Градчето Паличук се намираше в пустошта до Голямото Блато . В града се намираха трапери които си занимаваха с избиване на животинки и гущероиди в Блотото , така живота минаваше в спокойна летаргия и апатия . Докато през един есеннен ден в градчето не се засели брадясало джудже - магьостник , спец по бяла , черна , синя и сива магия . Казваше се Ерелъс Ефенди , тъй като първите дни никой не го търсеше за услуга или цяр , той тръгна при владетеляна на града - дебел и мазен човек на име Осман Углу . Така дребосъка стана личен заклинател на княза . Минаха месеци в охолство и безгрижие , а Ерелъс вече ходеше изкъпан , с чисто нова роба и книга със заклинания която май бе донесена от Миростен . Но лоши дни настанаха за джуджека , в градчето се появиха алхимици , които веднага си дигнаха работилница и започнаха да мъдрят всякакви еликсири и отвари . Ерелъс обаче не искаше да се ядосва , мислеше си че това са само някакви въздухари , тръгна към замъка на княза . Там завари отново слабоватите и жилести алхимици ,които се мазнеха на Осман , а той се бе усмихтнал гордо . Мага не си направи труда даже да го поздрави , а веднага си тръгна възмутено , даже без малко да се спъне в робата си . Вървеше по главната улица и видя стражите които препускаха към северния край на града . Ерълъс влетя в някаква ковачница , там нямаше никой докато един прегърбен гоблин не изкочи сякаш от нището .
- Ей натрапник какво дириш тука? Извика гоблина с писклив глас , след това почеса козята си брадичка и присви очи .
- Спокойно , крия се тук имали заден изход гоблине .
- А ти си оня магьостник . Лошо си загазил брад ми , лоша работа .
- Що бе ? Ерелъс губеше търпение и като че ли нещо се задаваше , и то доста гадно .
- Ами до чух разговор между двама стражари . Някой разболял кралицата , която била на легло и алхимиците я лекуват сега . А в тая дупка има само един маг и по всичко личи че това си ти .
- Голям философ си , питам имали заден изход твоя коптор - Джуджето се вгледа в широката усмивка на ковача , през която се виждаха начупени - жълти и черни зъби . Ерълъс му метна кесия с монети , който гоблина ги улови машинално .
- Последвай ме друже , винаги съм готов да помогна на затруднен събрат - той се разсмя тихо , но тримфуриащо . Магьостника си припомняше вече дузина заклинания с които да умъртви по най- бавен и болезнен начин гадината .
Ковача , който се представи за Бъшкън отвори вратичка на пода в която със сигурност имаше някой капан . Двамата се спустнаха в подземен коридор , който бе доста стар , гоблина запали една факла и поведе заклиннателя .
- Преди да дойде в този забутан град , бях крадец , джебчия и даже убиец . Подвизавах се в Миростен , но там обърках работите и избягах . Чувах че тук е имало гоблинско селище от преди Човешката война . И така намерих тези тунели ,които водят до всяка точка на града а и извън него .
- Много интерестно , значи може да стигнем до мойта къща .
- Да , но ти показвам през кой тунел да стигннеш а ето ти лопата . Не искам да ме заловят стражарите .
Джуджето отново изруга , но продължи . Вървяха още малко и гоблина го остави , лопатата му бе нужна да изкопае вход за навънка - само че Ерълъс не бе много на ти с копането , за това бе станал заклинател . И така стигна до мястото и започна да копа , копа около час и най - накрая видя светлина но чу и гласове със сигурност на стражите . Взе няколко сандъка и излезе през изкопаната дупка . Огледа се наоколо и видя някъв слаботелесен алхимик , който разпъваше алхимични уреди , появи се още един глистак . Ситуацията бе патова , но нещо започна да съска - синкава енергия се образува около ръцете на джуджето . Мага изпрати нажежената енергия срещу първия натрапник , тя избухтна и разби тялото му в стената , усмивка блестна на лицето на Ерълъс който бе хванал с друго заклинания втория . Вдигна го и запрати през вратата , тя не устоя на силата и подаде . Алхимика плюеше кръв , а лицето му бе синкаво с изпъкнали вени .
- В името на Осман Углу стой Ерлъс Ефенди - Мечове и арбалети бяха насочени към джуджето което още трепереше от ярост . От расов кон с бяла грива скочи Кусчун Паша , командир на стражата и личната гвардия на Углу . Грамаден човек с изпъкнала адамова ябълка и очи черни като на горянин , някой казваха че бил рожба на вещица и човек - мечка .
След това магьостника бе овързан с вериги и отнесен при княза , който бе ту гневен , ту отчаян . Погледна му като копие се заби в дребосъка , който се сви като ларва на клюна на птица .
- Дадох ти всичко , приютих те а ти в замяна посегна на най - скъпото за мен . Безсрамник , кой ти плати за тая мерзост ?
- Моля ви О'велики искам само едно нещо - освободете ме и аз ще излекувам жена ви .
- Нахалник , алхимиците ще я излекуват .
- Извенете милорд , но дребосъка може да е прав след като се появиха тези еликсираджий вашата жена се разболя , а и обвиниха мага . Може би ... Ерълъс се инендада , командира на стражите го защитаваше .
- Добре махнете му веригите , но ако направи някоя глупост лично вие Кусчун Паша ще го убиете .
- С удоволствие , господарю - сега мага разбра че играе много опастна игра , но знаеше че може да успее .
Заведоха го в покойте на кнегинята , около леглото й имаше много цветя с прекрастни краски . Лицето й беше бледо , на места зеленикаво сякаш изсъхваше като умиращо цвете .
- Кой донесе цветята ?
- Алхимиците , мислеха че ще забавят процеса но като че ли не помагат .
- Така си знаех , бихте ли докарали един кон милорд .
- Гнидо вървиш по много тънак лед - кинжал с извит край бе опрян в лицето на джуджето . Командира бе показал истинския си облик .
- Просто искам да покажа нещо...
Те го заведоха до един доста здрав черен жребец , Ерълъс бе взел едно от цветята и ги поднесе до ноздрите на коня . Животното изцвили , за момент нищо не се случи . Но след това , коня подкоси крака и се свлече , нямаше сили да се изправи .
- Виждате ли милорд , цвятата действат като инхибитор на отровата - за бързат действието й . Мога да излекувам жена ви , но трябва да се отправя към Блатото.
- Ненавиждах тези слабоваци , ще организирам наказателна акция с ваше позволение господарю .
- Върви Кусчун Паша , нека старите богове бъдат с тебе . Искам да изпратиш телата им в Пепелището на Мека , а ти магьостнико ще бъдеш засипан със злато ако излекуваш жена ми .
- А доведете и предводителя на алхимиците , само той знае всичките състасвки на отровата , и по възможност да може да говори .
Ноща на Паличук бе изпълнена с огън и писъци на отчаяние , алхимиците горяха в пламъците на свойта среболюбивост и арагатност . Кръвта им се плискаше и съскаше в пожарището . Мрачна отплата на един магьостник , който гледаше към Блатото - забравено място на зверове и отчаяние .

СЛЕДВА продължение.....

Да ти еба грозните и тъпи запетайки. И не само.

Ама разказа е хубав ?

ВТОРА ЧАСТ//

Хапус гледаше към Блатото , бе застанал до ръба на стената и наблюдаваше през мъглата дали се задават пътници . Той бе единствен на смяна , стража търкаше рошавата с брада и дъвчеше малко тютюн . Това бе удоволствие , което можеше да си позволи , командира го нямаше от вече една седмица . Хапус подозираше че в двореца се мъдреше нещо , някой бе пустнал слух че кралицата е болна. А след това избухтна и пожара , който изгори работилницата на алхимиците , а сами те изчезнаха от лицето на земята само за една нощ . Стража се изплю , когато видя две фигури пред портата , едната бе много ниска - приличаше на джудже а другата бе стройна като на войн . Хапус му бе омръзнало да сърцева пейзажа и се спустна долу през дълга стълба направена от върба . Портите се отвориха и пътниците влязоха , тогава се чу тракането на верига от медни пръстени и стоманена хълка . Хапус тръгна към война , който отметна качулката си , човека се спря изомен и видя белите коси и орловия поглед на Вещер . Само това трябваше , бело вълците бяха носители на беди , омразни биячи на гадини , мразени повече от инквизиторите и магьостниците взети заедно . Между двамата имаше неловко мълчание , стража нямаше да се поколебае да прати белокосия в тъмницата , но всеки знаеше че тези типове бяха опастни като чума .
- По каква причина идвате в Паличук , господине ? Това бе излязло с жлъч от устата на Хапус , който още не бе махтнал ръката си от дръжката на кривата сабя .
- Дойдох по поръка на вашия владетел Осман Углу, това може да ви увери в истинноста на мойте думи . Папирус с печата на княза бе тикнат в очите на стражаря , който махтна с ръка . Погледа му обаче падна върху дребосъка , който бе наистина джудже , мръстно и сякаш доста бито по пътя . Стража се махтна от пътя им и ги изгледа , не му харесваше - нещо се таеше в града , но какво ? Върна се към задълженията си , но знаеше че скоро гробокопача ще има доста работа ....