Yoru wa Mijikashi Arukeyo Otome - донякъде съм разочарован. Очаквах още материал в стил Yojouhan Shinwa Taikei и първата част на филма е точно това: странен движещ се по своя вътрешна логика сюжет пълен със символизъм, представен чрез уникален сюрреалистичен арт и тонове визуални гегове.
Обаче, когато стигна до последната част на нелегалното театрално представление нещата рязко се влошиха. Краят ми се видя доста незадоволителен и елементарен. Проблемите на главните герои се решиха твърде лесно.
Филмът има достатъчно добри качества за да е приятно преживяване: визуалните странности и шантави анимационни решения, подсказките и намиганията към зрителя, комплексната митология на университетските организации и групи, сложната мрежа от сюжетни връзки, каквато представлява историята, убийствената игра на сеютата (кастингът е подбрал едни от най-добрите) и музиката, която на места композиторката може би нарочно е докарала да звучи, като темите и от Little Witch Academia.
За съжаление историята не води в интересна посока. В основата си съдържа две типично японски неща, които не харесвам: дебненето на момиче е извинено, ако си влюбен в него (изнасилвачите и серийните убийци сигурно мислят същото) и още да поканиш момиче на среща е най-трудното нещо на света, пък нататък нещата са ясни и лесни...дааа бе.
Връзката с Yojouhan Shinwa Taikei е силна, но не на сюжетно ниво. Историята се развива в същия свят, мяркат се познати герои, групи и локации - толкоз.


Kindaichi Shounen no Jikenbo: Satsuriku no Deep Blue - не знам дали е базирано на някой от криминалните случаи в мангата, но е доста нехарактерно за Киндайчи. Явно авторите са се опитали да направят продукт от типа на Detecive Conan филмите - условна загадка и blockbuster-ски екшън, но не им се е отдало.
Първо самата история е доста тъпа и героите трябва да са доста големи идиоти, за да и позволят да се случи - особено култистките мутри на злодея.
Второ бюджетът е по-тънък дори от този на най-евтиния Конан филм.
Киндайчи и компания уж са познатите на зрителя герои, но са вмъкнати странно и насила. Примерно геговете с него и братовчедка му са си същите, но са поставени в най-неподходящото за тях време.
Единствените неща освен керъктър дизайна, които носят отпечатъка на поредицата са формулата (2/3 съспенс загадъчни случки и убийства, сбито обяснение на престъпленията и триковете, останалото време - личната драмата на престъпника) и триковете, които убиеца ползва при извършването на престъпленията.
Друг плюс - локациите са замислени и представени много добре, професионална работа от страна на екипа.
В крайна сметка издънка дори за ниските стандарти на Kindaichi Shounen no Jikenbo. Може би ако бяха събрали същата история в 45 минути, изрязвайки всички там експлозии, култове и хакерствания, щеше да се получи нещо много по-хубаво.


Omoide Poroporo - не обичам филмите на Studio Ghibli с изключение на тези, които са режисирани от Исао Такахата.
Е, може би настоящият е изключение в изключението - не успя да ме трогне.
По-точно от режисьорска гледна точка си е прекрасен, а проблемът за мен идва от сюжета. Той е slice of life, в който се сливат минало и настояще. Харесвам този жанр, защото японците са негови майстори, но тук не откривам обичайните за него качества или просто не работи така добре в кино формат.
Другият минус е главната героиня. Да, тя е абсолютно обикновена, зрителят лесно може да се асоциира с нея и въпреки това си остава загадка. Случките от детството и по никакъв начин не обясняват поведението и интересите и в настоящето. Без обяснение остава и решението, което взима в края на филма.
Дори и най-статичните SOL заглавия успяват да покажат някакво развитие на героите си или поне с времето да натрупат малки, но важни детайли за тях. Тук обаче скоковете са драстични: от училищна история + семеен бит преминаваме на пасторални гледки с чардаш за музикален фон, после на селскостопанска лекция и т.н. и т.н. В арт киното това се ползва с художествена цел, тук само ритъмът се нарушава и имаш чувството, че нещо ти се губи.
Друг негатив, един от най-претупаните във визуално отношение кино проекти на Ghibli, на които съм попадал. Доста по-добър е от работата на множество други студия, но някак не са постигнали собствените си стандарти.
ПП
Двете български народни песни, които бяха вмъкнати някъде в средата на филма са абсолютно извън контекста, може спокойно и без тях.


Tsumiki no Ie - кратко арт филмче на тема спомени, пълно с носталгия и символизъм. Получи се интересно, че го гледах заедно с Omoide Poroporo и Kujira no Chouyaku, които също са на тема спомени.


Kujira no Chouyaku - сюрреалистично аниме за свят търпящ странни метаморфози, описани чрез поредица от случки или по-скоро алтернативни спомени за тези случки.
Приятно и психоделично. Кара те да се замислиш през какви промени минава нашия свят и как всеки от нас ги вижда по различен начин.

Gintama.: Porori-hen ep. 8 - свърхемоционална самурайска драма, но между мечове. Естествено човек не може да я приеме сериозно, а само да се хили. Още се изясни, че Кусанаги стои изправен само благодарение на Виагра. Въобще характерните за Gimtama простотии.
Следващия път история с идолката, чийто песни са фрашкани с цензурирани думи.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 7 - изтъркан сюжет свързан със Зед, по пък артът и екшънът бяха готини. Техниката да държи със силата си топка вода около хрилете си би сработила само за къс период от време. Обемът е достатъчен за златна рибка, но Зед е голям и мускулест тип, сигурно гори доста кислород. Евентуално тази техника трябва да включва не само поддържане на водния мехур, но и постоянно вкарване на въздух в водата, пък не се виждаха мехурчета.
Злодейката ми хареса - секси арогантна кучка, а и то белята стана заради праволинейността на нейните киборги. Можеха поне да попитат и да разберат, че това не са слушалки.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 7 - научиха се да пекат курабийки...ако ей така в постапокалипсиса намерят брашно от ГМО картофи, захар (от ГМО цвекло?) и сол.
Не мисля, че водата от манерката им беше достатъчна за такова голямо количество тесто.
Странно как всички машини все още работят. То още от началото на сериала е странно, как някъде там вси още се произвежда ток. Група ВЕЦ-ове и футуристична автоматична система, която ги поддържа в изправност?
Разкриха частица информация за хората, които са се грижили за главните героини. Оказа се, че освен дядото е имало и някаква бабка.
Юри неочаквано прояви положителни качества, а по-късно очаквано за малко да убие Чито със садистичните си игрички.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 7 - историята в епизода е смесица клиширани елементи от шпионски трилър, Бони и Клайд (с разменени роли) и Буч Касиди и Сънданс Кид, но последните две с щастлив край.
Свръх елементарно, особено как лесно се пребориха с корупцията и бюрокрацията. Някак ми напомни One Piece, където badass мутри и пирати спасяват цели държави със свинщините си.
С други думи това шоу падна дори още по-ниско в очите ми.


Net-juu no Susume ep. 7 - ситуацията леко се интензифицира. Повече акаунти, по-сложна мрежа от лъжи.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 8 - от по-поносимите и динамични епизоди. Тупалки, надцакване с трикове и разясняване на някои от загадките. Не е на нивото на мангата, но за нискобюджетно ТВ става.
Фейт го представиха идеално.
Обаче вкараха Неги твърде рано. Женственото сею, което са му сложили ме дразни твърде много. Разбирам поне да се отпиваше да докара момчешки глас (макар, че в това тяло няма смисъл), но не. Чудя се дали не е нарочно и всъщност да намекват, кой стои зад даскала. Ако е така, бахти тъпият спойлер, ако не - пак зле.

Juuni Taisen ep. 8 - слаб епизод. Артът почти през цялото време беше отвратителен, съдебният процес и предисторията му фарс, а братята противоречиви идиоти. В един момент си вършат наемническата работа, в следващия предават работодателите си, после пръскат голяма сума за бедните и онеправданите им жертви, после ги избиват, за да прикрият издънките на фармацевтичната компания: пълен хаос, какъвто професионални престъпници не биха си позволили. Може би това се предполага според китайския зодиак, но не трябваше да го направят да звучи толкова малоумно.
Количеството пари, което се печелеше в епизода, вече беше подходящо за злодеи от техния ранг, но пък си противоречи с по-дребните арт кражби, които извършваха в миналата серия. Откраднатият тогава рядък и скъп гущер беше изяден тук, като поредно действие с цел да се шашне зрителя, но беше по-скоро смешно, заради дебилизма на Змията.
По време на процеса научихме и повече неща за света. Примерно 12-те организации от убийци са съвсем официални и дейността им е регулирана със закони. Т.е. колкото повече представят този свят, толкова по-тъпа ми се вижда идеята за него.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 20 - не харесвам истории от типа "Деня на мармота", а този епизод беше точно това. Според той е формално извинение за вмъкване на SOL история с Кукури и Нике.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Specials ep. 1 - поредните убийства на този остров, в тази съща театрална сграда, по време на този същия спектакъл "Фантомът в операта". Вече трети случай. Поне опожариха мястото и вече не може да е сцена на престъпления.
Макар и не лош арът е драстично различен от ТВ сериалите, актьорите също звучат различно, нищо че са същите. С годините между изпълненията може би са позабравили ролите или пък режисьорът е искал нещо различно.
Глупав арк, със скучни участници, нищо че е базиран на мангата. Не беше ясно и защо нашите хора се бяха замъкнали отново там, но пък не е първият случай на рециклирана локация в поредицата. Историята е разказана твърде набързо, за да създаде атмосфера. Убиецът си личеше твърде рано.


Kindaichi Shounen no Jikenbo Specials ep. 2 - нищо, че се водят част от една и съща група special-и, този тук е драстично различен от ep. 1. Евентуално между създаването им са минали години.
Артът прилича повече на ТВ-то, анимацията и фоновете са по-богати от всичко на тема Кинайчи, а режисурата е съвсем друга.
Епизодът инвестира достатъчно време, за да създаде атмосферата, която е хем зловеща, хем с щипка черен хумор. Може да се каже, че до средата беше най-доброто аниме от поредицата. За съжаление триковете при извършването на престъплението и събитията при залавянето на престъпника са особено тъпи.


В крайна сметка прекарах с тези 2 x 48 минути една приятна леко мразовита вечер, но special-ите са далеч от най-добрите моменти в сериалите.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 1-4 - в очите на съвременния зрител, това е странна комбинация от mecha и tokusatsu, но шоуто черпи вдъхновение и продължава традицията на първопроходците в жанра Tetsujin 28-go, Mazinger Z и Brave Raideen, които по-късно са обединени под термина super robot, за да се отличават от real robot анимета, като Gundam и Votoms.
Собственият френчайз на GaoGaiGar е достатъчно обемист - Densetsu no Yuusha Da Garn, Yuusha Exkaiser, Yuusha Tokkyuu Might Gaine, Yuusha Shirei Dagwon, Taiyou no Yuusha Fighbird, Yuusha Keisatsu J-Decker и Ougon Yuusha Goldran. Доколкото разбирам това са сериали в негови алтернативни светове.
Пише, че се развива в един и същи свят с Betterman, но това е някак изстискано от пръстите, защото са доста несъвместими.
Сюжетът се движи точно по идиотските канони на super robot, shounen и monster of the week аниметата. Ретро звученето не е само в сюжета и диалозите, а още в арта и анимацията, които са достатъчно съвременни и детайлни за 1997 г., но нарочно вкарват носталгия по 70-те.
Става за гледане, защото е странно, на места толкова малоумно, та чак забавно. Още залива зрителя с качествено mecha porn, като се и очаква от студио Sunrise. Формулата monster of the week е донякъде разнообразена - нашите хора невинаги се справят, имат собствени проблеми и някои от епизодите завършват с cliffhanger.


Detective Conan ep. 881-882 - най-накрая адаптация на арката със семейството на Сера, но въпреки, че е от по-добрите истории нещо при реализацията куцаше. Актьорите понякога акцентираха грешно и правеха странни паузи (а са най-добрите в бизнеса: Щуичи Икеда, Суми Шимамото, Ацко Танака и т.н.), а преминаването между определени сцени беше тъпо и неестествено.
С всяка година екипът зад шоуто влага все по-малко усилия или пък шефовете не им оставят време да го доизпипат.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 8 - както винаги сюжетът не е нещо свръх комплексно: хлапета са ориентират в непознати за тях концепции, како мемориал за починалите или какви са ефектите на алкохола.
Обаче светът, артът, звукът - цялата атмосферата са завладяващи.
Прекрасна демонстрация, какво може да се постигне с уж изпразнения от съдържание жанр slice of life.


Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 3-8 - кратки гегове с герои и теми от Shoujo Shuumatsu Ryokou. Артът и анимацията са свръх опростени, а шегичките общо взето тъпи.
Може спокойно да се пропуснат.
ПП
Рекапът на историята в началото на епизода беше страхотно камео на сеюто Satomi Arai,
Едва ли не очаквах да каже "Hata-desu!".


Net-juu no Susume ep. 8 - разясниха всички неразбирателства. Да видим следващият път, как Мори-Мори-сенпай ще реагира на разкритието за Лили.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 8 - не мисля, че държава с толкова напреднала наука и техника би живяла в заблуда относно отдавна разрушените кули. Очевидно всеки ги използваше, за да извини собственото си психопатско поведение и от време на време да извършва безнаказани зверства.
Принцът също постъпи идиотски, ако шерифът предаде лъжата му на останалите, ще настъпи масова психоза и клане. Може би скритата му идея е да се избият един друг, защото не ги харесва? Ролята му е на човек, който връчва нож на опасно луд, а нататък си било негова работа дали ще избере да не прави нищо с нега или да го употреби.
Между другото тези кули абсолютно са заимствани от Обитаемия остров на братя Стругацки. Там нямаше чипове (то и тук няма), но идеята е сходна.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 21 - бой бенда от старчета беше епичен, определено пародия на тема Final Fantasy, дори и чокобо-та яздеха в един момент. Убийствено странни левел ап-и за главните герои.
Почти цялата компания се събра за конфронтацията в последния дънджън. Липсват им само Рънрън и пудела, но предполагам и те скоро ще се появят.


Juuni Taisen ep. 9 - дебилна предистория за Тигър-ката. Артът и анимацията бяха малко по-добре от предния епизод, но все пак ужасни и разностилни. Доста сцени, в който действието се случваше извън кадър. Скачане между мърляво и неподвижно 2D, в по-анимирано, но неестествено изглеждащо 3D.
Най-накрая унищожиха Змията и Дракона, дори Заекът го отнесе, но за него се предполага да се върне скоро в играта, защото хем е некромантист, хем е прекалено силен противник, за да го изоставят сюжетно.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 9 - нямаше нужда да се връщат назад към спомените с Неги, но го направиха и похарчиха ценно екранно време, а действието и без това тече прекалено бързо. Епизодът има проблем с времето: докато Ева и инчото разговаряха с другите герои се случиха твърде много неща, не знам дали не минаха цели дни.
Обясненията, че Неги е жив само защото е марионетка на главната злодейка в поредицата Mage Of The Beginning, както и че Тота е клонинг, дойдоха твърде рано, в сравнение с мангата.
Следващият път посещение в академията Махора. Може би все пак към компанията ще се присъедини и онази капия Санта.


Gintama.: Porori-hen ep. 9 - Кагура музикален идол, Гинтоки продуцент и всички логични, абсурдни и хаотични последствия от това.
Маса препратки и пародии на безброй идол групи и импресарски компании. Аз схванах само 48-цата дето я слагаха навсякъде.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 8 - интересна идея за микро-макро тероризъм. Рядък случай в този сезон историята да продължи повече от една серия.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 5-8 - вкараха в сюжета два аутобота: син и червен (клишето ao oni aka oni) хем за по-шарено, хем защото освен от GoLion(Voltron) трябва да се краде и от друг любим на масовата публика детски фернчайз - Transformers.
Формулата е горе-долу същата, но от време на време сценаристите имат добра идея и не всичко се случва по плана на нашите хора. Някои от трансформираните превозни средства са доста готини, примерно черният влак-стрела си беше design porn.
Във всяка серия има по един flashback/worldbuilding момент, който обяснява предишни събития или намеква, че зад извънземните стои нещо по-мащабно.
Миналият път пропуснах да отбележа, че намирам странни сходства между това и едно друго super robot аниме - Super Robot Taisen OG: Divine Wars. Атмосферите им си приличат, нищо че сюжетите са различни, двете ползват подобна епична BG музика, OP-тата са им сходни J-Rock парчета, в eye catch-овете на рекламната пауза и на двете пак на фона на оркестрова музика се подават сбити информационни бележки за mech-овете и различните превозни средства: размери, тегло, максимална скорост, средна скорост, обхват и др. (Т.е. освен mecha porn и nerd porn.)
Не намерих нищо общо: режисьори, продуценти, композитори. Нещо подобно съм виждал и в Patlabor TV-то, но в по-опростен вариант: с чиби картинки на mech-овете и без епичен музикален съпровод. А и там моделите се свършват бързо и почват да рециклират информация. Може би следват някаква традиция в жанра от по-стар и по-влиятелен mecha сериал?
Това пък ме подсети, колко по-як би бил Patlabor TV, ако беше правен с анимационния бюджет на GaoGaiGar, въпреки проблемите със сюжета. Може би тогава дори сценаристите щяха да се стегнат и да направят по-качествен сериал, който да е от ранга на Patlabor първото OVA?

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 9-12 - още един аутобот. За разлика от другите той не се трансформира в камион със стълба или в камион със кран, а в говорещия спортен автомобил от Knight Rider (без Дейвид Хаселхов зад волана ).
Сценаристите продължават да изреждат явно всички свои любими теми - байкерски епизод, спускане с подводница до Марианската падина и гигантски циклотронен ускорител на елементарни частици, който се използва за зли цели .
12-та серия беше първата досега без сюжет съставено почти изцяло с анимации взети от други серии (дори бъдещи).

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 13-27 - още играчки, някои с наистина странен дизайн и дори още по-инфантилно приложение (dimensional pliers - клещите, с които буквално може да се огъва пространството са достоен наследник на гигантската отвертка и гигантската гума за триене).
От друга страна лошковците стават все по-добри, по-изобретателни в атаките си, възползват се от недостатъците на противника и вече нападат директно главната квартира, както и определени членове на 3G.
'Наще 'ора имат свои собствени технически проблеми, които биват преодолявани бавно и трудоемко. Съперничеството с NASA също не прави нещата много розови.
За детска анимация шоуто е странно съчетание от наивни и мрачни елементи. Примерно Хана вечно попадна в смъртоносни ситуации и това е комично, само дето реакциите и към тях, както и към нормален стрес почва да прилича на PTSD.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 9 - поредното странно приключение на Чито и Юри. Този път събеседник им беше изкуствен интелект. Парадоксално от него научиха повече за човешки неща, като състрадание и емпатията, отколкото от всички останали хора, които срещнаха. Голям прогрес за Юри, която накрая и пукаше за рибата и вече не искаше да я яде.
Както винаги артът е минималистичен, но красив и пълен с интересни композиции и ракурси.

Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 9 - откровено тъпи смешки с рибата и костите и.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 10 - почнаха свободни съчинения. Тота прие неочаквано лесно разкритията от края на предишния епизод.
Твърде много носталгия по Неги, а самият той се появи заедно с компанията си твърде рано. Самата компания обаче е орязана. Явно нямат бюджет да анимират екшън с всичките.
Битката с Кътлас беше смехотворна. Тук ги изкарват почти равностойни, а в мангата тя е толкова силна, че само Дана можа да я спре (което се случи в последната излязла глава на мангата).


Gintama.: Porori-hen ep. 10 - нещо не ме кефи този арк. Идеята за съревнованието с идолките е добра, но шегичките са тъпи.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 9 - добър екшън и интересно решение за измъкване от ситуацията, но разточиха излишно много епизода с тези флешбеци.
Може би трябваше да вкарат още една кратка история, а не да теглят локуми.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 9 - набор от кратки истории. Нито една не ми хареса. Най-зле беше готварската. То май за нея пишеше, че е anime original.


Net-juu no Susume ep. 9 - цял епизод с невъзможността, да се справят с лични контакти на главните. Едва ли не приятелите им насила трябва да ги вкарат в леглото.
В смисъл, да характерно е, но авторите вече прекалиха с тази тема.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 22 - много събития в този епизод: Нике се доказа като герой, спасиха ДжуДжу (не че имаше нужда от спасяване), набиха поредния мини-бос, обърнаха дънджъна с главата надолу (и вече стои правилно), а Нике се сдоби с всичките мечове.
Време за тупане на главния лошко.


Juuni Taisen ep. 10 - най-неочаквано историята за несподелената любов на Тигър-ката към Кра...Бика...Тореадора? Тия хора винаги избират такова време, че превърщат трагичното в комично. Беше и досадно вече втора серия да ни занимават само с тази мац...кифла, а за Заека да не научим нищо.
Последният още е в играта и е най-голямата загадка в историята.


Fate/Apocrypha ep. 20-21 - поредната доза безкрайни нищо не значещи монолози и диалози. Пак добре, че се посбиха и имаше няколко нелоши сцени.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 28-40 - продължавам да откривам елементи от други анимета, като примерно старото Sailor Moon, Uchuu Senkan Yamato и естествено Gundam (J-Ark-а прилича хем на Yamato, хем на Argama, а постоянно го наричат "белия" подобно на White Base. Системата от огледала, с която фокусират слънчеви лъчи, като оръжие, много прилича на използвана от Федерацията в Universal Century).
От друга страна има моменти, които определено са взети от тук и са ползвани в по-късни заглавия. Примерно трансформацията на самолета B 52 много прилича на една сцена в игралния Returner, а мацката с големите очи от лошковците определено е ползвана в анимето Heroic Age.
Решенията за сюжетните обратни са правилни: нашите ядат бой, появяват се нови играчи, противниците стават все по-силни, нападат все по-точно и имат все по-глобални планове. За съжаление всичко това, както и преодоляването му от главните герои е реализирано доста елементарно и наивно дори за стандартите на детската публика към която е насочен сериала. Постоянният поток от нови оръжия е доста идиотски, дори в контекста, че става дума за линия от играчки.
Та най-силното качество на анимето е забавлението от това, колко абсурдно е то и колко сериозно се взимат героите. Второто по сила за мен е музиката, помпозно епична. Най-любимо парче ми е музикалната тема на китайските роботи: хем в стила на шоуто, хем с някакви азиатски орнаменти.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 10 - отново всекидневни разговори, в които без да знаят главните героини опират до по-дълбоки теми: време, вълнови процеси, теория на относителността и астрономия.
Откриха странно същество, което комуникира с радио вълни. Не е ясно дали е разумно или просто ги имитира. Или имаме нов персонаж, или "котка", но определено не е риба.
Юри естествено иска да го изяде.
Това шоу за мен е AOTS.

Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 10 - кратък урок за местоположението на земята, луната и слънцето, като смешното трябваше да бъде, колко неразбираеми са тези концепции за Юри. Т.е. поредният скучен кратък епизод.


Fate/Apocrypha ep. 22 - тук парите за анимация са свършили. Епичните досега боеве приличат на детски рисунки с води бои. Поне цветовете бяха ярки и наситени.
Сякаш липсваха и връзки с предишни събития.
Битките не само бяха трудни за следене, но с абсолютно глупава мотивация, особено сблъска между съекипниците Ахил и Аталанта.
Семирамида пък не беше на кеф за кютек и остави Жана Д'Арк да прави, каквото и душа поиска.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 10 - скучен епизод за семейните проблеми на K.K. Твърде голямо съвпадение главният лошко да е на същата родителска среща, като нея.


Net-juu no Susume ep. 10 - свръхразвлачен епизод. Добре де, знаем от доста време, че двамата са невъзможно стеснителни.
Мисля, че тази история би работела в по-кратка форма: 5-6 серийно OVA или short сериал с епизоди по 7 минути.
Основният проблем е, че идеите му свършват твърде бързо, а нататък просто разцъква едни и същи гегове. Може би трябваше да задълбае и в останалите персонажи?
В крайна сметка, можеше спокойно да мина и без това аниме.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 10 - още една алтернативна интерпретация на история позната от стария сериал, която евентуално я връща по-близко до книгите.
Може да се каже, че подхода премахва всичко, което харесвах в стария.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 23 - имаше няколко досадни шонен монолога, но битките бяха епични идиотизми.
Въпреки, че в някои черти са си същите, героите доста израснаха в продължение на шоуто.


Juuni Taisen ep. 11 - към края взе да става интересно и дори турнирът приключи. Може би ще получим обяснение, какъв е смисълът му, освен че е хазартна тръпка за маса влиятелни хора.
Не научихме много за Бика, но разсъжденията около тактиките му бяха интересни.
Естествено победител е Плъхът с неговата сила да разцъква всички rout-ове подобно на VN игра. Надявам се следващия път да научим повече за него и желанието му. Предполагам ще има и още нещо за Заека, защото някак лесно го победиха.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 11 - прескочиха и опростиха доста работи, включително най-яките битки. Определени ролите са прехвърлени на други персонажи.
Зарадвах се на очакваното камео от баба Асуна, ама защо беше с училищната си униформа?
Докараха сюжета на сходни позиции, но така нещата звучат доста по-тъпо. Не знам защо и Ева я направиха част от харема на Тота. Отношението и е по-скоро майчинско. В мангата го спрягат най-силно с Кирие.
Не ми е ясно, как анимето може да е реклама за първоизточника. От една страна спойлят изненади: Тота е клонинг, Фейт не е чак толкова лош, зад Неги стои главния злодей, навременната поява на Асуна и пр. и пр. От друга изкарват героите по-големи идиоти отколкото са и пропускат най-ценните елементи.


Gintama.: Porori-hen ep. 11 - добър завършек на арката. Най-забавното беше, когато нашите хора се разправяха помежду си.


Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 41-42 - космическата битка с маса грозни аналози на Ямато беше лейм. В следващия епизод съвсем го удариха през простото: сфинкс, пирамиди, фа...други пирамиди, статуите от Великденските острови и всички тези локации са сякаш на 5 минути път една от друга.
7-те лошковци са голяма излагация. Предполагам шоуто е било предвидено само за 3 cour-а, а са го направили целогодишно в последния момент. Сценаристите е трябвало бясно да измислят още пълнеж за и без това дебилното отроче.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 43-49 - към края го удариха през просото и всички сюжетни развития бяха тотално изстискани от пръстите с цел да шашнат нещастния невръстен зрител.
В крайна сметка нелошо сериалче, но за човек незапознат с конвенциите на kododmo и super robot ще изглежда убийствено странно.

Yuusha-Ou GaoGaiGar Final ep. 1-8 - доста яко почна. Познатите елементи от сериала, но много по-добре нарисувани и анимирани. Изглеждат подозрително добре в 1080p. Сюжетът е малко по-човешки, битките по-сложни и интересно замислени, не просто поредица от крясъци и изтъркани от използване клипове на трансформации a la Sailor Moon.
Sunrise доста са се изфукали визуално.
За съжаление нататък сюжета влиза в познатите от TV-то коловози и битките са надцакване със скрити сили и способности. Обаче си е епичен визуален и звуков спектакъл.

Yuusha-Ou GaoGaiGar Final Grand Glorious Gathering - алтернативна телевизионна версия на Yuusha-Ou GaoGaiGar Final, която е напълно излишна.
Обемът и е малко по-голям, защото за някои обяснения са рециклирали материали от 1997.
Нелепо са набутали няколко сцени от Betterman, който теоретично се развива в същия свят, но спокойно можеше и да не се. Реално връзка няма, но тук по някаква причина Ламиа (титуларният Betterman) си общува с Папйон от OVA-то на GGG и подкрепя морално протагонистите му...нещо нелогично за истинският Ламия, който е едни вид злодей (е, не най-големият в Betterman, но дори за анти-герой би минал трудно), а му пука само за сестра му.
Като жанрове също нямат общо. GaoGaiGar е оптимистично и на места доста наивно sci-fi детско, а Betterman е ужас с mecha елементи, body horror и известно количество черен хумор.

Mouryou no Hako ep. 1-13 - това навремето го бях дропнал от първи епизод. Настъпи моментът за rewatch и преоценка.
Да го кажа така - доста е трудно да го харесваш.
Почва с някаква досадна yuri драма, която тотално може да те заблуди за жанра. Нататък продължава интересно, но хаотично с резки смени на темите, темпото и героите. Още скокове напред-назад във времето.
Не че с тези методи не могат да се постигнат хубави неща, просто Mouryou no Hako не успява да се възползва добре от тях.
Самата история не е чак толкова сложна и интересна, просто изсипани на едно място тонове семейна драма изглеждаща завладяващо, само докато не бъде разплетена.
Има обаче и хубави елементи - примерно артът и анимациите. Те са малко пестеливи и тук-таме се среща кухо CGI, но са красиви и естествени.
Режисурата на диалозите са радост за окото и ухото.
Разследването на преплитащите се загадки докарва правилна детективско-мистична атмосфера.
Има няколко доста разточени сцени, където част от главните герои разсъждават за събитията и се отклоняват в странични теми. Те са може би най-бавещите сюжета, но и най-приятното ми преживяване свързано със сериала.


Fireball Humorous ep. 1 - като старите серии. За съжаление преводът нещо се тутка, а и остават само още два епизода.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 11 - още един римейк на история вече адаптирана в стария сериал.
Там се намекваше за анти утопичен тоталитаризъм, тук е опростенческа алегория, колко лоши са възрастните и как прекършват свободолюбивите тийнове, налагайки им излишно тежкото бреме да си търсят занятие и начин да се изхранват сами. Има и нещо, което историята пропуска - манипулацията и смачкването на личността започва много по-рано от 12 годишнината. На тази възраст бъдещата Кино сама би забила ножа в бившия пътешественик с това име.

Net-juu no Susume Special - Спешълът е разделен на две части.
Първата много на прилича 10-ти епизод, но се развива в нейния апартамент, вместо в неговия.
Втората звучи, като типично исекай омаке към манга, макар че не съм сигурен дали наистина са адаптирали такова.
На мен тя ми хареса повече.
Накратко - целият епизод са типичните гегчета за анимето със заготовка към някакъв следващ онсен арк.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 11 - най-накрая история включваща сестрата на главния герой. Евентуално може да очакваме развитие по централната история, но се съмнявам да я разрешат в следващата серия.


Fate/Apocrypha ep. 23 - пооправиха графиката в сравнение с предишния епизод, но утрепаха двамата герои, за които ми пукаше. Подхванаха и сюжетната нишка с Жана Д'Арк, чиято любовна драма с хомункулуса ми е безумно досадна.
Изгубих мотивация въобще да довърша F/A.


Gintama.: Porori-hen ep. 12 - историята с играта е добра идея, но скучно изпълнена.
Историята с очилата показващи духовния свят започна интересно.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 12 - някак със сцени и реплики от минали събития, както и с камео на целия клас от Negima успяха да съшият такъв финал, който да не си противоречи много с мангата. Последното донякъде беше гарантирано от участието на мангаката в екипа.
Браво, но анимето си е шитаво, както и да го погледнеш.

UQ Holder! OVA - неочаквано точна адаптация на откъси от мангата. За съжаление зрителите на TV-то пак няма да научат от него достатъчно неща за такъв важен персонаж, като Дана.

Juuni Taisen ep. 12 - изборът на Плъха беше отчайващо тъп, но поне видяхме няколко алтернативни сцени от това, как е могъл да се развие Juuni Taisen-на.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 11 - "котката" е някакъв трансформатор на енергия. Юри леко прекали с оръжията на меката, като съвсем логично и типично отрече вината си.

Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 11 - тъпи шегички с "котката".


Super Robot Taisen OG: The Inspector ep. 4-7 - това го бях дропнал на 3-ти епизод докато излизаше. В момента съм на кеф за шумни, мащабни и тъпи mecha сериали, та реших да си го припомня.
Точно толкова дебилно е. То и предният сезон е зле, но този заорава в тинята. Вярно е, че ползва същите герои, но с някакви разлики, които не са точно развитие. От друга страна се рециклират идеи и направо цели сюжетни линии от Super Robot Taisen OG: Divine Wars, та хем се получава леко разминаване и са вкарани несъвместими с този свят мистични и митологично елементи, хем през останалото време е досадно същото.
Анимацията се пести и на места е претупана.
Което си струва е, че все пак от време на време има млатене между гигантски роботи.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 24 - страхотен финален сблъсък заедно с всички идиотски пречки, които главните герои си създадоха сами.
За съжаление ситуацията се reboot-на с появата на нов Mao.
Ако не друго доста приятно пародийно сериалче с доста персонажи и сюжетни линии.

Super Robot Taisen OG: The Inspector ep. 8-15 - брях, сериалът взе че задобря...Не, не е станал по-смислен и кохерентен. Героите са същите идиоти, които ги спасява само звездопадът от deus ex machina събития. Решенията за сюжетните обрати пък ги е взимал някой с хвърляне на зарчета.
Просто млатенето стана по-интензивно от 7-ма серия насам и във всеки епизод има солидно количество. Обясниха някои загадки от първи сезон (това не го очаквах). Вкараха още една страна в конфликта и вече са официално четири, а с отлюспването във самата Федерация може би пет.
Извънземните този път са два вида - стандартният, каквито са титуларните Инспектори и Черното огледало, които са земляни, но от паралелна вселена (и най-комплексарски много ги е яд на местните версии на противниците им, които пък от своя страна се чувстват в небрано лозе).

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 7-10 - все по-кретенски сюжетни обрати, все по-идиотски морални дилеми, въобще порой от малоумни идеи. Хареса ми само, че прикритието под което Юки пребиваваше на кораба е медицинска сестра. Намигане към оригиналния сериал, където тя изпълняваше и тази длъжност (заедно още с 5-6).
Може би най-досадното съвпадение е, че Клаус хем е роднина на Деслър, хем се познава лично с гатлантианската шпионка - направо бивши гаджета.
Екшън сцените бяха скучни.
Темпото е убийствено бавно, което съчетано с начина по който излиза анимето го прави почти негледаемо.
Следващият път сблъсък с Деслър-сама. Да се надяваме, че поне баталните сцени ще стават.


Hirune Hime: Shiranai Watashi no Monogatari - прилично и приятно е филмчето, почва добре, но някъде след средата губи инерция и до края бута сюжета си някак насила.
Много характерно за филмине напоследък, знаят как да запуснат историята, но не им се отдава да я приключат.
Цялата алегория: приказно царство = индустриална корпорация е твърде принудена и неестествена за да сработи.
Визуално не е чак толкова впечатляващ. Има интересни сцени и локации, но не всички са изпипани, а и по сюжет не всички са напълно оправдани.


Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 12 - логично за финала бяха избрали от по-мрачните истории, все пак историята се развива по време на бавен апокалипсис.
Обясниха какви са тези гигантски бели червеи - система за деактивиране на изоставените опасни технологии...естествено достатъчно тъпа да смята радиоприемниците за опасни.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 12 - стандартните плоски гегчета и игри на думи.


Fate/Apocrypha ep. 24 - е, посбиха с малко...твърде малко.


Gintama.: Porori-hen ep. 13 - добър финал на арката с призрачните очила. За съжаление сезонът не беше от най-силните, първо защото хуморът на мангата явно е почнал да се изчерпва на този етап, второ май на режисьора комедията не е от най-силните страни.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 12 - скучен си беше аркът.
Сезонът е общо взето приятен, но в пъти по-слаб от предишния.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 12 - бахти тъпите суисидални овни, които дори не се подчиняваха на физическите закони. Посланието май беше "Смърт на защитниците на правата на животните!" .
Ще го кажа може би са N-ти път: старите серии са някакво щастливо съвпадение. Старият режисьор е взел някои добри идеи от книгите и ги е претворил в нещо ново и гениално.
Новите серии са амбициозни като тематика, но без капка кадърност да ги покрият. Лъсват и дефектите на оригинала. Единственото им качество е, че ме накараха да ценя анимето от 2003-та още повече.


Super Robot Taisen OG: The Inspector ep. 16-26 - какафония от безброй битки и лошо замислени сюжетни обрати.
За въпросните битки не е достигал бюджет та да прикрият факта създателите са увеличили броя на участниците и единичните схватки. Монтажът на екшъна е такъв, че зрителя често губи представа, какво се случва и с кого. Подобен е на непрестанен фойерверк - шарен и шумен, но без смислена структура.
Та от една страна си е хаотичен боклук, от друга все пак забавлява детинското желание на зрителя за взоровете и унищожение. Още обясниха доста загадки от предния сезон и OVA-тата.


RD Sennou Chousashitsu ep. 1-4 - бих го описал, като смес между Ghost In The Shell и Paprika, но това само на ниво концепция.
Виртуалният океан е твърде странна и твърде лошо обяснена идея. Не успях да я приема.
Нещо ужасно се случва с жените на ниво керъктър дизайн, за разлика от мъжете, които са си секси съвсем в аниме стил, но това е бял кахър.
Нещо още по-лошо се случва с женските персонажи: неадекватно кухи, клиширани и противно genki. Може и да са допустими за друг тип заглавие, но това тук се предполага да е сериозна фантастика.
Самите мистерии и проблеми, които решават главните герои ми бяха скучни, а драмата изнасилена и фалшифицирана.
Дроп след 4-ти епизод.


Detective Conan ep. 885-886 - неочаквано добра адаптация на арк от мангата. Появата на Момиджи беше изиграна много добре.
Следващият път история с Кайто Кид!