Тери Пратчет-Добри поличби

Ехо Парк на Майкъл Конъли.

Някои тука чете ли Виктор Пелевин? Генерация П или Чапаев и псутота примено, ама и гругите му книги.

Деветата тухла от "Малазанска книга на мъртвите": "Прах от мечти" - Стивън Ериксън

Мех, първата книга ме чака от август насам, а съм стигнал до 150-та страница...
А третата, която си взех първа, чакаше година и половина докато я изчета.
Ама стигаше ми толкова епика

Малазана определено не е по нервите на всеки. Най-вече първи, осми и сега девети том. Осмия е една наистина философски написана книга, която кара човек да се замисля над всяка дума в нея. Деветия и той се очертава да е такъв. 244стр. не мога да кажа с точност

Рис, един съвет. Да продължа ли да се мъча с Колелото(което е абсурдно малоумно, и май-май е предназначен за женска аудитория) или да захващам Малазана?
Прочетох "Лунните градини" и страшно им се накефих, не разбирам защо хората толкова й се нервят. След нова година пък ще препрочета Песента, защото я вземам от библиотека, пък си загубих картата.

Колелото го отказах след шестия том. Твърде провлачено ми стана, а съм жена(отново извадихте сексистки коментар).

Защо хората се нервят на Малазана? Мои приятели са ми казвали някои от причините, поради които те са спряли да го четат(след втория том).

1.Твърде много герои. Някои забравят кой кой е, а Ериксън има навика да разказва за едни герои в една книга и те да се появяват отново чак след два-три тома.

2.Твърде много сюжетни линии. До четвъртия том е поносимо. В петия вече се появяват Таист Едур и ледериите и става голямо разкъсване. В един момент четеш за умопобъркан император и поредната интрига в ледерийския двор, в следващия прескачаш при изродите от малазанската морска пехота(предполагам вече си запознат с Мостоваците )

3.Моменто оливане с описанията на околния пейзаж след третия том.

4.Твърде силен акцент върху битките и разплисканите черва Когато чух това се чудех дали да плача или да се смея. Точно тези моменти са един от най-големите чарове на книгата. Няма как да се отрече, че Ериксън е невероятен тактик и когато четеш за дадена битка се вживяваш в ролята на някой обикновен войник и се чувстваш част от цялото.

5.Раси и фракции с твърде странни имена и хората не могли да ги запомнят Има точно две раси(ако броим и племената на баргастите и хундрилите общо са някъде около 20) с по-сложни имена и това са К'Чаин ЧеМалле и Форкрул Ассаил.

6.Изобилие от философски размисли след шестия том. Наистина е удоволствие(поне за мен) да четеш мислите на Ериксън и разсъжденията му над неща, които на пръв поглед изглеждат маловажни, а всъшност са нещо, с което няма как да завършиш общия пъзел. Точно тези разсъждения изкараха последните три книги(още не съм дочела деветата, но нещата са такива и при нея) на съвсем ново литературно ниво, но ги и направиха изключително тежки за четене ("Дан на хрътките" a.k.a тухла 8 - е най-изнервящо-зарибяващо-дълбокомисленото нещо, на което човек може да попадне и с най-трагичния край от третия том нататък).

Дали да ги четеш? Ако имаш нервите и въображението и ако си настроен за нещо малко по-различно от типичното фентъзи а ла Тери Брукс и тн. Ето един от любимите ми цитати, казвани по адрес на Малазана:

Аз имам нервите и въображението. И съм любител-археолог - значи всичките тези цивилизации и древни гробници/артефакти ще ми дойдат добре. А относно кръвта и разплисканите черва - еми Песен за Огън и Лед ми е любимата поредица точно заради жестокостите.
И на всичкото отгоре има и философии - задължително ще се прочете.
Извинявай за коментара, но...самата поредица(Колелото) е сексистка, като abuse-a пада върху мъжете. Да не коментирам как автора се отнася различно с даден герой предвид пола му(не на толкова плоско ниво, колкото звучи от и-нет пост, ама you have to do with what you have). С всяка следваща книга става все по-зле...

"Погнусата" на Жан-Пол Сартр

Дързостта на надеждата ,Барак Обама

Препоръчайте ,моля, някоя фентъзи поредица в 2/3 (макс 4) тома. Нещо като Властелина , Взор през огледалото етц. (без Песен за Огън и Лед). Че вече сигурно повече от 2 години не съм чел друго фентъзи освен няколко книжлета на Пратчет.
Пък се доверявам на вкуса на хората в този форум

Сагата за Малореон на Дейвид Едингс.

Иначе изчетох Ехо Парк на Конъли иии.. РЕСПЕКТ!!1

Сега ще начена отново Лунните градини на Ериксън, ама може и да се насоча към "Вечната маска на смъртта" на Пол Дохърти.

Ммм, разни неща кат' "Амбър" или "Хроники на Драконовото копие" (ха сега, де, т'ва така ли го бяха превели?) чел си, нали ? Не знам защо е задължително да е поредица, я бих ти казал "Изкуплението на Алтал" (мисля, че така се казваше) да си изнамериш, книгата е поносимо голяма и доста приятна :Р Някой едно време ми беше подарил на Стивън Бруст няк'ва книжка за Влад Талтош, виж дали можеш да си го намериш. Друго - Лоис Макмастър Бюджолд има една поредица за Шалион, която е приятно четиво. Гудкайнд едно време много ме радваше, 'ма са много книжки, някои от които едва ли можеш да си намериш тук вече, плюс това не мога да гарантирам за качеството, имайки предвид, че съм ги чел много отдавна

Мня, it's not much, but - hey, it's the best I've got. ;-р Някой друг всеки момент ще се появи и ще помогне, не се притеснявай

Ами благодарско ще ги имам впревид тези.
Най ми харесват такива където героите са на някакво пътешествие/куест и не се застояват много на едно място (както в Огън и Лед например (само 1вата книга съм чел и не ми хареса много)).
Та така ...

Амбър ще ти дойдат добре.

"Хроники на гарваните" на Джеймс Баркли е доста лека и приятна за четене. Също така "Сага за войната на разлома" на Реймънд Фийст. Чух доста добри думи за "Мъглороден" на Брандън Сандърсън, но още не съм стигнала до книжлетата(още се боря с деветия Малазан)

Ами да май Сага ЗВР ще е. Аз нея още преди я бях гледал ,че всяка книга от поредицата била бестселър етц.
Обаче и на това попаднах днес и ми се струва интересно http://www.bard.bg/categories/?cid=127. Приключение , романтика а-у
А Амбър ми изглежда ,че ще е от рода на Песен ЗОИЛ - някакви принцове се борят за власт , конспирации ,скука

"Колелото на Времето" на Робърт Джордан точно отговаря на описанието ти.

+1

Колелото е типичен пример как една дълга поредица в един момент дотяга.