Грешно е когато възприемаме нощта като нещо “черно”, не смяташ ли? Та тя може да приеме толкова много нюанси, да бъде оцветена в толкова много багрила.
Нима не си лежал до най-красивото същество на света, далеч, далеч от цивилизацията, усещайки мириса на младостта, вдишвайки сладкия, тръпчив вкус на лятото? Спомняш ли си небето в тази нощ, небето изцапано с безброй сребристи точки, едва-едва мъждукащи и приемащи най-фантастични форми в съзнанието ти? Помниш ли милувката на топлият дъх, изправящ косъмчетата по врата ти, уханието на косата, разстлана по лицето ти, нежното докосване на устните, каращо и двама ви да стенете, формата на крехкото тялото, което се извива в обятията ти? Нима си забравил цвета, който нощта прие, миг преди да затвориш очи, миг преди да се потопиш в безметежния екстаз? Нощ, будеща копнежи. Нощ, приела цвета на любовта.
А спомняш ли си пращенето на догарящия огън, на застиващият танц на пламъците? Представяш ли си лицата на хората, насядали по пясъка и втренчили поглед в приказната пътека на Луната, постлана по повърхностна на морето, пътеката потъваща в безкрая? Можеш ли въобще да се сетиш колко бира разляхте тогава, колко песни прозвъняха на старата китара, колко дълго се смяхте, колко бой изяде за последното парче наденичка, колко песни излетяха? Нима си забравил цвета, който нощта наметна тогава, миг преди да се сгушите в спалния чувал, слушайки тихия плисък на вълните? Нощ, на безгрижието. Нощ, приела цвета на приятелството.
Спомняш ли си едва достигащото до седмия етаж бръмчене на автомобили? Помниш ли как се беше облегнал на парапета, довършвайки поредната цигара, умислен за нещо обикновено, ежедневно, наблюдаващ красивия пурпурен оттенък на вечерното небе, стелещо се над големия град? Сещаш ли се какъв цвят прие нощта при онзи последен поглед, който хвърли миг преди да затвориш балконската врата, отправяйки се към топлото легло, към вашия дом, там където те чака жената на сърцето ти. Нощ на уюта. Нощ, приела цвета на сигурността.
Спомни си, нали?
Усмихваш се. Щастлив си. В душата ти бушува огън. Сърцето ти тупти. Захранен си от нови сили.
Глупак. Жалък си.
Забрави тези спомени. Присмей се на измислените си чувства. Остави на истинският свят да забие жилото си в сърцето ти, усети отровата, течаща във вените ти. Отдай й се.
Добре дошъл в реалността. Добре дошъл в нашия свят.
Светът, в който нощта има само един оттенък, само едно превъплъщение. Светът където любовта не съществува, приятелството е пропукано и опорочено, а сигурността недостижима.
Добре дошъл в света, където нощта приема само един цвят – черният.

Ми не знам с неутралитет съм хем ми хареса,хем имаше пълни глупости.Може би,защото ми се спи и не мога да оценя качествата му,но мисля,че не съм особено впечатлен.

Като цяло нищо не каза обаче