Правя тази тема колкото от любопитство, толкова и от възмущение, че Админа продължава с разширяването на форумното пространство, което ни най-малко няма да го "социализира" повече.
Както и да е - айде споделяйте!

Кинг, Толкин и Стефан Цанев

Братя Стругацки

Най-много прочетени разкази имам на Кинг и Азимов, като последния ми е и любимия 'като човек' писател.

Толкин, Ериксън, Набоков, Стайнбек, Пушкин и пф, много са! Но ако трябва да избера един - Стивън Ериксън

Толкин, Ботев, Вазов, Кинг,Шекспир,Дюма. Но най-любимия ми е:



Девиза ми

Чарлс Буковски. Стайнбек също ми харесва.

Сър Тери

Стефани Майер.

+1

Че кой друг?

Вкитор Пелевин. Всекои, който иска да е пич трбва да е чел негови книги. Все пак е четиво за малко по отворени хора които са излезли от пуберитета.

Нещо не се получи майтапа ;с

Извинявам се тогава.

Всъщност нямам любим писател. Може би се дължи на схващането ми за думата любим, т.е. такъв, че да можеш да го зачетеш винаги по всяко време и да ти е все така интересен и приятен. Засега не съм открил някой, който да покрива всичките ми литературни нужди или поне голяма част от тях. И тъй като съм всестранно развита личност и не мога да фаворитизирам нито един от елементите, които изграждат хубавата книга, предпочитам да прескачам през различни жанрове и да взимам най-доброто от тях
Все ми се струва, че за да кажеш "това ми е любимо", трябва да си видял (в случая - изчел) или твърде малко неща, или обратното - твърде много.

Обаче Стругацки са безбожно яки, да.

За да кажеш, че имаш любим писател трябва да си изчел достатъчно неща, за да си попаднал на нещо, което ти харесва. Това може да се случи от първата книга, може да не се случи и след петстотната, но въпросът тогава е защо си ги чел всичките тези петстотин книги без да ти харесват.

Просто на нещо, което ми харесва? Не го разбирам така. В крайна сметка почти всичко, което съм чел е имало някакви качества, които са ми харесали. Въпросът е колко точно.

Да вземем Роулинг и Хари Потър - чел съм пет от седемте книги поне по три пъти и определено се бяха превърнали в настолното ми четиво. Сега, шест-седем години по-късно, вероятно биха ми били приятни за разтоварване, но въпреки всичко не мога да се насиля да ги нарека любими. Не мога да се насиля да нарека и Сузана Кларк, с нейното единствено произведение - Jonathan Strange and Mister Norell, любима авторка, напук на това, че книгата й ме изкефи безумно. Защото го направи на едно-две нива - стилово и атмосферично, но толкова, всичко останало си беше стандартно, пък било то и добре изваяно.

Моята дефиниция се доближава по-скоро до нещо като: "автор, който е променил лично твоите възприятия и години по-късно продължава да го прави, оставайки си все така актуален, отново - за теб самия". Т.е. за мен любимият автор трябва да е нещо мааалко по-интимно и единствено. Както е с Диста и Буковски, от километри си личи, че е любов от пръв поглед

Всяка една книга те променя малко или много и е абсурдно да смяташ, че завинаги ще имаш едни и същи интереси и ще те вълнуват едни и същи проблеми. Единственият начин да намериш такъв автор е да си създадеш такъв, като четеш последователно всички негови и само негови книги и развитието ти съвпадне с това на автора. Още повече - да предполагаш, че може да съществува автор, при който в каквото и емоционално състояние си, в каквато и фаза от живота си да си, когато вземеш някоя случайна негова книга от случаен период, то тя ще ти хареса, е наивно.

Прав си, но ме разбра и малко крайно. Има неща, които цял живот можеш да четеш и пак да са ти интересни. Има такива, които след даден етап в собственото ти развитие стават абсолютно невъзможни за повторно четене. Цялата работа е, че на мен пък "любим писател" ми е наивно понятие, тъй като "любим" го свързвам с някакъв малко по-широк времеви отрязък. Аз мога да ти кажа кои автори ме кефят в момента най-много, но не гарантирам, че след половин година нещата няма да стоят по съвсем друг начин.

Бтв, класиката неслучайно е класика. Има книги, в които можеш да намериш учудващо много неща, къде прикрити, къде не.

Класиката е класика, защото е била написана преди много време и е първата по рода си за нещо или е просто интересна за четене.

Колкото до любим - нещо не ти се връзва речника с този на обикновените хора.

Не ти говоря за Декамерон или Дон Кихот, ебати

Иначе ти колко често си сменяш любимия цвят, любимата напитка, храна, баба, миризма, любимия режисьор, etc? Все тая, няма да забиваме в етимологични спорове сега. Аз така ги виждам нещата и отказвам да титулувам някой автор като любимец и дадох някакво що-годе прилично обяснение, останалите правят каквото си искат.