Насича!

Картината прескача!
Играчът чак откача -
Да му се не види и сметача!
Що за срам!... Намусен, пред мигача,
вдига ръце и кълне машината проклета.

Много бавна е, и сякаш все заета
с нещо друго, не и със играта!

Може и във Мрежата да е проблема?
А ужким на известна марка е поставена емблема?...

Където и да е причината да влачи,
най-виновен е мигачът,
когато фраговете вражески се трупат, а
играчи потърпевши в таблици потъват
и шибат с шамари мигачи злочести.

Играчът този не е толкоз груб, но
е ядосан и недоволството извира
през друг път:"Компютър прост, боклук!
От теб ми става все едно съм рязал лук!

Да губя във игра, за мен почти е равно на... смъртта!
Убиват ме другарите със изстрели в главата.
Разстрелват ме змейчета, бавно-бавно по краката,
докато съм вързан с теб, машино заспала.

Ако не беше тука зала частна,
такъв бой щях да ти прасна...
От мен да мине! Но ще ти го върна!
Няма веч да сядам тук,
като си такъв боклук!"

Прости му, простичък компютър.
Просто "зарад теб", сметаче клето,
на играчето приятелчетата натриха му нослето...

25.5.2003

Плочки


По плочките тъпчех с маратончени крачка.
Кубче плочи с готини игри стисках във ръка.
Здравеняк излезе ми насреща - як кат бик.
Плочки ризата надуват. Сигурно се мисли за велик.

Хърба съм бил? Играч?
Нямал съм сила и за... метач!?
А-а-а-а - отварям си ядосано на ум устата.
Никой ли не зачита какво има на играча във главата?

Не блъскам в зала щанги - блъскам по клавиши.
Не приличам ни на Арни Шварци, нито на Ракиши.
Не съм надут с мускули, ни съм с тлъсто надарен.
Но във игрите, честно ти казвам, съм много изявен.

Плочниците (двечки) във сметачето у нас
се въртят неуморимо всеки час, след час.
Кипи във плочите безспир въртящ живот,
докато пръстите ми стават на компот.

До козирката винаги запълнени са със игри.
Паметта работна никога не стига плочника да не бучи.

...
Плочките подрънкват, галейки се във дланта ми слаба.
Плочникът у нас очаква да го заредя със новата забава.
Плочките стегнати на здравеняка привличат женското око.
Плочникът потъва под тежестта на здравеняшкото му тело.

28.5.2003

Чук

Игрех на осмака "Галаксиана".
Нещо лошо взе че ме прихвана.
Едно гадно мръсно ме утрепа подло, грозно.
Причерня ми. Силно, от душата пожелах

да изцепя един здрав на зеления скапан мигач.
Прикипя ми съвсем - загубих и последния живот.
Озверях. Хванах чука и от бой сметача смлях...

28.5.2003

Пич, случайно да си пийнал нещичко?

Боже, какви хора има по тоя свят, боже...Ashaman, какво и е на поезията...пък било то и не толкова добра:)

Е, няма нищо лошол Не знам може би просто не бях в настроение. Всеки има право на мнение.

Тош, понеже очевидно сте решили да се изявявате в областта на геймърското стихоплетство, ще си позволя да ви обърна внимание на някои неща. Както казват в училище, вашите произведения съдържат едно дълбоко съпреживяно чуство, но в тях липсва едно важно нещо. То се нарича ритъм.
Ритъмът в поезията е последователността от срички, върху които пада и съответно не пада ударение. 100 процента сте чували термини като ямб, хорей и т.н. Те представляват определени комбинации от ударени и неударени срички, които именно повторения изграждат класическия стих.

Да вземем началото на "Червените ескадрони" от Смирненски. Прочетете внимателно:

В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

Ако конниците на Апокалипсиса у Смирненски "препускат" в така наречения амфибрахий, то вашият Играч скача от плочка на плочка в пълно несъответсвие със законите на поезията и съответно пръска с кал наоколо, както сам пишете. Не ви сравнявам със Смирненски за да ви кажа, че от вас нищо не става. Правя го нарочно, защото както е казал Лио Бърнет: "Ако протегнеш ръце към звездите, може да не ги достигнеш, но няма да останеш с шепа кал между пръстите". Затова не цитирах Георги Авгарски, примерно.

На финала искам да кажа (отново малко като в училище), че пуснатите от вас стихотворения съдържат едно силно, неподправено и истинско чуство, което почти всеки на този форум е изпитвал. А поезията е преди всичко послание, след това ритъм и най-накрая рима. Имайте го предвид и продължавайте в същия дух. Може би само крачка ви дели от успеха.

Petar,
искам да ви благодаря за професионалния съвет, най-малкото, защото помогна и на мен.
А кога ще си получим спечелените игри от новия брой на PCMania на GRAMIS и в часност MARCH! ?
Благодаря!

Това бяха само 3 от 35-те на
"Играчът":

http://eim.hit.bg/eim22n/eim24/eim24.htm

Ето още три ("балади") без ритъм, "господине".

Нелепа смърт

Събужда се насред нощта.
Не е завършил снощната игра.
Останали са гадове да шават.
Загадки има йощ да се решават.

Машина забръмчава в тъмнината.
Играчът впуска се отново във играта.
(Ако няма спящ роднина в стаята с сметача,
електрическо светило се преборва с здрача.)

От дни опитва се играта да разнищи.
Цаката на царя да напипа.
Желае всички гадни да очисти.
От тръпката победна да опита.

И тъй, насред нощта, захваща нова битка.
Играта се разгаря. Машината бибитка.
Гад след гад се срутват поразени.
Орди нови пъплят настървени.

Патроните не стигат. Гранатите са кът.
Бомби вражески наоколо гърмят.
Кръвта на струи се излива. Опасности гъмжат.
Снаряди смъртоносни все свистят, свистят, свистят...

Загубил е надежда героят на нощта.
Във погледа му мътен белее се смъртта.

...
Но ето, във далечината,
изскача лъч надежда - аптечка
се белее! Героят се изпълва с вяра - може и
да оцелее!

Към дара изцеряващ, тъй желан,
със мост масивен пътят е постлан.
Със крачки бодри тръгва към целта.
Надежда топла сгрява му духа.

Остава миг и
моста ще премине. Живота ще спаси!
Но, Боже, той не вижда
поста, дето дебне в ъгъла, в страни.

Нелепа смърт засреща пак играча.
Глава си клюмва в знак на траур пред сметача...

...
Събудиш ли се във тъма,
спомни си за героя - свидна
жертва, паднала във люта
нощна битка със врага!

12.5.2003



Мъртвото вършаче

Диск зашуми.
Вентилатор повее.
Играч във мигача поглед насочи.

Копчета щракат.
Мишки цвърчат.
Играчи безсмъртни в мечтите летят.

Кръвъчица се лее.
Животи се хабят.
От потни тела капки солени хвърчат.

Играта е люта.
Мускули болят.
Герои се бият и стрелят, и мрат.

...
Зад крепости здрави строят се градежи.
През долове дълбоки прокънтяват ехтежи.
Във битката люта сечат се два клана.
С едничка цел - победа мечтана.

...
Жребци с колелета по писти препускат.
Човеци във транс клавиатури не пускат.
Натискат клавиши и блъскат сметачи,
проклинат Вселена; пищят показвачи.

Ядосани люде поклащат глава - пак загуба клета
и нова закана - победата бяга, а е тъй желана.

...
Сметаче утихва. Светличе угасва.
След удар жесток вършаче проплаква.
Разцепено, скоро умира, горкото,

на дъното сметачно се разпръсва стъклото,
в което вградени са схемите умни,
разбити - о, мъка - от ръце безумни.

Играчът в изблик на гняв необуздан,
разби си машината без капчица свян...

15.5.2003



Жаден за скорост

Жаден за скорост пристъпва играча.
Със трепет засяда на стол пред сметача.
Поема в ръце волан електронен.
В длани притиска лост, и доволен,
готов е да тръгне във скоростна битка.

Остават секунди да се втурнат колите.
Нервите са опнати. Взират се очите
във светлините разноцветни,
даващи знак за начало. Светва

зелено - желаното пускало,
и мигом политат жребците
със мощни метални ръмжащи гърди.
Стрелват се бързо напред кат стрели.

Играчът опива се в луда игра.
Без капка милост настъпва газта.

Един подир друг задминава ги всички.

Доволен играчът потрива ръчички.
Отпива до дъно, с наслада, от
сладката скоростна чаша,
със страст изиграна.

15.5.2003