък могат да изразяват и подреждат мислите
си.
Докато Другарят изказваше последното изречение, покрай него, някои от
по-гръмогласните му свитари, свикнали да крещят по събрания и забравили що
е тиха реч, се разпитваха взаимно.
- К'во е т'ва светло бъдеще бе?
- Абе дето оня източен мъдрец го беше предрекъл.
Тъпанасов чу младите си служители и насочи своя микрофон към тях, за да ги чуят всички.
- Да не е оня китаец - Си Ме Он Ли?
- Същият, след 800 години щяло да дойде това бъдеще.
- Мъдър човек... Ние сме търпелив народ, ще го почакаме.
Вождът ги изчака да свършат и ги започна.
- Виждате ли колко са осведомени младите хора! - и ядосано ги запита - Как съм ви взел да работите за мен бре! - за секунда всички млъкнаха, докато
Вождът си спомни - аха, откраднах ви от оная фирма, в която ви експлоатираха. Айде от мен да мине... Но друг път, като не знаете, да си мълчите, че като ви напраскам двой... - учителският инстинкт още живееше у Него.
За да разсее всички неясноти, Тъпанасов образова множетвото в залата.
- Си Ме Он Ли е приятел на българския народ, който неблагодарно го
изсели заедно с ви-ен-тянците в края на осемдесетте години на миналия век. Ли наскоро направи знаменито предсказание за българите: "800 годин' само да преминат, всички лошотии вази ще отминат". Досега всичките му пророчества са със столетия
напред, така че може да познае, драги другарки и другари... - от многопосочните си отклонения Вождът се разсея и попита свой свитар - За какво бях почнал да приказвам?
- Казахте: "Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година,
има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти..."
- Ох, да бе - сети се Другарят - то го пише на листа... - и продължи с
типичната сила на гласа - Току виж не знаят, че "Тръгнал лете на разходка" е писано от Клифорендов. Как искате да ги пуснем да станат математици, архитекти,
художници, музиканти или програмисти? Та те ще опетнят името на Родината!
Какво ще кажат, като някой ден отидат да правят нещо в СЕКС и някой ги
попита: "Кажи ми, ся ти, приятелю, кой написа "Скачай, Мурджо, лай на двора" и какви са мислите, които вълнуват лирическия герой в него?". Нашето
образование потъва в земята от подобни образи, които не познават творчеството
на основни писатели като Клифорендов, Нанайпетков и Живиколев - изтъкнати
лауреати на Тъпанасовската награда! Ей, дундьото, питай к'вото ще питаш.
- Яйцов, списание "Ядрена безопасност" - плахо продума дундьото. - Какво мислите за предсрочното затваряне на първите два работника на ЯЕЦ Козлодуй?
- Вие го обръщате на политика май? На вас, евроскептици-ци-ци-те, - чак заекваше от гняв Другаря - ще разясня, че щом СЕКС иска да затваряме ЯЕЦ-а сега, ще го направим, ако ще да е проектиран до
4000-та година да работи! Само СЕКС-ът може да ни оправи и, вярвайте ми, ще
ни оправи!
- Другарю, не смятате ли, че в демократична страна като нашата
многообразието на мненията, сред които е и т.нар. "евроскептицизъм", е само от полза?
- Каква демокрация бе, джурналист смотан?! Чел ли си Правилника? Живеем в Народна Капиталистическа Република България, аз съм генерален секретар
на ученическата компартия. "Демокрацията" в образованието съм аз. Ревете, късайте се, каквото кажа АЗ, това ще бъде и туй то. Следващият!
Нека бъде русокосият, кривоглед ли е, какъв е. - такава настървеност бе
присъща на Другаря, както вече стана ясно, когато се съмняваше в правотата си, можем да добавим - и когато някой се усъмняваше във властта му.
- Кикиморов, в-к "Надзорник" - се обади поредният. - СЕКС-ът ли е единственото, което ръководи страната?
- Разбира се, другари. Гениалният създател на психоанализата д-р
Зигмундус Фройнде откри, че сексът е двигателят на човешкото поведение! Сексът, другари! СЕКС-ът пък, е водач на общественото поведение! Той
определя всичките ни действия и всичко, което правим, е с едничката цел: да
задоволим това желание и станем членове на СЕКС. - ако Вождът е спокоен, значи си вярва.
- Защо сте толкова неумолими? Нима съществуваме само за СЕКС-а? И къде са високите ни народно-капиталистически идеали?
- Кикиморов ли беше, Микимиров ли беше? "Ние" не сме неумолими, аз - Вождът,
аз съм неумолим! - вестникарят знаеше това, само искаше да използва учтивата
форма на обръщение - А за тия гламавите, дето още не са разбрали, не знам за кой път ще разясня наново положението. Нашата мила Родина - майка България дълги години беше оправяна от кого ли не. Какво толкова ще стане ако сега, за последно, позволим на СЕКС-a да ни оправи, да станем ЧЛЕНОВЕ, па тогава да почнем и ний да ги оправяме?! И за Отечеството да дойдат добри
времена! Знаете, хубаво го е казал мъдрият ни народ: "Трай, бабо, за хубост". Моя
милост би си позволила да го перефразира: "Трай, младежо, за СЕКС" - ще има СЕКС на корем, само търпение имайте, скъпи ученички и ученици! - с последното си изречение Тъпанасов спечели не едно ученическо сърце от публиката.
Бой с микрофони... Такова чудо, честно казано, не бях виждал. Единият
млатеше колегата си по главата. Добре че днешните стойки ги правят по-леки,
щеше да му разбие мутрата! Но, о, какъв обрат! Поваленият става и препречва
пътя на студеното желязо, отново летящо към кратуната му и... Невероятно! Намлатеният по чотурата обръща мача! С ловко движение той изпраска съперника си по задника, а воят на шибнатия отшумя едва когато човекът с подпаления задник напусна залата. За победител обявяваме... Ох, колко е красиво... "Ученичката" с лимонките целуна звучно победителя, стискащ здраво микрофона, с който наложи дупето на злия си враг. Да живее победителят!
С присъщата си чувствителност Вождът едва сдържаше сълзите да не
потекат по трогнатия му лик.
- Такъв бой не бях виждал до днес! - и с топъл глас попита първенеца - Заради мен ли се биеше, млади момко?
- Ъъъ... не точно... - нима не знаеше Заповедите боеца? Не се бий за никого
другиго освен за Вожда!!!
- Как тъй бре, джурналисте? - учуди се Другарят.
- Онзи искаше да пререди Ицка... - смутено, но смело отвърна той.
- Хе-хе, ех тез' млади. Айде Ицке... - широка бе душата на Вожда, прости на джурналиста... За малко се извърна от зрителите си на съвещанието и прошепна
на младежката си свита - Тази Ицка бая голяма цицка има, хо-хо-хо. - и пак се обърна към вестникарката, защитена от храбрия си рицар.
- Ицка ли беше, айде, ти си наред да ме оправяш.
Ицка бе млада журналистка. Посмути се, трябваше Вожда да оправя с
въпроси, туй не е шега работа! Ако не се представи добре!?
- А... Не може ли Дивчо първи да бъде? - плахо попита девойката с голямото
междуцицие.
- Е, ама големи претенции имате? Айде, Дивчо, оправи ме ти първи!
През големите очи на Ицка прозираха красивите чувства, които тя
изпитваше към приятеля си Дивчо.
- Благодаря, Ицке. - нежно й благодари той, и се представи - Дивчо Чучуков,
в-к "Възход".
Въпросът му беше пиперлив и парлив.
- Другарю Тъпанасов, известно ли Ви е, че ученическите стипендии не са
повишавани от три години? Че в нашата 3002-ра година те се изчисляват на
основа минималната работна заплата за средата на 2999 г., а именно 630 лева. Сега младежите получават някъде 210, другаде 220 лв.
- Какво, недоволни ли са? - недоумяваше Вождът. Как може някой да е толкова дързък с него!
- Другарю, най-ниската работна заплата сега е 1000 лева. През 2999-та, стипендията беше 35% от тази заплата. Т.е. ако съотношението е същото и днес, то размерът на стипендията би трябвало да е...
- Ти ли ще кажеш какво трябва и какво не трябва бе, шльоко?! - ядоса се Другарят.
- Сега стипендията трябваше да бъде поне 350 лева, другарю "доктор по всички науки" - подхилквайки се, усили тона журналистът.
- Безсрамници! Малко ли са им 210 лева на тези безделници, дето по цял ден
се скитат из улиците. За какво са им тия пари, да си купуват цигари и
наркотици?! - пламенно обясни причината Вождът.
- Моля ви, много добре разбирате... - посмекчи настъплението си вестникарят.
- Не им трябват пари на учениците! Не са ги заслужили! Ако им дадем повече,
ще ги профукат за глупости, както правят и с това дет' им го подаряваме!
Право думаше Вождът! Колкото й пари да даваха на учениците, те винаги
щяха да ги профукват за нещо. Мъдър човек! Несъгласният, може би
твърде глупав, за да схване гениалните заключения на Другаря, пак закрещя.
- Другарю! Става въпрос за стипендии за отличен успех. Това е насърчение за
знаещите и можещите, за нашата ПРОГРЕСИВНА МЛАДЕЖ, която твори и гради
СВЕТЛОТО НИ БЪДЕЩЕ! - завидното познаване на целите на Партията не му помогна.
- Дрън-дрън! Зубъри! Ученическата компартия, т.е. АЗ, няма да позволи да се
насърчава зубърството. По цял ден четат тия скапаняци, по цял ден четат,
за да ги изкарат шестиците! За какво са им пари? Да си ги връ...
Мъдростта на Тъпанасов удиви публиката, която започна да ръкопляска и не
спря, докато не чу звънеца.
- Другарю, младежите може да са "хаймани", но са заслужили стипендиите си!
- Е-е-е-е. То бива-бива, ама я приберете тоя език!?
Хм... Винаги съм се чудил защо Вождът използваше думата "език"?... О, вярно бе, свитарят с преносимия телевизор пак беше пуснал
някакво интересно предаване. Звукът не бе достатъчно силен, за да го чуе
народът, но Другарят следеше действието с крайчеца на дясното си око.
- Извинявам се, Другарю, но моля Ви, отговорете на поставения въпрос. Защо стипендиите са замразени вече ТРИ ГОДИНИ на едно и също равнище?
- Защо... Все ме питате "ЗАЩО"! Не ви ли омръзна?! Няма да има покачване на
стипендиите! То държавата цъфнала и вързала, стипендиите шъ им увеличаваме
на тия хлапаци! Я си гле'й...
Залата започна да се кикоти.
- Благодаря ви. - поклони се Вождът.
Вестникарят направи последен отчаян опит.
- И, все пак, завинаги ли смятате да държите ученическите насърчения на 210 лева?
- Да се радват недоволниците, че и това им даваме! Щото може и него да вземем! С какво са заслужили тез' хлапетии пари? Ама... Айде, от мен да мине, подарявам им ги тия 210 лева... да ме спомнят с добро децата... Разрешавам ви
също, като умра да увеличите стипендиите. Мой приятел - Ким Кир Ден от Корейската народно-демократична република ми пожела десет хиляди години
живот. Вожд, дори и десет хиляди години да живее - умира, и друг идва, и той увеличава стипендиите. - залата млъкна. От какво не беше доволна и този път !?
- Че какво? Да не е много? Вие сте млади, животът е пред вас, какво са някакви си десет хиляди години?
Незнаен борец за свобода изскочи от тълпата и грабна микрофона на Дивчо.
- Другарю Тъпанасов, вие сте лирическият герой на тоталитарната ни действителност. Вие сте социалистическият реалист, вие сте генералният
секретар на ученическата компартия, вие сте ДИКТАТОР.
- Мерете си приказките, ДЖУР-Р-Р-налисте! Ще ви накажа!
Дръзкият не се уплаши.
- Вие правите само това, което искате, няма никакъв смисъл от подобни
съвещания, вие...
- Ще Ви накажа! Ще Ви накажа! Ще Ви накажа - заповтаря Вождът като развален... А, вярно. Дори не си мърдаше устните - имаше си копче, което натискаше, а записът говореше вместо него в подобни случаи.
Вестникарският глас утихна, защото му изключиха микрофона, но, макар заглушено, от далечината още се чуваше гласът му.
- Хора, осъзнайте се! Съвземете се! Огледайте се и вижте какво става!
Тъпанасов спокойно даде думата на друг.
- Пети микрофон, хей! ТИ, дет' си бъркаш в джобовете, все едно, че...
Новият питащ се изкашля, за да вкара във форма теноровия си глас, и
запя.
- Благодаря, скъпи Другарю Вожде Тъпанасов. Моя милост е Подлизурков от в-к "Народна просвета". Нашето издание има намерение да Ви награди
с орден за удивителните постижения на всестранно развита Ви личност...
Нашият герой изтласка Подлизурков и отново взе думата.
- Отдръпнете се, Подлизурков! - крещеше той - Долу тиранията! Долу експлоатацията! Да живее свободното слово! Свобода!
Ех, идеалите от високото Възраждане се върнаха за нов живот... Тъпанасов заповядва:
- Изключете всички микрофони!
Последва тишина... Но след секунди всичко се оправи.
- ...аци! Защо изключихте и моя!... Как може, другари! Събрали сме се да
обсъждаме светлото бъдеще на прогресивната ни младеж, а чуваме такива низки
изопачени... глупости! Засрамете се, джурналисте! - Тъпанасов трябваше да
вземе отговорно решение за съдбата на
самонадеяния джур-р-рналист, заплаха за светлото бъдеще на народа. Присъдата бе жестока.
- Отведете от залата този народен изедник! И му ударете сто тояги на голо!...
Заглушено от дъното на залата се чуха думите на вече заловения от охраната борец за свобода.
- Свобода, демокрация...
Тъкмо когато Вождът промени решението си.
- Или не, почакайте... Добър джурналист беше тоя, Бунтаров ли му
викаха? Да... Хубаво момче - здраво, право, кор... Но, другарки и другари, за
такива провинения наказанието е СМЪРТ!
Ужасените писъци на няколко вестникарки, сред тях и Ицка, огласиха залата. Бунтовникът, воден към своето бесило, продължаваше да крещи с пълно
гърло.
- Долу тирана! Свобода! - но як охранител сложи незаетата с бухалка длан
пред устата му и Недоволникът можеше оттук нататък само да мучи. Добре че се яви незнаен благороден свитар, който да спаси живота му...
- Другарю Тъпанасов, Вие отменихте смъртното наказание.
- Добре де! От мен да мине пак... Двеста тояги на облечено, да му влезе ума
в кратуната!
"Ох, слава Богу" - въздъхнаха присъстващите в залата. На свитаря с телевизора изобщо не му пукаше. Започваше нова серия, а в началото винаги
е най-интересно.
- Дългия, питай ако ще питаш, щото, както си щръкнал, и при теб може да
заиграе дървеният Господ!
Подлизурков се опита да си върне прекъснатото от Въстаника изказване.
- Аз...
- Млъквай бе! Думата е дадена на друг! - сряза го Вождът.
- Шушумигов, вестник... - неуспя да довърши този джурналист, защото се случи нещо, за което трудно намирам думи да разкажа. Нечуван звук засвистя от
говорителите, странен вой, идващ сякаш
от дълбините на отвъдното.
- Хей, кой си играе с техниката кат' не разбира! - строго, но справедливо
попита Другарят, който обаче не знаеше, че истината е друга. Залата утихна.
Само шепнещият притеснен глас на учен от обкръжението на Вожда се мъчеше да наруши гробното мълчание.
- Другарю, случи се нещо непредвидено...
- Какви ги дрънкаш бе?
- Според това, което знаем, е започнала топлоядрена война.
- Абе не ме занасяй, че знаеш ли как ще те сгрея със сто тояги на голо!
- Първият удар е бил точно върху нас, другарю. - а останалите 99?
- Абе аз съм доктор по ядрена физика, знам какво става в такива случаи...
Сега къде сме? В ада или в рая? - той наистина беше Доктор по всички науки.
- Ами... другаде сме, драги другарю докторе. - чудеше се как да започне физикът.
- Кажи къде сме бе! - вестникарите усетиха, че нещо не е на ред и се втренчиха във Вожда - Шшшш, вие, к'во сте ме зяпнали, а? - възнегодува той и попита обяснителя - Казвай де!
- Намираме се в измерение 4.042392035...
- Брей... Т'ва пише ли го в моя учебник по физика? - с умиление рече Тъпанасов.
- Разбира се, Вожде.
- Ей, ама умен съм, да му се не види... - възхитата му се ограничи
единствено от любопитството - И к'во следва?
- Според измерениемера за последните 60.3 секунди сме се преместили с
0.035 измерения в положителна посока, изминали сме 3 стотни със скок преди
около 25 секунди.
- Е-е-е-е-е! К'во значи това? - вярно бе, той беше ДОКТОР на науките, умееше
да ги лекува.
- Според досегашните ни знания във Вселената има около пет трильона
измерения, като Вселената няма проверка за препълване и ако някой иска да
навлезе в пет трильона и първото, отива в първото.
- Хм... Трябва да минем през всичките не знам-колко измерения и да стигнем до третото? - учудващо вярно заключи Вождът...
- Почти... До четвъртото... - е, почти...
- Хм... И к'во, не можем ли да се върнем?
- Не, другарю. Попаднахме в поток на измеренията, който може да ни заведе до
вкъщи, но може и да ни врътка гугулплекси години из Вселената.
- Тц-тц-тц... Втасахме я! Кой е виновен за това! Кой! - притесни се Тъпанасов.
- Не знам, Другарю...
Той копнееше да узнае, и да накаже виновните. От яд успя само да процеди през зъби.
- Ще видят те! Недоволници, с недоволници! Атомна бомба по генералния си
секретар ще хвърлят! Ще им дам на тях да разберат като се
върна! Шъ видат те к'во значи матури, ша им скъсам зад... - но се сети
за нещо тревожно - Абе чакай малко! Що не се разруши всичко, като са ни
взривили? - имаше мъдрост във въпроса на Другаря.
- Ще се опитам да Ви обясня просто: получило се е веществено завихряне. Специално защитените стени на сградата, душите на сметачите
и човеците тук, са преобразували това веществено завихряно в
пространствено-времеви скок през измеренията. Свидетели сме на първото практическо осъществяване на това физично явление, Другарю.
- Разбира се, благодарение на мен! Ще запиша името си под ново научно
откритие! - тържествуваше Ученият - Но, така или иначе, ще видят тез' недоволници недни. - в този миг връзката ми с новото измерение започна да
се разрушава, успях да доловя само още малко, докато сигналът затихваше.
-... ша им дам аз на тях... ша ги опраа аз, ша ги науча аз тях как се завихря Вожда, ша им скъсам... - информационният поток прекъсна напълно, отрязан от голямата разлика между нашето и тяхното измерение.



Краят на конеца



Всички прилики с действителни имена на лица и задници ,
години и гадини, вестници, вестникари, стойности, държави и други са
случайни. Може и да не са случайни, но не мога да знам какво се крие в
подсъзнанието ми...
Ако по някаква случайност, изглеждаща недействителна дори в най-смелите ми сънища, някой разпознае себе си като скъпия нам Вожд - Тъпанасов, явно "кривото огледало на времево-пространствените прищевки" е запазило нещо от нашата действителност... Или пък е разкрило друго, което с просто око не се вижда... Или пък някой не се е погрижил хубаво да изпере съвестта си, или пък......къп или, или пък... къп или...

Ако видиш нещо грозно в огледало,
криво или право - все е огледало,
може би си грозен ти? Помни,
огледалцето недей троши,
по-добре се промени!


СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни. Съкращение,
използвано за пръв път в "СЕКС - главна задача на Партията и държавата!",
статия от брой 11 на списание "Свещеният сметач" (септември 2001).