Някой от вас играе ли я и дали има как да направим някакъв по-продължителен co-op? Звучи яко

Играя, ама пиратка. Криза е

Дайте некъв акъл за Margit the Fell Omen, че днеска го мъча сума време. В уикито пише weak to blood loss. Слагам съответния енхансмънт на оръжието, съмонвам помощника, слот-нал съм bloody slash или кото се води там. Кат стане на половината кръв и почне да се хвърля с чука и да прави адски дългите комбота дет минават през блок, просто не виждам кво мога да направя. Освен некви брони с holy def, ако тва е holy дет прави той. Ще се опитам да го outgear/level-на, евентуално някое по-шукаритетно оръжие.

Иначе играта е страхотна.

edit : Невърмайнд, убих го. Ако някой го интересува,



В тоя ред на мисли, както всяка игра на Фром, всичко изглежда despairingly невъзможно първите 40 опита ... докат не намериш сиренцето

Кооп-а не ми харесва толкова, заради отворения свят. Преди можеш да минеш цялата игра в кооп, от начало до край. Тук нямам особено желание да ме призоват, за да се шляя из чуждия свят. Верно, дънджън парти винаги има, ама те са много бързи и прости. Може би единствения ми проблем с тая исполинска игра.

Ебало си е пичката лелина с тая игра.

Оная вечер седнах в девет и си легнах в четири и нямам абсолютно никаква представа как и кога мина това време. Просто скитах нагоре-надолу по картата. 30 часа in, още съм в първата 1/3 от играта.

Хайпът е реален.

От дни се каня да напиша дълъг пост по темата, но все нямам време ... от играене.

50+ часа ми е сейва, 80 лвл, не знам до къде съм щото то тая игра няма прав път.

Не знам как точно да опиша възхищението си от играта. Аз такова нещо не съм играл, виждал и т.н.

Това е всичко, което искаш от едно РПГ, с целия му exploration, itemization, build depth и преиграваемост. Играта на десетилетието, не, ами не знам.

Такъв детайл във всяко малко нещо в този ОГРОМЕН свят е съизмерим единствено с титани в жанра като Готик 2 и Witcher 3.

Това не е дарк соулс, която те наказва само защото си седнал да играеш. Това не е и Sekiro, която те кара буквално реакцията ти да цепи милисекундата и да си трошиш джойстика от нерви. След Bloodborne, това е стъпката нагоре, която изстрелва FROM SOFTWARE отвъд орбитата, чак някъде при The Elder Gods и всичките му там gulfs of time and space, както другаря Лъвкрафт си е представял.

За мен, до момента, това е the pinnacle of gaming.

Няма зона, няма кътче, няма момент, в който да не си струва просто да спреш и да се пулиш и да си казваш абе това как е постигнато за тия няколко години?

В тоя ред на мисли, все още се чудя как на втория-третия ден имаше гайдове с всички важни предмети и куест линии и т.н. Предполагам тези неща са предоставени от хора, играли играта в някъв ранен вариант или pre-release. Отказвам да повярвам, че някой льольо ей така е абсорбирал това нещо за ден-два.

Казвайте какво сте, що сте, билдове, ъпгрейди, ashes ...

Аз съм confessor, наскоро респекнах повечко на faith щото кат добутах 40 стрент и нарамих grafted bladesword-а или кото беше там, не ми хареса тромавостта.

Blasphemous blade в момента върши чудесна работа, от време на време, според ситуацията, онзи Magma Wyrmscale sword или квото беше, с MAGMA GUILLOTINE умението
И двете скейлват прекрасно с билда ми. Flame of the Fell God е свинщина. Frozen Lightning също, ако наниже комбото.

И, за разлика от ДС, Секиро и ББ, тук имаш голям арсенал от неща като съмони, бъфове и смяна на ъпгрейди, с които да си помогнеш при невъзможен бос. И open world roam-a променя формулата на играта тотално. Можеш просто да заебеш трудностите, докато не станеш достатъчно корав.

Абе момчета, такава хвалба не съм чел през живота си. Кажете как е историята на играта, че там пък чувам изключително лоши отзиви и се разколебавам да я пробвам докат не изскочи поне на голямо намаление. Аз съм от хората дето любимите им рпг-та имат 2 тома текст вътре, а въртенето на мечове е само бонус към това.

Не е за теб значи. Това е екшън рпг. Почти няма текст, ако не броим дескрипшъниъе на итемите. Като в дарк соулс е положението. Историята не е нищо особено но лора е.
Ако някой иска да играеме пвп да вдига дп 150 левъл и да спира че това е нещп като пвп кап. Тука играеме с некяи хора в дискорд, ако някой иска да пише.

Квото каза колегата. Няма диалози, има cryptic, obscure npc ramblings. Няма куест лог, но пък за сметка на това, и за разлика от другите им игри, има карта - и то каква, бате - с много vague насоки накъде водят главните нишки от историята.

Общо взето историята малко се разплита в зависимост от това как подходиш към играта. Има огромно значение последователността от действията ти спрямо мейн стори куеста, както и некви дребни неща дет никога не мож се сети ако не видиш гайд, които водят до тригърване на сайд куест чейнове и различни преплитанки на отделните стори-та на някои NPC-та.

Това, което прави целия тоя bleak setting да се чувства по-органично е lore-a.

Ще драсна и аз няколко неща, защото към Elden Ring е изключително важно да подходиш правилно. Тя е обратното на всичко, на което стандартното AAA RPG те е научило.

В началото, ако не си пипал Соулс игра до момента, е много нанагорно и може да изглежда отчайващо. Има обаче един момент на пречупване, породен ако щеш дори в промяната на мускулната ти памет докато се набираш по джойстика, след който изведнъж ти просветва, че играта всъщност може да се изиграе и просто трябва да се нагодиш към ритъма ѝ.

Иначе по същество - история на практика няма. Имаш сетинг, който изследваш и по косвен път научаваш какво се е случило в него и каква е твоята роля. Куестове няма в смисъл на геймплейно съществуваща задача. Ако искаш да постигнеш определен резултат... трябва сам да намериш начин/път. Нищо не ти се обяснява директно. Обикаляш и разучаваш, като междувременно побеждаваш врагове и ставаш по-силен. В някакъв момент тежко удряш на камък в някакъв бос. Тогава просто продължаваш накъдето решиш по главозамайващо яката карта докато не намериш някого, когото можеш да победиш, да левълнеш и да станеш по-силен, за да счупиш този, който те е затруднил. Трудността буквално стои основата на цялата концепция на играта и е мотиватор за абсолютно всичко, което правиш в нея. Същевременно придава смисъл на всеки един елемент - можеш да забравиш за безбройните игри, които те заливат с всякакъв луут, 90% от който изобщо не поглеждаш, защото е просто junk в инвентара ти. Тук всеки предмет или умение е дар от бога и ще мислиш доста как да извлечеш максимума от него.

Това е сухо описание и звучи скучно, но всъщност не е. Тази sandbox методика на разкриване на света, липсата на история и куест маркери, които да те водят от зона в зона, създават едно много специфично усещане на абсолютна свобода, което аз другаде не съм срещал. Има доста допирни точки с MMO-тата, когато не бяха още толкова themepark ориентирани. Ти, като играч, геймплейно се чувстваш като фактор в света от гледна точка на това, че прогресът ти наистина зависи много от твоите действия и умения. Съвременните игри са много красиви и immersive, но са преди всичко усложнени walking симулатори, в които свободата на геймплеен избор е често козметична, защото релсите на сторито те водят безпощадно в определена посока. Това е много повече игра отколкото интерактивен филм.

Усещането... мога да го оприлича на това, което сме изпитвали всички като малки, когато за първи път сме откривали гейминга. Тогава буквално всеки нов жанр и всяка нова игра носеха усещането за нещо ново. И бяха трудни, деба, но това ги правеше още по-интересни. Зад всеки ъгъл стои нещо трудно за преодоляване и това създава страхотна илюзия за значимост на всеки милиметър, който минеш.

Самият комбат на Elden Ring, когато му хванеш ритъма, леко обезсмисля почти всичко останало. Skyrim например ще ти се струва тотално безмислена аркадна чекия.

Зоните са страхотно епични. Диви, абсолютно неопитомени, с велика атмосфера. Играта не прави усилия да те накара да се почувстваш част от някакъв реалистичен свят като Witcher-a, но това не я прави по-малко амбициозна по отношение на дизайна.

В заключение - играта е различна. Ако я сравним примерно с Вещера - едновременно е много по-малко, защото се състои от по-малко елементи и "неща" за правене, същевременно обаче е и много повече, защото това, което прави, го прави на недостижими нива. И двете на хартия са open world RPG-та, но всъщност нямат почти нищо общо помежду си, освен че са наистина RPG-та и че са open world. Elden Ring е просто с коренно различна философия и дори само заради това си заслужава да ѝ се даде шанс, защото е много добър опит да пробваш нещо ново и да се върнеш във времената, когато не знаехме какво да очакваме от една игра на всеки ъгъл бяхме изненадвани от нещо ново.

О куестове определено има и то какви. Това, че няма куест маркове и куест лог не значи, че няма куестове. Малко е трудно да разбереш какво да правиш в куестояете но има ютуб за всеки куест. Куестовете са опшънал, но често те водят до тайни места където по друг начин не можеш да влезеш. Примерно още в началото на играта те посееща едно нпц с маска дето те въвежда уж в нещата. По късно ще го срещнеш до вдин блъд темпъл и там ти обяснява за че служи на някв жлъд год и ти дава опция и ти да служиш. Ако се съгласиш ти дава таск да инвейднеш 3 пъти други играчи демек иска се пвп за прогресиране. Слвд това мисля че ти реже пръста и то го дава като айтем в инвентара с който да инвейдваш друготе играчи, а също така ти отваря достъпа до един подземен свят дето живее тоя жлъд год и може да го убиеш, но за ьелта то трябва една спвцялна поушънка иначе те прецаква в втората фаза на боя. И това е сравнително малак куест. Якото на куестояете е че дори може да не разбереш че ги има а съдържат толкова много контент в себе си, като локации айтеми, магии нпц та и тн

Да, куестове като "задачи" за прогресия има, но нямаш система за тяхното следене под каквато и да било форма - нито като маркер по картата, нито като текстово обяснение, нито като някакъв чеклист. Единственият "мета" геймплей се изразява в четене на статистиките на героя и текстовете от предметите ти, за да си създадеш някакъв стил на игра. Всичко друго е интеракция със света в най-директна форма. Т.е. пълния антипод на ей това:




Давам още по-елементарен пример - подскачаш си насам натам с козела и срещаш НПС, което ти казва, че ако чуеш някъде вълчи вой, това може да е някакъв определен персонаж. Казва ти, че ако щракнеш с пръсти, когато звучи този вой, ще призовеш създанието, което го издава. На пичка си лелина от мястото, където срещаш НПЦ-то, докато си береш цветя, чуваш вълчи вой и се сещаш какво ти е било казано (или не се сещаш изобщо, щото няма какво да те подсети).

Щракаш с пръсти, изскача ти тоя обяснява, че ловувал някакъв еди какъв си индивид. Ти се сещаш (евентуално), че този индивид е един бос, който ти е смачкал задника на еди кое си място на картата преди някакво време. Тоя с вълчия вой ти казва, че ако пак се срещнеш с тоя бос, ще можеш да го повикаш да ти помогне и заедно да му нашокате ряпата. И наистина, следващия път като се метнеш на боса, можеш да призовеш другарче.

Та така с тия... куестове.


И още нещо, за който не е играл Соулс игра досега. Много е важно психолочиески да се осъзнае факта, че екрана "death" не е маркер за провал или несправяне с дадена ситуация. Той е естествена част от геймплея и трябва да се възприема като "вододел" между различните стъпки на разучаване на комбат стила на враговете. Всеки death екран те учи на нещо ново, което следващия път ще знаеш как да пребориш.

Именно това с вълчия вой мислех да го дам като пример, че нема как да се сетиш сам ( освен ако не си супер внимателен и не играеш със .. ддз, записки, слушалки, 100% immersion ) ... Но осъзнах, по средата докато описвах куест чейна, че звучи тегаво и не е яка реклама за това какво се очаква от тебе в тая игра.

Общо-взето, може би е по-малкото зло леееееееееко да си спойлнеш, хвърляйки един поглед на следните неща :

Искаш да играеш, например, с голям меч -> гледаш гайд за най-яките мечове, комботата и техните abilities -> харесваш си нещо, прочиташ къде и как се сдобиваш с това оръжие -> внимаваш да не ''преебеш'' chain of events-a който води до тоя луут.

Понякога просто можеш от небрежност или от лош тайминг с прогреса спрямо главната история, да оставиш някое НПЦ да умре или някъв тригър да изчезне и никога да не получиш шанса да луутнеш това оръжие.

Тук идват в помощ ХИЛЯДИТЕ consumables и интеракцията им с разни олтари, църкви, нпц-та и кво ли не. Има вариант да ''изкупиш'' греховете си, например, и това връща всички мъртви нпц-та обратно.

Всичко това придобива смисъл и тежест ( и потни пръсти дали правиш правилен избор ) , щото няма свободно сейване. Всяко действие се запечатва на секундата в даденото playthrough. Можеш да правиш схеми с бекъп на сейвове, ама на плейстейшъна това е тегава работа.

Много благодаря за детайлните обяснения, момци. Ше пиша по-така кат седна на компютър, че съм на телефона и не ми върви. Като цяло не съм фен на соулс игрите, challenge-a ми идва малко кат grind, просто трябва да умреш n брой пъти докато научиш подхода срещу гадта, но без стабилна история отзад ми е малко мъка да се мотивирам, BB минах 3 боса и кат се оказа, че тряя правя едно и също нещо ми секна мерака. Без журнал и гид ше е прекрасно, не съм фен на новия подход с игри дет и ретард може да следва, ама съм на 32 години, дали имам по 15 часа на ден, че да помня кое NPC кво ми е казало? Гейм индустрията трябва да намери нещо по средата, ебаси. Не го казвам кат оправдание, геймър съм от 20 годин, не се мъча да нацеля бутоните навреме, и оценявам трудни игри (Returnal е една от най-добрите игри евър, но има и plot който ти ебава капаците, заради което си струва да започнеш съвсем отначало 60 пъти без капка угризения), ама... Де да знам. Предвид че е open world за мен е плюс, че напомня за дорбите стари рпг-та, в които има места, на които ядеш шамари и трябва да приемеш, че няма да стане сега и веднага кат в новите шитни, дето децата ще реват ако им дойде в повече. Ще се пробва някой ден, ама предвид че съм на ps5, засега няма да дам 150 кинта за тая игра. Но пък, отново благодаря за инфото

В новия пач добавиха нпц маркери по мапа та така е по лесно да си следиш куестовете. Иначе общо взето е изключително трудно да разбереш как се минават по дългите куестове без да гледаш гайдове. На всичкото отгоре в новия пач добавиха прдулжения на няколко куест лайна и някви нови нпц та така че мазалото става пълно. Хубавото е, че куестовете са напълно опшънал за играта. Може да я минеш без да минеш нито един куест. Общо взето от тях се печелят хубави предмети, умения и магии, също така нпц тата може да ти помагат напред в играта в битките с по-тегавите босове. Мисля че играта има към 15 сетина ендинга и в зависимост от куестовете дето си минал може евентуално да имаш по-голям избор към края на играта, но аз така или иначе нищо не разбрах когато я превъртях. Предполагам на второ превъртане нещата ще са малко по-ясни че голяма лудница в началото. Последния бос ми се стори, че е мъж с цици и извънземен дракон, който всъщност е дървото

От скоро преоткрих Souls игрите...почвал сън Dark Souls няколко пъти,и все ме отказваше съдистичната трудност...преди 2 дни почнах Dark Souls Remastered,е няма такъв кеф,през двата си почивни дни не можах да се отлепя от компа,очите ми станаха на компот,егати облъчването Наистина не съм играл друго такова РПГ,просто няма аналог.Геймплей,lore на играта,самата атмосфера в която те потапя.Описанието на items,играта те оставя сам да си правиш изводи какво се случва мрачния и депресивен свят.Immersion-а е тотален
Много ми се искаше да пробвам Elden Ring,но след старт на играта white screen,курсора се показва и до там... Предполагам че щайгата ми е вече стара,ще трябва нов комп явно,но чакам DDR5 да навлезе по масово и малко да му падне цената и тогава се мятам на нова машина Следя темата с интерес,много ме хайпвате да знаете

Относно историята, ако човек няма желание да се занимава да си нареди пъзела сам, превърта играта и гледа 1 час видео в нета дето дава контекст на всичко случило се.
И пак ти троши лактите от кеф, тъй Elden Ring е игра, която From са правили с желание и историята не е изключение. Просто няма да се случи наготово ingame.
И дори някой друг да ти я обясни, почти всяка история на тия игри оставя достатъчно проуки да си я представиш така, че да те кефи. Щом човека е дал свобода да си я интерпретираш, нищо няма да ти каже ако сам си я направиш по-яка.
По мое мнение, историята не е толкова добра, колкото DS1, но се бие за второ място с Bloodborne, сравнена с другите игри на From. Които като цяло гасят цигари в почти всяка друга история на модерна ААА игра.

Относно достъпността, Elden Ring дава много повече насоки за изпълнение на куестове от предишните игри (особено сега с маркерите за NPC-та). Даже на моменти се хващах да се обиждам на NPC-тата, че се държат с мен като някакъв зулус. А не съм някакъв церебрален souls играч, вървя безмозъчно напред и убивам всичко дето ми дава да го target lock-на.

бахти играта, човек
90 часа

и понеже съм ocd explorationist и искам да видя колкото се може повече оръжия и енд гейм ъпгрейднати неща, вероятно ще ми отнеме още толкова

малко ръшнах вече там из mountaintops of the giants, че скоро може и да бърн аутна и ще е язък

към тези, които са я врътнали - има ли момент, в който ти казва ''тва ти е, след тоя бос почваш NG+'' ?

Не ама има момент в които гръмва столицата и ако до тогава не си намерил скритите неща в нея после не можеш да ги вземеш

160 часа тука.

Приятен геймплей.
На мен лично не ми хареса изобщо как е поднесена историята.
Светът макар и пълен с чудовища - те нямаха живот, а просто чакаха да бъдат убити.

Видях и алтернатвните крайща. Те бяха доста бледи също.

Не мога да се съглася с коментарите по-горе. На мен лично ми хареса до някаква степен, а до друга към края вече ми беше доста "повтараяема".

Момци, откак писах последно тука се случиха малко неща.
На първо място, писал съм как съм се отказал от Bloodborne щото е грайнд и не ми се прави едно и също. След още няколко препоръки, включително и за оскъдно разказаната история, реших да дам втори шанс и не само се зарибих на копеле, ами и изринах всичко къде що има + длц, та взех и платинения трофей (кур за cursed chalice dungeons). В момента мога да я нарека една от любимите ми игри, което за мен беше адска изненада. И да, оскъдно разказания сюжет всъщност много си заслужава.
Та, естествено, следващата стъпка беше да скоча в Elden Ring-а със се сила. Това и направих, и пак изринах всичко, и ей ся преди малко изкарах платинения трофей и тук (кур и за на Маления уотърфоул денса).
И най-голямата изненада, е че играта ми дойде като абсолютен chore към края. Може и да предобрих, 80 часа са си, ама...
- Историята е супер слаба, нз какво вмешателство има Мартин, ама всичко е японска дрисня със мега антиклимактични финали
- Повечето незадължителни босове всъщност са рециклажи и се чувстват супер generic като няма някаква бегла историйка зад тях, както беше в ББ
- Освен това босовете са почти всички пълна тъпотия, и не е въпрос на git gud, въпрос е на тва че почти всеки бос файт е спамфест на едни и същи бутони без никаква флуидност. Писна ми жестоко от спамещи AoE атаки босчета + stun lock освен ако не ролнеш 3 шибани пъти подред в няква посока. Сравнявайки естествено с Bloodborne, където доста от битките се чувстват като танц, тука трудността идва от някакви gimmicks вместо действително да го почувстваш като предизвикателство, и съответно да си доволен като го минеш. Може би последните 2 бяха някаква глътка свежест от тая гледна точка.
- За отворения свят не знам какво да кажа, в началото е интересно, локациите са приятни като дизайн, обаче в един момент пак се наглеждаш на рециклаж - същите путковидни тунели и дънджъни, със същите босове отдолу с леки алтерации, ама в крайна сметка биеш ли ги веднъж, няма да те изненадат с нищо, най-много да са двама, та пак никакво усещане за постижение, а само досада като те нацели отзад тоя, който не си заключил. Втората половина на играта влизах в тия локации ако попадна колкото да отключа грейса и после да видя дали ми трябва нещо от вътре, като 99% отговора е "не".

Като цяло играта е доста добра, тия стотици анимации и муувсетс са голямо богатство, ама като ги засереш зад глупав напън, се получава това. 7/10 макс, ако си спомня как всички главни персонажи са с инициалите на Мартин и имат по няколко имена пак със същите инициали, по-скоро 6.5. Рани била Рена и била дете на Ренала, Маргит бил Маргот, Годфри бил баща на Годрик и Годуин, а Мог дъ оумен бъл също Мог дъ блъд лорд, аре ебете си путчицата японска. Беше забавно, ама се радвам, че приключи.