Момци, най-нагло ще изровя тази тема по една проста причина. Това е
темата, която ме накара да си направя профил във форума. Бях на 14, догодина ще чукна 30така. Стана ми едно такова милно за юношеските години и си препрочетох наново нещата, дето ме радваха тогава. Повечето ме израдваха и днес.
Но най-много ме радва, че Форумът още го има и че старите пушки още пишат от време на време.
Да ви кажа, кофти ми е, че не можах да се присъединя към тукашното общество по-сериозно. Засякох се веднъж-дваж в библиотеката на ЮФ с Алминатора и Моридин, отидох на две сбирки у (тогава) квартирата на Митко и Кирето. Но после нещата при мене яко се закучиха и всички тия контакти ги хвърлих на вятъра. С баце Наз и сърусенеца Хамо също не съм си приказвал от 10 години. Ако ме помнят, ще ми е много драго да си полафим пак.
А тази тема тука си е класика и напълно заслужава да е на първата страница, както Огнена година. Сега виждам, че Андрей е издал книга, ще се опитам да я издиря.