Заглавие: Легенда за шерифа на Нотингам Публикувано на: 16 Май 2003 21:31
Шерифа на Нотингам седеше и мачкаше писмото. Винаги ставаше така. Тъкмо нещата започнат да отиват на добро и ти се натриса нещо такова. Крал Ричард тръгна на кръстоносен поход и остави на трона брат си Джон. Младежа имаше ум в главата и беше доста по-малко склонен към устройване на фестивали, турнири или , не дай си Боже, кръстоносни походи. Не че Шерифа имаше нещо против кръстоносните походи, даже никак. Бяха чудесно занимание за некадърни крале
като Ричард, колкото да не се забьркват в по-големи каши. Но да се пращат най-добрите млади рицари на кралството да умират за някакьв си измислен Божи гроб( нали уж Бог бил безсмъртен и тъй нататък ) беше далеч извьн представите му за здрав разум.
Сега се чудеше - да се смее ли, да плаче ли? Немският крал, ентусиастът, подел цялата тази идиотщина, се бил подхлъзнал и удавил в някакво поточе. Тъп човек - тъпа смърт. Това значеше, че няма да има безмислени кръвопролития, но сьщо и че онова подобие на крал се завръща. И щеше презрително да захвърли плановете на Джон за раконструкция на пътищата и стимулиране на търговията, за да използва парите за поредния турнир.
Вратата се отвори и в стаята влезе Мериан. Тя беше далечна роднина на принца и брака с нея щеше да заздрави връзката на шерифа с кралския двор. За по-красива сьпруга не би могьл и да мечтае, но не му харесваше погледа, с който го измерваше - сякаш искаше да определи точното съдържание на хазната му, до последната жьлтица.
- Здравейте, скьпи шерифе! Колко се радвам да ви видя! - поздрави го тя с усмивка, способна да предизвика( а и вече могократно предизвикала) някой дуел до смьрт между по-разгорещените й ухажори - Чухте ли лошата вест, която така нетърпимо тормози ума ми?
- Коя от всичките - малко троснато и отвьрна благородникьт.
- Робин Худ е обрал още един от сьбирачите ви на данъци.
- Този човек направо ме вбесява! Разбирам да задържаше парите за себе си - тогава щеше да е просто още един алчен разбойник. А той раздава част от тях обратно на хората - сякаш аз съм крадеца, а той е техния защитник. А с остатька си живее като принц! Сега пак ще трябва да вдигна данъците.
- Ах, но шерифе! Защо ще правите такова ужасно нещо? - попита Мериан с малко пресилено наивно изражение.
- Знаеш много добре защо! Трябва да плащам на градската стража, да поддьржам крепостта поне в относително добро състояние, - тук погледна тъжно към паяжините в ъгъла - да плащам даньк на Короната и какво ли още не! Не вдигам данъците просто защото така ми харесва!
- О, не бях се замисляла за това, шерифе. Вие наистина сте изключително умен човек. Сега ако ме извините, трябва да се преоблека за вечеря. - и с елегантно движение отвори вратата и излезе. Да, тази жена никак не беше наивна. Шерифа се зачуди как ли още не е отишла при Робин Худ. Защитата на бедните май се беше оказала доста по-доходно занимание от управлението на провинция. Поклащайки глава той изостави мрачните си мисли и отиде да провери постовете около стената. Независимо от всичко един благородник трябваше да изпълнява своя дълг.
Една сутрин, няколко дни по-кьсно, в замъка бе вдигната тревога. След като накрая реда бе възстановен се оказа, че през нощта шерифьт е бил убит в леглото си. След кратьк разпит става ясно, че убиецът е един изгладнял селянин, сьсипан от новите даньци и тьрсещ отмъщение. Той очевидно е убил един от стражите и се е промъкнал в двореца ( след усилен разпит той си призна и това убийство и прекрати лъжливите си обвинения по адрес членове на
кралския двор ). Това, което тактично беше пренебрегнато бе изненаданото изражение на мьртвия страж и миризмата на дамски парфюм, носеща се от фино инкрустираната кама, стьрчаща от гърлото му.
Когато крал Ричард се върна той незабавно захвърли абсурдните проекти на глупавия си брат. А след като чу за подвизите на храбрия Робин той го удостои с благородническа титла и с радост благослови брака между него и братовчедка си Мериан. Сватбата бе отпразнувана с великолепен турнир, за радост на поданиците на мъдрия крал. И всички заживели дълго и щастливо. Или поне така се казва.
|