И такааа
Епизода беше глупав, сякаш направен набързо и изсмукан от пръстите.
Общо взето олицетворение на всичко, което бяха сезоните от пети до сега.
Самата регенерация беше пълна подигравка с Мат Смит, не само откъм липса на драматичност, но и откъм визуална гледна точка. Хоп, ето го новото лице. Нямаше я жълтата магия по време на регенерацията. Тцтц
Начинът, по който са решили да заобиколят правилото за брой регенерации също беше изключително глупав. Тайм Лордовете през цепката пускат от жълтата пръдня, той я засмуква, прави физиономия тип Мона Лиза и хоп ето ти цял нов цикъл (де факто тоя излиза като нов първи доктор.. ще видим тук как ще се оправяме с цифрите). Никакъв замисъл, никаква идея, никакво обяснение.
Вместо това, нещата се въртяха около... и аз не знам какво. Въобще, каква беше целта на този епизод?!? Вярно, получихме отговори на загадката със Сайлънса, което беше окей и ми хареса; получихме развръзката и на целият арк с Трензалор и причината за избухването на тардиса но определено го нямаше ефекта УАУ. Според мен Мофат е прекалил с прекалено многото въпроси през годините, че вече просто ми беше през кура за отговорите им.
Не знам каква е причината вече да не правят по два едночасови епизода, както преди. Дали е от ББС или от Мофат, нямам представа. Ако този епизод беше спешъл в 2 части, тогава може би щеше да има достатъчно мегдан, за да се вкара дозата драматичност, която е изключително нужна при толкова много развръзки и цяла регенерация. Това за мен беше просто поредният monster of the week епизод, само че с някаква регенерация, ей така между другото.
С нетърпение очаквам новият сезон през есента. Точно 30 секунди ми бяха нужни, за да заобичам Питър Капалди. Надявам се персонажът му да не е толкова много ориентиран към детската аудитория, както Смит и да прилича повече на 9/10. През годините така и не успях да харесам Смит най-вече именно заради персонажа, който Мофат му бе изградил - изключително дразнещ и тъпо инфантилен. Тоя сега като е по-дърт се надявам да е малко по-сприхав, нещо тип Доктор Хаус дори (но не чак толкова крайно) би ме накарало да цвиля от кеф