@ High_voltage

Е някой няма ли най-накрая да обясни в какво точно аджеба толкова се е насрал Ериксън, че отдавна го говорите, ама ми остава все така неясно.

Каквото и да си говорим, поне е човек с мярка, за разлика от Мартин, макар и на пръв поглед предвид мащабите на случващото се и броя на сюжетните линии да изглежда точно обратното..


ПП
Чак сега видях и че в началото на темата си написал, че Ериксън РАЗВИЛ течението, чието НАЧАЛО БИЛ ПОСТАВИЛ Мартин, което е 100% фактологически невярно, само да отбележа за протокола.

Явно.

Ериксън и Еселмонт може и да са измислили света и историята от Малазанските книги още през осемдесетте, но не виждам с какво това противоречи на факта, че Мартин през 96-та разбива напълно клишето на фентъзито ала Фийст, Едингс, Брукс, etc. Gardens of the Moon излиза през 99-та, ако не ме лъже паметта. И разбира се, говоря само за по-представителните заглавия от "епичното фентъзи" (тая терминология си е ебала майката, толкова е пошла). Конани-монани, олдскуул кървищата с дракони и прочие простотии отиват в съвсем друго направление.

Иначе аз лично почти не съм видял хора, които да са доволни от Малазана след пета книга. Нищо не мога да кажа де, Лунните градини са ми единственият досег. Предполагам, че критиката е към неспособността да се поддържа високото ниво на първите части, което всъщност би било безкрайно нормално за поредица от десет книги, особено пък такава с претенциите на Малазана.

О, тук немедлено се съгласявам, защото наистина това е може би най-покъртително дебилният и почти неразбираем превод, на който съм попадал, и създава напълно грешна представа за самия стил на повествованието - на мен самия ми отне почти година да прочета първата, и то не без обилно да почерпя допълнителна информация за истинските наименования на нещата от Malazan Wiki (както и от оригиналните текстове, когато се сдобих с e-рийдър). Оттам насетне не съм имал каквито и да било затруднения с пълноценното четене на поредицата и дори продължавам да я чета в превод, независимо, че я имам и в оригинал, понеже си закупих десетте книги доста преди да си взема четец, а хич не ми се ще тея 150 лв да са отишли на вятъра.

Между другото, именно във второто сказание започват две от възможно най-най-любимите ми от множеството сюжетни линии - за Вихъра в Свещената пустиня Рараку, както и за Икариум и Мапо.

ПП
Що се отнася до допирните точки - трудно може въобще да става въпрос за такива, наистина, пък и самият факт, че Ериксън всъщност завършва Лунните градини когато Мартин едва започва Игра на тронове говори доста красноречиво..,

Това, че Ериксън е бил завършил историята си, когато Мартин е почвал да пише не го знаех, честно. Но така или иначе аз имах нещо малко по-различно предвид като го писах онова в първия пост, явно обаче изглежда подвеждащо в тоя си вид.

Мартин и Ериксън всъщност имат много допирни точки, просто ви бяга концепцията за това на какво ниво да ги търсите - http://www.bestfantasybooks.com/gritty-fantasy.html

The Black Company съм се опитвал да я чета на компютъра, но не стана, така че се въздържам от мнение.

П.П.
Малазана съм го започвал на български, но после разбрах, че преводът не бил като хората и си го купих в оригинал. Е още в пролога сякаш държиш в ръце коренно различна книга О.о

Пределно ясна ми е концепцията за привидните им допирни точки на семиотично равнище; работата е там, че тук става въпрос за различия на метажанрово ниво, доста фундаментални при това - най-вече в това какво си поставя за цел автора, позицията в която поставя читателя, самото естество на сюжетните линии, да не говорим пък конкретно баш за първия от изброените четири фундамента, на които се гради класическото епично фентъзи, изброени в посочената от теб статия..

А именно:

Страшно основен момент в поредицата, за разлика от Песен за огън и лед и цялото Мартиново творчество, е точно абсолютно раздиращата времето и пространството магическа мощ в ръцете на някои определени персонажи и групи от персонажи - андиите и потокът им Куралд Галейн, едурите и Куралд Емурлаан, лиосаните и Куралд Тирлаан, джагътите и Омтоуз Феллак, имасите и Теллан.., или пък Каладън Бруд и чука на Спящата богиня, Бързия Бен и дванайсетте течения, които владее, Икариум, Аномандър Рейк, Аманнас, Котильон или пък който и да било от всички останали асценденти и богове в пантеона.

Семиологичната прилика между Мартин и Ериксън е последното, което бих тръгнал да ти изтъквам като аргумент за сходство, просто защото такава прилика наистина можеш да откриеш, но само ако това са двама от тримата автори, които си докосвал през живота си.

Дай да минем направо на малко по-коректно ниво на изразяване, което принципно избягвам, щото хората се пулят. Имайки предвид липсата на чак толкова засилена степен на диверсификация в жанра epic fantasy, по-скоро бих дискредитирал аргумента ти, че метажанрова разлика между двамата автори се обуславя на базата на позицията, в която се поставя читателя и естеството на сюжетните линии. Метажанрова разлика има, но аз я намирам на друго ниво. Фентъзито по принцип не е чак толкова богат жанр, че да си позволиш толкова строго разделение и то точно по тези критерии. На практика противното, бих казал - липсата на достатъчно сходни други автори, които да издържат проверка за прилика с Мартин или Ериксън по този критерии, отколкото самите Мартин и Ериксън помежду си, оправдава приемането на това, че като идеен подход към изграждането на абсолютно нелинеен сюжет, дълбочина на текста и най-вече морален сетинг, Мартин и Ериксън спадат към една категория.

Но - да, абсолютно съм съгласен с теб, че тази категория не е достатъчна, за да ги поставим безусловно в един поджанр. Неслучайно в първия пост съм използвал думата "течение" - съществуват достатъчен на брой разлики като силната употреба на класически high/epic фентъзи елементи при Ериксън (ключовалата роля на магията, както сам каза) и Мартиновите сходства с диаметрално противоположното политическо фентъзи (които сходства в Dance with Dragons не бяха на предишното страхотно ниво, за съжаление), за да ги разграничаваме остро.

Само че, дето казах, хората правят класификации и на друг принципи, защото така улесняват избора си на следваща книга за четене. Тъй като интерес може да съществува както към технически изброими елементи, така и просто към неща като усещане и визия за правилата на един измислен свят и поведението на героите в него. Есенцията на това gritty течение не се намира в детайли като използване/неизползване на магия и липса/наличие на дракони, etc., a в подхода към изграждането на света, сюжета и поведението на героите от гледна точка на някакъв своеобразен реализъм и безкомпромисност, каквито допреди това са били силно нехарактерни за тоя тип литература. В този смисъл, постнах горния линк не защото съм на 100% съгласен със съдържанието му, а с надеждата, че все пак ще откриеш смисъла на по-нестандартното деление. Тези "критерии", които са изброени там, са единствено грубо ориентировъчни и както виждаш, не са попречили хората да включат Малазана в списъка с по-добрите представители отдолу.

Един вид, gritty фентъзито е нещо като New Wave of American Heavy Metal - обединява представители на доктринално различни жанрове на базата на някакъв друг критерии; дали ще е времеви, пространствен, идеен - не е от значение.

Такова впрочем е и New Weird течението, за което от една страна се казва, че



но същевременно



Представител и на това течение е Скот Линч, което по никакъв начин не му пречи да бъде изброяван и сред gritty авторите. Казано накратко, за да не си вадим конкретни изречения от постовете и да ги оборваме избирателно, Ериксън и Мартин си приличат по новия подход към фентъзито и в това, че са сред първите, които следват един принцип, дефиниран от Ериксън много убедително в предговора към Gardens of the Moon: "Ambition is not a dirty word. Piss on compromise. Go for the throat. Write with balls, write with eggs."

http://www.georgerrmartin.com/if-sample.html

Глава от 6 книга

Още няма да я чеета, че съм в началото на 5

Наскоро си взех "Танц с дракони" и макар да съм върл фен на поредицата, не мога да не скрия своето огромно разочарование, въпреки че съм стигнал само до страница 200 и нещо.

Действието, първо, че не търпи развитие, второ, че се пренася от гледната точка на възможно най-скучните герои - Бран, Давос, Джон и Денерис, като единствено Тирион разнообразява романа, въпреки че и на него засега не му е дадено никакво поле за пълна изява.

Така ще ми кажете - защо точно тези да са скучни - ами защото са плоски и еднотипни ( ) - водени са от някакви си свои чест и принципи, което до някъде ги прави едностранни, а това от своя страна е в разрез с практиката Мартин да ни представя интересни и многопластови персонажи.

Нищо общо с Джайм, Церсей, Кутрето и интригите на Кралски чертог, на които станахме свидетели в "Пир за врани" . POV на Самуел също имаше много интересно развитие там, дори и Аря, която не ми беше от любимите герои, ми стана такава .

Дано по-нататък става по-интересно, че...

Еми че става - става, но не чак толкова. Вярно в Пира бяха събрани на куп най... нелинейните герой, а тук е точно обратното, но като цяло нещата наистина се нареждат за яката работа в следващите книги.

Бахти колко много я охранихте, а на мен ми харесва доста :> Верно че не се забелязва някакво развитие, но пак ми се струва малко по-добра от 4 (на 500)

Видях го в няколко други форума, та и тук да го има:

http://www.dana-mad.ru/gal/gallery.php?pID=20&sID=113

Това са всички големи крепости в седемте кралства.

Адски внушително са нарисувани, вече така ще си ги представям в главата си А и са доста правдоподобни, всяка картина сякаш е обвита с атмосферата на книгата и е като визитна картичка за господарите си... Погледнах му и другите работи на този, очевидно добре се справя с илюстрирането на фентъзи светове!

Прочетох Пир за врани. Не бих я нарекъл слаба, но бледнее пред ASoS. Естестествено получих повече нови въпроси, отколкото отговори, но това се очакваше. Както и да е, нямам търпение да почна adwd, но изпитите наближават, а още не съм пипвал...

едит: а, да

Избухах 250 страници за отрицателно време от "Игра на тронове" и постоянно се ругая на ум, как може да се забавя толкова много с прочитането й
Едард и Кутрето за момента се оформят като любимите ми персонажи.

Тая поредица ще те научи да не си оформяш любими персонажи. Хаха, ако не схващаш какво искам да кажа, като почетеш ще чатнеш.

Makes you love characters
Kills them all

Моля ви се, подготвен съм

Бе на първи прочит, без да си се интересувал от поредицата, въобще не е очевидно.